В епизод 88 на турския сериал „Лабиринт към щастието“: Кузей предприема рискованата стъпка, за да разкрие истината за Хандан. Междувременно Хандан, която не знае за капана, заложен от Кузей, е щастлива да получи предложение за работа като модел, което може да разкрие най–голямата ѝ тайна – че може да ходи.
Какво се случва в епизод 89 на турския сериал „Лабиринт към щастието“, който можете да гледате на 18 февруари от 15:00 часа по NOVA.
Хандан, която досега се преструваше, че не може да ходи, разкрива играта си пред Тарък, и попада в капан, заложен от Кузей.
Фирдевс унижава Елиф, като я принуждава да пробва сватбената рокля на Хандан.
Бюлент открива скритите чувства на Мелис към Еге, което води до буен скандал между баща и дъщеря.
Подмамен от хитрия план на Мелис, Еге тълкува погрешно театралната сцена между Зейнеп и Арда, а гневът и ревността го довеждат до емоционална криза, чиято кулминация е неочакваното сближаване с Мелис.
Тук можете да прочетете всичко за „Лабиринт към щастието“
Фирдевс принуждава Елиф да облече сватбената рокля на Хандан, като уж ѝ обяснява, че тя се нуждае от корекции. В действителност обаче целта ѝ е друга – да я унижи.
– Как се чувстваш, Елиф? – пита тя с фалшива усмивка, оглеждайки я от глава до пети. – Казват, че сърцата на момичетата в сватбени рокли трептят като пеперуди. Трепти ли и твоето?
Елиф преглъща мълчаливо и свежда поглед, но Фирдевс не спира.
– Не забравяй, че носиш роклята на Хандан, така че бъди внимателна – добавя със студена насмешка. – Но не се притеснявай… Може би един ден и ти ще имаш своя сватбена рокля.
Елиф усеща как очите ѝ парят, но стиска зъби и не ѝ дава удоволствието да види сълзите ѝ.
Междувременно Хандан пристига в офиса на Тарък. Влиза, седнала в инвалидната си количка, но само няколко секунди по-късно плавно се изправя на крака и се усмихва самодоволно, показвайки на собственика на агенцията, че е здрава. Тарък я наблюдава с видимо изумление.
Кузей наблюдава сцената иззад люлеещата се врата в съседната стая и потвърждава подозренията си – Хандан се преструва, че не може да ходи.
– Как изглеждам? – обръща се Хандан към Тарък с чаровна усмивка. – Няма ли да кажеш нещо?
– Бях шокиран, когато се изправихте толкова внезапно – отговаря изненаданият мъж.
– Виж, дейността ми е насочена към повишаване на информираността на другите – казва Хандан и сяда на стола срещу него. – Имам толкова много идеи, но тази... тази е най-добрата. Трябва да започнем веднага. Нямаш проблем да работиш с хора с увреждания, нали?
– Разбира се, че не – отговаря Тарък .
– Чудесно! В такъв случай започваме с фотосесията в инвалидни колички. А след няколко месеца ще направим друга – в която ще съм напълно излекувана. Не е ли прекрасно? Ще дам надежда на хората. Те ще се идентифицират с мен – с жена, която е претърпяла ужасяваща злополука в разцвета на живота си, но не се е предала!
– Наистина ли сте претърпели злополука? – прекъсва я Тарик с леко недоверие.
– Разбира се! Дълго страдах... но благодарение на моята решителност… – прави пауза и сякаш ѝ хрумва нова гениална идея. – О, можем да използваме дори моя брак! Представи си само – хората ще повярват, че любовта ме е излекувала!
Очите на Хандан блестят от ентусиазъм и пляска с ръце.
– Чакай, чакай... – Искаш да кажеш, че ще продължиш да се преструваш?– пита Тарик, все по-заинтригуван.
– Защо не? Повярвай ми, това е чудесна стратегия.
– Добре, но нашите наблюдатели ще те следят отблизо. Как ще криеш това в продължение на месеци?
– Оставете го на мен, имам опит в това. Занимавам се с този спорт от месеци.
– Спорт? Какъв спорт? – пита объркан Тарък.
Хандан се засмива.
– Имам предвид изкуството да се преструваш. Виж, няма място за притеснение. Ако някой заподозре, че мога да ходя, ще се погрижа за това с… инжекции. – уверено обяснява Хандан.
Камерата приближава Кузей, чието лице изразява ярост.
Мъжът не излиза от скривалището, но погледът му издава, че възнамерява да се разправи с Хандан – в подходящия момент и по подходящия начин.
Кузей пристига в дома на Хандан, която ентусиазирано му съобщава, че е подписала договор с рекламна агенция.
Кузей се преструва на изненадан и се усмихва леко.
– Това е страхотна новина. Поздравявам те.
– Казах им, че съм инвалид, но те ме увериха, че няма проблем Освен това обещах, че след сватбата ще направя всичко възможно, за да възвърна физическата си форма.
– Гордея се с теб и с твоята решителност – отговаря Кузей.
Фирдевс съобщава на дъщеря си, че също има изненада за нея. След малко Елиф влиза в стаята, облечена в съкратена сватбена рокля на Хандан. Кузей, като я вижда, става от мястото си.
– Ето я нашата изненада – казва Фирдевс с усмивка. – Г-жа Наджие подкъси роклята. Ти и Елиф сте еднакво високи. Какво мислиш?
– Роклята е много красива – отговаря Хандан с фалшива усмивка.
– Кузей, харесва ли ти? – пита Фирдевс.
В съзнанието си Кузей си представя как избухва от гняв и изрича цялата истина, но решава да изчака по-подходящ момент, за да нанесе удара с двойна сила.
– Много ми харесва – казва спокойно, без да откъсва очи от Елиф.
Хандан ревнува. Не ѝ харесва начинът, по който Кузей гледа Елиф.
– Трябва да кажеш, че всичко ще бъде наред, скъпи – увещава го Хандан.
– Да, точно това исках да кажа. Сигурен съм, че на теб ще изглежда още по-добре – добавя Кузей, като се принуждава да се усмихне.
Кузей влиза в стаята, в която е отседнала Елиф. Те са сами, наоколо няма никой.
– Елиф... – прошепва той и посяга към ръката ѝ.
Тя трепва при допира му и рязко се отдръпва.
– Какво правиш? Остави ме! – шепне настойчиво, като се опитва да се измъкне от хватката му.
Но Кузей не я пуска. Погледът му е изпълнен с решителност.
– Не мога да те оставя. Никога повече няма да го направя.
Елиф среща очите му, а в нейните проблясва смесица от гняв и болка.
– Казах ти да ме оставиш – настоява тя твърдо. – Какво си въобразяваш, че правиш?
– Това, което наистина искам – отговаря убедено Кузей. – И не ми казвай, че ти не го искаш.
– Кузей, не бъди смешен – изсъсква Елиф. – Работя по подготовката на сватбата ти с госпожа Хандан. Разбираш ли? Сватбата ти. Остави ме на мира, моля те.
Очите на Кузей проблясват.
– Елиф, знам, че ме обичаш. Толкова силно, колкото и аз теб – прошепва той страстно. – И знам, че ти е тежко, че не можем да бъдем заедно. Но още не всичко е загубено.
– Престани да се заблуждаваш! – гласът на Елиф леко потреперва. – Някой ще ни види. Отново. Остави ме да си тръгна.
Кузей не помръдва. Нежно отмята кичур от лицето ѝ и с две ръце обхваща бузите ѝ.
– Обещах ти нещо, Елиф – казва тихо, но твърдо. – И ще удържа на думата си. Никога няма да те оставя.
Преди тя да успее да реагира, той я целува.
Елиф застива. За миг сякаш светът спира да съществува. Но после, с треперещи ръце, го отблъсква.
Удря го леко по гърдите, но не веднага.
Поглежда го право в очите.
– Моля те, опомни се! – прошепва с твърд глас и бързо излиза от стаята.
Кузей остава сам и си мисли:
„Няма да мине много време. Майка ти ще си възвърне свободата... и тогава ще те прегърна силно.“
Бюлент случайно става свидетел на разговор между Ферей и Мелис, от който научава, че дъщеря му от малка е тайно влюбена в Еге.
– Мелис? Правилно ли чух това? – пита той невярващо.
– Какво точно чу, татко? – Мелис се опитва да запази спокойствие.
– Всичко. Чух, че си влюбена в Еге.
– Бюлент, нека ти обясня – намесва се Ферей, опитвайки се да успокои съпруга си. Тя иска да го хване за ръката и да го поведе към кабинета, но той не помръдва.
– Не си ти човекът, който трябва да ми го обяснява – заявява твърдо той. – Искам да чуя всичко от Мелис. Мелис, вярно ли е това? Влюбена ли си в Еге? Вчера ти ме предизвика в негова защита. Кажи ми, че не е вярно, кажи ми, че Еге е просто твой приятел от детинство.
– Стига! – избухва Мелис. – Да, татко, чул си правилно! Аз съм влюбена в Еге!
– Откога продължава този абсурд? – пита Бюлент.
– От детството. Това пасва ли?
– Затова ли се намесихте в отношенията между Еге и Зейнеп?
– Чудех се кога ще споменеш Зейнеп – казва Мелис с горчивина. – Аз говоря за моите чувства, а ти все още мислиш само за нея. Осъзнаваш ли това?
– Отговори ми, Мелис! – гръмва Бюлент. – Опитала ли си се да разделиш Еге и Зейнеп заради любовта си?
– Този разговор е абсурден – намесва се Ферайе. – Моля те, нека да го прекратим.
– Ами ако кажа „да“? – пита Мелис провокативно. – Ако си призная, че съм се опитала да ги разделя? Какво ще направиш ти? Ще ги събереш отново?
– Не. Ще намеря виновника – твърдо отговаря Бюлент.
– Знаеш ли кой е истинският виновник, татко? Ти! Всичко е по твоя вина, след като ти доведе тази Зейнеп в нашата къща!
– Мелис, стига! – избухва Бюлент и вдига ръка. В последния момент той се спира да не удари дъщеря си.
– Това е вторият път, татко – ухилва се Мелис укорително.
– Третия път наистина ще те ударя. Иди в стаята си! – Той я избутва към стълбите.
– Какъв е проблемът ти? – пита Мелис, без да помръдва от мястото си. – Заключи Зейнеп в стаята ѝ, а сега се опитваш да заключиш и мен. Какво криеш, татко? Какво не искаш да знаем?
– Просто искам да спреш да говориш глупости – отговаря той. – Отсега нататък забрави за Еге и за тази въображаема любов. Първо завърши обучението си и тогава можем да говорим за бъдещето. А сега иди в стаята си! – Той посочва с ръка към стълбите. – Сега!
Еге пристига в къщата, в която живеят Арда и Зейнеп. Спира до прозореца и погледът му се спира на сцената, която се разиграва вътре. Арда и Зейнеп са изправени една срещу друга, напълно вглъбени една в друга. Лицата им са близо едно до друго, а погледите им сякаш проникват дълбоко в душите им, сякаш се опитват да разкрият най-съкровените им мисли и чувства. Изведнъж и двамата затварят очи и устните им започват да се приближават една към друга в бавно, почти танцово движение. От гледната точка на Еге това изглежда като най-красивата целувка – изпълнена със страст и нежност.
Но реалността е съвсем различна. Арда и Зейнеп разиграват сцена за театрално представление - всичко е просто инсценирано.
Идеята е била на Мелис, а реакцията на Еге показва, че планът е сработил перфектно. Еге гори от ярост. Той иска да изтича вътре и да се нахвърли към Арда, но вътрешните му спирачки го спират да действа импулсивно.
Развълнуван и ядосан, той си тръгва и отива в къщата на Кузей, за да събере мислите си в уединение. Съзнанието му все още е пълно с току-що видните картини. Той е убеден, че любовта между Зейнеп и Арда продължава отдавна – от деня, в който ги откри заедно в къщата под наем на Зейнеп.
– Колко съм глупав! – възкликва той, обзет от ярост. – Проклинам деня, в който се влюбих в теб! – Той рита с все сила креслото, опитвайки се да уталожи гнева, който се е натрупал в него.
Еге не може да спре да мисли за гледката, при която Зейнеп и Арда се целуват. В къщата на Кузей, с бутилка вино в ръка, той се опитва да удави емоциите си в алкохола, надявайки се, че това ще му донесе успокоение, поне за известно време. Когато не може да се сети за никого, на когото да се оплаче, той набира номера на Мелис.
– Ти през цялото време беше права, Мелис – казва той с блуждаещ глас, държейки почти празната бутилка. – Зейнеп е влюбена в Арда.
– Еге, не разбирам. Къде си? Пила ли си нещо?
– Да. Аз съм в къщата на Кузей.
– Добре, изчакай ме. На път съм.
Когато Мелис пристига в къщата на Кузей, Еге едва се държи на краката си. Той вече е изпразнил две бутилки алкохол. Момичето му помага да седне на дивана.
– Видях… ги… – повтаря Еге, като се мъчи да произнесе думите. – Ар…да и… Зейнеп жив… еят заедно. После... видях ги да се целуват.
– Невероятно е! Ти се изправи срещу тях, нали?
– Не. Уморих се да се обяснявам постоянно, да казвам какво ме боли, да обичам Зейнеп... Уморих се. Трудно е, когато любовта не е взаимна.
Мелис го поглежда и гласът ѝ се пречупва в шепот:
– Знам какво е.
– Как се справи с това? – Еге пита, като се мъчи да вдигне поглед към Мелис. – Как ме обичаше толкова много години, въпреки че никога не откликнах на чувствата ти?
– Не знам. Обичам те от първия миг, в който те видях, Еге. Сякаш бях свързан с теб в друг свят, в друго време. Може би затова не мога да се откажа от тези чувства. – Тя докосва нежно бузата му. – Когато те виждам да страдаш, душата ми също страда. Моля те, не се наранявай повече.
Изведнъж Еге я придърпва към себе си и започва да я целува. Целувките му стават все по-страстни. Скоро те се преместват в спалнята. След известно време Еге заспива в прегръдките на Мелис, а на лицето ѝ се изписва лукава усмивка.
