В епизод 37 на турския сериал „Лабиринт към щастието“: Белкис обвинява Зейнеп, че е прелъстила сина ѝ. Кузей прекъсва бизнес отношенията си бижутера Берк. Кузей случайно открива, че Елиф го е излъгала, че не познава жената от снимката със Суат!
Какво се случва в епизод 37 на турския сериал „Лабиринт към щастието“, който можете да гледате на 26 ноември от 15:00 часа по NOVA.
Белкис дава пари на Зейнеп, за да остави сина ѝ, но тя не ги взема. Зейнеп закъснява за изпита си. Тя не забелязва, че Белкис е подхвърлила плик с пари в чанта ѝ.
Наджие отива в затвора и се изправя срещу Гьонюл
Кузей се изправя пред Елиф и леля ѝ и пита Елиф откъде познава жената, с която Суат се среща?
Йълдъз разказва на Елиф историята на връзката ѝ със Суат.
Елиф разбира, че майка ѝ работи в къщата на Хандан
Предизвикан от Суат, Кузей го ударя!
Тук можете да прочетете всичко за „Лабиринт към щастието“
Новият епизод започва в къщата на Белкис. Зейнеп, която почиства всичко, което Белкис ѝ е помолила или по-точно заповядала, пита дали ще я закара до университета, както ѝ е обещала.
Белкис отпива от кафето си и ѝ казва, че няма да стане, защото колата ѝ се е развалила.
Тя поставя чашата на масата, става и ядосано се обръща към Зейнеп.
– Тине, си никаква принцеса! Ти си просто една слугиня! – крещи ѝ грубо Белкис, като ѝ подава парцал за прах. – Виж само! След теб всичко е покрито с прах!
Зейнеп поглежда кърпата в ръката си и, разтреперена, пита:
– Вие ме нарекохте слугиня?
– Да, нарекох те така! – отвръща Белкис с ледена усмивка. – И нима не си? Майка ти не е ли слугиня? Тя ли те научи така да чистиш? Колко пъти в седмицата можеш да идваш у нас, за да почистваш?
Зейнеп усеща как кръвта ѝ кипи, но се опитва да запази самообладание.
– Госпожо Белкис, не знам защо се държите така с мен, но трябва да си тръгвам – казва тя и се насочва към вратата.
Но Белкис я спира, хващайки я силно за ръката.
– Няма да отидеш никъде! Синът ми те закара до Едремит. Не можеш ли да измиеш две тоалетни в замяна?
– Но имам изпит... – опитва се да възрази Зейнеп.
– Ще почистиш кухнята, ще измиеш прозорците и огледалата! – Знаеш ли колко са важни огледалата? Там ще видиш истинското си лице. А то е на проста чистачка! – крещи Белкис.
— Г-жо Белкис, трябва да вървя! — казва Зейнеп.
Белкис я държи злобно за ръката и не я пуска.
— Дошла си в Истанбул, за да учиш, нали? — пита Белкис с ледено спокойствие, което прикрива бушуващата в нея буря.
Зейнеп, макар и видимо притеснена, се старае да отговори спокойно:
— Да, дойдох, за да изпълня най-голямата си мечта.
— По дяволите с твоята мечта! — избухва Белкис. — Дошла си тук, за да си намериш красив и богат съпруг! Ти си красиво момиче, но забравяш едно нещо. Красотата ти не е достатъчна, за да ми отнемеш сина!
Зейнеп се ядосва, но запазва самообладание.
— Г-жо Белкис, какво искате да кажете?
Белкис пристъпва напред, погледът ѝ е остър и пълен с презрение.
— Точно това искам да кажа! Видях какви глупости се опитахте да направите вчера в къщата на Кузей. Видях как флиртуваше със сина ми, как се опита да го съблазниш!
Зейнеп поема дълбоко въздух, опитвайки се да запази спокойствие.
— Г-жо Белкис, ние отидохме в къщата на Кузей, за да учим. Това беше единствената ни цел. Ако не ми вярвате, можете да попитате Едже.
Белкис се усмихва хладно, с нотка на презрение.
— Разбира се, че го направих! Един млад мъж те кани в дома си, и ти твърдиш, че сте учили? Да, сигурно!
— Наистина учехме — настоява Зейнеп.
— Можехте да отидете в библиотеката! Нима няма друго място за учене освен онази къща на върха на хълма? Познавам добре момичета като теб. Какво друго направи, за да съблазниш сина ми? Да не би да си спала с него? Вземи! Това ли искаш? – пита Белкис и хвърля по момичето пачки с пари.
Белкис нарежда на Зейнеп да остави сина ѝ и ѝ тика в ръцете плик с пари. Зейнеп демонстративно хвърля плика с пари в краката на Белкис.
-Малко ли са ти? – пита майката на Едже.
-Защо се държите така с мен? Вие дори не ме познавате! Дори един път не сте разговаряли с ме! Аз не заслужавам всичко това! – отвръща Зейнеп и тръгва да излиза, като отива да си взема телефона, който Белкис хвърли на дивана. През това време Белкис слага плика с пари в чантата ѝ.
Белкис брутално изхвърля Зейнеп през вратата на къщата си, като я бута и Зейнеп пада на плочките.
Момичето закъснява за час и пропуска важен изпит. Когато Едже ѝ се обажда, тя скрива от него какво е направила майка му.
Зейнеп не забелязва как Белкис подхвърли плик с пари в чантата ѝ.
Действието се пренася в парка, където Кузей видя Елиф и разпозна жената от снимката, тоест жената с която Суат се среща.
Кузей се приближава към Елиф и леля ѝ.
– Какво става тук? – пита Кузей. – Какво правиш с тази жена? – той посочва Йълдъз. – Ти ми каза, че не я познаваш и че не искаш да се замесваш в този случай. Коя сте вие?
Той премества погледа си към Йълдъз. – Какво искате от Елиф? Слушайте, не знам какво имате предвид, но стойте далеч от нея. Не я въвличайте в мръсните си игри.
– Стига толкова, господин Кузей! – възразява Елиф. – Тази жена е...
– Стига, госпожо Елиф! – прекъсва я рязко Йълдъз, който се стреми да защити племенницата си. – Аз не ви познавам, а и вие не ме познавате. Идете и кажете на госпожа Фирдевс, че нямам нищо общо със съпруга ѝ.
– Вие сте добър човек, вие сте добър адвокат – продължава Йълдъз. – Вие изслушахте моето положение и ме подкрепихте. Благодаря ви за това, но стига толкова. Кажете на госпожа Фирдевс, че между мен и съпруга ѝ няма нищо общо. Оставете ме на мира!
Йълдъз рязко се отдалечава.
– Ти каза, че не искаш да се месиш, но все пак следиш случая – казва Кузей на Елиф. – Елиф, не вярвай на тази жена. И двамата знаем какъв човек е Суат. Продължавам разследването за смъртта на служителя Мустафа Гюнешче. В този случай всичко сочи, че Суат има вина. Този човек е долен и опасен и може да те нарани. Не искам да се изправяш пред него.
– Ако някой трябва да се бори с него, това съм аз – добавя Кузей. – Остави ме да се справя с него. Ако Суат или някой друг те нарани, няма да си го простя.
Междувременно Йълдъз, обзет от силни емоции, припада и пада на една алея в парка.
Действието се пренася в затвора. Гьонюл е извикан в стаята за свиждания. Когато влиза, я очаква изненада. От другата страна на стъклото седи... Наджие.
— Да, това съм аз — казва Наджие с ледена увереност, наблюдавайки шока в очите на Гьонюл. — Срещаме се след толкова години. Докато аз съм жива, ти няма да имаш бъдеще с брат ми. Страхуваш ли се, че ще ти направя нещо? — пита тя подигравателно, докато Гьонюл се става, за да прекрати свиждането.
— Аз не се страхувам от никого — отвръща Гьонюл твърдо. — Но не искам да говоря с вас.
– И все пак говориш с брат ми – усмивката ѝ става по-широка. – Обаждаш му се сутрин и вечер, нали? Какво си мислиш, че ще постигнеш с това? – Чух, че си намушкала някого с нож – продължава Наджие, игнорирайки напрегнатия му поглед. – Човекът очевидно е в кома. Добре, че предотвратих брака ти с брат ми. Погледни се. Озовала си се там, където трябва да бъдеш – в затвора.
— Какво искате от мен? — пита Гьонюл, опитвайки се да запази самообладание.
– Да стоиш далеч от Бюлент – отсича тя. – Така или иначе в къщата ни вече има една досадница – Зейнеп. Тя разруши спокойствието ни, а сега и ти се опитваш да направиш същото. Обаждаш се на женен мъж, безсрамно и в неподходящо време. Слушай ме, брат ми е щастлив и спокоен. Жена му, Ферайе, е професор по право. Как можа да потърсиш помощ от него след толкова години?
– Пари ли нямаш? – пита Наджие с насмешка. – Затова ли си се сетила за Бюлент?
— Пари? Какво общо имат парите с това? — отвръща Гьонюл, недоумявайки. — Не искам ничии пари. Преди години ме заплашвахте и ме разделихте от Бюлент, но сега това не върши работа. Не ме плашите. Не се страхувам от вас, госпожо Наджие.
– Слушай ме добре! – изсъсква тя, очите ѝ пламтят от злоба. – Ако се обадиш на Бюлент още веднъж, ще намеря най-скъпия ти човек и ще превърна живота му в кошмар!
Гьонюл остава спокойна.
— От какво се страхувате? — пита тя. — Мислите ли, че Бюлент не ме е забравил, нали?
Наджие се усмихва пренебрежително и избухва в смях.
— Той няма да те погледне. — Погледни се само на какво приличаш! Радвай се, че Бюлент все още те помни.
— Тогава защо дойде тук след двайсет години? Защо ми помогна? Ако ме беше забравил, щеше ли все още да се грижи за мен? Страхувате се, че любовта на Бюлент ще се възроди, че той ще разследва миналото и ще разбере какво чудовищно нещо е извършила сестра му.
— Ти си на дъното на пропастта и въпреки това се опитваш да бъдеш високомерна.
— Вие сте тази, която е високомерна — заявява Гьонюл спокойно. — Аз не съм като вас, госпожо Наджие. Ако бях, щях да кажа на Бюлент за вашите заплахи и да разваля връзката ви. Но не го направих, защото не ме интересува да отварям отново стари теми. Просто искам да се махна оттук. Ако искате да ме заплашвате и да отваряте стари теми, правете каквото искате. Но това, което ще последва, ще унищожи и вас.
Очите на блестят от злоба.
— Ще намеря най-скъпия за теб човек и ще ти отровя живота, ако се осмеляваш да се обадиш на Бюлент още веднъж.
Гьонюл остава спокойна, докато Наджие се отдръпва и напуска стаята за посещения.
Йълдъз разказва на Елиф историята на приятелството си със Суат: Действието се връща в парка. Елиф казва на Кузей, че има работа и че ще се видят по-късно в кантората.
След няколко метра Елиф намира леля си, която лежи на една алея. Той ѝ помага да се възстанови и след това заедно се връщат у дома.
— От как съм се родила все съм сама, — казва потисната Йълдъз. — Имах само една сестра, която се грижеше за мен. После се появяваш ти. Ти порастна и се грижиш за мен. Елиф, ти не си просто моя племенница. Ти си като дете за мен, но ти ме защитаваш. Не съм в състояние да бъда леля, сестра или майка. Просто съм досадница. Куршат е прав, че не ми дава сина. Елиф, искам да умра...
— Стига! Вземи се в ръце, лельо! — казва Елиф твърдо. — Разкажи ми за Суат.
— За Суат? Бях много млада, когато се влюбих в него. Той каза, че няма никого. Едва по-късно разбрах, че е бил женен за Фирдевс. Никога повече не му позволявах да ме заблуди. После се случи тази трагедия... —
— Каква трагедия? — пита Елиф.
— Суат каза, че ще ми помогне да си върна детето. Затова се срещнах с него. Освен това ми даде пари.
— Суат ти дава пари? Казах, че си ги получила от шефа си.
— Лъжа, Елиф. Така или иначе Куршат ми взе тези пари.
— Суат нае много адвокати? — разказва още Йълдъз. — Срещнах се с него заради сина ми. Той не спираше да настоява. Казваше, че бракът му съществува само на хартия, че е нещастен. Каза, че ме обича и че ще се разведе заради мен. Аз не приемам това, казах му да си върви. Казах му, че няма да разруша семейството. Днес Кузей в парка ми каза всичко, което му дойде наум. Неможах да го понеса и припаднах. Той смята, че съм неморална жена. Ако разбере, че съм твоя леля, ще изгориш и ти.
— Фирдевс, — казва Йълдъз и въздъхва тежко. — Ако разбере, ще убие и сестра ми. Те от сутрин и вечер са заедно.
— Какво каза, лельо? — пита смаяната Елиф.
— Нищо не съм казвала, — отрича бързо Йълдъз, осъзнавайки какво е направила току-що.
— Лельо, кажи ми истината. Мама пак ли работи за Фирдевс? – пита Елиф като се разплаква.
Йълдаз признава, че майка ѝ работи в дома на Фирдевс и Суат и ако сестра ѝ разбере, че се е изпуснала…. Елиф се ядосва, че не е спазила обещанието си, че като порасне ще направи всичко възможно, че майка ѝ да не работи като прислуга.
Междувременно Кузей пристига в дома на Суат и му показва снимка, на която е с Йълдъз.
Суат, опитвайки се да оправдае изневярата си, казва на Кузей, че баща му също е изневерявал на майка му. Разгневеният адвокат не вижда смисъл да продължава разговора. Той побутва Суат и се отправя към входа на къщата, сякаш иска да сподели всичко жена му и дъщеря му.
Суат му казва в гръб:
— А Елиф? И двамата сме просто мъже. Това ни е в кръвта, не можем да се задоволим с една жена. Ако искаш просто да преживееш някакви приключения, ако искаш да се забавляваш с момичета като Елиф, аз нямам нищо против!
Кузей не може да издържи. Той удря бъдещия си тъст и крещи:
— Кой си ти, че да говориш така за Елиф! Ще те убия!
Зейнеп се прибира в къщи, а Ийт случайно вижда плика с пари в чантата ѝ.
Мелис влиза в кухнята, където брат ѝ Ийт си налива чаша сок. Тя спира до вратата и с невинно изражение задава въпрос:
– Върна ли се Зейнеп?
– Тя се върна. Защо питаш? – Ийт я поглежда подозрително, докато отпива от сока.
– Няма причина. Тя имаше изпит, просто бях любопитна – отговаря Мелис с престорена небрежност.
– До вчера бяхте врагове, а сега сте станали приятелки? – Ийт повдига вежди, усмихвайки се.
– Аз не съм враг на никого. Просто се интересувах – обяснява тя, но в гласа ѝ се долавя леко раздразнение.
Ийт оставя чашата на плота и пристъпва крачка напред, сякаш нещо го тревожи.
– Има нещо, за което и аз съм любопитен – казва той. – Когато Зейнеп се прибра, изпусна чантата си. Вътре имаше плик, пълен с пари.
Мелис присвива очи, опитвайки се да прикрие изненадата си.
– Какво имаш предвид? – пита тя с престорено равен глас.
– Нямам нищо против нея, но сериозно... какво прави тук, ако има толкова много пари? – Ийт явно се опитва да сглоби пъзела.
Мелис се замисля за миг, след което се усмихва лукаво.
– Аз ще разбера! – заявява тя и преди брат ѝ да може да каже нещо, грабва чашата му със сока и излиза.
Мелис се отправя право към стаята на Зейнеп. Почуква леко на вратата и влиза без да чака отговор.
– Донесох ти нещо за пиене! – казва тя с прекалено сладък тон, подавайки чашата към Зейнеп.
– Благодаря – отвръща Зейнеп, като се опитва да изглежда спокойна. Очите ѝ обаче са зачервени, сякаш е плакала.
– Нещо лошо ли се е случило? – Мелис повдига вежда, преструвайки се на загрижена.
– Не, просто съм уморена. Снощи не спах добре – отговаря Зейнеп бързо, избягвайки погледа ѝ.
– Изпитът беше ли труден?
– Не взех изпита... закъснях – Зейнеп свежда очи, опитвайки се да прикрие срама си.
– О, много съжалявам. Заради мен ли се случи това? Твърде дълго ли говорихте с Арда? – Мелис накланя глава, сякаш търси причината.
– Не съм се срещала с Арда – отвръща Зейнеп, а гласът ѝ леко трепери. – Няма значение. Искам просто да се концентрирам върху следващия изпит.
Мелис се усмихва бегло и вдига рамене.
– Добре, няма да настоявам. А и не мисля, че сега е най-подходящото време за разговори – казва тя, след което се обръща и тръгва към вратата.
Докато излиза, тя спира за миг до полуотворената врата и наблюдава как Зейнеп поглежда към чантата си и вижда пликът с парите.
– Защо ми причиняваш това? – говори си сама Зейнеп, а очите ѝ отново се пълнят със сълзи.
Мелис, останала до вратата, се усмихва самодоволно, без да може да скрие злобата си.
– Едва сега започвам – прошепва тя на себе си. – Ти и открадна баща ми, но любимият си няма да може да ми откраднеш!
