„Лабиринт към щастието“ еп.37: Белкис обвинява Зейнеп, че е прелъстила сина ѝ

В епизод 36 на турския сериал „Лабиринт към щастието“: Собственикът на бижутерска фирма, с която кантората на Кузей работи, е изпратил на Елиф букет цветя, показвайки, че не е безразличен към нея. Това изобщо не се харесва на Кузей, който смята да даде урок на бижутера

Какво се случва в епизод 37 на турския сериал „Лабиринт към щастието“, който можете да гледате на 26 ноември от 15:00 часа по NOVA.

Наджие разпитва Бюлент за Гьонюл, чиято поява тревожи Ферайе.

Кузей прекъсва бизнес отношенията си бижутера Берк.

Наджие открива, че Бюлент помага на Гьонюл.

Ферайе научава за инцидента между Зейнеп и Арда и смята, че Зейнеп е виновната.

Зейнеп пада в капана на на Белкис и Мелис. Белкис обвинява Зейнеп, че е прелъстила сина ѝ.

Йълдъз признава на Елиф за аферата си със Суат!

Кузей случайно открива, че Елиф го е излъгала, че не познава жената от снимката със Суат!

Тук можете да прочетете всичко за „Лабиринт към щастието“

– Това ли е същата Гьонюл, в която някога беше влюбен до уши? – пита тя настойчиво. – Онази, която внезапно изчезна, без да каже и дума?

Бюлент поклаща глава и отвръща:

– Не, сестричке. Тя е стара клиентка.

Наджие го поглежда скептично.

– Ферайе те е чула да говориш с нея по телефона. Казал си ѝ да не ти звъни и че ти ще ѝ се обадиш. Това не звучи като думи на човек, който се опитва да се отърве от някого.

– Не, не е така – опитва се да се защити Бюлент, но изражението му издава, че крие нещо.

– Аха, сега разбирам откъде идва странното поведение на Ферайе – продължава Наджие.

– Како, да не би Ферайе да подслушва разговорите ми?

– Никой не подслушва никого – отрича Наджие. – Тя случайно те е чула, притеснила се е и ми каза за това.

– И какво ѝ каза?

– Че никога няма да погледнеш друга жена. Че просто се опитваш да решиш някакъв проблем, без да затрудняваш семейството.

– Добре си го казала, сестро. Точно това се опитвам да направя – казва Бюлент с облекчение.

Но Наджие не спира да човърка.

– А тази Гьонюл от миналото... ти я изхвърли от живота си преди години, нали?

Бюлент замълчава за миг, а после тихо казва:

– Не е лесно да забравиш първата си любов, сестричке. Помисли за себе си. Спомняш ли си как беше, когато зет ми Фахри почина? Беше съсипана. Е, аз бях точно толкова съсипан, когато Гьонюл ме напусна.

– Но оттогава минаха години – напомня му Наджие. – Сега всичко е прекрасно.

– Нормално е, че не съм забравила мъжа си – заявява тя твърдо. – Но никога не съм се интересувала от него по начин, който да застраши семейството ми. Имам право да го помня, но ти нямаш право да гледаш назад! Имаш две деца и прекрасна съпруга. Ако направиш някоя глупост, знай, че ще те пребия от бой. Не казвай, че не съм те предупредила.

– Засрами се, како! Никога не бих постъпил така с Ферайе или с децата. Знаеш го много добре.

Наджие омеква, прегръща го и му пожелава успешен ден. Докато той се обръща и тръгва, тя незабелязано изважда ключа за заключеното чекмедже на бюрото му от джоба на сакото му.

Йълдъз помага на сестра си да пренесе тежък кашон до къщата на Суат. Докато тя се кани да излезе през портата, внезапно пред нея се появява Фирдевс.

– Йълдъз, защо не влезеш за малко? Можем да изпием по едно кафе – предлага Фирдевс.

Йълдъз, леко смутена, бързо намира извинение:

– Благодаря, но не мога. Имам още много работа.

Фирдевс се отдръпва с неохота, а Суат, който е чул разговора, предлага:

– Ако искаш, ще те закарам. Отивам към строежа.

Без да губи време, Наджие се отправя към кабинета на брат си. Преди да влезе се оглежда наоколо, за да се увери, че никой няма да я види и влиза в стаята. Приближава се до бюрото и отваря чекмеджето. Вътре, под няколко папки и документи, открива точно това, което търси – наказателното дело на Гьонюл.

Наджие вади папката и бързо я прелиства. Очите ѝ пробягват по документите, а изражението ѝ става все по-напрегнато. Това е същата Гьонюл, жената, която тя успя да отстрани от живота на Бюлент преди години. Гневът избухва в нея като огън, но тя го потиска, затваряйки папката със сила.

Преди да върне документа на мястото му, тя се усмихва хладно и прошепва на себе си:

– Змията се върна, но знам много добре какво ще направя с нея.

Тя затваря чекмеджето внимателно, така че брат ѝ, Ферей, да не разбере, че някой е ровил там. След това оправя всичко така, както е било, и излиза от кабинета с увереност. В очите ѝ гори решителност – тя няма да позволи Гьонюл отново да застраши семейството ѝ.

Кузей събира екипа на фирмата, защото има да им съобщи нещо важно. Той поглежда Бюлент, а после обръща вниманието си към персонала.

– Реших да прекратя договора си с Берк – обявява той, с твърд и ясен глас.

В стаята настъпва напрегната тишина. Най-силно засегната изглежда Хандан, която видимо се разстройва. Тя дълго е планирала как да използва партньорството с Берк, за да наложи своята марка дрехи, а също така и да се отърве от Ериф, а сега всичко се разпада.

Бюлент моли племенника си да обясни причините за решението си.

– Берк не се държа в съответствие с професионалната етика – заявява той спокойно, но категорично. – Той си позволи неморални предложения. Накратко, прекали, чичо.

Едже неочаквано пристига в дома на Бюлент, което изненадва Зейнеп. Оказва се, че посещението е по молба на Мелис.

– Притеснявам се за Арда – казва Милис с престорена загриженост. – Мисля, че шамарът, който получи в Деня на кариерата, нарани гордостта му.

Докато говори, Мелис хвърля многозначителен поглед по посока на Зейнеп, очевидно опитвайки се да я провокира.

– Арда премина границата – заявява Зейнеп с възмущение, все още ядосана от случилото се.

– Не беше ли ти тази, която го насърчи да го направи? -пита Мелис.

– Нямах такива намерения – отговаря Зейнеп.

– А какво беше твоето намерение, ангелче мое? Извинете, Зейнеп? – пита Мелис с хаплив тон.

– Мелис! – намесва се Едже, опитвайки се да успокои ситуацията.

В този момент в стаята влиза Ферайе.

– Какво тревожи моята красива дъщеря? – пита тя с усмивка, но и с видимо любопитство.

– Притеснявам се за Арда. Той не се чувства добре след Деня на кариерата – отговаря Мелис със загрижен тон.

– Защо? Какво се е случило? – пита Ферайе.

– Зейнеп знае най-добре. Нека тя разкаже цялата история – подхвърля Мелис, като насочва вниманието към съперницата си.

Ферайе обръща погледа си към Зейнеп.

– Случи ли се нещо лошо по време на Деня на кариерата?

Зейнеп се опитва да намери думите.

– Ами, аз...

Едже бързо се намесва, за да отклони вниманието.

– Всичко е наред, лельо Ферайе.

Мелис тихо промълвява под носа си:

– Не бих казала...

Ферайе я поглежда изненадано.

– И ти ли беше там? Влязохте ли в университета, позовавайки се на моето име?

Мелис поклаща глава и обяснява:

– Не, мамо. В крайна сметка не отидох там. Отначало исках, но когато нещата се усложниха, се отказах. Така или иначе, всичко се случи между Арда и Зейнеп.

Ферайе научава за инцидента между Зейнеп и Арда и смята, че Зейнеп е виновната.

– Какво стана, Зейнеп? – пита Ферайе с остър поглед, пронизващ като нож.

Зейнеп се опитва да обясни:

– Ами, аз...

Но Мелис я прекъсва с напорист тон:

– Зейнеп удари Арда.

Ферайе не може да повярва.

– Това вярно ли е? Отговори ми, Зейнеп!

Ферайе е видимо развълнувана, а напрежението в стаята се покачва. Едже обаче се намесва, опитвайки се да защити Зейнеп.

– Няма какво защо да го обсъждаме, леля Ферайе.

– Защо я защитаваш, Едже? Нима тя няма собствена уста? – отвръща Ферайе със сарказъм.

Едже се изправя срещу Ферайе:

– Тя го направи, защото Арда я хвана за ръка и ѝ заяви любовта си.

Ферайе поклаща глава с възмущение.

– Зейнеп, как можеш да позволиш подобно нещо да се случи в университета?

– В края на краищата аз не му позволих – заявява Зейнеп твърдо, макар и с разтреперан глас.

Едже се намесва, опитвайки се да успокои ситуацията.

– Тя не е виновна за това.

Ферайе вдига ръка, за да го спре.

– Едже, остави ни насаме. Едва ли ще можем да говорим пред теб.

Мелис, с доволна усмивка, хваща Едже за ръка и го извежда от стаята.

Ферайе се обръща отново към Зейнеп, кръстосвайки ръце на гърдите си.

– Разкажи ми всичко отначало. И този път не пропускай нищо.

В същото време в дома на Белкис. Белкис сънува кошмар – вижда Зейнеп, която държи бебето на Едже в ръцете си, а тя самата е принудена да го отглежда. Събужда се, задъхана и покрита в студена пот.

– Това не може да се случи... няма да го позволя! – шепне тя, докато опитва да се успокои.

Белкис сънува кошмар, в който Зейнеп е родила детето на Едже, но синът и Зейнеп ѝ го оставят тя да се грижи за него. Събужда се едва поемайки си въздух и плувнала в пот.

Междувременно Сонер изпраща на Елиф снимки на Суат и леля ѝ заедно с номер на сметка, на която трябва да плати пари, за да не ги направи публично достояние. Неочаквано снимките попадат в ръцете на Кузей.

Мелис влиза в стаята на Зейнеп с лицемерно изражение, сякаш искрено я съжалява.

– Много съжалявам – казва тя с фалшиво съчувствие и я прегръща.

– Защо направи това? Не трябваше да говориш за този шамар.

Зейнеп се отдръпва леко, но мълчи.

Мелис продължава с измамно мек тон:

– Права си, разбира се. Съжалявам. Просто не мога да си държа езика зад зъбите. Бях уплашена, когато не можех да се свържа с Арда. Моля те, прости ми. Не искам отношенията ни отново да се развалят, когато тъкмо започнаха да се подобряват.

Тя прави кратка пауза, за да придаде тежест на думите си, след което добавя:

– Между другото, говорих с Мелъди. Арда се е заключил в стаята си и изобщо не излиза. Надявам се леля Белкис да не чуе какво се е случило. В противен случай може да стане много лошо...

Мелис накланя глава, сякаш размишлява върху последствията, и пуска нова стрела:

– Тя може например да дойде тук и да те упрекне. Тогава и татко ще разбере. Какво ще кажеш да поговорим с Арда? Мисля, че той се срамува от случилото се и не може да те погледне в очите. Ако поговориш с него, може би ще се почувства по-добре.

Зейнеп усеща натиска, но Мелис не спира.

– Вземи мерки, преди тази ситуация да започне да се разпространява като вирус. Всички ще започнат да клюкарстват. Казвам това само с мисъл за твоето благополучие.

Кузей седи в кабинета си и разглежда снимка на Суат и Йълдъз, която изглежда твърде интимна. Срещу него е Елиф, която напрегнато следи реакциите му.

– Казах на госпожа Фирдевс, че няма да се намесвам, но тя настояваше. Дори нае детектив, който да направи тези снимки – обяснява Елиф. – Сигурна съм, че става дума за недоразумение. Затова и не ѝ показах снимките.

– Какво недоразумение, Елиф? Нима не виждаш? Суат държи ръката на тази жена. Ясно е, че той изневерява на г-жа Фирдевс. Коя е тази жена?

Елиф отвръща бързо, опитвайки се да избегне истината:

– Не знам.

Кузей я гледа подозрително, но тя добавя с молба в гласа:

– Моля те, престори се, че не си я видял. Не съобщавай на г-жа Фирдевс. Не искам бракът ѝ да се разпадне.

В този момент телефонът на Елиф звъни. Тя вдига и след кратък разговор обявява:

– Това е леля ми. Трябва да тръгвам.

Докато става, очите ѝ се спират на снимката на бюрото. Тя посяга към нея, но Кузей я спира.

– Това остава при мен – казва той категорично и прибира снимката в папка с документи.

Зейнеп, наивно вярвайки на съвета на Мелис, отива в дома на Белкис, за да говори с Арда. Белкис, която е в сговор с Мелис, я посреща с привидно гостоприемство, но скоро започва да демонстрира истинските си намерения.

– Мила, помогни ми малко с почистването – казва Белкис с престорена усмивка, като безцеремонно пъха моп в ръцете на Зейнеп. – Измий пода, моля те.

Зейнеп е объркана, но не смее да откаже. След като приключва с пода, Белкис я отвежда във всекидневната.

– Избърши праха тук, гостите ще дойдат след малко – добавя тя с небрежен тон.

Момичето послушно изпълнява и тази задача, но с всяка минута усеща как унижението я задушава. Накрая Белкис я изпраща в банята с думите:

– Почисти и банята. Гостите ще пристигнат до половин час.

Зейнеп изпълнява всичко, без да се оплаква, макар да се чувства използвана. Когато приключва, се връща при Белкис, която седи удобно на дивана с чаша кафе в ръка.

– Г-жо Белкис, ще ме закарате ли до университета? – пита Зейнеп, напомняйки ѝ за обещанието.

Белкис отпива от кафето си и заявява:
– Колата ми се развали. Няма да стане.

Тя поставя чашата на масата и внезапно се надига с яростен поглед.
– Ти не си никаква принцеса! Ти си просто една слугиня! – крещи тя и грубо притиска кърпа в ръката на Зейнеп. – Виж само! След теб всичко е покрито с прах!

Зейнеп поглежда кърпата в ръката си и треперещо пита:
– Вие ме нарекохте слугиня?

– Да, нарекох те така! – отвръща Белкис с ледена усмивка. – И нима не си? Майка ти не беше ли слугиня? Тя не те ли научи толкова добре да чистиш? Колко пъти в седмицата можеш да идваш у нас?

Зейнеп усеща как кръвта ѝ кипва, но се опитва да запази самообладание.
– Г-жо Белкис, не знам защо ми причинявате това, но трябва да си тръгвам – казва тя и тръгва към вратата.

Но Белкис я спира, хващайки я силно за ръката.
– Няма да отидеш никъде! Синът ми те закара до Едремит. Не можеш ли да измиеш две тоалетни в замяна?

– Но имам изпит... – опитва се да възрази Зейнеп.

– Ще почистиш кухнята, ще измиеш прозорците и огледалата! Знаеш ли колко са важни огледалата? Те показват истинското ти лице, а твоето е лицето на чистачка!

Елиф се среща с леля си Йълдъз в парка. Лицето ѝ изразява смес от гняв и болка, докато държи в ръка снимка, на която Йълдъз и Суат са заедно. Тя я вдига пред очите на Йълдъз.

– Моля те, кажи ми, че това не е истина – изрича Елиф, въпреки че всичко е очевидно. – Кажи ми, че има обяснение. Кажи, че нямаш нищо общо със съпруга на г-жа Фирдев. Да, вие се държите за ръце, но може би е грешно разбрано. Моля те, кажи нещо!

Йълдъз свежда глава, а очите ѝ блестят от сълзи.

– Казах, Елиф – прошепва тя. – Ще ти разкажа всичко.

Тя вдига поглед и с тих, треперещ глас започва:

– Това беше много отдавна. Бях влюбена в Суат. Наистина го обичах. Не знаех, че е женен.

Елиф я гледа невярващо.

– Как можа да не знаеш това, лельо?

– Кълна се, не знаех! – настоява Йълдъз. – По онова време не се виждахме с Фирдев, тя дори не ме покани на сватбата си. Как можех да знам? После, когато разбрах, че Суат е женен, го напуснах веднага. Сега, години по-късно, той се върна. Не съм направила нищо лошо, кълна се!

Елиф клати глава, все още в шок, а Йълдъз добавя:

– Трябва да ме разбереш. Не обичаше ли Кузей години наред? Не беше ли обсебена от него? Е, аз също бях обсебена от Суат.

Кузей случайно открива, че Елиф го е излъгала, че не познава жената от снимката със Суат!

Кузей спира колата си рязко, когато двигателят отказва да работи. Той слиза, за да провери какво става, и вдига капака на автомобила. Докато се опитва да открие проблема, забелязва в далечината Елиф, която разговаря оживено с някаква жена.

Той присвива очи, опитвайки се да разпознае фигурата на жената. Тя му се струва позната. Внезапно се сеща жената от снимката. Изважда я от джоба си и я поглежда. Това е същата жена. Той вече знае, че Елиф го е излъгала, по някаква причина опитвайки се да прикрие аферата със Суат.

Но защо? Каква е причината да прикрива всичко това?