Какво се случва в епизод 169 на турския сериал „Лабиринт към щастието“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по NOVA.
Сила намира годежен пръстен и бележка от Алпер. Сила има намерение да разкаже за това на Кузей. Джавидан спасява плана на Алпер, като казва на Сила, че пръстенът е за Хулия.
По-късно Джавидан прави така, че Кузей да види пръстена и бележката. Как ще реагира адвокатът?
Ферейе обвинява Наджие, че е съсипала връзката на Бюлент и Гюнюл. Какво ще обясни Наджие?
Еге спасява отново Зейнеп от Рагип. Бандитът е арестуван, но усмивката му подсказва, че всичко едва сега започва!
Тук можете да прочетете всичко за „Лабиринт към щастието“
👇 По-долу можете да прочетете как се развиват събитията в епизода
Алпер отива в дома на Кузей, за да види Хулия. Кузей се опитва да го изгони и да му забранява да се вижда с нея. Жената обаче се противопоставя на решението на брат си.
–Достатъчно дълго ме игнорираше! Не си единственият жив човек тук, Кузей! Аз също съществувам! – крещи Хулия.
– Какво искаш?! – опитва се да разбере Кузей.
Наджие се опитва да успокои порасналите си деца, но никой не я слуша. Хулия е ядосана на Кузей, че никога не се е интересувал какво иска тя.
– Питал ли си ме някога какво искам? – обвинява го тя.
– Сега ще попитам. Какво искаш, како? Слушам? – опитва да разбере Кузей.
– Искам Ариф (Арпер се представя пред Хулия като Ариф) – заявява отчаяната жена.
Сила е разтревожена от това признание.
Хулия излиза, а отвънка, облегнат на портата я чака Алпер, самоуверен, сякаш всичко вече е под негов контрол.
– Съгласна съм – казва уверено Хулия, спирайки пред него. – Съгласна съм на всичко, което предложи. Искам да бъда с теб!
Подава му банковата си карта.
– Вземи я! Наеми дом, но не казвай на никого. Ще те потърся, когато му дойде времето!
Алпер я приема, уж с неохота, но в очите му проблясва триумф.
– Никога няма да те оставя, Хулия! – заявява с престорена загриженост Алпер.
Хулия се връща обратно, но Сила излиза от къщата и я спира.
– Какво му даде, како? – пита Сила с мек, но решителен тон.
– Какво те интересува? – отвръща Хулия, без да я погледне.
– Пари? Карта? Кажи ми истината.
Напрежението между двете нараства.
– Престани да се месиш! – избухва Хулия. – Това е между мен и него! Искаш да ни разделиш, нали?! Завиждаш!
В този момент от къщата излиза Кузей.
– Сила, въпреки че е по-малка, мисли по-зряло от теб – казва Кузей хладно на сестра си.
– Това ли наричаш зрялост?! – отвръща тя, стискайки юмруци. – Тя ме осъжда, подкопава доверието ми, пречи ми да взема решение.
– Този човек не вдъхва доверие. Сила го вижда – отвръща Кузей.
– А ти откъде знаеш, че не може да му се вярва?! – пита ядосана Хулия.
– А ти откъде знаеш, че може?! Познаваш го от два дни! Как можеш да му повериш себе си и бъдещето си?! Моля те, ела вътре да поговорим!
Сълзи от гняв и болка напират в очите на Хулия Тя се обръща рязко и влиза обратно в къщата, а Кузей тръгва след нея.
Сила поглежда към отдалечаващия се Алпер и бързо го настига.
– Какво си намислил?! Върни картата! – изрича остро Сила.
– Каква карта? – отвръща Алпер с фалшива усмивка, но погледът му издава всичко.
– Знаеш много добре за какво говоря! За парите на Хулия! Ще я използваш?!
Алпер се навежда леко към нея, с провокация в погледа я пита:
– Или ти също искаш своя дял? За това ли си тук?
– Знам какъв си, Алпер и няма да ти позволя да я нараниш – заявява решително Сила. –Престани да си играеш с Хулия, в противен случай ще кажа на Кузей, кой си ти!
По-късно на вратата се звъни. Сила излиза да отвори, но там няма никой. Тъкмо да се прибере, когато вижда на прага малка кутийка. Тя се навежда и я взема, а след се прибира в стаята си и я отваря. вътре блести годежен пръстен и сгъната бележка. С треперещи пръсти я разгръща и прочита:
„Да избягаме. Да оставим всичко зад гърба си. Никой няма да страда. Въпросът ми към теб е: Ще се омъжиш ли за мен?“
Сила застива. Очите ѝ се присвиват, лицето ѝ се изпълва с гняв – и през стиснати зъби прошепва:
– Знаех си! Знаех си, че ще направиш нещо толкова подло! – изсъсква и захвърля кутията на леглото. – Да вървиш по дяволите, Алпер!
В този миг в стаята влизат Бахар и Джавидан. Бахар бързо забелязва кутийката и я вдига.
– Како, какво е това? – пита предпазливо. Когато Сила не отговаря, Бахар отваря кутията от любопитство. – Боже мой, годежен пръстен! – Прочита бележката и е шокирана. – Той иска да се ожени за теб! Това е от Алпер, нали?
Сила скръства ръце и забива поглед в пода.
– Разбира се, че е от него. Предупредих го в двора да стои далеч от Хулия. А той… той просто се усмихна и каза, че има въпрос към мен, че ако се съглася, ще я остави на мира.
– И какво ще направиш сега? – пита разтревожено Бахар.
– Какво може да направи? – намесва се Джавидан с леден тон. – Трябва да го приеме. Това е единственият шанс да спасим Хулия.
– Не, како! – възразява Бахар. – Не можеш да се жертваш!
Сила проговаря тихо, но в гласа ѝ вече звучи решимост:
– А какво, ако не направя нищо? Ти добре знаеш, Алпер не се шегува. Ако го отхвърля, ще се отмъсти. И най-много ще пострада Хулия.
Джавидан кимва бавно.
– Точно така. Ти още не знаеш на какво е способен този човек. С него не се преговаря. Избягай с него. Вземи пръстена. Направи го, докато все още можеш да я защитиш.
Изведнъж Сила се изправя. В очите ѝ проблясва решителност, гласът ѝ е ясен и твърд:
– Не! Няма да бягам! И няма да се подчиня на страха, ще направя друго!
Бахар и Джавидан я гледат с изненада, а тя продължава:
– Ще отида при Кузей. Ще му разкажа всичко. Истината най-после трябва да излезе наяве!
Действието прескача Джавидан говори с Алпер, а след това отива при Сила и ѝ казва, че пръстена не е бил предназначен за нея, а за Хулия.
– Какво?! – Сила гледа майка си, шокирана. – Но на кутията пишеше моето име!
– Просто заблуда – казва Джавидан, хладна тон. – Алпер е написал твоето име, за да не събуди подозрения у Кузей. Не прави сцени. Всички виждат, че Алпер обича Хулия. Остави ги. Преди да съсипеш всичко.
Сила мълчи. Поглежда към пръстена на шкафчето и се отказва да говори с Кузей.
Джавидан си отдъхва. Планът им с Алпер е спасен.
Действието прескача. Джавидан действа по плана, който направиха с Алпер.
– Г-н Кузей – казва с престорено спокойствие Джавидан, ще погледнете ли в нашата стая? Има петно на тавана, сигурно е теч.
Кузей влиза, нищо не подозира, но веднага вижда малка кутийка на нощното шкафче. Отваря я и вижда пръстена и бележка. „Да избягаме. Да оставим всичко зад нас...“
– Сега всичко ми е ясно – промърморва Кузей ядосан.
Ето защо Сила се противопоставяше на връзката между Хулия и Алпер, вече има друго обяснение.
От коридора Джавидан наблюдава като хищник как се променя състоянието на Кузей. Телефонът ѝ вибрира. Вдига моментално.
– Да, намери кутията – прошепва Джавидан. – И бележката. Какво правим сега?
– Превръщам кризата във възможност – отговаря Алпер с ледено спокойствие. – Наех къща и Сила ще живее там с мен, при това много скоро!
Действието се пренася в болницата, където Мелис седи до леглото на Зейнеп, като се усмихва злобно. Под леглото, скрит от всички, се спотайва Рагип – само Мелис знае за присъствието му.
– Еге е с теб сега – казва тя с копринен, но отровен глас. – Но това е временно. Скоро ще се оженим и тогава ще бъде само мой, завинаги.
Зейнеп я гледа с иронична усмивка.
Вратата се отваря. В стаята влиза Гьонюл, майката на Зейнеп. Погледът ѝ се спира върху Мелис.
– Защо ме гледаш, сякаш току-що си видяла рис? – подхвърля Мелис с фалшива учтивост. – Дойдох само да пожелая бързо оздравяване на дъщеря ти.
– Добре съм, мамо – отвръща спокойно Зейнеп.
– Скоро ще свалят конците ти, мила, а после ще ти направят рентген. Хайде, тръгваме – Гьонюл помага на дъщеря си да стане и двете напускат стаята.
След като вратата се затваря, из-под леглото изпълзява Рагип. Хваща рязко Мелис за ръката, а тя се дърпа, уплашена.
– Какво правиш тук?! – прошепва с ужас Мелис.
– Дойдох за Зейнеп – отвръща той с коварна усмивка. – Трябва да довърша това, което започнах. Ще я отвлека.
– Полудя ли?! Тук? В болницата?! Знаеш ли какво ще стане, ако Еге те види?! Този път няма да избягаш. Няма да ти позволи.
– Все още ли тичаш след това момченце? – изсумтява Рагип. – Не разбираш ли, че живееш в собствената си илюзия?
– Обичам го! Чуваш ли? Обичам го!
Рагип се навежда над нея, а лицето му се приближава опасно близо.
– Това не е любов, Мелис. Това е отчаяние! – Гласът му е ледено тих, но уцелва сърцето ѝ. – И ти го знаеш много добре.
Внезапно, вратата се отваря с трясък. В прага влиза Еге, а погледът му застива като вижда Мелис и Реджеп.
– Мелис?! Какво правиш с този човек?! Знаеш ли въобще кой е той?! – пита побеснял Еге.
Рагип грубо хваща Мелис, използва я като щит и притиска ръката си към шията ѝ. В очите му проблясва лудост.
– Нито крачка! Иначе ще я убия! – изръмжава Реджеп.
– Еге, моля те, помогни ми! – моли Мелис с разтреперан глас.
– Кълна се, ще я удуша! – крещи Рагип, като в същото време чупи бутилка и опира остро стъкло в сънната артерия на Мелис.
– Еге! Моля те! Спаси ме! – крещи Мелис, която изпада в истерия.
Рагип започва да отстъпва с нея към вратата. В последния миг я отблъсква встрани и хуква по коридора. Еге иска да тръгне да го догони, но Мелис го хваща за ръката и избухва в неконтролируем плач.
– Всичко е наред, вече си в безопасност… – казва Еге, докато се опитва да овладее собствения си гняв.
Малко по-късно разбираме, че Рагип не е избягал от болницата, а предприема поредния си ужасяващ ход.
Облечен в откраднатата синя униформа на медицински служител, Рагип се движи из коридорите на болницата. Той вижда Зейнеп, сама в коридора да идва срещу него.
Изненадана и безпомощна, Зейнеп не успява дори да извика, преди той да ѝ притисне устата с ръка.
– Липсвах ли ти, принцесо? – прошепва Рагип с противна усмивка..
Зейнеп се опитва да се бори, но е прекалено слаба. Рагип я връзва без капка колебание, а след това запушва устата ѝ с мръсен парцал. Паниката в погледа на Зейнеп ѝ се засилва. Тя се гърчи, отчаяно търсейки начин да се освободи.
– Шшт… Няма смисъл да се мяташ!– казва студено той. – Работата трябва да бъде довършена. Вече взех капаро за теб. Сега е време за финала!
Рагип набира номер. Гласът му е приглушен, но безчувствен:
– Саффет? Изпрати ли колата? Добре. Момичето е готово. Побързай, няма да седя тук до сутринта.
След разговора той поглежда към Зейнеп, която безуспешно се опитва да се освободи. В погледа ѝ се чете ужас и болка.
– Не хаби сили, скъпа. Ще се получи този път и няма значение дали го искаш!
Когато Зейнеп се опитва да изкрещи през кърпата, той я удря в лицето и Зейнеп губи съзнание. Рагип я поставя на носилка, покрива тялото ѝ с одеяло, маскира я като обикновен пациент. Избутва я през вратите с ледена самоувереност.
Междувременно Гьонюл усеща че нещо не е наред и я обзема паника. Медицинският персонал вдига охраната на крак. Започва трескаво претърсване на сградата, а Рагип вече се приближава към асансьора. Никой не подозира, че зад маската на обикновен санитар, Регип се опитва да отвлече Зейнеп.
Действието се пренася в къщата на Бюлент. Напрежението там достига връхната си точка, когато отчаяната Ферайе застава очи в очи с Наджие, жената, която е съсипала живота ѝ. Очите на Ферайе блестят от сълзи, гласът ѝ трепери, тя не се сдържа и избухва:
– Когато сърцето на Бюлент кървеше, ти искаше от мен да бъда превръзка, лепенка върху раната, оставена от Гьонюл! Използва ме! Как можа?! Как можа просто така да унищожиш любовта му?!
Сцената се разиграва пред мълчаливите погледи на Бюлент и Белкис.
Наджие свежда поглед, прошепва едно неочаквано „Съжалявам…“, но думите ѝ не носят съжаление или покаяние за стореното. Наджие признава, че не съжалява за стореното и е готова да го направи отново, защото за нея Гьонюл е била отрова, а тя е вярвала, че спасява брат си.
Изненадващо, Бюлент се намесва, объркан и ранен, той поставя под съмнение мотивите на сестра си. А когато Белкис не издържа и изкрещява, че съпругата му плаче пред очите му, а той защитава бившата си. Тогава Бюлент застава до Ферайе и я нарича смела, защото се бори за истината, дори когато тази истина може да разруши целия ѝ живот.
Ферайе е разбита, с глас, пълен с горчивина, тя признава, че не знае вече кое е истина. Защото сянката на Гьонюл все още живее в сърцето на мъжа, когото обича. И когато Бюлент признава, че Наджие е платила, за да го изостави Гьонюл, Ферайе се досеща, че това е причината той да прогони сестра си и Наджие да изчезне за месеци. Гневът му е бил истински, но болката също.
– Значи все още съжаляваш? – пита Белкис. – Гьонюл още живее в сърцето ти, нали?
Бюлент избухва. Отчаянието му го залива, всичко се разпада. А Ферайе, вече без сълзи, казва спокойно:
– Няма вече пламък, към който да добавиш масло. Само пепел. Пепел от нашия брак…
Наджие докосва рамото на Ферайе и признава:
– Тази нощ ти спаси живота на брат ми. Но не знаеш какво се случи преди това…
С всяка дума се разкрива истина, която преобръща всичко: след раздялата с Гьонюл, Бюлент е бил на ръба – пиян, отчаян, полудял. Тръгнал да я търси. Наджие го умолявала да не шофира, но той не я послушал. Тогава Бюлент катастрофирал – болка, кръв, счупени ребра… и само едно име на устата му: Гьонюл.
Ферайе е съсипана, но когато чува как Наджие е намерила в стара тетрадка нейното име, оградено с молив и малко червено сърце, всичко се променя. Това е бил знак. Знак от съдбата, че именно Ферайе трябва да бъде до Бюлент. И Ферайе спасила Бюлент – не само физически, но и емоционално.
Наджие се изправя, с разбито сърце и глас, който едва се чува:
– Прости ми, Ферайе… С цялото си сърце те моля. Съжалявам за всичко, което ти причиних.
И без да чака отговор, тя си тръгва, оставяйки след себе си тишина, по-тежка от всяка дума.
Еге пристига в последния момент, вижда Рагип, който се опитва да отвлече Зейнеп, която е в безсъзнание. Без да се колебае, Еге се хвърля върху гангстера, поваля го на земята и го задържа, преди той да успее да стигне до оръжието си.
Зейнеп идва в съзнание, объркана и уплашена, но в безопасност. Еге я прегръща нежно и я успокоява пред погледа на Мелис.
Инспектор Джансу арестува Рагип. Белезници се затварят около китките на бандита, въпреки това, на лицето на Рагип все още се чете самоуверена зловеща усмивка, сякаш знае нещо, което другите все още не знаят. Изглежда, че той все още не е казал последната си дума...
