В епизод 180 на турския сериал „Лабиринт към щастието“: Мелис призна публично, че е бременна от Еге, в опит да спаси сватбата, въпреки че Еге вече знае истината за нейните интриги и сътрудничество с Рагип. Междувременно Кузей в опит да спаси Сила катастрофира. Втори сезон завършва като първи с въпрос: Жив ли е Кузей?
Какво се случва в епизод 181 на турския сериал „Лабиринт към щастието“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по NOVA.
Кузей е жив и след като идва в съзнание, заявява, че ще направи всичко, за да намери Сила.
Междувременно снимка и съобщение изпратено от анонимен телефон разкрива бруталната истина: Сила е отвлечена, а похитителите искат откуп.
Наджие и Джавидан продължават да вярват, че Сила е съучастник на Алпер и иска да измъкне пари от Кузей.
Кузей подготвя откуп за Сила, игнорирайки предупрежденията майка си, като открито ѝ заявява, че ще направи всичко за Сила, защото тя е момичето, което той обича. Получава снимка на Сила с съобщение от Демир, престъпник, когото някога е вкарал в затвора. Кузей разбира, че това е отмъщение. След бурен скандал гони Джавидан от дома си.
Ферейе дава на Гьонюл плик с пари, за да си мълчи и да напусне завинаги живота им.
Междувременно Зейнеп, която изчезва след сватбата на Еге и Мелис, работи в ресторант. Именно там Мелис умишлено организира бебешкото си парти повод, за да унизи Зейнеп.
Зейнеп, смазана от емоции, напуска ресторанта и в бързината не вижда колата, която се приближава и е блъсната от нея. Шофьорът, непознат красавец, ѝ помага да се изправи. Когато се появява Еге, Зейнеп импулсивно се качва в колата на непознатия мъж и му казва да тръгва.
Тук можете да прочетете всичко за „Лабиринт към щастието“
👇 По-долу можете да прочетете подробно как се развиват събитията в епизода
Сила пристига разплакана пред дома на Кузей. Тя чука по врата и моли Кузей да ѝ отвори. В задния двор Кузей се жени за Бахар.
Кузей вижда Сила, но сякаш не я познава.
След това се обръща, явно си спомня коя е тя… Бахар също е обръща и е изненадана да види сестра си, но нищо не казва или прави. Пристига длъжностното лице за брачната церемония. Държейки се за сърцето Сила бяга от къщата.
Пред портите тя пада на колене, когато до нея спира кола, от която излиза добре облечен мъж, за което съдим по обувките и панталона му.
Сила го поглежда изненадана.
–Дъще! – казва мъжа и подава ръка на Сила.
Действието се пренася при Зейнеп, която плаче и тича към Еге, който държи пистолет в ръка и го е насочил към руса жена, която не можем да разберем коя.
Зейнеп се спъва и пада на земята. Еге стрела.
–Егеееее – крещи Зейнеп и се хваща за главата. –Егеееее! – крещи Зейнеп. Еге стои безмълвен, все едно не я чува.
Край.
Започва първи епизод от новия сезон.
Сила лежи в безсъзнание, когато двамата от похитителите влизат при нея. Единият от тях плисва кана с вода върху лицето на Сила, която на мига идва в съзнание.
–Къде съм? Кои сте вие? Пуснете ме! –крещи уплашена Сила.
– Време е, г-н Кузей да си плати дълговете! – казва един от мъжете.
– Пуснете ме! Не му причинявайте нищо, моля ви! Не го наранявайте! – плаче и се моли Сила.
Действието се пренася в къщата на Кузей, където той лежи на леглото и уплашен се събужда с името на Сила на уста. До него е медицинска сестра.
– Какво става… Къде съм?… Колко време съм бил в безсъзнание? – пита Кузей. Сестрата мълчи. Кузей си спомня последните събития, опитваше се да спаси Сила, когато похитителите ѝ стреляха по него и той катастрофира.
– Трябва да я намеря… – прошепва Кузей. – Сила… Сила…
Кузей се опитва се да се надигне. Превъзмогвайки болката си той успява да стане от леглото и се придържа за стената, залита, но не спира.
– Г-н Кузей, върнете се! Състоянието ви не позволява да се движите! Моля ви, спрете! – върви след него медицинската сестра.
– Махни се от пътя ми! – изригва Кузей. – Ще я намеря. На всяка цена!
– Господин Кузей, моля ви…
Камерата се премества пред къщата, където Джавидан излиза от къщата, носейки дрехи и вещи на Сила, които иска да изхвърли.
– Проклет да е денят, в който тая вещица стъпи в дома ни! Заради нея синът ми лежи в леглото като сянка! – крещи Джавидан.
– Мамо, млъкни вече! – Бахар се опитва да я спре.
– Не мога! Виж го! – сочи към прозореца на стаята на Кузей. – Погледни го! Не може да отвори очи! Защото ѝ повярва! Защото се подлъга по нея! Бог да я накаже!
– Достатъчно! – намесва се Хулия. – Това, което правиш, не е помощ. Това е омраза!
Джавидан се обръща към тях с очи, пълни с сълзи и гняв:
– Няма да се успокоя! – изкрещява Кавидан с пречупен глас. – Всички ме гледат като луда! Ще изгоря всичко нейно! Ще го изгоря, разбираш ли?!
– Стегни се, Джавидан – опитва да я върне в реалността Хулия. – Кузей ще се оправи. Ще я намерим. Ще разберем истината.
– Каква истина?! – намесва се Наджие. – Заради нея животът ми се срина! Синът ми беше прострелян! Кузей се бори за живота си, а тази… тази Сила изчезна! Къде е тя?!
– Тя си играеше с всички ни – допълва Джавидан. – Съюзи се с Алпер, направиха шоу от живота ни! А мен… ме унижи публично!
– Мамо, какво говориш?! – Бахар не вярва на ушите си. – Кака беше отвлечена! Алпер я държеше насила! Не беше игра, беше кошмар!
– Не лъжи! – Джавидан се приближава до дъщеря си. – Това беше тяхната схема! И сега… седят някъде и броят парите, които откраднаха! Но ще се върнат! Щом свършат парите, пак ще се появи на прага ни, все едно нищо не е станало!
В този момент стенещ от болка, блед и изтощен Кузей излиза при тях.
– Какво се случва тук? – пита той, а очите му се спират на снимка под краката му – тяхна обща снимка със Сила. Навежда се бавно и я вдига.
Сред разпилените вещи вижда и дървената фигурка на птица, подарък, който някога ѝ е направил със собствените си ръце.
Кузей стиска зъби и се приближава до Джавидан.
– Какво правиш?! – гласът му режещ. – Какво правят вещите ѝ на земята?!
– Опитвам се да те спася – отвръща Джавидан. – Няма да позволя отново да те нарани. Не след всичко, което се случи.
– Как може?! – гласът му пречупва от емоции. – Сила е отвлечена! Пред очите ми я отвлякоха! Как можеш да си толкова безсърдечна?!
– Аз съм майка! – отвръща тя високо. – Разбирам Наджие. Тя плачеше край леглото ти, ден и нощ и заради кого? Заради Сила!
– Достатъчно! – избухва Кузей. – Сила е невинна! Разбра ли?! Невинна!
– Не, Кузей. Тя го направи. Замина с Алпер. Ти пострада заради нея. Знам го. Не ме питай откъде. Просто знам. Моля те… остави всичко. Ако ти се случи нещо… няма да го преживея…
– Ти не знаеш нищо! – казва той твърдо. – Видях ги с очите си! Тя не избяга. Отвлякоха я! Ще я намеря. На всяка цена! И тогава… всички ще разберете колко грешите!
Джавидан застива, а останалите мълчат. Кузей се обръща и тръгва, прегърбен от болка, но твърдо решен да открие Сила..
След няколко крачки спира, лицето му се свива от болка. Нараняванията си казват думата.
Наджие и медицинската сестра бързат да го подхванат и го отвеждат обратно вътре. Кузей не се съпротивлява.
Наджие и медицинската сестра помагат на Кузей да седне в хола.
– Ако нещо ти се случи, Кузей… няма да мога да живея – стене Накие през сълзи.
– Нищо не разбирате! Нищо не знаете! Сила е невинна! Пред очите ми я отвлякоха, но ще я намеря. Ще ви докажа, че е невинна. Ще видите! Всички ще видите!
Кузей се изправя, все още слаб, но уверен в намерението си. Очите му горят от болка и ярост.Той взема снимката, на която са той и Сила, а също така и птицата, която той ѝ беше подарил преди време и излиза от стаята.
След малко телефонът на Кузей, който той е забравил на масата започва да звъни.
Екранът светва, непознат номер. Бахар се навежда да го вземе, за да го занесе на батко си, но преди да успее да направи и крачка, Джавидан го грабва от ръката ѝ.
– Мамо! – протестира Бахар, но Кавидан вече е приела обаждането и натиска високоговорителя.
В стаята настава мъртва тишина. Всички затаяват дъх. От слушалката се разнася дълбок и суров глас на мъж:
– Шефът ми има послание за г-н Кузей. Сила е при нас. Ако до няколко дни не подготвите два милиона лири като компенсация за двете години, които шефът прекара зад решетките заради него… Сила ще умре. Подгответе парите. Скоро ще получите адрес.
Джавидан прекратява разговора без да каже и дума. Лицето ѝ остава каменно.
– Чу ли го, мамо?! – крещи Бахар, разтреперана. – Кака не е избягала с Алпер! Била е отвлечена! Някой друг я държи насила!
Джавидан поклаща глава, упорита в убежденията си.
– Това е само поредната им постановка – заявява убедено. – Искат да изцедят още пари от Кузей. Защо никой не иска да ме чуе?!
В този момент Кузей влиза в стаята. Раните му все още личат, но всяка негова крачка излъчва нова решителност, като че ли с всяко движение възвръща силата си. Приближава се до Джавидан и мълчаливо си взема телефона.
– Няма да спра, докато не намеря Сила, казва спокойно, но уверено Кузей.
Едва стигнал до вратата, пред него застава Наджие, отчаяна, със сълзи в очите, застава на пътя му.
– Няма да те пусна! Не мога да те загубя! – казва тя.
– Моля те… махни се – казва Кузей с мек тон, но решителност в очите. Когато тя не помръдва, той внимателно я измества от пътя си.
– Изправяш се срещу майка си заради една прислужница?! – крещи Наджие, наранена. – Коя е тя изобщо?!
Кузей спира. Обръща се бавно и поглежда майка си право в очите.
– Тя… е момичето, което обичам! – заявява уверено Кузай.
Тишината е оглушителна. Въздухът се сгъстява от емоции. Джавидан и Наджие са шокирани.
А Бахар… Бахар се усмихва през сълзи. Най-сетне го каза, тя отдавна го знаеше. Чувстваше го, Кузей обича сестра ѝ толкова много, колкото и Сила обича него.
Действието прескача. В кабинета Кузей трескаво тъпче пачки с пари в спортна чанта, откуп за Сила.
Вратата се отваря и вътре влизат Неджие и Хуляи. Двете се опитват да го спрат.
– Кузей… моля те – шепне Неджие, гласът ѝ е напрегнат. – Ами ако Джавидан е права? Ако всичко е капан? Ако Сила и Алпер наистина са заедно?
– Мамо, Сила никога не би направила нещо такова! – отвръща остро Кузей, без да спира да подрежда парите.
– А откъде си толкова сигурен? – намесва се Хулия тихо. – Дори Джавидан… жената, която твърди, че ѝ е майка, се опитва да те предпази. Може би знае нещо, което ние не знаем.
Кузей рязко затваря ципа на чантата и се обръща към тях с огън в погледа.
– Джавидан НЕ ѝ е майка!Тя е най-големият ѝ враг! Мразеше я от първия ден! Ако бяха поискали и двайсет милиона за Сила, щях да ги дам, без да ми мигне окото!
В този момент на прага застава Джавидан.
– Кузей… по Бога, опомни се – казва тя. – Ще бъдеш съсипан, ако се окаже, че съм била права. Сила и Алпер разиграват шоу. Лъжат те. Защо не искаш да повярваш?
Телефонът на Кузей иззвънява. Съобщение. Кузей веднага го отваря го, и лицето му пребледнява.
На екрана, снимка. Сила, в безсъзнание, лежи на мръсно легло в непознато помещение. До нея се очертава сянка на мъж. Под снимката, кратко послание:
„Момичето ти е готово. Донеси парите на посочения адрес. Поздрави от Демир.“
– Демир… – изръмжава Кузей, стиснал зъби.
– Демир?! – повтаря Неджие с ужас. – Същият, който блъсна онази девойка и избяга?
– Да. Точно той.
– Но… ти беше адвокатът по делото му! Ти го вкара в затвора!
– За две години – потвърждава студено Кузей.
Приближава се до Джавидан и я пронизва с поглед.
– А ти продължаваше да твърдиш, че Сила и Алпер кроят заговор… – съска през зъби. – А истината е, че аз съм виновен. Заради мен Демир си отмъщава. Заради онази присъда Сила е в ръцете му.
Кузей стиска юмруци.
– Но ще я спася. Заклевам се, а когато се върне в този дом… теб вече няма да те има. Чу ли ме?
– Кузей… моля те, поне веднъж ме изслушай…
– Не! Ти ме слушай сега! – прекъсва я остро. – Ти се озова в този дом само защото твърдеше, че си майка на Сила. Вземи си нещата и изчезвай. Няма да се доближиш до нея повече. Никога!
Джавидан застива. Тонът му не оставя място за възражение. Излиза от стаята бавно, с безизразно лице.
Бахар се надига, сякаш иска да тръгне след нея, но Кузей я спира с жест.
– Бахар… ти остани – казва по-меко. – Ти никога не ме излъга. Доверявам ти се. Майка ти трябва да си тръгне, но ти не. Не заслужаваш да плащаш за нейните грешки.
Тя мълчи. Сълзите се стичат безшумно по лицето ѝ.
Кузей пристъпва към нея и внимателно избърсва една сълза с палеца си.
– Не плачи. Ти си по-силна, отколкото си мислиш и по-добра от нея. Пази се от отровата, която носи майка ти… и остани вярна на себе си.
Бахар само кимва. А в очите ѝ се чете всичко – благодарност, болка и преданост.
Пренасяме се в къщата на Бюлент. Еге седи сам до басейна. В ръцете му е телефон, прелиства снимки от сватбата си с Мелис.
Йълдъз се приближава и му оставя кафето.
– Чува ли се нещо за Зейнеп? – пита той, без да вдигне поглед.
– Не… – отговаря Йълдъз. – Дори на мен не се е обадила. Може би… просто не иска да я търсим.
– Тя ми се сърди, заради Мелис. Но какво да направя? Притеснявам се…
– Не се тревожи – отвръща Йълдъз, макар че гласът ѝ трепери. – Зейнеп е силна. Винаги се е справяла, и сега ще се справи. Може би просто иска да изчезнеш от живота ѝ.
Преди да си тръгне, Йълдъз го поглежда с онзи хладен, тъжен поглед, който казва всичко. Болката, разочарованието и гневът, всичко е в очите ѝ. Възмущава се, че е разбил сърцето на момичето, което го е обичало повече от всичко.
Междувременно Мелис говори по телефона с Арда и му се хвали, че е организирала бейби шауър парти в ресторанта, в които работи Зейнеп.
–Арда, какво означава, че не можеш да дойдеш? Ще бъде супер парти! Ще изпуснеш, партито ще бъде в ресторанта, където работи сега Зейнеп. Обърнах цял Истанбул, но успях да я намеря! - смее се доволна Мелис. –За Зейнеп няма спасение от мен! Добре, хайде затварям, но ти трябва да дойдеш!
Мелис щастлива отива при басейна, където Еге си пие кафето. Той е в гръб и не вижда Мелис.
Мелис прави крачка и започва да се превива.
–Мелис, какво стана? – скача притеснен Еге.
–Не знам, май усетих бебето да се движи – отговаря Мелис като се държи за корема. -Но ти не се притеснявай, аз внимавам за бебето ни, скъпи мой.
Мелис взема ръката на Еге и я слага на корема си.
Действието се пренася при Зейнеп, която работи в ресторант, където подрежда подноси с домашни сладкиши – торти, бисквити, мъфини с нежна глазура в розови и сини цветове. Днес в заведението ще се проведе бейби шауър – празник в чест на бъдещата майка и нейното бебе.
Всичко изглежда идеално – празнично, подредено и красиво.
– Такива партита май ги правят само на Запад, нали? – подхвърля на шега един от сервитьорите, докато нарежда чашите до чиниите. – Никога не съм чувал някой у нас да празнува това. Какво е това бебе – на някой султан ли? Ти би ли си направила такова парти, Зейнеп?
Зейнеп застива за секунда, ръцете ѝ все още държат подноса. Усмихва се слабо, но погледът ѝ се замъглява.
– Не мисля… – прошепва. – Бих предпочела… просто да държа ръката на бащата на детето си. Без фанфари. Без хора. Само ние двамата.
Гласът ѝ трепери на последните думи. В ума ѝ нахлуват картини, които се опитва да изтрие от съзнанието си. Но не може. Денят на сватбата на Еге и Мелис.
Вижда отново как Мелис посяга към ръката на Еге, как с гордост и победоносна усмивка пред всички обявява, че очакват дете. Като плесница, хвърлена в лицето ѝ.
Минали са дни. Седмици, но болката е все още прясна. Сърцето ѝ се свива, също както тогава от болка.
Зейнеп се обръща с гръб към всички, уж за да оправи покривката. Прехвърля нов поднос в ръцете си. Но истината е друга, просто се опитва да преглътне сълзите. Да укроти бурята вътре в себе си.
Този ден няма да е лек. Но ще го преживее.
– Защото трябва! – припомня си тя.
Ферайе и Белкиз навлизат все по-навътре в един беден квартал. Улиците са тесни, сградите, с олющени фасади, прозорците, с криви, скърцащи капаци.
– Знаеше ли още от началото, че живеят тук? – пита с отвращение Белкиз, докато се оглежда.
– Знаех – признава Ферайе. – Но не казах на никого.
– И с право. Ако моят светец син беше разбрал, щеше веднага да се втурне да им помага – процежда Белкиз. – Вечно е с широко отворено сърце…
– Зейнеп сама го поиска – казва Ферайе. – Не иска никой да знае къде е. Прекъсна връзка с всички.
– И много добре е направила! Честно, Ферайе, не мога да те разбера. Тази жена разби живота ти, а ти пак искаш да ѝ помогнеш?
– Защото не съм като нея, Белкиз.
– Е, тогава позволи поне аз да бъда такава! – Белкиз стиска юмруци, сякаш вече дърпа косата на Гьонюл. – Добре знаеш какво направи. Целуваше се с Бюлент! С твоя мъж! А ти още се опитваш да си "над нещата"! Развеждате се, делото предстои…
– Децата не знаят нищо – прекъсва я рязко Ферайе.. – И не искам да научат.
– Мила моя… – Белкиз повдига вежда. – Тази жена е изворът на всичко, което ни съсипа. Защо тя трябва да получи награда?
– Колко пъти ще повтаряме това? – въздъхва Ферайе. – Аз не искам да се принизявам до нейното ниво.
– Тогава ми позволи поне аз да сляза толкова ниско – усмихва се Белкъз дяволито. – Понякога трябва да стъпиш на дъното, за да покажеш на някого къде му е мястото.
– Ох, Белкиз… Невъзможна си!
Спират се пред една от къщите. Ферайе почуква. След кратка пауза вратата се отваря. Гьонюл застава на прага, но преди да успее да изрече и дума – Белкиз ѝ плюе в лицето.
Без да каже нищо, Белкиз се обръща рязко и си тръгва.
– Затова ли дойде? – пита Гьонюл ледено, бършейки бузата си. Гласът ѝ трепери от унижение и гняв.
Ферайе безмълвно посяга в чантата си. Вади дебел плик и ѝ го подава.
– За това дойдох.
Гьонюл надниква вътре. Куп банкноти.
– Какво означава това? – пита подозрително.
– Зейнеп е дъщеря на Бюлент – казва спокойно Ферайе. – Омръзна ми да нося тази тайна. Изтощена съм от всичко, което тя носи със себе си.
– Не разбирам… накъде води това?
– Води до това – да се махнеш оттук. Ти и дъщеря ти. Тези пари са цената на твоето мълчание. И на спокойствието в моя дом.
– Трябва да говоря с Бюлент. Това не е…
– Това е възможно, Гьонюл! – прекъсва я рязко Ферайе. – Достатъчно е просто… да не се доближаваш повече до нас.
Ферайе се обръща и си тръгва. Без повече думи. Без обяснения. Без съжаление.
А Гьонюл остава на прага с плика в ръка и празнота в очите.
Както вече разбрахме бебешкото парти в ресторанта, където работи Зейнеп като сервитьорка е организирано от Мелис.
– Каква ирония на съдбата – прошепват някои от гостите, когато Зейнеп излиза от кухнята с поднос сладкиши и се озовава лице в лице с цялата компания.
Зейнеп е шокирана.
– Аха… значи работиш тук? – изсъсква Мелис с ехидна усмивка и толкова много злоба в гласа. – Какво… очарователно съвпадение.
Мелис е тук с една-единствена цел, да унижи Зейнеп.
– Хайде, момиче! – обажда се раздразнено управителят на заведението. – Гостите чакат. Действай!
Зейнеп стиска зъби и се връща на работа.
Докато Мелис весело реже тортата, а около нея се леят смях и прегръдки, Зейнеп мълчаливо носи чинии и бърше маси, като че ли не се случва нищо.
Но Йълдъз я наблюдава. И когато всички се отплесват в празненството, тя се приближава до нея с тревога в гласа.
– Защо не се обади? – прошепва. – Защо просто… изчезна?
Зейнеп избягва погледа ѝ. Гласът ѝ е тих, но в него се усеща рана, която не е заздравяла:
– Понякога… човек просто трябва да замълчи. Да продължи напред, сякаш нищо никога не се е случило.
В този миг очите ѝ срещат погледа на Егe, само за секунда, но това е достатъчно. Мълчанието между тях е оглушително. Егe бързо отвръща очи, като че ли не може да понесе тежестта на онова, което се крие в тези очи.
– Зейнеп… – приближава се Мелъди, видимо разтревожена. – Ако знаех, че Мелис ще прави празненството тук, щях да ти кажа. Кълна се.
– Почакай… – намесва се Йълдъз, с подозрение. – Имаш телефона на Зейнеп? Защо не ми каза нищо?
– Не исках… – отвръща неуверено Мелъди. – Не исках да става по-зле.
– Но защо? – настоява Йълдъз, объркана.
Зейнеп я поглежда спокойно, но в очите ѝ гори тъга:
– Мелоди знае и адреса ми. Не се сърди… Ако Мелис разбере, че ти имаш контакт с мен, никога нямаше да те остави на мира. Исках да те защитя.
– А тя все пак те намери – казва Йълдъз с горчивина в гласа.
Зейнеп кимва:
– Да. И съм сигурна, че го направи нарочно. Това тук… не е празник за бъдещото ѝ дете, това е показност, демонстрация, че може да дойде в живота ми… и да го смачка пред всички.
Но в очите на Зейнеп вече няма само болка, има и решителност. Това не е момичето, което ще се пречупи. Не днес.
Зейнеп напуска ресторанта и под въздействието на случилото се преди малко, необръща внимание на хората, на улицата, на нищо. Всяка крачка е опит да избяга, от болката, от миналото… от себе си.
И тогава, чува писък на гуми. Удар встрани и Зейнеп пада на асфалта.
Вратата на колата се отваря рязко, към нея се втурва мъж – висок, тъмнокос, с къса брада и дълбок, спокоен поглед.
– Добре ли сте? – пита той и ѝ подава ръка.
Зейнеп само кимва. Освен охлузено коляно, не е сериозно пострадала. Но сърцето ѝ блъска в гърдите, сякаш ще се пръсне.
И тогава Зейнеп вижда, Еге, който излиза от странична улица, внезапно, като призрак от миналото. Очите им се срещат за миг. Само миг, но достатъчен.
– Карайте – казва Зейнеп рязко на непознатия и се качва в колата.
Мъжът я поглежда учудено, но не задава въпроси. Потегля.
След няколко минути Зейнеп посочва място край парка.
– Тук ще сляза – казва Зейнеп.
– Сигурна ли сте? – пита той, спирайки внимателно.
– Да. Просто… трябваше да избягам.
– От кого бягаш?
– Всички бягаме от нещо – казва Зейнеп, отваряйки вратата и слиза от автомобила.
Но точно когато си мисли, че всичко е приключило, мъжът също слиза.
– Не знам от какво бягаш – казва той, – но днес ти застана на моят път.
– А аз вече изчезвам от него – отговаря, но се спира, когато чува последните му думи.
– В живота има две неща, от които не можеш да избягаш.
Зейнеп се обръща с любопитство.
– Смъртта… и?
Той пристъпва бавно към нея. Погледът му не трепва.
– Любовта – изрича спокойно, но толкова ясно, че думите му се забиват право в сърцето ѝ.
Зейнеп остава неподвижна. А съдбата… вече е направила поредния си ход.
След няколко минути Зейнеп посочва място край парка.
– Тук ще сляза – казва Зейнеп.
– Сигурна ли сте? – пита той, спирайки внимателно.
– Да. Просто… трябваше да избягам.
– От кого бягаш?
– Всички бягаме от нещо – казва Зейнеп, отваряйки вратата и слиза от автомобила.
Но точно когато си мисли, че всичко е приключило, мъжът също слиза.
– Не знам от какво бягаш – казва той, – но днес ти застана на моят път.
– А аз вече изчезвам от него – отговаря, но се спира, когато чува последните му думи.
– В живота има две неща, от които не можеш да избягаш.
Зейнеп се обръща с любопитство.
– Смъртта… и?
Той пристъпва бавно към нея. Погледът му не трепва.
– Любовта – изрича спокойно, но толкова ясно, че думите му се забиват право в сърцето ѝ.
Зейнеп остава неподвижна. А съдбата… вече е направила поредния си ход.
