В епизод 157 на турския сериал „Лабиринт към щастието“: Джавидан иска да омъжи Бахар за Кузей. Тя използва почти всяка ситуация, за да може адвокатът да забележи по-малката й дъщеря. Зейнеп е в болницата в критично състояние.
Какво се случва в епизод 158 на турския сериал „Лабиринт към щастието“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по NOVA.
Еге е до леглото на Зейнеп, която все още в безсъзнание, разкъсван между чувството на вина и любовта. Трогателното му признание е прекъснато от внезапен алармен сигнал – Зейнеп започва да кърви. Лекарите се борят за живота ѝ и информират, че може да се наложи да ѝ бъде отстранена матката.
Междувременно Джавидан прави план, за да накара Кузей да отиде с Бахар да предстоящия бала.
Тук можете да прочетете всичко за „Лабиринт към щастието“
👇 По-долу можете да прочетете подробно как се развиват събитията в епизода
Рано сутринта Джавидан буди Бахар.
След малко Бахар по секси нощница и халат идва в кухнята, където майка ѝ изцежда сок от портокали.
– Добре, че я купихме – казва Джавидан, докато оправя халата на дъщеря си. Гледа я с умиление – колко ѝ отива, колко хубаво ѝ стои нощницата с халата. Но Бахар се намръщва. Върти се и прави недоволна гримаса.
– Мамо, срамота е! Разкарваш ме така из къщата! Поне да си бях облякла дрехите!
– Ох, момиче, какъв срам! Това е град. Тук всички така ходят. Това са богати хора – до обяд така се разхождат. Недей да се тревожиш, няма такова нещо като „срам“ в това!
– Трябва да се занесе портокаловия сок в стаята на Кузей. Когато се събуди, иска да го види до леглото си. Разбра ли?
– Но, мамо, кака цяла нощ работи. Уморена е. Нека поспи още малко – казва Бахар.
– Е, какво ще стане, ако го занесеш ти? – сопва се майка ѝ.
– Добре де, добре... Отивам.
Джавидан въздъхва и гледа с надежда към вратата:
– Боже мой, нека се събуди, нека я види и прегърне с цялата си нежност – мърмори Джавидан в салона пред стаята на Кузей.
В този момент идва Сила.
– Сложи ли чай, мамо?
– Не съм днес. Хайде, ти го сложи.
– А ти какво правиш тук? – учудена е Сила, когато Бахар излиза от стаята на Кузей.
Бахар обяснява на сестра си, че майка ѝ я накарала да занесе портокалов сок в стаята на Кузей. Сила оставя сестра си да разбърка сместа за палачинки, а тя отива да говори с Джавидан.
– Мамо, какво правиш? Не те ли е срам?Излъгала си Бахар, че всяка сутрин нося портокалов сок на Кузей?!
– Е, и? Какво толкова? – отговаря майката с безразличие.
– Как така какво толкова? – възмущава се Сила. – Той е необвързан мъж, а тя – в онази дреха... Така не се влиза в стаята на мъж!
– Ревнуваш – подхвърля майка ѝ. – Нали уж не го харесваш?
– Не го харесвам!
– Ами, ако Кузей вземе Бахар и я направи стопанка на тази къща? Лошо ли ще е?
– Какви ги говориш, мамо? Бахар ще учи, няма намерение да се жени!
– Ако някой чуе какво говориш, ще ни изгонят! Излагаш и нея, и нас. Ако продължаваш така, Неджие няма да ни държи и ден тук!
– О, хайде де... Ти всичко приемаш насериозно. Знаем, че тези неща не стават лесно, но ако е писано, никой не може да го спре.
По-късно Хулия разговаря с брат си в хола. Разказва му за предстоящия много важен бал, на който – по лични причини – Бюлент няма да може да присъства, затова той трябва да отиде непременно. Тя му предлага да отиде със Сила. В същото време в коридора стои Сила. Случайно чува разговора. На лицето ѝ се появява нежна усмивка, а сърцето ѝ се изпълва с топлина.
Джавидан не възнамерява да позволи нещата да се развият против волята ѝ. По фин, но хитър начин, тя манипулира ситуацията така, че Бахар, а не Сила, да отиде с Кузей на бала. Но мъжът изненадва всички – кани в дома си своя позната Пелин и я моли да го придружи на събитието.
Джавидан не може да позволи това. Когато забелязва кофата с моп, която Сила е оставила до стълбите, не се колебае нито за миг. Отива в банята и излива хлъзгавия почистващ препарат върху последните две стъпала.
Малко след това Пелин слиза от етажа. Изведнъж кракът ѝ се подхлъзва, тя губи равновесие и с гръмко вик пада. Хваща се за глезена, лицето ѝ се изкривява от болка.
От скрито място, зад рамката на вратата, Джавидан с удовлетворение наблюдава хаоса, който е предизвикала.
– Край! - казва си тя, усмихвайки се под носа си. – Бахар ще отиде на бала. Пелин няма да мръдне от мястото си с навехната глезена, а Сила... Сила ще бъде отстранена, защото Кузей ще си помисли, че е нейна вината. Кой друг би могъл да разлее препарата?
Ферайе влиза в стаята на дъщеря си много ядосана. Мелис още спи, завита с одеялото.
– Ставай веднага! – крещи майката и я дърпа без никаква нежност.
Мелис се изправя, объркана и раздразнена.
– Какво става, мамо?! Полудя ли?!
– Мислех цяла нощ. И стигнах до едно заключение – нещо тук не е наред! Лъжеш, Мелис!
– Лъжа? За какво?!
– Какво те свързва с Радже? За какво си говорила с него?!
Мелис скача от леглото като опарена.
– Зейнеп се намери, нали? Всичко свърши! Защо продължаваш да ровиш в темата?! Освен това Гьонюл докара този луд на главите ни! Може би трябва да поговориш с нея?!
– Никой не те моли за сарказъм. Разбери едно – ти участва в престъпление! Зейнеп беше намушкана с нож! Тя се бори за живота си!
– Какво ме интересува?!
Мелис се обръща и тръгва към изхода, но Ферайе я хваща за рамото.
– Послушай ме внимателно! Може да не ти харесва, но Зейнеп... – Ферайе прекъсва в последния момент, хапейки устните си. – Тя ти е като сестра. Живее с теб под един покрив. Тя ти е близка, дали искаш, или не!
– Не я искам! И не ми пука за нея!
– Как можеш да бъдеш толкова безсърдечна?! Това е човешки живот! Дори да оцелее, може никога да не може да има деца...
– И много добре. Една пиявица по-малко на този свят. Нека не се размножава.
Ферайе замръзва от безсърдечните думи на Мелис. Гледа дъщеря си, сякаш я вижда за първи път. Лицето ѝ е изкривено от болка, разочарование и отвращение.
– Мелис какво ти се случи? Как стигна дотук, че детето ми може да говори такива неща?
В този момент от вътрешността на къщата се чува трясък от счупено стъкло. Ферайе и Мелис си разменят тревожни погледи и тичешком излизат от стаята.
В средата на стаята Бюлент се върти в кръг като лъв в клетка. На пода се вижда счупена чаша.
В хола влиза Йълдъз.
– Братко Бюлент? Какво стана? Да не би някой да се обади от болницата? Зейнеп добре ли е?!
– Все още е в интензивно отделение – отговаря Булент, дишайки тежко. – А аз нямам добри новини.
Йилдиз забелязва стъклените парчета и веднага разбира какво се е случило.
– Знам, че е трудно, но трябва да останеш спокоен. Зейнеп е силна. Ще се оправи – казва тя, навеждайки се, за да събере парчетата.
В хола влизат Ферайе и Мелис.
– Бюлент, кажи, какво става? С Зейнеп ли е...? – пита развълнувано Ферае.
– Не... става дума за Раджеп.
Мелис за миг замръзва. Очите ѝ леко се разширяват от ужас, макар че се опитва да го скрие.
– Какво му е? Разпитвали ли са го? – пита Ферайе предпазливо, сякаш се страхува да чуе отговора.
– Изчезнал е – отговаря Булент с горчивина. – Изчезнал е без следа. Полицията няма представа къде е.
– Какво?! – Ферайе пребледнява. – Искаш да кажеш, че този чудовище... сега е на свобода?!
– За съжаление, да.
В болницата Еге седи до леглото на Зейнеп, която е все още в безсъзнание, обзет от болка и угризения.
– Не мога да изкарам този момент от главата си – шепне той, взирайки се в неподвижното, но и изключително нежно лице на момичето. – Това, което ми каза с последния си дъх... “Обичам те„... Може би от страх, може би защото нося този проклет пръстен... – поглежда годежния пръстен, който блести на пръста му. – Защо не отвърнах на думите ти? Защо не казах: “И аз те обичам"?
Стиска ръката ѝ, усещайки как сърцето му се разкъсва на две.
– Може би това бяха последните ти думи, може би това е последният път, когато виждаш очите ми – гласът на Еге се прекъсва и сълза се стича по бузата му.
– Може би никога повече няма да чуя гласа ти... Но едно знам със сигурност: обичам те до край, Зейнеп. Не мога да живея без теб. Моля те, остани!
Нежно целува ръката ѝ. В същия момент мониторът дава сигнал – раната на Зейнеп отново започва да кърви.
Ферайе признава на Наджие, че Мелис може да има връзка с това, което се е случило със Зейнеп. Междувременно Раджеп непрекъснато набира номера на Мелис. Мелис нервно гризе ноктите си, поглежда през прозореца, парализирана от страх. Най-накрая с треперещ пръст вдига телефона.
– Какво искаш?! – изрича през стиснати зъби. – Казах ти да спреш да звъниш!
– Правилно, не е нужно да звъня – отговаря Раджеп с леден спокойствие. – За сметка на това мога да разкажа всичко на родителите ти. Надявам се, че не искаш да разберат за всичко, нали? Ще направиш каквото ти кажа. Излез веднага пред къщата.
– Къде си? – пита Мелис. Гласът ѝ трепери като лист на вятъра.
– До къщата ви. Или ти идваш при мен, или аз идвам при теб. Решението е твое.
Раджеп не чака отговор – с едно движение затваря телефона, оставяйки Мелис в тишина, изпълнена с ужас.
В същото време Бюлент е в дома на Гьонюл. Двамата седят на пода в кухнята, облегнати с гръб на шкафовете. Между тях витае тежестта на старите спомени.
– Когато разбрах, че съм бременна... – започва Гьонюл, слагайки глава на рамото му. – Това беше най-красивият ден в живота ми. Бях толкова щастлива. Тичах да ти кажа. Но тогава... видях те с Ферайе. Изглеждахте влюбени. Помислих, че сте сгодени. А ти... изглеждаше толкова добре. Беше красив. И все още си.
– Значи не си си тръгнала заради Наджие? – пита Бюлент. – Просто изчезна. Не ми каза, че си бременна,че имам дъщеря.
Гьонюл го поглежда тъжно.
– Г-жа Наджие имаше свои планове за теб. Смяташе, че бъдещето ти трябва да е свързано с Ферайе – блестяща адвокатка, равна на теб във всяко едно отношение. Не като мен – някой от по-ниските социални слоеве.
– Гьонюл?!– Бюлент клати глава с болка. – Трябваше да ми кажеш. Тогава... просто трябваше да дойдеш и да ми кажеш истината.
– Наистина исках – казва тя. – Но изглеждаше толкова щастлив. А и се страхувах. Страхувах се, че Наджие ще направи нещо на детето ми. Заплашваше ме. Натискаше ме да направя аборт. Бях ужасена. Напуснах, за да защитя Зейнеп. Цял живот се борех, за да не страда. За да има по-добър живот. Но се провалих. Не успях да я защитя.
– Не говори така – отговаря решително Бюлент, хващайки я за ръката. – Направила си всичко, което си могла. Въпреки препятствията, отгледа прекрасна дъщеря. И сега вече не си сама. Имаш мен. Каквото и да стане, ще бъда до теб. Няма да те оставя да се бориш сама.
Изведнъж се чува звук от телефона. Това е Еге.
– Да, Еге? – Гьонюл вдига с тревога.
– Лельо Гьонюл, трябва да дойдеш веднага в болницата! – чува треперещия глас на момчето в слушалката.
– Какво става?! – пита уплашена.
– Зейнеп... ще я оперират спешно...
Действието прескача. В болницата цари напрегната атмосфера. Лекарите се борят за живота на Зейнеп. Един от тях се приближава към Бюлент и Гьонюл, които стоят до Еге и Арда. Лицето му е сериозно, гласът му е спокоен, но решителен.
–Нуждаем се от кръв за Зейнеп – обявява той. –Има ли братя или сестри?
В един момент настъпва тишина. Гьонюл и Бюлент си разменят погледи. Застиват в неподвижност, сякаш въпросът на лекаря е ударил и двамата в сърцето.
– Защо мълчите? – пита лекарят с явен тревожен тон. – Зейнеп няма ли братя или сестри?
– Няма – отговаря бързо Еге, поглеждайки объркано Гьонюл. – Нали, лельо? Зейнеп е единствено дете, нали?
Гьонюл спуска поглед. Преди да успее да каже нещо, Бюлент поема думата.
– Да. Зейнеп няма братя и сестри – казва той категорично. – Тя е единствено дете, докторе.
Лекарят кимва с глава и продължава:
– Добре. Ще направим всичко възможно, за да намерим подходяща кръв. Наредих допълнително ултразвуково изследване, но трябва да ви предупредя... Ако вътрешното кървене се усили, може да се наложи отстраняване на матката.
– Какво?! – Гьонюл хваща устата си, очите ѝ се пълнят със сълзи. – Но тя е толкова млада... Цял живот пред нея...
– Разбирам колко трудни са тези думи – казва лекарят с съчувствие. – Но в момента приоритет е нейният живот. Ще направим всичко, за да спасим както Зейнеп, така и бъдещето й. Моля, не губете надежда. Не всичко е загубено.
Лекарят се отдалечава, оставяйки ги в тази болезнена, несигурна тишина. Бюлент се обръща към Гьонюл, която с мъка задържа сълзите си.
