В епизод 170 на турския сериал „Лабиринт към щастието“: Зейнеп търси спасение при Еге, единственият, на когото вярва. В същото време Алпер пристига в дома на Кузей, за да поиска ръката на Хулия
Какво се случва в епизод 171 на турския сериал „Лабиринт към щастието“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по NOVA.
Кузей се опитва да предпази Хулия, но тя приема предложението за брак на Алпер.
Мелис пристига в дома на Еге с намерение да изгони Зейнеп от там, но Зейнеп открито се бори за Еге! Еге открито застава на страната на Зейнеп, което шокира Мелис.
Ферайе признава на Бюлент, че Мелис е помогнала на Рагип да отвлече Зейнеп.
Тук можете да прочетете всичко за „Лабиринт към щастието“
Действието продължава от предния епизод в къщата на Кузей напрежението стига връхната си точка. След като никой не отваря на Кузей, той тръгва да си отключи сам, но разбира, че е забравил ключовете в колата си и се връща да ги вземе.
Неджие и Хулия, разтревожени и обзети от паника, настояват Алпер незабавно да се скрие. Те се страхуват, че ако Кузей го види отново, няма да стане скандал, а нещо далеч по-страшно. В бързината забравят за букета и бонбоните, които той донесе, за да поиска ръката на Хулия.
Наджие нарежда на Сила да скрие Алпер. Той излиза, а Сила тръгва с неудоволствие след него. Алпер тръгва да влиза в банята, но тя го дърпа и му показва стълбите.
В този момент Кузей отключва входната врата.
– Не чуваш ли? Защо не отваряш вратата? – пита Кузей.
Сила си мълчи. Кузей влиза в хола.
– Цял час чукам на вратата. Мамо, како, никой ли не ме чу? – пита ядосан Кузей, когато погледът му се спира върху бонбоните и цветята на масата. По челото му се появяват гневни бръчки.
– Какво е това? – пита Кузей. – Откъде се взеха тия неща? Кой донесе цветята и бонбоните? Да не би пак да е бил тук?!
Неджие хвърля бърз поглед към Сила и се приближава до нея, прошепвайки с глас, зад който едва се крие ужас:
– Мигновено изведи Ариф от къщата. Ако Кузей го види ще го разкъса.
Сила мълчаливо се измъква от стаята. Кузей не се отказва:
– Мамо, чуваш ли ме? Кой го донесе това? Кой беше тук?! – гласът му трепери от напрежение.
– Разбира се от теб няма да науча нищо – казва с горчивина Кузей и се обръща към Бахар. – Кажи ми ти. Това пак ли е онзи тип? Той ли ги донесе?
Бахар го гледа право в очите. Няма намерение далъже.
– Да, той беше. Дойде, за да поиска ръката на кака Хулия.
По лицето на Кузей се изписва изненада.
– Къде е той? – гласът на Кузей звучи зловещо. – Още ли е тук? И къде, по дяволите, изчезна Сила?
Камерата ни показва Алпер, който е в стаята на Съла. Отваря гардероба ѝ, изважда една от роклите и я притиска към лицето си, вдъхва аромата ѝ.
– Скоро, Сила ще бъдем заедно – прошепва замечтан Алпер.
Вратата се отваря рязко и влиза Сила, очите ѝ пламтят от гняв.
– Какво правиш?! Остави това! – бясна е Сила и взема роклята от ръцете му. – Махай се! Веднага!
– Няма да си тръгна – отвръща Алпер.
– Ако Кузей те намери тук, ще те убие! – заявява Сила.
Изведнъж се чува пронизителения вик на Кузей, който го търси. Вратата се отваря със сила и на прага застава Кузей.
– Не получи ли достатъчно бой миналия път?! Искаш още ли?! – пита той и без предупреждение се нахвърля върху Алпер и го завлича в хола.
– Имам сериозни намерения, г-н Кузей – опитва се обясни Алпер. – Дошъл съм да поискам ръката на Хюля.
– А пръстенът, който купи за Сила?! Какво да правим с него?! – крещи Кузей. – Не можеш да различиш жените, така ли?!
– Това е любов – прошепва Алпер, почти отчаяно.
– Любов?! – Кузей не издържа. Удря го с всичка сила. – Ще те убия с голи ръце!
Следват нови удари, докато Хулия не се втурва между тях, за да ги раздели. Алпер, с окървавена устна, се изправя и проговаря с изненадваща увереност:
– Обичам Хулия! Пръстенът беше за нея. Дадох го на Сила, за да ѝ го предаде.
Кузей се обръща към Сила, погледът му е студен като лед:
– Защо скри пръстена? Имахме уговорка. Обеща, че ще ми казваш всичко, свързано с него и Хулия. Защо ме излъга?
– Защото се страхуваше за Хулия – намесва се Бахар. – Знаеше, че ще избухнеш.
– Виждаш ли, Кузей? – проговаря спокойно Хулия. – Между мен и Ариф няма лъжи. Просто го обичам. Моля те, изслушай ни.
– Ще го отведа в полицията – отсича Кузей.
– Какво?! В полицията?! – изкрещява Хулия, ужасена.
– Кажи им колко пари даде за пръстена! Колко?! – разтърсва Кузей Алпер.
– Синко, той имаше спестявания – намесва се Наджийе. – Наел е къща, платил е наема за година. Търси си работа. Може би наистина е сериозен.
– Сериозен?! – избухва Кузей. – Знаете ли с чии пари го е направил?! Той е изтеглил 240 хиляди лири от картата на сестра ми! С тях купил пръстена, цветята, бонбоните, платил наема! Този човек няма чест!
Алпер свежда глава, а Хулия признава:
– Аз му дадох картата. Аз го помолих да изтегли парите. Аз му казах да наеме къщата.
– Не се шегувай с мен, како! – предупреждава я нервен Кузей. – Не го защитавай! Кажи, че не си го направила!
– Направих го, Кузей – казва спокойно тя. Изважда от скрина кутия с бижута и я поставя пред брат си. – Вземи. Връщам ти всичко. Не ти дължа нищо. Този човек не е крадец.
– Не говори глупости! – избухва Кузей. – Не става дума за парите! За теб бих дал всичко! Проблемът е той, защото те лъже! Не му вярвай!
– А ти откъде знаеш? Толкова ли е трудно да повярваш, че някой може да ме обича? Заради възрастта ми? Заради това, че не изглеждам като от списание?
Кузей не намира думи. За миг изглежда напълно безпомощен.
– Мамо! – обръща се Хулия към Наджие – Не искам нищо от наследството на баща ни. Разделете го с брат ми! На мен ми стига Ариф.
С твърд жест поставя пръстена на ръката си.
– Хайде, Ариф. Искам да стана твоя съпруга.
Алпер я хваща за ръка и двамата тръгват да излезат заедно.
Наджие хваща Кузей за ръка със сълзи в очите:
– Направи нещо! Моля те! Не ѝ позволявай да си тръгне!
Кузей моли Хулия да поговорят. Хулия е на ръба, сълзите ѝ не спират, но Кузей е до нея и се опитва да я успокои.
– Недей да плачеш, аз мисля за теб! Аз разследвам Ариф, ако е наистина добър човек, обещавам, няма да се меся, но ако не е, няма да те оставя да съсипеш живота си! – категоричен е Кузей.
В този момент от джоба на Кузей изпада малка кутийка, която пада в краката на Хулия. Тя я взема и отваря. Вътре вижда две колиета, едното с името на Кузей, а другото с името на Сила.
– Какво ти казах, мамо? Когато става въпрос за него – няма проблем. А когато аз избера някого, веднага започвате да се съмнявате – казва Хулия.
Кузей се опитва да обясни.
– Не съм ги купувал аз. Наш клиент от офиса е дизайнер. Изпратил е колие за мен и едно за Сила…
Кузей подава колието на Сила, тя развълнувана казва, че много ѝ харесва. Кузей отново обяснява, че колието не е от него.
Усмихната Сила излиза, а Кузей излиза след нея.
– И ние трябва да повярваме на това, така ли? –пита ядосана Хулия. –Мамо, казвам ти, ако се ожени за Сила, тогава аз ще се оженя за Ариф, ясно ли е? И да не си казала после, че не си знаела.
– Докато съм жива, нито ти ще се ожениш за онзи нехранимайко, нито синът ми ще се ожени за тази глупачка! - отсича Наджие.
Мелис нахлува в дома на Белкис, а Арда я следва. Погледът ѝ веднага се спират върху Егe, който седи на дивана, а на рамото му, сгушена като уплашено дете, спи Зейнеп.
– Шшт – Еге вдига пръст към устните си..
Мелис побеснява, устните ѝ се извиват в зловеща усмивка. Посяга към порцелановата чиния на рафта и умишлено я пуска на пода.
– Прас! – звукът на счупената чиния раздира стаята.
Зейнеп скача с ужас в очите, сърцето ѝ бие лудо, още носи белезите от скорошното си отвличане.
– Какво става?! – пита уплашено и дезориентирана Зейнеп.
– Упс… – Мелис се прави на невинна, но усмивката ѝ издава злорадство. – Изплъзна ми се от ръцете.
Еге веднага се навежда към Зейнеп с мек и защитен тон:
– Спокойно, тук съм. Нищо няма да ти се случи.
Но Мелис не се спира. Гласът ѝ се изостря като нож.
– Събуди се, принцесо! Имаш още много жаби за целуване, ама стой далеч от моя годеник!
Мелис поглежда Арда и просъсква:
– Виж я само, трепери, бузките ѝ поруменели… Много добра актьорска игра, нали?! Имаш ли и ти такъв талант?
Арда ѝ отвръща с остър поглед:
– Престани, Мелис! Зейнеп се уплаши.
– Уплаши?! – Мелис избухва в ироничен смях. – Знаеш ли какво е истински страх? Да намериш съперницата си, сгушена в прегръдката на собствения си годеник!
Еге не обръща внимание на виковете ѝ и отново се обръща към Зейнеп:
– По-добре ли си?
– Да – отвръща Зейнеп. – Не се тревожи за мен.
Тогава Еге става от дивана и се обръща към Мелис.
– Какъв ти е проблемът, Мелис?
– Какъв ми е проблемът ли?! – крещи тя. – Ти ми кажи защо бившата ти лежи на рамото ти като някоя влюбена ученичка?!
В този миг в къщата влиза Гьонюл. Мелис мигновено сменя мишената си.
– Прекрасно! Ти се опитваш да се харесаш на баща ми, а дъщеря ти флиртува с моя годеник!
– Внимавай какво говориш! – избухва Гьонюл и се изправя лице в лице с Мелис.
– Махайте се и двете! – крещи Мелис, почти изгубила разсъдък.
Но Зейнеп остава на място. Бавно се изправя и пристъпва към нея.
– Няма да мръдна. Оставам тук! – заявява Зейнеп.
С абсолютна увереност се връща на дивана и сяда уверено, без да откъсва поглед от Мелис.
Мелис избухва, крещи, обижда, хвърля се към Зейнеп, но Еге я хваща и я спира.
– Ще те оскубя! – крещи тя. – Спала ли си с него?! Кажи си!
– Ти си по-добра в това. На мен не ми се налага – отвръща Зейнеп с хладна ирония.
– Ще полудея!!! – крещи бясна Мелис.
– Мелис, стига! – Еге я държи здраво, опитвайки се да я овладее.
Гьонюл подава ръка към дъщеря си:
– Ела, скъпа. Ела с мен.
– Не, мамо! – отговаря Зейнеп. – Това е най-сигурното място, което имам. Оставам тук.
Настъпва мълчание. Всички в стаята затаяват дъх. Мелис гледа Еге шокирана, а той най-сетне проговаря, гласът му е категоричен:
– Ако Зейнеп иска да остане, ще остане! Това е моето решение! Край на разговора!Точка!
Мелис застива и онемява. Арда също го гледа с изненада.
А Зейнеп… Зейнеп седи спокойно, с гордо вдигната глава, като жена, която най-сетне си е върнала контрола над собствения си живот.
Мелис си тръгва като буреносен облак, а Арда я следва.
– Еге беше с нея в болницата. Зейнеп трябваше да отиде при майка си, но отиде при него. Това нормално ли е? – възмущава се Мелис.
– Зейнеп не е виновна, че я отвлякоха! Не тя поиска да бъде наранена! – припомня Арда.
– Стига вече. Време е Зейнеп да поеме отговорност. Тя също има вина за всичко, което се случи – опитва се Мелис да изкара Зейнеп виновна на всяка цена. Арда се опитва да ѝ възрази отново.
–Разкарай се, преди да изгубя контрол! – казва бясна Мелис. –Гледай я само! Лепнала се е за него като пиявица. Травма била преживяла и щяла да остане… Магия ли му направи, какво?
– Ако този човек каже името ти, Еге ще разбере всичко. И тогава – край с годежа. – напомня ѝ Арда.
Действието се пренася при Зейнеп и Еге.
– Как си? – пита Еге видимо притеснена за Зейнеп.
– Не много добре, но само до теб се чувствам в безопасност – заявява Зейнеп.
– Искаш ли да гледаме филм? Може да помогне. – предлага Еге.
– Съгласна съм!
– Зейнеп, всичко ще се оправи, а човекът, който ти причини това, ще си получи заслуженото – казва уверен Еге.
Ферайе чува, че Бюлент говори с Рагип и след малко отива притеснена при него в кабинета му.
– Защо Рагип искаше да говори с теб? Какво ти каза?
– Твърди, че Мелисе била замесена в отвличането на Зейнеп от самото начало. – Каза ми го направо. Изнудва ме! Казва, че ако не го измъкна от затвора, ще натопи Мелис, че имал доказателства. Иска да натопи дъщеря ни, за да пречупи мен.
Ръцете на Ферайе се впиват в подлакътниците на стола, а лицето ѝ побелява от ужас. Бюлент бързо се изправя и се приближава до нея, докосва раменете ѝ.
– Скъпа, не се тревожи. Този човек ще каже всичко, за да се спаси. Не заслужава вниманието ти. Аз ще се погрижа. Обещавам ти!
Ферайе става и излиза от стаята без да каже нищо. В кухнята се опитва да си налее вода, но ръцете ѝ треперят и изпуска чашата, която и се разбива с трясък.
Бюлент веднага притеснен идва при нея. Тя коленичи, за да събере стъклата, но едно от тях прорязва пръста ѝ.
– Остави, аз ще го направя – казва Бюлент. Взима аптечката и внимателно превързва раната ѝ.
Ферайе мълчи, но след минута казва:
– Бюлент, трябва да ти кажа нещо. Между Мелис и Рагип… имаше нещо.
Бюлент е шокиран.
– Какво искаш да кажеш? Какво „нещо“?
– Мелис е поръчала отвличането. Тя е каза на Рагип да отвлече Зейнеп – признава Ферайе.
– Какво?! – Бюлент е в шок. – Това означава, че той казва истината?!
Ферайе кимва.
– Да, това е истината.
