В епизод 175 на турския сериал „Лабиринт към щастието“: Еге решава да се раздели с Мелис, но търси начин да защити Зейнеп от обвиненията ѝ. Кузей започва да разкрива истината. Гьонюл предлага на Ферайе да изгони Зейнеп в замяна на оттегляне на жалбата.
Какво се случва в епизод 180 на турския сериал „Лабиринт към щастието“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по NOVA.
Сила, която е отвлечена от Алпер, се свързва с Кузей и го моли да я спаси. Когато той пристига, Сила вече е отвлечена от мистериозния Демир. Кузей тръгва да го преследва, но катастрофира.
Междувременно Ферайе заявява на Бюлент, че след сватбата на Мелис и Еге се развеждат.
Мелис признава публично, че е бременна от Еге, в опит да спаси сватбата, въпреки че Еге вече знае истината за нейните интриги и сътрудничество с Рагип.
Тук можете да прочетете всичко за „Лабиринт към щастието“
👇 По-долу можете да прочетете подробно как се развиват събитията в епизода
Бюлент получава съобщение от Гьонюл: „Липсваш ми“ и веднага отива при любимата си жена от миналото. Разстроен от цялата ситуация, той забравя телефона си вкъщи. Междувременно Фарайе случайно намира мобилния телефон на съпруга си в кабинета му и прочита SMS-а от Гюнюл. Разстроена също решава да отиде при нея. На място Бюлент разбира, че съобщението не е изпратено от Гьонюл. Ферайе, на място вижда как Бюлент и Гьонюл се целуват.
Междувременно Алпер отвлича Съла, но е хванат от Кузей и семейството му, Алпер целува Сила пред всички, което кара Кузей да я изхвърли от къщата. Наджие и Хулия обвиняват Съла, че е откраднала златото на семейството. Ситуацията се променя, когато Бахар най-накрая казва истината: Алпер е изнудвал Съла с нож.
Еге отвежда Зейнеп в магазин, за да му помогне да избере костюм за сватбата. Той обаче не възнамерява да го купи, иска само да се престори, за да осъществи плана си да разобличи лъжите на годеницата си. Мелис също е на същото място. Тя подозира, че Зейнеп се опитва да съблазни годеника й. Започва да ги търси, когато изведнъж й се обажда Рагип. Той иска веднага да му даде пари или ще каже истината. Мелис го моли да мълчи и му казва, че няма пари, но Арда ще му донесе скъпо струващо бижу.
След това Мелис се свързва с Арда и го моли да ѝ помогне да предаде колието си на сестрата на Рагип.Всичко това се подслушва от скривалището на Зейнеп и Еге.
Гьонюл целува Бюлент, но мъжът я отхвърля с думите: „Ти си майка на дъщеря ми - и толкова! Аз обичам жена си!“ Той не знае, че целувката им е видяна от Фераей.
Сила е отвлечена от Алпер, но тя успява да избяга, и да се обади на Кузей, и да му съобщи къде се намира. За съжаление, съдбата е жестока. Преди Кузей да успее да стигне до мястото, пристига Алпер. Преди Сила да успее да реагира, тя е брутално хваната и насила вкарана в колата. Когато Кузей пристига малко по-късно, вижда само отдалечаващата се кола.
Действието прескача на сутринта. Кузей се изправя рязко от дивана, объркан, с помътени очи. Изглежда изтощен, не е мигнал цяла нощ. Едва на зазоряване е успял за кратко да затвори очи. Внезапен звън на телефона пронизва тишината и го кара да се сепне. Протяга се към мобилния с трепереща ръка.
– Ало? Мурат? – гласът му е дрезгав. – Говори… Успя ли да разбереш нещо? Намери ли Съла?
Минава около петнайсет минути. Мурат вече стои на прага. Лицето му е сериозно, а в очите му се чете тревога.
– Добрах се до записите от камерите – започва направо, без заобикалки. – Колата на този изрод е засечена за последно на кръстовището към Чаталджа. След това... следите му се губят.
Кузей стиска юмруци, а дишането му се ускорява. Усеща как сърцето му блъска в гърдите. Всяка дума на Мурат го удря като камък, знае, че няма време.
– Трябва да тръгвам. Незабавно! – казва уверено Кузей.
В същото това време със забавено дишане и треперещи клепачи, Съла постепенно идва съзнание. Тя лежи на черен, кожен диван, покрита с тънко одеяло. Само няколко секунди ѝ трябват, за да се огледа, но това стига. Паниката я обзема мигновено.
На стената виси… сватбена рокля.
Сила рязко се изправя и се втурва към вратата. Дръпва дръжката, блъска с юмруци по вратата, която е заключена, вика със задавен глас:
– Алпер! Отвори! Моля те, пусни ме!
Изведнъж вратата се отваря и пред нея застава Алпер, с лице като камък, а в очите му… лудост.
– Обличай роклята! – заповядва той студено. – Ще сключим брак. Служителят вече пътува. Днес ще станеш моя съпруга.
Сила отстъпва назад, шокирана. Клати глава, отказва, сълзи се събират в очите ѝ.
– Никога! Няма да се омъжа за теб, дори ако трябва да умра! – крещи отчаяно, но уверено. – Ще кажа всичко на този човек! Полицията вече сигурно те търси! Още можеш да се откажеш!
Алпер се усмихва, с онази зловеща усмивка, в която няма нищо човешко.
– Мислиш, че е толкова просто? Или се съгласяваш… или Бахар умира – заплашва я Алпер.
– Не… Не! Няма да ѝ стоиш нищо лошо… Кузей ще я защити! – отвръща тя, но гласът ѝ започва да трепери. Съла не е уверена в това, което казва.
– Ще видим – изрича хладно Алпер, излиза и затръшва вратата.
Сила се втурва обратно към вратата. Дръпа, блъска, удря с юмруци, вика отчаяно:
– Алпер! Моля те! Не го прави! Това не е любов… Това е лудост!
Алпер се обажда на Джавидан.
–Готова ли си? – пита той.
–Да! – отговаря тя.
След секунди Алпер се връща в стаята. В ръцете си държи телефон с включено видеообаждане. Сила замръзва, когато разпознава лицето на човека на екрана, това е Джавидан.
– Дъще моя, моля те! – крещи Джавидан. – Отвлякоха Бахар! Казаха… казаха, че ще я убият, ако не направиш каквото ти казва Алпер! Моля те, послушай го, направи каквото иска! Кузей ни изхвърли… изхвърли мен и Бахар на улицата! Взеха я! Разбираш ли?! Взеха ми момиченцето! Моля те, Съла… спаси я!
Сълзите се стичат по лицето на Джавидан, а отчаяният ѝ глас пронизва Съла като нож. Съла се опитвасе да спре паниката, която завладява цялото ѝ тяло. Алпер мълчи. Без никаква емоция прекъсва връзката и прибира телефона в джоба си.
– Сега вече знаеш, че не се шегувам – изрича хладно, гледайки я право в очите. – Ако наистина искаш да спасиш Бахар… ще се омъжиш за мен. Нямаш избор!
Съла стои като вкаменена, а очите ѝ са пълни със сълзи. Сърцето ѝ бие толкова силно, че сякаш ще изскочи. Гърлото ѝ е стегнато от страх и гняв. Всяка дума на Джавидан продължава да кънти в главата ѝ, разкъсвайки я отвътре.
Но истината… е съвсем различна.
Бахар е в безопасност и никой не я е отвличал. Всичко, сълзите, виковете, отчаянието на Джавидан, е внимателно режисирана сцена. План на Алпер и Джавидан, който да удари Сила точно там, където е най-слабото ѝ място, Бахар.
А Джавидан… въпреки треперещия си глас, изиграва ролята си съвършено. Знае, че това е единственият начин да пречупи волята на дъщеря си. Да я накара да се подчини.
И съдейки по лицето на Сила, притихнало, изпълнено със страх, безпомощност и объркване, планът изглежда успява.
Действието прескача. Сила в сватбена рокля, която се разстила по пода като окови, от които не може да се освободи, тя седи на дивана, тиха и уязвима. До нея,Алпер, вперил в нея поглед като в съкровище, което никога няма да пусне. Между тях, неговият телефон, безмълвно свидетел на напрежението.
– Да не се връщаме в селото – прошепва Съла. – Нека отидем направо в Измир. Казват, че е красиво... Можем да започнем наново. Само двамата.
Алпер се усмихва, разтърсен от неочакваното ѝ предложение.
– Не мога да повярвам... Наистина ли говориш за бъдеще за нас двамата?
– А нали това искаше? – отвръща Съла с лека усмивка и плахо се приближава до него. Погледът ѝ се спуска към пода, докато ръката ѝ бавно придърпва телефона към себе си и го покрива с роклята. – Отвлече Бахар, защото ме обичаш толкова силно, че си готов на всичко. Не се отказа, дори когато те молех да ме оставиш. Никой друг не би обичал така…
– Не се тревожи. Имаме пари. Ще живеем, където поискаме – казва Алпер с гордост. – Ще купим къща с изглед към морето… може дори и яхта.
– Но ще вземем и Бахар с нас, нали? – пита Сила, напрегната, следейки всяка промяна в изражението му.
– Разбира се. Каквото кажеш, любов моя.
– Да купим и… кола – подхвърля тя уж небрежно.
Алпер се напряга. Веждите му се смръщват.
– Кола? Теб никога не са те интересували колите. – Гласът му се втвърдява. – Жената, която допреди дни казваше, че няма да се омъжи за мен дори и след смъртта… сега говори за съвместен живот? Мислиш, че ще повярвам в тази внезапна промяна? Не си играй с мен, Сила. Няма да ти оставя отворена врата за бягство. Забрави. Ще подпишеш брачните документи и тогава може би ще ти повярвам. Докато не съм сигурен, оставаш тук.
– Добре… разбира се – изрича тя бързо, скривайки страха зад притворена усмивка.
Алпер излиза от стаята.
Щом вратата се затваря, Сила рязко се надига, хваща телефона изпод роклята с треперещи пръсти и набира номер.
– Кузей! Алпер е отвлякъл Бахар! Моля те, спаси я! Моля те!
– Бахар? – отговаря озадачен Кузей. – Но Бахар си е у дома, Съла. Добре е. А ти къде си? Търсим те навсякъде.
– Не знам! В някаква къща… Той ме е отвлякъл! Каза, че Бахар е при него! Кузей, моля те, намери ме!
– Сила, той те е излъгал. Съсредоточи се. Дай ми нещо, каквото и да е. Какво чуваш? Какво виждаш?
Изведнъж… вратата се отваря с трясък.
– Какво направи?! На кого се обади?! – крещи Алпер, разярен, и се хвърля към нея.
Грабва телефона ѝ, но преди да прекъсне разговора, Кузей чува нещо важно, далечно ехо от джамията. Гласът, който приканва вярващите към молитва, се носи във въздуха.
Кузей замира, разбира, че Сила е някъде близо до джамия.
Алпер пронизва Сила с поглед, пълен с ярост. Лицето му е изкривено от гняв, устните му са свити, очите пламтят.
– Обади се на Кузей, нали?! – изсъсква през стиснати зъби. – След като подпишем брачния акт и станеш моя жена… заклевам се, ще го убия!
Сила вдига глава. Маската на страха изчезва от лицето ѝ, на нейно място се появяват сила и презрение. Очите ѝ вече не трептят, а горят с решителност, която дори тя самата не е подозирала.
– Никога няма да се омъжа за теб, ти отвратителен лъжец! – отвръща с отвращение. – Майка ми… и тя е замесена, нали? Но Бахар… тя е в безопасност. Тя е у дома. И е жива.
Алпер повдига вежда. Цинична усмивка се появява на устните му, усмивка, от която кожата ти настръхва от ужас.
– Засега е у дома, но ако ме отхвърлиш… ако не се омъжиш за мен…
– Няма да ме нараниш! Нито пък нея! – прекъсва го Сила. Гласът ѝ трепери от емоции, но е ясен, уверен. – Вярвам в Кузей. Той ще ме намери. Той ще ме спаси.
Лицето на Алпер застива. Изражението му се втвърдява. Рязко пъха ръка в джоба на якето си и изважда нож.
– Ще се омъжиш за мен… разбра ли?! – изръмжава Алпер.
Но Съла не отстъпва. Не се страхува. Вместо това, хваща ръката му. Тази с ножа. Погледът ѝ се забива право в неговия. Сълзи напълват очите ѝ, но гласът ѝ е твърд:
– Хайде. Направи го. Забий ми ножа, щом това искаш! – предизвиква го Сила. – Предпочитам да умра тук, с тази проклета рокля на гърба си, отколкото да стана твоя жена!
Алпер замира, а ръката му започва да трепери.
– В този живот съм обичала само един мъж – казва Съла, бавно, но с гордост. – Кузей. И дори смъртта няма да промени това.
Тя се навежда леко напред, а очите ѝ, блестят от сълзи, но пълни с решимост.
– Хайде, Алпер. Убий ме, ако това е цената на твоето болно разбиране за любов.
Еге наблюдава скрит зад ъгъла, напрегнат, съсредоточен. Погледът му е прикован към Арда, който предава малък платнен пакет на непознато момиче. Когато двамата се разделят и Арда се отдалечава, Еге излиза от укритието си и тръгва към момичето.
– Какво става тук? Коя си ти? – пита остро, с глас, който не търпи увъртане.
Момичето се сепва. Отстъпва крачка назад, изненадано.
– А вие кой сте? – отвръща несигурно. – Откъде този интерес?
– Познавам човека, с когото току-що говореше. Коя си ти всъщност?
Настъпва кратко мълчание. Момичето го поглежда право в очите, после – тихо, но отчетливо казва:
– Аз съм сестрата на Рагип.
Еге е изненадан.
– Рагип? Имаш предвид този Рагип? – повтаря с недоверие Еге.
– Да. Този мъж имаше дълг към брат ми. Дойдох да си го получа.
Действието прескача на следващия ден, когато е сватбата на Мелис и Еге.
Зейнеп излаза пред портата, където я чака Еге.
– Какво е толкова спешно, че поиска да се видим точно преди церемонията? – пита Зейнеп, объркана и притеснена.
– Искам да се подготвиш – отвръща той рязко, без заобикалки.
– Да се подготвя? За какво?
– За бягство.
Зейнеп замира. Очите ѝ се разширяват – шок, недоумение, тревога.
– Бягство?! Еге, какво говориш?
– Когато истината излезе наяве… когато маската на Мелис падне… няма да искаш да останеш тук и секунда повече. Повярвай ми. Това, което предстои, ще разтърси всички. Ще говорят за нейните лъжи, за интригите ѝ… А ние, ние вече ще сме далеч. Свободни.
– Ти… знаеш нещо? Разбрал си нещо ново, нали?
– Да. И това е само началото, но не мисли за това сега. Искам само едно от теб, да се приготвиш. Ще те отведа на място, където ще бъдем само аз и ти.
Еге се приближава, вдига внимателно брадичката ѝ и я целува – кратко, но с толкова много чувство. В този миг, без думи, ѝ обещава защита. Обещава истината.
– Ще дойда за теб – прошепва тихо и се отдалечава, оставяйки Зейнеп сама, с учестено дишане и сърце, което тупти неудържимо.
Действието прескача в полицейското управление. Еге влиза в стаята за разпити. Сяда срещу Рагип, който се е облегнат небрежно на стола и го гледа със самодоволна и цинична усмивка.
– Моля, моля… – подхвърля с присмех. – Младоженецът ли дойде? Не трябваше ли в този час да си при фризьора?
– Престани с глупостите, Рагип – отвръща Еге. – Да минем посъщество.
– Нямам какво да ти кажа – просъсква Рагъп.
– Вчера говорих със сестра ти. Видях как Арда ѝ дава златото. Каза ми, че е за твой дълг. Но нито дума за опита за отвличане. За изнудването. За заплахите. Знаеш ли защо? Защото не си ѝ казал.
Рагип пребледнява леко. В очите му се прокрадва безпокойство. За пръв път фасадата му започва да се напуква.
– Ако не се признаеш – продължава Еге, без да отклонява погледа си – аз ще ѝ кажа. Цялата истина. Ще ѝ разкрия какво всъщност си направил.
Усмивката на Рагип угасва. Изражението му се променя. Както беше нагъл, сега се страхува и не за себе си, а за някой, когото наистина обича.
– Ако не кажеш каква роля е изиграла Мелис – казва Еге и се навежда напред – ще съсипя и нея, и сестра ти. Защото сега тя седи вкъщи с краденото злато. Със златото, което може да се превърне в доказателство.
– Тя не е виновна – прошепва Рагип. – Тя не знае нищо…
Ролите се обръщат. Еге вече не е този, който търси отговори, сега Рагъп е този, който е притиснат в ъгъла. Паднал в капан, без изход.
Еге се изправя рязко и удря с длани по масата. В гласа му се чува ярост и безпощадна решимост.
– Не ме интересува! Кажи истината! Какво точно направи Мелис?! Какво планирахте заедно?!
Изважда диктофон от джоба си и го поставя на масата.
– Записвам. Говори.
В стаята настава тишина. Рагип гледа устройството, после Еге.
Рагип започва да разказва, а Еге разбира, че Мелис е поръчала отвличането на Зейнеп.
–Да така беше, но след това ти спаси Зейнеп и аз поисках пари от Мелис, за да не я издам. Тя ми донесе бижута… Майка ѝ също е замесена!
–Какво? – шокиран е Еге.
–Тя не е виновна, просто искаше да помогне на дъщеря си.
–А после, когато ви хванах в болничната стая – подканя го Еге-
-Обсъждахме плана, исках да отвлека Зейнеп, но ти се появи, а Мелис много добре изигра ролята си, като се престори, че искам да я отвлека. Много е хитра!
Гьонюл пристига в дома на Бюлент. Всички закусват на масата. Чува се звънеца на външната врата. Бюлент казва, че той ще отиде да отвори.
Бюлент отваря вратата и е изненадан да види Гьонюл.
– Какво правиш тук, Гьонюл? – пита със студен глас Бюлент, а погледът му е пронизващ.
– Трябва да приключим с тази игра, Бюлент – отвръща тя решително. – Дошла съм да говорим за Зейнеп. Ако истината излезе наяве, никога повече няма да прекрача този праг. Но ако ти ѝ кажеш, че си ѝ баща…
– Това не подлежи на обсъждане – прекъсва я рязко. – Ще ѝ кажа, когато аз реша, че е време.
– Тя е и моя дъщеря, не забравяй! – Гьонюл повишава тон, очите ѝ се пълнят с гняв и болка.
– Ти изгуби това право – изстрелва ледено Бюлент. – От този момент всичко е под мой контрол. По-добре не преминавай границите, които поставям.
– Заплашваш ме?
– Не. Предупреждавам те – тонът му става по-тих, но още по-опасен. – Ще ѝ кажа истината, но не сега, а сега си върви, приготвяме се за сватбата.
Ферайе и Белкиз стават от масата.
– Много ядохме – въздъхва Белкъз с полуусмивка. – Ще имаме сили за сватбата.
Но погледът ѝ се променя, когато вижда, че лицето на Ферайе изведнъж помръква.
– Хей… всичко наред ли е? Изглеждаш така, сякаш си видяла призрак.
Ферайе мълчи. Изглежда, че се колебае дали да говори.
– Вчера… видях Бюлент с Гьонюл – казва накрая Ферайе.
– Какво?! Къде?!
– Отиде при нея. У тях. – Гласът на Ферайе трепери. – Ти беше права… между тях има нещо. Видях ги… целуваха се.
– Какво?! – Белкиз отстъпва крачка назад, шокирана. Поглежда през прозореца и ги вижда – Бюлент и Гьонюл, заедно на двора.
– Край. Ще я съсипя!
Без да мисли, Белкиз изхвърча навън, втурва се към Гьонюл, сграбчва я за косата и я събаря на земята.
– Неморална, безсрамна жена! – крещи с пълен глас. – Разбиваш семейства, играеш си с хората! Това ли е, искаш да си го върнеш, така ли?! Всичко е театър, нали?!
Ферайе и Бюлент едва успяват да я отдръпнат.
– Белкиз, какво правиш?! – извиква Бюлент, опитвайки се да я спре.
Белкиз се обръща към Гьонюл с поглед, пълен с отвращение.
– Другите може да се хванат, но аз те разпознах веднага…
– Това е денят на сватбата, Белкиз. Успокой се! – прошепва Ферайе, очите ѝ са пълни със сълзи.
– Тази сватба ще ѝ е и погребение!
– Ти полудя ли?! – крещи Бюлент. – Какво говориш въобще?!
– Ферайе всичко видя! – изстрелва Белкиз. – Видя как се целувате! Кажи истината сега!
Бюлент застива. Поглежда Ферайе, но тя отвръща очи.
– Много… много съжалявам – казва Гьонюл и хуква към портата.
– Съжалявала?! Махай се! – крещи Белкиз след нея, едва сдържайки се да не тръгне пак след нея.
Ферайе я хваща за ръката и прошепва:
– Белкиз, моля те. Още малко. Аз мълча заради дъщеря си. Направи го и ти, заради сина си. Ще кажем всичко… но след сватбата.
Белкиз кимва, трепереща.
– Не можах да се сдържа… Като я видях, нещо в мен се скъса.
Бюлент се приближава до Ферайе, виновен и посрамен.
– Ферайе… можем ли да поговорим?
Тя го гледа с болка, но и с нова сила в очите.
– Ще поговорим. След сватбата. И ти гарантирам… това ще е много дълъг разговор.
В градината кипят последни приготовления за сватбата. Всичко изглежда подредено и спокойно, но никой не подозира, че атмосферата след миг ще се преобърне напълно.
–Скъпи, виж, колко е красиво – възкликва Мелис като вижда Еге.
–Да! Може ли да поговорим? – пита Еге.
Мелис отговаря, че има 10 мин., защото очаква да дойдат гримьора и фризьора. Еге отвръща, че ще са му достатъчни. Мелис отива да направи забележка на един от сервитьорите, а в това време Мелис излиза от къщата и казва на Еге, че ще отиде да се сбогува с майка си.
–Добре, а аз ще кажа всичко на Мелис – казва Еге и въздиша тежко.
Еге деликатно дръпва Мелис встрани. Двамата сядат на една дървена пейка под сянката на дърво. Мелис се усмихва несигурно, но Еге не отвръща. Вместо това отваря лаптопа и без да каже и дума
От високоговорителите прозвучава гласът на Рагип:
– Щях отново да отвлека Зейнеп, но тогава се появи ти. Мелис изигра сцената страхотно, преструваше се, че все едно я нападнах. Тя е страхотна манипулаторка.
Мелис побледнява мигновено. Устните ѝ се разтварят, но не излиза нито звук.
– Ами… – започва с треперещ глас.
Еге я гледа с болезнено разочарование и ярост.
– Да. Ти. – Гласът му е леден. – Знаеше какво е намислил този изрод. И не само че не го спря… ти искаше Зейнеп да изчезне. Да умре. Зейнеп лежа в болницата в безсъзнание! И всичко това е по твоя вина!
– Не е така, както си мислиш… Рагип ме притискаше, а онази жена… Гьонюл…
– Млъкни! – избухва Еге. – Ти си болна! Мястото ти е в психиатрия, а не тук! Рагип можеше да я отвлече, да я нарани… да я убие! А ти му помагаше!
Мелис се опитва да го докосне.
– Еге, моля те… недей. Ще ти обясня всичко…
– Какво ще обясняваш?! – просъсква той, дърпайки ръката си. – Няма извинение за това. Няма връщане назад.
Без да каже друго, той сваля годежния пръстен от ръката си и го поставя в нейната – ръка, която трепери като лист.
В този момент в градината се появява Арда. Щом ги вижда заедно, тръгва към тях. Но преди да отвори уста, Еге го посреща с яростен удар в лицето. Арда пада, устната му е разкървавена.
– Ти луд ли си?! – изръмжава Арда, държейки се за лицето.
– Знам всичко! Всичко, което си правил с Рагип! С теб съм приключил! Не си ми брат! Махай се от живота ми! От дома ми!
Арда не отговаря. Просто се обръща и си тръгва.
Еге се обръща към Мелис.
– Давам ти един шанс. Не искам родителите ти да преживеят публично унижение. След малко ще съберем всички гости. Ще кажеш, че не си готова, че сватбата е прибързана, чезаедно сме взели това решение. И дотук.
Приближава се и я гледа право в очите.
– Но ако се противопоставиш… ако се опиташ да се направиш на невинна… кълна се, че ще кажа на всички. И тогава наистина ще съжаляваш.
Мелис мълчи. Очите ѝ се пълнят със сълзи. Пръстенът в ръката ѝ тежи като присъда. Тя знае, всичко е свършено. Този път е загубила.
В същото това време Бюлент седи сам в кабинета си. В ръцете си държи малка червена кутийка, която внимателно отваря. Вътре блести златно колие
Вратата се отваря рязко, без предупреждение. Влиза Ферайе. Лицето ѝ изглежда спокойно, но в очите ѝ тлее ярост.
– Бюлент, Мелис събира всички гости в градината – казва хладно.
– Добре… слизам след малко. – Вдига поглед към нея. – Ферайе… може ли да поговорим?
Тя пристъпва напред, забелязва отворената кутийка на бюрото. Погледът ѝ се спира върху бижуто, а в гласа ѝ се прокрадва съмнение.
– Това… за Гьонюл ли го купи?
Бюлент се смръщва, изненадан.
– Какво говориш? Наистина ли мислиш, че съм способен на нещо такова? Това е за Мелис. За нашата дъщеря. Моля те… позволи ми да обясня…
– Да обясниш какво, Бюлент? – Гласът ѝ вече трепери. – Че получи съобщение от Гоньол с думите „Липсваш ми“? Знам за него. Видях го. И започнах да те следя.
Бюлент преглъща трудно.
– Това не беше от нея. Беше от приятелката ѝ, Нимет. Искаше да ме провокира. Между мен и Гюньол… няма нищо. Ако не ми вярваш, обади ѝ се. Говори с нея. Увери се сама.
Ферайе навежда поглед, но го вдига отново, очите ѝ вече горят от разочарование.
– Видях ви. Видях как се целувате.
– Тя ме целуна, но аз не отвърнах. Това не беше мой избор. Ферайе, моля те… чуй ме. Нищо не се е случило между нас. Обичам само теб. Не позволявай на едно недоразумение да унищожи всичко…
Поднася ѝ телефона си, но тя го гледа само за секунда, после се обръща с ярост и го запраща в стената. Телефонът се разбива на части.
– Виждаш ли?! Ето така разби всичко между нас! – крещи с отчаяние. – Месеци наред криеше Зейнеп! Лъга за Гоньол! Приемаше я в първия ни дом, все едно нищо не е станало! Не ти вярвам повече, Бюлент!
– Ферайе, моля те… само веднъж ме изслушай…
– Млъкни! – прекъсва го остро. – Ще направиш само едно нещо. Ще изчакаш сватбата на дъщеря ни… и след това ще напуснеш този дом. Защото аз се развеждам с теб!
Посяга към бюрото, вдига документ.
– Ето. Ето ги нашите бракоразводни документи. Всичко е готово. Подписано. Обмислено. Свършено е, Бюлент. Ти ни унищожи. Живей с това, ако можеш.
Обръща се и излиза, без да се обърне назад. Тежките ѝ стъпки се отдалечават по коридора.
Бюлент остава неподвижен за миг. После избухва. Грабва документите и ги разпръсква из кабинета.
Притисната от Еге Мелис излиза в градината където са се събрали: Ферайе, Бюлент, Нажие, Белкиз, Мелъди, Хулия…
–Батко, какво става? – пита Мелъди.
–Време е за истината – отговаря Еге и поглежда към Мелис.
Мелис знае, ако не заговори първа, Еге ще я съсипе пред всички. И този път, завинаги.
–Мелис, казвай каквото ще казваш, защото имаме още работа – казва Белкиз.
– Искам да кажа нещо… преди нещата да станат по-сложни – казва с ясен и уверен глас Мелис. – Обичам Еге още от дете. Винаги сме били заедно, но любовта не е приказка. Дойдоха ревност, страх,.. Допуснах грешки. Карахме се, страдахме… Имаше моменти, в които не виждах смисъл да продължавам. Страхувах се, че ще го загубя.
Мълчание пада над градината като плътна завеса. Само птиците в далечината продължават да пеят, без да подозират за тежестта на мига.
– Днес… искам да разсея всяко съмнение. Сигурно мнозина от вас се чудят защо тази сватба се организира толкова набързо.
Всички се споглеждат. В лицето на Нажие се прокрадва неразбиране.
– Да, дъще… всички се изненадахме. Стана твърде бързо. Защо така?
Мелис я поглежда с фалшива нежност. Повдига ръката си и със съединени палец и показалец оформя малко кръгче.
– Причината е… мъничка и сладка – казва меко.
Еге изведнъж се вцепенява. Сърцето му започва да бие силно. Разбира, че Мелис не казва това, което бяха уговорили. Знае, че тя играе своята игра. И Мелис вече е започнала новото си шоу.
– Сватбата се организира набързо, защото… – Мелис слага ръка върху корема си. – Очаквам бебе.
В градината настъпва гробна тишина. Дори вятърът спира да движи клоните. Всички погледи се впиват в нея.
Ферайе прави крачка напред, пребледняла.
– Какво… какво говориш? Истина ли е?
– Да, мамо – отвръща Мелис с престорена смиреност. – Днес взех резултатите, затова избързахме със сватбата. Заради бебето.
Белкиз изкрещява от радост и се втурва към Мелис.
– Господи! Ще ставам баба! Скъпа моя снахичке! Това е най-хубавата новина в живота ми!
Еге стои като парализиран. Не може да диша. Не обича Мелис. Мрази я за всичко, което причини на Зейнеп. За всяка интрига, всяка подигравка с чувствата му. Но ако Мелис казва истината, ако наистина носи неговото дете…
Еге прави няколко крачки встрани, опитвайки се да събере мислите си. След него върви Мелъди, прехапала устна.
–Батко, какви ги говори тази, това някаква шега ли е? – пита ядосана Мелъди.
Еге мълчи. В ума му изплува онази нощ в къщата на Кузей, алкохол, хаос… Мелис. Спомня си само откъслечни моменти, но помни, че останаха сами.
Може да е истина.
И точно това… го ужасява най-много.
След малко пристига инспектор Джансу, която съобщава на Еге, че току-що идва от клиниката и Мелис наистина е бременна и му дава папка с резултатите.
Камерата ни показва Мелис, която доволна наблюдава сцената от балкона на къщата.
След малко Арда излиза на балкона при Мелис.
– Много си красива, но признава, че ме е страх от теб – казва той. –Какъв е планът? Как разбра, че Еге те е вкарал в капан?
–Ами усетих го, когато беше готов на всичко, за да изпълни желанието ми – отговаря Мелис.
–Какво? – не разбира Арда.
–Онзи ден, когато се видяхме в парка, Еге също беше там, а след това го видях в пробната на магазина и се убедих, че ме подслушва. Затова нарочно казах, каквото исках да кажа и се случи, това което очаквах! – казва щастлива Мелис. –Просто следвах плана.
–А Рагип?
–Знаех, че ще пропее като птичка и той не ме изненада… Но Зейнеп и Еге си замълчаха… Резултатът е, че няма да вляза в затвора и ще се омъжа за мъжа, който обичам.
–Добре, а бебето?
–Имай търпение – смее се Мелис. Арда също се смее.
Действието прескача….
Мелис слиза по стълбите и преди да излезе в градината вижда Зейнеп.
–Е как изглеждам? – пита предизвикателно Мелис. –Скъпа, нали ти казах, че Еге е мой!
В този момент влиза Еге.
Мелис бързо го хваща за ръката и я слага на корема си.
–Еге, семейството ни ще порасне – казва доволна Мелис гледайки Зейнеп в очите. –Еге ще става баща, а аз майка!
Зейнеп е шокирана от новината. Еге мълчи виновно.
Идва Ферайе, която ги подканя да идват, защото всички ги чакат.
–Еге, ще става баща?! – казва шокирана Зейнеп и сълзи се стичат от очите ѝ.
Действието прескача.
– С думите, които казахте един към друг, с подписите си под този документ… обявявам ви за съпруг и съпруга – казва служителят с тържествен тон.
Всички гости в градината избухват в аплодисменти. Слънцето блести, гирляндите се поклащат леко на вятъра, а атмосферата изглежда празнична, поне на повърхността.
Мелис сияе, усмивката ѝ е лъскава и триумфална. Победителка в игра, която сама е започнала. Еге стои до нея, неподвижен, мрачен, сякаш присъства на собственото си погребение, а не на сватбата си.
Двамата се подписват. След това, целувка пред всички. Театрална, празна, студена. Аплодисментите стават още по-силни.
Отстрани, Зейнеп наблюдава всичко това с широко отворени очи, сякаш реалността ѝ се разпада пред очите. Предателство. Лъжа. И въпреки това… тя не плаче. Не още. Вътре в нея всичко гори, но тя стои на краката си, горда и изправена.
Действието се пренася при Съла и Алпер.
– Не! – крещи Съла, докато се опитва да се измъкне от ръцете на Алпер. Бруталната схватка между тях става все по-ожесточена. В един миг ножът в ръката му се изплъзва от контрол, острието прорязва рамото ѝ.
– Ааа! – изпищява Съла от болка. Кръвта веднага започва да напоява плата на роклята ѝ.
– Сядай! – крещи Алпер и я блъсва силно на дивана. – Ще извикам някой да се погрижи за раната… и после изчезваме! Завинаги. Заедно!
Съла се свива от болка, притиска рамото си с ръка. Диша учестено , не само от раната, а от страха… и от надеждата. Защото в този момент… Някой силно ударя по входната врата.
Сърцето на Сила спира за миг.
– Кузей... – прошепва едва доловимо. Той е дошъл. Той ще я спаси.
Но когато вратата изхвърча от пантите и се разбива с грохот, на прага не застава Кузей. Вместо него, вътре влизат трима мъже в черно. Лицата им са полускрити в сенки. Начело върви мъж с къса брада и поглед, остър като нож.
Без да продума, той сграбчва Алпер за гърлото и го притиска към стената с такава сила, че ножът пада на пода. Алпер се свлича, безпомощен.
– Отведете го! – нарежда мъжът с глас, който не допуска възражение.
Двама от хора му вдигат Алпер и го изнасят като чувал с пясък.
Лидерът се приближава към Съла. Тя се опитва да остане на крака, но тялото ѝ се клати от болка и загуба на кръв.
– К-кой си ти? – прошепва Съла, едва дишаща. – Кузей ли те прати?
Мъжът се приближава още. Навежда се към нея, гласът му е зловещо спокоен:
– Казвам се Демир, и много скоро ще разбереш кой съм. Ще разберете всички – ти, Кузей… и госпожа Наджие.
Поглежда Съла в очите, хладно, заплашително.
– Запомни едно: нищо вече няма да е същото!
Съла рухва и губи съзнание. Демир я вдига на ръце и изчезва с нея през вратата.
Пет минути по-късно Кузей спира рязко пред бараката. Втурва се вътре, но там не намира, нито Съла, нито Алпер.
– Не… не сега… – прошепва, с поглед, който вече отказва да вярва. Излиза отново навън – и тогава я вижда: в далечината черен автомобил да потегля с висока скорост.
Кузей се качва бързо в колата и потегля с мръсна газ.
Започва шеметно преследване.
Изведнъж, първи изстрел, после втори. Една от гумите се пръсва. Кузей губи контрол. Колата подскача, отклонява се, и с трясък се забива в канавка.
Бум.
Въздушната възглавница се отваря. Главата му се удря в волана. Кузей изпада в безсъзнание, а гъст дим се надига изпод капака.
Всичко притихва.
Така завършва втори сезон на „Лабиринт на щастието“, точно и както започна!
Кой е загадъчният мъж, представящ се за Демир? Защо отвлече Съла?
Дали Кузей ще оживее след ужасяващата катастрофа?
Мислите ли, че Мелис… наистина е бременна или това е поредната ѝ подла манипулация?
Много скоро ще имате отговори на всички въпроси…
