В епизод 156 на турския сериал „Лабиринт към щастието“: Еге намира Зейнеп и я спасява.Похитителят се опитва да намушка Еге в гръб, без той да го види, но Зейнеп застава пред него и поема удара.В същото време Кузей спасява Сила от Алпер.
Какво се случва в епизод 157 на турския сериал „Лабиринт към щастието“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по NOVA.
Джавидан иска да омъжи Бахар за Кузей. Тя използва почти всяка ситуация, за да може адвокатът да забележи по-малката й дъщеря.
Ферайе трудно приема, че собствената ѝ дъщеря може да има връзка с отвличането на Зейнеп. Зейнеп е в болницата в критично състояние.
Еге се самообвинява, а Раджеп успява да избяга.
Тук можете да прочетете всичко за „Лабиринт към щастието“
👇 По-долу можете да прочетете подробно как се развиват събитията в епизода
Действието продължава от предния епизод. Джавидан е шокирана като вижда Сила с Кузей.
– Кузей ме спаси от Алпер – казва Сила, с треперещ глас.
– Алпер те намери ли? – Джавидан се преструва на изненада, а в погледа ѝ проблясва паника.
– За щастие нищо не ми се случва. Кузей, да тръгваме веднага! – казва Сила, която е все още уплашена.
– Няма да тръгнем никъде! – обявява уверен Кузей, който изглежда също така много гневен. – Тоя мръсник ще си плати за това, което прави. Някой му е казал къде си. И аз ще разбера кой.
– Остави го, Кузей – Сила го хваща за ръката. – Нека Бог го накаже.
– Сила е права – намесва се Джавидан с треперещ глас. – Защо да си цапаме ръцете с такъв човек?
– Не! – избухва Кузей. – Ще го изправя пред себе си и ще го предам на полицията. Лично!
– За Бога, момче… – стене Джавидан. – Само ще си навлечеш неприятности! Погледни, и Бахар се изплаши.
Накрая Кузей отстъпва. Успокоява се, макар че гневът в очите му не угасва. Всички се качват в колата. Джавидан бързо насочва Бахар да седне отпред, до адвоката. Момичето, в къса рокля, се настанява на предната седалка.
Джавидан се надява, че богатият и влиятелен мъж ще се заинтересува от по-малката ѝ дъщеря и ще промени съдбата на цялото семейство – особено нейната.
Няколкостотин метра по-назад, в завоя, в сянката на дърветата, Алпер спира колата си. Отвътре вижда как Джавидан и дъщерите ѝ се качват в колата на Кузей. Мъжът гледа втрещено.
– Ще те унищожа, Джавидан! – крещи и удря с юмрук волана. Завърта ключа и тръгва след тях, но след няколкостотин метра двигателят засича и изгасва. Колата спира. Алпер крещи от безсилие.
В дома на Кузей, Хулия сменя завивките. Движенията ѝ са спокойни, но напрежението се усеща във въздуха. Внезапно в стаята влиза майка ѝ – Наджие видимо ядосана.
– Какво правиш, дъще? – пита тя.
– Приготвям стаята горе за Джавидан и Бахар – отговаря Хюля, без да спира с подреждането.
– Полудя ли?! – гласът на Наджие рязко се покачва. – Гостна стая? За Джавидан и нейната дъщеря?!
– Мамо, защо викаш? Какво толкова лошо има?
– Какво ли?! – изсъсква Наджие. – Да спят със Сила! Там има едно легло – нека си постелят на пода! Имат покрив над главата, какво повече искат?! – процежда през зъби. – Не разбираш ли? Те не са гости. Те са натрапници!
– Мамо! Това не е човешко. Не се държим така с хора.
– Срамно е, че изобщо са тук! – изръмжава Наджие, доближавайки се до нея. – Дойдоха като паразити, обгърнаха дома ни като паяжина и само чакат да го заграбят. Ще видиш – ще ни изхвърлят, а госпожица Сила ще се разположи тук с цялата си свита!
– Мамо, преувеличаваш!
– Нищо не разбираш! – прекъсва я Наджие с гняв. – Ние сме домакините! Те трябва да ни служат, не обратното. Ще направим всичко, за да се отървем от тях възможно най-бързо. Всичко!
Джавидан със Сила и Бахар пристигат в къщата на Кузей. Наджие и Хулия им отварят входната врата.
– Добре дошли.! Ах, мамо, виж тия очи – възхищава се Хулия на Бахар. – По-хубава си на живо, отколкото на снимката. Добре дошли, заповядайте, не стойте на вратата, влизайте.
– Къде е Кузей? – пита Наджие
– Ами, отиде в прокуратурата. Трябвало да остави някакъв документ. Бях го взела съм със себе си – отговаря Сила.
– Боже, за да го вземе, отишъл чак до вашето село. Станало е по погрешка, моля те! - не вярва Наджие и се обръща към Бахар. – Добре дошла. Ти трябва да си Бахар.
– Да, аз съм. Добре заварила!
– Да не отиваш на сватба, какво става? – пита Наджие. – Абе, не знам... Изобщо не приличаш на Сила. Много си нагласена. Не изглеждаш така, сякаш ти е изгоряла къщата и си останала на улицата.
– Ами... като изгоря къщата, всичките ми дрехи изгоряха. Едва намерихме тези, нали, мамо?
– Разбира се, разбира се... Само че моята Бахар има страхотен вкус – хвала си Джавидан. – Винаги знае какво да облече и прави чудесни избори. Изобщо... Не я бъркайте със Сила. Съвсем ясно е, че е различна. Да, израсна на село, ама е като градска.
Джавидан и Бахар влизат в стаята, която им е определена в къщата на Кузей.
– Само погледни тази несправедливост – изрича раздразнено Джавидан, оглеждайки стаята. – Дворец като от приказка, а нас ни сложиха заедно в една стая!
– Мамо, засрами се. Вместо да си благодарна, само мърмориш – отвръща Бахар с лек укор.
Момичето се приближава до огледалото с тампон за грим в ръка.
– Какво правиш, скъпа? – пита подозрително Джавидан.
– Махам си грима.
– В никакъв случай! Остави го така. Даже си оправи червилото. И не сваляй обувките!
– Но защо трябва да се кипря толкова, след като всички тук са облечени нормално? Даже онази жена ми каза, че изглеждам все едно отивам на сватба.
– Наджие е стара и не разбира от мода! Не гледаш ли филми? Там всички сядат на масата, сякаш са на гала вечеря! И ти трябва да изглеждаш подобаващо за този дом.
Бахар само поклаща глава. Знае, че няма да излезе на глава с майка си. Без дума тръгва към вратата.
– Къде отиваш? – пита рязко Джавидан, спирайки я с поглед.
– При кака. Ще ѝ помогна в кухнята.
– За Бога, аз доведох тук, за да бъдеш слугиня ли? Смили се над младостта и красотата си! Облечи онази синя рокля, която ти купих.
В този момент звъни телефонът на Джавидан.
– Кой е? – пита Бахар.
– Леля Мелахат. Направи каквото ти казах – отговаря Джавидан кратко и излиза в коридора.
Вдига телефона с напрежение в гласа:
– Ало, Алпер? Сине, моля те, не викай. Кълна се, не е това, което си мислиш! Не можех да говоря с теб в колата... Какво трябваше да направя? Защо да те лъжа? Добре, затварям. Ще ти обясня всичко по-късно.
В този момент по стълбите се появява Сила. Поглежда майка си с въпрос в очите, а Джавидан набързо прибира телефона.
– Мамо... това Алпер ли беше? – пита притеснена.
Джавидан кимва и се опитва театрално да покаже колко много е притеснена.
– Звъни непрекъснато. Заплашва ме... А ти? Свърши ли? Обядът готов ли е?
– Готов е. И Кузей вече се върна.
– Прекрасно. Сега ще взема Бахар и ще се присъединим.
По-късно Бахар внимателно влиза в кабинета на Кузей, носейки поднос с чаша горещ чай.
– Благодаря ти, Сила – казва мъжът, без да вдига поглед от документите.
След малко вдига очи и забелязва, че не е Сила.
– А, ти ли си, Бахар. Извинявай, не забелязах. Как ти минава времето? Подготвяш ли се за изпита?
– Да, опитвам се, но... не се справям с математиката.
Кузей оставя писалката и за пръв път я поглежда по-внимателно.
– Ако имаш въпроси, с удоволствие ще помогна. Ще направя каквото мога.
– Благодаря. Не знам дали знаеш, но сестра ми е ходила само до начално училище. Въпреки това е много умна. Решава дори трудни задачи от подготовката за университета.
Камерата се мести в коридора. През открехната врата Джавидан наблюдава разговора със затаен дъх. На лицето ѝ се изписва задоволство. Точно това иска – Бахар трябва да се хареса на Кузей.
В този момент към нея се приближава Сила.
– Какво правиш тук, мамо? – пита изненадано.
Джавидан не откъсва очи от кабинета.
– Виж само колко хубаво си говорят – казва възторжено, после се обръща към Сила с явен упрек: – Ти си тук толкова време, но успя ли поне веднъж да разговаряш така с Кузей?
Камерата се връща в кабинета. Бахар насочва поглед към една от книгите на бюрото. Кузей го забелязва, взима я и ѝ я подава.
– Ако те е заинтригувала, можеш да я прочетеш.
– Аз... не обичам книги. Но сестра ми? Тя ги поглъща. Когато живеехме на село, четеше всичко, което ѝ попадне.
– Тогава я вземи и ѝ я дай.
– Наистина ли мога? Това ще я зарадва много. Благодаря.
Камерата отново показва коридора. Джавидан ръкопляска от възторг.
– Виждаш ли? Подари ѝ нещо! Още на първия ден! Това се случва наистина! Те са създадени един за друг!
– Мамо, какво говориш?! – Сила не крие раздразнението си.
Джавидан я поглежда с нещо между триумф и ледено пренебрежение.
– Казвам, че щом ти не обичаш Кузей и не го искаш... тогава той ще бъде с твоята сестра. А така животът на Бахар ще бъде спасен.
Джавидан вдига очи към тавана, сякаш се обръща към небето:
– Господи, помогни това да се случи.
Но в очите ѝ няма нищо свято. Зад тази молитва не се крие грижа, а студен прагматизъм. За нея Бахар е просто пешка – средство за постигане на целта: комфорт, статус и влияние
Гьонюл пътува с Булент. Изведнъж я обзема неспокойство – като горещ импулс, който преминава през тялото ѝ. Стяга я в гърдите, не може да си поеме дъх.
– Гьонюл? Добре ли си? – пита разтревожен Булент, хвърляйки ѝ поглед.
– Зейнеп… – прошепва тя, масажирайки шията си с трепереща ръка. – Нещо се случва със Зейнеп…
Няколко минути по-късно съдбата ги изправя пред най-големия им кошмар. Когато пристигат пред колибата, пред тях се разкрива ужасяваща сцена – Еге носи отпусната и безжизнена Зейнеп на ръце към колата си.
Бюлент спира рязко. Двамата изскачат от колата. Гьонюл се спъва, пада на земята и крещи името на дъщеря си. Надига си е тръгва към нея със свито от ужас сърце.
В дома на Булент напрежението расте. Белкис стои срещу Мелъди и Мелис.
– Не мога да повярвам! – гърми Белкис, гледайки право в дъщеря си. – Влизаш в чужди компютри, за да проследиш кола?!
– Еге преследва мафия, а ти му помагаш?! – добавя Мелис, също възмутена. – Това е лудост!
– Разумът ли си изгуби?! – почти крещи Белкис. – Това е престъпление, Мелъди! С това се занимава полицията, не ти!
– Мамо, моля те, успокой се – отговаря Мелъди тихо, но уверено.
– Да се успокоя?! Да не съм те намерила на улицата?! Ами ако нещо ти се беше случило?! – Белкис стиска ръцете си, опитвайки се да овладее емоциите си. – Защо не ми каза?
Мелъди се изправя. В погледа ѝ гори решителност.
– Защото знаех, че ще ни спреш, че няма да ни позволиш да действаме.
– Разбира се, че нямаше! – избухва Мелис, също ставайки. – А сега дори не знаем къде е Еге. Може нещо ужасно да му се е случило!
– Брат ми… – казва Мелъди с чувство. – Той просто не може да бъде безразличен. Зейнеп значи много за него. Не може да я забрави само защото е сгоден за теб, Мелис!
Ферайе трудно приема, че собствената ѝ дъщеря може да има връзка с отвличането на Зейнеп. Все още не може да повярва как е възможно. Тя крие истината за записа, на който се вижда как Мелис се среща с Раджип край пътя.
В кухнята влиза Йълдъз с чаша вода и успокоително в ръка.
– По-рано бях малко рязка с Мелис. Съжалявам – казва Йълдаз подавайки хапчето на Ферайе.
Ферайе взема чашата, но ръцете ѝ треперят.
– Казала си ѝ твърде малко, Йълдъз! Кълна се, писна ми от нея! Това момиче! Не може да е моя дъщеря! Виж какво прави!
Йълдъз се намръщва, с нарастващо безпокойство.
– Какво е направила, како Ферайе? Наистина ли Мелис има нещо общо с отвличането на Зейнеп? Моля те, кажи ми истината. Гьонюл беше ли права?
Ферайе не отговаря. В очите ѝ напират сълзи. В този момент звъни телефонът. Тя се тресе, преди да вдигне.
– Да, Бюлент? – отговаря с пресипнал глас Ферайе.
От другата страна се чува напрегнатият глас на мъжа.
– Ферайе, намерих Зейнеп.
– Намери ли я? – сърцето ѝ спира за секунда. – Тя… добре ли е?
– Не, Ферайе. Не е добре. Зейнеп е наръгана с нож.
Светът на Ферайе спира.
– Наръгана…? – гласът ѝ се къса. – Боже… В какво състояние е?
– Не знам точно. Еге и Гьонюл я карат към болницата. Тръгвам натам.
– Как се е случило?! Кой го е направил?! – пита Ферайе, която е много притеснена.
– Раджип! Той я е наръгал! Вече се обадих в полицията, скоро ще го арестуват.
– Полицията…? – прошепва тя. Страхът я стяга толкова силно, че не може да диша. Мислите ѝ са не за Зейнепы а за Мелис. Ако истината излезе наяве, ако полицията открие, че дъщеря ѝ е била в контакт с Раджип…
– Да – потвърждава Бюлент. – Полицията ще разбере кой е имал пръст в отвличането. Отивам в болницата. Ферайе? Чуваш ли ме?
– Да… да, тук съм. Моля те, обади ми се веднага щом разбереш нещо.
Тя затваря телефона. Придържа се за кухненския плот – краката ѝ не я държат.
– Како, кажи нещо – обажда се Йълдъз, разтревожена. – Как е Зейнеп? Добре ли е?
– Не знам. Завели са я в болницата. Хайде, Йълдъз. Отиваме там!
– Добре, само да взема чантата!
Йълдъз излиза бързо. В същия момент в кухнята нахлува Мелис.
– Какво става? Защо Йълдъз избяга така? – пита, сочейки към коридора.
– Намерила са Зейнеп – отговаря студено Ферайе.
– А Еге? – гласът на Мелис трепери, но не от емоции – а от безпокойство за годеника ѝ.
– Зейнеп е намушкана с нож, Мелис! Може да умре!
На Мелис ѝ е все тая, че нещо е станало със Зейнеп.
– А Еге? Добре ли е той?
Нещо в очите на Ферайе пламва. С гняв тя събаря сушилника от кухненския плот – тя се разбива с трясък.
– Мелис! Казвам ти, че Зейнеп е намушкана! Човекът, с когото си се срещала – Раджип – той го е прави! Най-после проумяваш ли?!
Мелис застива. За кратък миг не е в състояние да изрече и дума.
Еге и Гьонюл докарват Зейнеп в болница в тежко състояние. Веднага я отвеждат в операционната. В чакалнята, в напрежение и мълчание, чакат Гоньол, Еге и Йълдъз. Времето сякаш спира. Накрая Йълдъз се приближава до Еге и го пита:
– Еге, кажи ми какво се случи? Разкажи всичко, точно.
Еге стиска устни, мълчи за момент, сякаш събира сили да се върне към трагичните събития.
– Затворил я беше в стаята... – казва Еге, едва сдържайки емоциите си. – Когато влязох, се опитваше да я накара насила да изпие нещо. Беше вързана. Нахвърлих се върху него, повалих го и развързах Зейнеп. Прегърнахме се, едва дишахме от облекчение, когато той изведнъж... се изправи. Приближи се с нож. И тогава...
Гласът на Еге се пречупва, в очите му проблясват сълзи.
– Тя се хвърли пред мен. Без капка колебание. Защити ме със собственото си тяло.
Йълдъз притиска длан до устата си, разтърсена.
– Тя наистина те обича, Еге – прошепва Йълдаз. – Толкова силно, че би дала живота си за теб.
– Всичко това е прекалено сложно, како, прекалено болезнено.
– Не губи надежда. След всяка най-тъмна нощ изгрява слънце. Повярвай ми.
Йълдъз го прегръща, опитвайки се да му вдъхне кураж.
В този момент в болницата влиза Мелис. Погледът ѝ веднага попада върху прегръщащата го Йълдъз. С възмущение я отблъсква и се хвърля към годеника си.
– Еге! Боже, добре ли си? Нищо ли не ти е? – пита разтревожено Мелис.
– Нищо ми няма, не се тревожи – отвръща Еге хладно, без нежност.
– Но защо се намеси? Защо рискува живота си?!
Еге само въздиша и избягва погледа ѝ.
– Казах вече – добре съм. Имам нужда от малко въздух – отвръща Еге и излиза.
Мелис, разгневена и ревнива, забива поглед в Йълдъз.
– Какво става тук? Защо беше толкова близо до годеника ми?
– Какви ги говориш?
– Не се прави. Кажи какво ти каза!
Йълдъз се приближава. Гласът ѝ е спокоен, но студен като лед.
– Никога няма да разбереш – отговаря Йълдъз.
Действието прескача. Внезапно се отваря вратата на операционната. Вкоридора излиза лекар.
– Докторе! – Гьонюл се втурва към него. – Как е дъщеря ми?!
– Състоянието на Зейнеп Юнал е стабилно. Това е добра новина. Засега не се е влошило, което дава надежда... Но раната е дълбока и е засегнала зоната около матката.
– Какво означава това? – гласът на Гьонюл трепери. – Нали... нали дъщеря ми ще може да има деца?
– На този етап не можем да кажем. Най-важното е, че животът ѝ вече не е пряко застрашен. Но трябва да сме нащрек.
Бюлент се включва в разговора.
– Докторе, няма ли риск от рецидив? Можем ли да сме спокойни?
– За съжаление ситуацията остава сериозна. Всеки момент може да стане кръвоизлив. Ако това се случи, ще се наложи нова операция. Правим всичко възможно. Ще ви държим в течение.
