В епизод 169 на турския сериал „Лабиринт към щастието“: Еге спасява отново Зейнеп от Рагип. Бандитът е арестуван, но усмивката му подсказва, че всичко едва сега започва! Кузей намира пръстен и бележка, които отново подкопават доверието му в Сила.
Какво се случва в епизод 170 на турския сериал „Лабиринт към щастието“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по NOVA.
Хулия разбира от Джавидан, че Алпер ѝ е изпратил годежен пръстен. Тя търси сметка на Сила защо не ѝ го е дала.
Малко по-късно Алпер пристига в дома на Кузей, за да поиска ръката на Хулия.
В същото време Кузей разбира за интригите на Алпер.
Зейнеп търси спасение при Еге, единственият, на когото вярва.
Мелис убеждава Арда да отиде и да говори с Рагип.
Рагип пък откровено разкрива пред Бюлент, че е работил в тясно сътрудничество с Мелис, истина, която може да промени всичко.
Гьонюл пристига в къщата на Бюлент и търси Зейнеп.
Тук можете да прочетете всичко за „Лабиринт към щастието“
Джавидан влиза тихо в стаята, където Сила и Бахар все още спят. Тя взема кутията с пръсне и я крие под леглото, а след това тихо излиза. Сила сънува кошмар, в който Кузей я обвинява, че не ѝ вярва и ѝ няма повече доверие. Сила се събужда с вик, който събужда Бахар. Сила споделя на Бахар, че е сънувала ужасен сън, в който Кузей я е обвинил, казал ѝ, че я мрази. Бахар се опитва да я успокои.
В същото това време животът на Хулия се преобръща за миг, когато Джавидан ѝ разкрива шокираща новина, Алпер ѝ е оставил годежен пръстен и бележка, в която я пита, дали ще се омъжи за него. Изненадана Хулия тръгва бързо при Сила и с гняв в гласа, настоява да ѝ върне пръстена. Но се оказва, че пръстенът е изчезнал.
Сила и Бахар претърсват цялата къща, но напразно. Надеждата започва да гасне, когато съвсем „случайно“, пръстенът изведнъж се появява. Джавидан го намира под леглото. Какво удобно съвпадение, особено след като точно тя го скри там по-рано.
–Под леглото ли го беше скрила? – обвинява Джавидан Сила.
Хулия отваря кутията и прочита бележката.
–Хулия, какво пиши? – любопитна е Наджие и грабва бележката от ръцете на дъщеря си.
– О, иска да избягате и да се ожените! – възмущава се Наджие. –Знаеш ли какво ще стане когато разбере брат ти?
Хулия пита Сила, защо е скрила пръстена от нея. Бахар отговаря вместо сестра си:
–За да не го види, батко Кузей! Това е причината! Той се прибра в същото това време! Хайде кажи ѝ како!
–Сила, ти каза ли на Кузей? – пита притеснена Хулия.
–Какво значение има, дали му е казала? Ако тя не му е казала, аз ще му кажа! – заявява уверена майка ѝ. –Ще сложа край на това!
Наджие бързо излиза от стаята, а Хулия хуква след нея.
– Мамо, моля те, не го намесвай! – умолява я Хулия.
– Как да не го замествам?! – крещи Наджие. – Той планира да избяга с теб и да ти предложи брак! Какво ще направиш, Хулия? Ще ни оставиш заради него?!
– Г-жо Неджие, момчето не е злодей? – намесва се Джавидан с мек, но решителен тон. – Момчето изглежда истински влюбено.
– За Бога, не се меси! – изсъсква Неджие побесняла.
Но Джавидан не отстъпва, поглежда Хулия и добавя:
– Виж, може наистина да се оженят. Кузей е прекалено пази сестра си, но не искаш ли дъщеря ти да е щастлива?
– Няма ти да ми казваш какво да правя! – избухва Неджие. – Ако Кузей не му вярва, значи има причина!
– Добре знаеш защо Кузей не го харесва – обажда се Хулия с глас, пълен с горчивина. – Повярва на лъжите на Сила! Повярва на чужд човек, а не на собствената си сестра!
– Така ли? – пита Неджие и се обръща към Сила. – Тогава нека я попитаме директно. Сила, какво каза на Кузей за Ариф?
– Аз нищо не съм му казала – отговаря Сила.
– Да, кака не е направила нищо! – намесва се Бахар.
В този момент звънецът прекъсва спора.
– Ето – заявява триумфално Неджие. – Кузей се върна, най-сетне всичко ще се изясни.
– Мамо, моля те – Хулия я хваща за ръката, почти разплакана. – Ако ме обичаш, не му казвай нищо!
– Той трябва да знае! Ако ще бягаш с това момче, синът ми има право да знае! – заявява Наджие и уверено отваря вратата…
Но пред нея не стои Кузей, а Алпер, облечен официално, с вратовръзка, цветя и кутия бонбони в ръце. Гледа право в очите на Хулия.
– Дойдох да те направя своя жена, Хулия – заявява с тържествен глас той..
Лицето на Хулия светва, а лицето на Неджие се свива в израз на отвращение, сякаш е погълнала нещо горчиво.
В същото това време в едно стилно кафе Кузей се среща със своя верен приятел Мурат. Кузей иска от него да проучи всичко за Ариф Зейбек, а след това го пита, какво е разбрал за пръстена, дали го е везел от мястото, което Кузей е предполагал.
–Взех записите – казва Мурат и ги дава на Кузай. –Наистина ли има нещо между него и Сила или по-скоро цели да измами сестра ти
– Не знам, но ще разбера – отговаря Кузей. – Има нещо, което със сигурност не е наред!
Изведнъж телефонът му звъни. Когато вижда името на банковата служителка на екрана, погледът му се изостря още повече.
– Да, г-жо Зюхал? Да, сметката е моя ! Майка ми и сестра ми също я ползват. Какво се е случило?
Лицето му изведнъж застива.
– Вчера ли е изтеглена тази сума, но тя е много голяма? Нещо друго? – пита шокиран Кузей. – Цветя? Шоколадови бонбони? Двеста и четиридесет хиляди?! Чакай… и пръстенът ли е купен с картата? И всичко това с картата на сестра ми?
Кузей слуша мълчаливо, после изрича хладно:
– Разбирам. Благодаря, че ме уведомихте. Засега не блокирайте картата, аз ще ви кажа, кога да го направите.
Кузей затваря. Мурат го гледа напрегнато.
–По-дяволите! – казва ядосана Кузей.
– Кузей, какво става? Успокой се!
– Ариф е купил е пръстена с парите на сестра ми. Теглил е пари и е харчил за какво ли не!
–Това е кражба! Трябва незабавно да подадеш сигнал. Полицията трябва да се заеме с него, преди да изчезне!
– Още не – отвръща Кузей опитвайки се да подреди хаоса в главата си. – Може Хулия сама да му е дала картата. Първо аз ще проуча. Но знам, че ще се погрижа да си плати. Ако наистина е купил пръстен за Сила с парите на Хулия!
– Чакай! Ядосан си повече заради сестра си или заради Сила?– пита Мурат внимателно.
–Какво искаш да кажеш? – пита Кузей.
–Ами сестра ти е казала, че няма да се вижда повече с Ариф, а Сила е просто прислужница. Можеш просто да я уволниш, ако те е предала. Или може би държиш на нея?
– Питаш дали нещо чувствам към нея, така ли? – пита с насмешка Кузей.
– Не. Питам защо ти пука толкова. Мислиш, че Сила е в играта с Ариф, че крият нещо от теб?
– Не! – отвръща Кузей. – Не вярвам Сила да е замесена. Познавам я. Ако знаеше нещо съмнително, щеше да ми каже. Тя не лъже. Има друго обяснение. Трябва да има.
Кузей става рязко и грабва сакото си.
– Мурат, намери всичко, което можеш за този човек. Всичко и то веднага!
Без да чака отговор, Кузей напуска кафенето.
Действието се пренася в дома на Кузей. Алпер стои на прага с букет свежи цветя и елегантна бонбониера в ръка. Ръката му леко трепери, но лицето му упорито се опитва да запази спокойствие. Поднася цветята на Хулия, която е изненадана и приема бонбоните и цветята. Всички влизат в хола, напрежението е осезаемо.
– Какво означава този пръстен, който ѝ изпрати?! – пита Наджие. – И тези бележки?! Пишеш, че искаш да избягате?! Това някаква шега ли е?!
Гневът ѝ избухва неочаквано, с разтреперан глас, който прелива от обида и страх. Алпер свежда глава, преструва се на засрамен.
– Бях отчаян, мамо! Прости ми. Не знаех какво да правя. Но днес идвам с чисто сърце. Моля за ръката на дъщеря ти.
Настъпва тишина. Наджие го гледа с недоверие, като че ли за пръв път вижда човека пред себе си. После, с тежка въздишка, само посочва към дивана:
– Сядай и не ме наричай мамо!
Хулия нарежда на Сила да направи кафе. Тя пристига с готовото кафе, а Хулия го сервира на Алпер.
В този момент се чува звънецът на външната врата, а след това тропане по вратата.
– Мамо! Како! – чуват се напрегнатия глас на Кузей. – Отворете!
Ужас! Кузей се е върнал и то по-рано, отколкото всички очакват. Наджие пребледнява, Хулия застива, а Алпер се вцепенява.
Еге спи на дивана, когато чува, че на входната врата се звъни. Той става и отваря и е изненадан да види Зейнеп.
–Зейнеп?!
–Еге! – Зейнеп се хвърля в прегръдката на Еге, който силно я прегръща.
–Добре ли си? Кога излезе от болницата? – пита той.
– Много ме е страх! – признава Зейнеп. – Избягах от болницата, не знаех къде да отида! Дойдох при теб, защото само на теб вярвам. Само ти можеш да ме защитиш! – признава Зейнеп.
–Спокойно! Ела влез! – Еге затваря входната врата и влиза със Зейнеп в хола.
Еге прави менемен за Зейнеп. Тя го хвали, че по-хубав менемен не е яла. Еге вижда, че на горната на устна Зейнеп има троха и тръгва да я махне, когато влиза майка му.
–Какво става тук? – крещи Белкис, виждайки близостта между двамата. Белкис търси сметка на Зейнеп, като я пита, какво прави при един сгоден мъж.
Еге хваща майка си и се отдалечават настрани. Белкис припомня на сина си, че трябва да помисли за Мелис, която му е годеница.
–Не ме интересува! – заявява Еге. –Зейнеп ме помоли за помощ и сега тя е най-важна! И недей да я тормозиш!
Еге се връща при Зейнеп и ѝ се извинява.
Мелис излиза от дома си и излиза на улицата, където я чака Арда.
– Моля те, Арда. Трябва да говориш с Рагип. Разбери какво иска. Само ти можеш да се разбереш с него – казва Мелис. –Просто го попитай колко пари иска, за да си мълчи!
– А ако поиска голяма сума пари? Какво тогава? – пита той хладно.
– Остави това на мен. Парите са най-малкият проблем – отвръща Мелис. – Но ако този човек проговори ще свърша в затвора.
– Звучи сериозно. Но ако нещата се объркат, ще отрека всичко. Няма да се жертвам за теб – казва Арда без грам колебание.
– Ако не ми помогнеш, всичко свършва! Това ще засегне и теб! – заявява Мелис. – Зейнеп ще стане съпруга на Еге, а аз ще попадна зад решетките. И ти няма да получиш нищо. Моля те, иди и говори с Рагип! Разбере какво иска!
В този напрегнат момент, пред портата се появява Гьонюл. Тя ги поглежда с подозрение.
– Какво става тук? За какво говорите? – пита Гьонюл.
– Трябва ли да ти давам обяснения какво правя в собствения си дом? – отвръща с презрение Мелис. – Какво правиш тук?
– Дойдох да видя Зейнеп – отговаря спокойно Гьонюл.
– Съжалявам – отвръща Мелис с престорена усмивка. – Но Зейнеп вече не живее тук. Останаха само ядосаната Мелис и наранената Ферайе.
Гьонюл не се поддава на провокацията. Без да каже и дума, тя просто подминава Мелис и влиза в къщата. Мелис хвърля бърз, напрегнат поглед към Арда и тръгва след Гьонюл.
– Зейнеп! Дъще! – вика Гюнюл, влизайки в къщата.
– Не разбираш ли? – крещи Мелис с раздразнение. – Зейнеп я няма!
– Тогава къде е? – пита Гюнюл, притеснена. – В болницата също я няма. Сутринта беше там, но е изчезнала. Трябваше да реши с кого иска да живее. Бюлент не я ли е докарал тук?
В този момент на стълбите се появява Ферейе, объркана.
– Какво става отново?
– Зейнеп изчезна – обявява сериозно Гьонюл. – Няма я нито в болницата, нито тук. Каза, че ще вземе решение, но я няма никъде.
Гьонюл казва на Ферайе, че много се притеснява, защото вчера Рагип отново се е опитал да отвлече Зейнеп, а също така и Мелис.
–Мелис, защо не ми каза затова? – пита Ферайе като поглежда дъщеря с недоверие.
–Мамо, ти спеше, затова – опитва се да замаже положението Мелис.
Ферайе дърпа дъщеря си настрани, а Мелис ѝ се кълне, че този път няма нищо общо и Рагип се е появил от нищото. Ферайе се интересува, дали баща ѝ знае. Мелис отговаря, че не, но полицията е арестувала Рагип.
Бюлент посещава Рагип в ареста.
–Много бързо се озовахте на поканата ми г-н адвокат – казва Рагип.
–Какво? Искаш да ме наемеш ли? – пита Бюлент, който едва контролира гнева си.
–Може ли? – пита нагло бандита.
Ядосан Бюлент се пресяга през решетките и го хваща за гърлото.
–Проклет да си! Какво си мислиш, че ще нараниш Зейнеп и ще ти се размине?! Ще направя всичко по силите си, за да не излезеш никога от затвора! Ясно ли ти е! – крещи Бюлент и пуска Рагип, който кашля опитвайки се да си поеме въздух.
–Искаш ли, дъщеря ти да влезе в затвора? – пита бандитът.
–Моля! – не разбира Бюлент.
–Мелис и тя ли искаш да изгние в затвора? – пита Рагип.
– Какво общо има Мелис с всичко това?! – не разбира Бюлент.
– О, има много общо, господин адвокат – изрича с ледено спокойствие. – Повече, отколкото можеш да си представиш, тя е в основата на всичко, което стана.
– Ако си мислиш, че с тия лъжи ще се измъкнеш, жестоко се лъжеш!
– Лъжи? – Рагип се хили. – Аз ли ви лъгах с месеци? Малкото ви съкровище ви въртя всички на пръста си. Манипулира ви като кукли на конци.
– Не ти вярвам! – крещи Бюлент, но в гласа му се усеща несигурност.
– Не е нужно ти да ми вярваш. Важно е съдията да повярва. Защото аз имам доказателства.
– Какви доказателства?! Какво намекваш?! – пита Бюлент.
– Намеквам ли? Аз твърдя. И ако не изляза оттук, всичко ще излезе наяве – заявява Рагип.
– Нямаш право да ме изнудваш! – отвръща Бюлент, стискайки решетките толкова силно, че кокалчетата му побеляват.
– Върви, говори с Мелис – казва Рагип спокойно, сядайки на пейката в килията. – А после ще ми дадеш, това което искам.
Бюлент се обръща и излиза, много ядосан. В ума му се въртят въпроси, които доскоро отказваше дори да си признае. А истината, може да се окаже по-страшна, отколкото е готов да понесе.
Действието прескача. Бюлент се прибира у дома, където е изненадан да види Гьонюл.
–Гьонюл, какво става? – пита Бюлент.
–Бюлент, Зейнеп не е в болницата - отговаря притеснена Гьонюл. –Знам, че искаше да остане при теб, но постъпката ти не е правилна.
В този момент на вратата се звъни.
–Мелис, отиди да отвориш! – нарежда Ферейе.
–Къде е уважаемата Йълдъз, няма ли я? – пита с подигравателен тон Мелис.
–Мелис, отиди да товариш, а след това трябва да си поговорим! – казва Бюлент с тон, който стряска Мелис. -Така че не излизай никъде, хайде върви!
–Гьонюл, изписват я утре, така че днес не съм ходил при нея – признава Бюлент.
–Тогава къде е и телефона не си вдига – казва притеснена Гьонюл.
В този момент Мелис отваря на Белкис.
–А, стои си тук и остави на Зейнеп да изхруска Еге – казва Белкис.
–Какво? – пита изненадана Мелис.
–Зейнеп е у нас! Тичай! – казва Билкис.
Мелис замръзва за част от секундата, лицето ѝ побледнява. Не чака да чуе и дума повече. Обръща се и тръгва към къщата на Еге.
Белкис влиза като казва с подигравателен тон:
–О, майката е тук, а дъщерята у нас, перфектно!
Действието се пренася в къщата на Еге. В градината, обляна от меката светлина на слънцето и галена от лекия вятър, Еге и Зейнеп седят на терасата. На пръв поглед всичко е спокойно, но под повърхността на думите се крие буря от спомени, загуби и неизказани емоции.
Зейнеп се извинява, че е дошла без да му се обади и му е създала проблеми с майка му.
–Майка ми има проблеми с всичко и всички! – заявява Еге. –Не го мисли!
–И най-лекия вятър може да ме събори – признава Зейнеп. –Кажи ми, ти как успяваш да бъдеш силен?
В този момент Бюлент се обажда на Зейнеп.
–Зейнеп, къде си дъще? Ще се побъркаме от притеснение! – казва Бюлент. –И майка ти се тревожи. Боже, поне си поглеждай телефона!
–Чичо Бюлент, съжалявам, че съм ви притеснила, но оставих бележка, явно мама не я е видяла.
Зейнеп приключва разговора и се връща при Еге.
– Аз много обичах баба – казва Еге. – Когато дядо почина, всички плачеха. А тя стоеше и мълчеше, не проля и една сълза.
Зейнеп кимва с разбиране, думите на Еге докосват струни в нейното собствено сърце.
– Въпреки всичко загубата на близък човек е нещо, с което трудно се свиква – отвръща тя.
– Така е. След погребението, когато всички вече си бяга тръгнали, отидох при нея и я попитах, дали не ѝ е мъчно за дядо.
– Наистина ли си я попита това?
– Бях още дете. Мислех, че щом не плаче, значи не го е обичала. Мислех, че сърцето ѝ е от камък.
– И какво ти каза?
– Първо нищо. Гледа ме дълго, а после каза нещо, което никога няма да забравя.
– Какво?
–„Човек трябва да бъде силен не заради себе си, а заради тези, които обича. Щастлива съм, че в живота ми имаше човек, когото обичах повече от себе си!“
Зейнеп въздъхва дълбоко – думите ѝ разтърсват душата.
– Това е красиво. .
Еге се усмихва едва забележимо, но в очите му проблясва сянка на болка.
– Тогава разбрах, че баба ми е най-силният човек, когото някога съм познавал. И че е обичала дядо повече, отколкото аз изобщо съм можел да си представя. А после осъзнах значението на тези думи, когато срещнах теб. Човек не е силен заради себе си, а заради тези, които обича!
Зейнеп го гледа в очите, а погледът ѝ търси истината.
– Ти за мен ли силен?
Без да се колебае, с глас, в който се крие цялото му сърце, Еге отговаря:
– Да!
