В епизод 86 на турския сериал „Лабиринт към щастието“: Наджие съобщава на Кузей, че Хандан може да ходи!
Какво се случва в епизод 87 на турския сериал „Лабиринт към щастието“, който можете да гледате на 14 февруари от 15:00 часа по NOVA.
Мелис се изправя срещу баща си, обвинявайки го в несправедливо отношение към Едже и в обсебването му от Зейнеп.
Д-р Селим, който иска огромна сума от Хандан, заплашвайки да разкрие тайните ѝ.
Кузей поема по следите, за да открие истината за лекаря, за когото се предполага, че е в Америка.
Междувременно Мелис открива, че Зейнеп живее с Арда, и го изнудва да изпълни коварния ѝ план.
Наджие се връща към идеята си, да докаже, че Хандан симулира, че не може да ходи и залива краката на Хандан с горещ чай в опит да докаже, че жената симулира инвалидност. За нейна голяма изненада Хандан остава неподвижна и не показва никаква болка. Неуспешният заговор на Наджие има обратен ефект – Хандан печели доверие.
Оказва се, че Хандан е предвидила тази ситуация и е помолила д–р Селим да ѝ постави инжекция, която временно да я лиши от усещане в краката.
Хандан усеща как кръвта ѝ се смразява, когато телефонът ѝ вибрира. Поглежда екрана и сърцето ѝ прескача – съобщение от д–р Селим.
„Поех риск заради теб, но ти не ми изпрати парите за инжекциите. Идвам при теб."
Паниката обзема Хандан. Не сега. Не тук. Бързо вдига поглед към Кузей и Наджие, които спокойно обядват в градината. Без да губи време, Хандан придава на лицето си небрежно изражение и с фалшива усмивка казва:
– Скъпи, по-добре тръгвайте. Сетих се, че имам работа и няма да мога да ви обърна внимание.
Кузей вдига вежди, леко учуден от внезапната промяна в настроението ѝ, но не задава въпроси. Наджие също усеща напрежението, но решава да не настоява. Двамата си тръгват, а Хандан си поема дъх.
Фирдевс я наблюдава внимателно, усещайки, че нещо не е наред.
– Защо ги изпратихте толкова внезапно? – пита тя подозрително.
– Този глупак Селим настоява за пари за инжекциите – изсъсква Хандан. – Мисля, че се е побъркал. Твърди, че ще дойде тук. А аз казах на Кузей и Наджие, че Селим е в Америка! По–добре да не се срещат с него. Ще му дадем парите и ще се отървем от него.
Фирдевс я поглежда със загриженост.
–Йълдъз и Елиф са тук. Те отново ще запишат или снимат нещо.
Хандан въздъхва и махва с ръка.
– Бъди спокойна. Аз ще се погрижа за него. Достатъчно е Кузей да не се срещне със Селим преди сватбата.
Точно тогава на алеята пред къщата спира такси. Хандан се напряга. Проклетникът вече е тук. Хандан, движейки се в инвалидна количка, излиза навън, за да поговори с него.
– Вземи парите за инжекциите и веднага се махай оттук – казва тя с хладен тон, подавайки му парите.
Селим обаче не спира дотук. Вместо да го вземе и да си тръгне, той бързо се навежда, издърпва портфейла от скута ѝ и безцеремонно го изпразва напълно.
– Какво правиш?! – избухва Хандан, очите ѝ святкат от гняв. – В края на краищата аз ти дадох парите за инжекциите!
Докторът, спокоен и невъзмутим, вдига поглед към нея.
– Ти се обади и аз веднага дойдох – казва с усмивка, която я кара да настръхне. – Дойдох тук два пъти с такси, това също трябва да се вземе предвид.
Хандан стиска зъби.
– Добре, не се мотай. Върви си сега, преди някой да те е видял.
Но Селим се усмихва иронично, явно не бърза да си тръгне.
– Между другото, кога ще подготвиш моите 500 000?
Хандан замръзва.
– Моля?! Какви 500 хиляди? – пита тя, сякаш не е разбрала правилно. – Дадохте ми отчет и получихте парите. Какво още искаш?
Селим пъхва ръце в джобовете си и я поглежда с насмешка.
– По онова време не знаех колко ценна е информацията, с която разполагах – казва с леко груб тон. – Заради госпожа Фирдевс ви дадох доклада евтино, но виждам, че годеникът ви е богат човек. Мисля, че заслужавам още 500 000.
Очите на Хандан се разширяват. Въздухът около нея сякаш натежава.
Ако не намери начин да го спре, този човек ще съсипе всичко.
Кузей забелязва, че Елиф е бледа и отпаднала, и не се чувства добре. Без да губи време, ѝ купува лекарства и отново се връща в къщата на Суат.
Докато си тръгва, вниманието му е привлечено от две фигури в задната част на имота. Хандан разговаря с някакъв мъж. Кузей присвива очи – разпознава го. Това е доктор Селим. Отдалеч усеща напрежението между тях.
Инстинктите му, изострени от адвокатската му натура, веднага се обаждат. Приближава се предпазливо, стараейки се да не привлича внимание. Ако успее да улови поне част от разговора...
– Веднага се махнете! – заповядва Хандан, като се оглежда нервно насам–натам. – Някой може да те види.
Селим не помръдва.
– Съветвам те с добро – казва спокойно Селим. – Ако не получа още 500 000, възможно е да спра да си държа езика зад зъбите. Просто те предупреждавам.
Селим я наблюдава за миг с леко презрение, след което се обръща и си тръгва. Хандан остава на място, видимо разтревожена.
Кузей напряга слух, но е прекалено далеч, за да чуе думите им ясно. Въпреки това сцената пред очите му е достатъчна, за да породи у него куп въпроси.
В съзнанието му веднага изникват въпроси. Той си спомня, че Хандан е спомена, че нейният лекар в момента е в Америка. Тази неточност го кара да бъде още по–подозрителен. Твърдо решен да разбере повече, Кузей решава да последва Селим. За съжаление лекарят се качва в такси и бързо изчезва от погледа му.
Възмутена Зейнеп идва в дома на Еге и връща парите, които е получила като част от стипендията си. Тя вече е похарчила част от тях, но обещава да ги върне възможно най–скоро.
Скоро между Еге и Бюлент се стига до ожесточена разправия, която за Еге не завършва добре. Бюлент блъска Еге и той пада върху една счупена чаша и порязва ръката си.
Мелис е бясна на баща си, че е вдигнал ръка срещу Еге.
Бюлент и Ферайе излизат от кабинета с напрегнати изражения. В коридора атмосферата е наситена с напрежение.
Мелис, която току–що е приключила с превръзката на раната на ръката на Еге, рязко се изправя и застава пред баща си. Очите ѝ блестят от гняв, а гласът ѝ е остър като нож:
– Татко, какво всъщност правиш? Готов ли си да нараниш всички нас, само и само да не се споменава името на Зейнеп? Еге е най–добрият ми приятел! Нима трябва да търпим гнева ти заради нея?
Бюлент не трепва. Поглежда дъщеря си хладно, сякаш думите ѝ не докосват нито сърцето, нито съвестта му. Гласът му е равен, лишен от всякаква емоция:
– Ако всеки си знаеше мястото, нямаше да ми се налага да се ядосвам толкова.
Мелис се засмива горчиво. В очите ѝ проблясва разочарование, смесено с презрение:
– Разбира се. Когато става дума за скъпата Зейнеп, ти отлично знаеш как да поставяш хората на мястото им.
– Това е достатъчно, Мелис – намесва се Ферей, опитвайки се да успокои дъщеря си.
Мелис хвърля гневен поглед към майка си, очите ѝ пламтят от възмущение.
– Какво е достатъчно, мамо? – гласът ѝ трепери от раздразнение. – Мислехме, че когато Зейнеп напусне къщата, най–накрая ще настъпи мир. А сега виж – татко все още се кара с нас!
Бюлент я поглежда строго, но говори спокойно, сдържайки яда си.
– Нито аз, нито Зейнеп сме причината за тези спорове – казва твърдо той. – Това е твоят "най–добър приятел", който все още не може да я изкара от главата си. Той плете интриги, за да я направи своя приятелка. Аз съм против това! Разбираш ли ме, Еге?
Еге пристъпва крачка напред, но преди да отвърне, Мелис избухва, гласът ѝ прорязва напрегнатата тишина:
– Трябва ли да те питаме кого можем да обичаме, татко?
– Да, трябва! – отсича Бюлент, без да откъсва поглед от нея. – Всеки, който живее в тази къща или е под моя опека, ще иска мнението ми! Когато започнете да живеете самостоятелно и напуснете тази къща, правете каквото искате!
Мелис стисва юмруци, погледът ѝ става още по–предизвикателен.
– Наистина? – тонът ѝ е пропит с горчив сарказъм. – Зейнеп си създаде свой живот и напусна къщата. Тогава защо все още се интересуваш от нея?
В очите на Бюлент проблясва раздразнение, а гласът му загрубява.
– Достатъчно! Върви в стаята си! – нарежда той рязко. – Ще поговорим, когато се поуспокоиш.
Мелис стисва устни, но не помръдва.
– Аз дете ли съм? – пита с открито възмущение.
Бюлент се вглежда в нея, след което изрича ледено:
– Тогава спри да се държиш като дете!
Бюлент излиза в коридора и се готви да излезе. Еге прегръща разтрепераната Мелис, опитвайки се да я утеши. Ферей гледа сцената с недоверие.
Мелис звъни на Арда рано сутринта, за да обсъди Зейнеп. Тя го пита дали знае, че Еге е уредила стипендия за Зейнеп и дали знае къде живее тя. Арда се преструва на изненадан и избягва да даде директен отговор. Мелис обаче е решена да открие истината и твърди, че ще разбере от леля Белкис. Тя подтиква Арда да се възползва от ситуацията, защото Зейнеп е ядосана на Еге, но той отказва да играе по нейните правила.
Докато говорят, Зейнеп влиза в стаята и пита Арда дали иска чай. Мелис дочува гласа ѝ по телефона и става подозрителна. Арда се опитва да прикрие истината, като твърди, че това е друга негова приятелка, но Мелис не е убедена. Тя започва да подозира, че Зейнеп живее с Арда и решава да потвърди съмнението си. С помощта на брат си Игит тя се уверява, че подозренията ѝ са верни – Зейнеп наистина живее при Арда.
Малко по–късно Мелис спира Арда на пътя и преминава направо към въпроса.
– Знам, че живееш заедно със Зейнеп – заявява тя направо. – Нима си мислиш, че няма да разбера за това? – Добавя тя, като го гледа право в очите.
– Ако ти бях казал, веднага щеше да отидеш при Еге – отвръща Арда, опитвайки се да се защити.
– А можех ли да попадна на по–добра възможност? Арда и Зейнеп живеят заедно и се опитват да го скрият от целия свят....
– Никой не трябва да разбира за това! – заявява Арда.
– Всички ще разберат – Мелис се усмихва лукаво. – Аз вече имам план.
– Мелис, всичко върви толкова добре....
– За теб може би, но за мен всичко върви ужасно. Измислила съм страхотен план и от теб зависи да го изпълниш. В противен случай ще се обадя на Еге и ще му разкажа всичко. Той така или иначе ще разбере. Но ако направиш това, което ти казвам, и двамата ще имаме полза от него.
– Какво отново си намислила? – Арда я поглежда подозрително.
– Знаеш да се целуваш, нали? Шегувам се! Как може да не знаеш?
– Нима ще целуна Зейнеп? – пита той невярващо.
– Браво! Много си умен.
Арда само поклаща глава, а Мелис се усмихва широко.
