Актуално Какво ще се случи...

„Лабиринт към щастието“, еп.156: Зейнеп е намушкана с нож! – какво ще се случи

1 коментар

Еге намира Зейнеп и я спасява.Похитителят се опитва да намушка Еге в гръб, без той да го види, но Зейнеп застава пред него и поема удара.В същото време Кузей спасява Сила от Алпер. Вижте още какво ще се случи в епизод еп.156 на турския сериал „Лабиринт към щастието“.

В епизод 155 на турския сериал „Лабиринт към щастието“: Джавидан с хитрост предава Сила на Алпер. Еге намира следи, които може да го отведат при Зейнеп.


Какво се случва в епизод 156на турския сериал „Лабиринт към щастието“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по NOVA.

Ферейе и Гьонюл проверяват домашните камери. Мелис се страхува, че ще бъде разкрита.

Еге идентифицира колата, с която е отвлечена Зейнеп.

Сила бяга от Алпер.

Наджие разказва на Хулия за Зейнеп...

Кузей намира Сила и я спасява от Алпер.

Ферае е бясна на Мелис, разбирайки, че дъщеря ѝ има общо с похитителя на Зейнеп. Мелис моли майка си да изтрие доказателството.

Еге намира Зейнеп, но се стига до бой. Похитителят иска да намушка Еге с ножа си, но Зейнеп го прикрива с тялото си.


Тук можете да прочетете всичко за „Лабиринт към щастието“


👇 По-долу можете да прочетете подробно как се развиват събитията в епизода


Алпер изскача от колата, затръшвайки вратата. Застава срещу Сили, която е изненадана, объркана, почти парализирана от страх. Да срещнеш на пустия път зад селото, някой жив човек, грани с чудо. И все пак съдбата я изправи пред него. Най-лошият ѝ кошмар се превърна в реалност.

– Алпер? – гласът на момичето трепери. – Какво правиш тук? Откъде се взе?

Очите му блестят като на луд човек.

– Мислеше, че е всичко е приключило, нали? – ръмжи той. – Мислеше, че си се отървала от мен? Защо, Сила? Какво ти направих, освен че те обичам? Станах за посмешище в цялото село! Хората шушукат зад гърба ми: „Не можа да задържи момичето“. С какво заслужих това? Кажи! Но отсега нататък ще приключим с това. Ще затворя устата на всички. Ще се омъжиш за мен. Ще станеш моя съпруга.

– Не, Алпер – прошепва Сила и тичешком бяга в близката гора. – Не го искам! Не мога!

– Сила, ти си моя – крещи и се опитва да я догони Алпер. – Ще се омъжиш за мен. Дори да крещиш и плачеш – така ще бъде.

Сила е в капан. Пред нея се открива дълбоко дере. Тя спира.

– Алпер, моля те... – очите ѝ се пълнят със сълзи. – Не можеш да ме принудиш да те обичам. Сърцето ми не те иска!

Алпер изведнъж омеква и прави няколко крачки към нея.

–Не се приближавай! – крещи Сила.

– Не е нужно да те насилвам – казва меко, почти умолително Алпер. – Погледни колата ми. На задния прозорец е написано: „А и С“. Алпер и Сила. Не само там съм го написал... Изрязах го и в сърцето си.

– Но Алпер... – гласът на Сила се къса. – Ти не си в сърцето ми...

Лицето му мигновено се сковава, гласът му става остър като нож.

– Заради теб всички ми се смеят! – крещи той. – Клюкарстват, говорят, че си ме изоставила! Откакто си си тръгнала, не съм се показал пред никого!

– Не исках да стане така... – шепне Сила, отстъпвайки още една крачка назад.

– Казах ти, че ще отида в полицията и ще подам жалба срещу теб, но не го направих. – Гласът му се къса от отчаяние. – Защото не мога да ти причиня болка! Никой не те обича повече от мен. Никой! Кажи ми... – гласът му става почти молещ – кой е в сърцето ти? Кузей? Обича ли те повече от мен?!

Последните думи Алпер крещи толкова силно, че Сила се разтреперва. Изведнъж той се хвърля върху нея, свивайки пръстите си около лакътя ѝ.

– Това е краят! – изсъсква той. – Ще се омъжиш за мен! Ще направим сватба!

С цялата си сила се опитва да замъкне момичето към колата си. Сила, в прилив на адреналин, се измъква и побягва като луда. Провира се през бодливи храсти, клоните я удрят по лицето и ръцете, но тя продължава да тича, чувайки зад себе си яростните викове на Алпер.

Накрая излиза на главния път – точно пред капака на приближаващата кола.

Свирене на гуми. Скърцане на спирачки. Колата спира точно пред нея.

Зад волана седи... Кузей.

– Сила?! – шокиран е Кузей и излиза от карата. – Какво става? Какво правиш тук?!

Сила, цялата в сълзи, стига до вратата на пътника.

– Моля те, Кузей… Да си тръгваме оттук! Бързо!

Кузей без да задава повече въпроси се връща и потегля.

Секунда по-късно на пътя изкача Алпер. Той застава посред на пътя и гледа след отпътуващата кола.

От гърлото му се изтръгва яростен, отчаян вик:

– Сила! Дори да умра, ще те намеря! Кълна се, ще те намеря!

Наджие седи ужасена в хола. Хулия ѝ подава чаша вода и сяда срещу нея, без да откъсва загрижен поглед от майка си.

– Отвлекли са Зейнеп! Ами ако я наранят? – тревожи се Наджие. – Господи, оставих Зейнеп на заден план и се занимавам със Сила. Защо чак сега научавам това?

Хулия е объркана.

– Мамо, и на мен ми е мъчно за това момиче – казва спокойно – но не разбирам защо толкова страдаш. Ти… обикновено си безразлична към такива ситуации. Това не е типично за теб.

– Какво искаш да кажеш с това? – пита Наджие, поглеждайки дъщеря си.

– Не те е грижа за съдбата на чуждите хора – отвръща Хулия честно. – Направи толкова лоши неща на бедната Сила… А тя наистина се стараеше, но въпреки това никога не я прие. А сега Зейнеп.

Наджие, сякаш е ударена право в сърцето, изведнъж избухва:

– Зейнеп, тя идва от душата ми! От кръвта ми! – извиква, несъзнателно издавайки тайната, която трябва да пази до гроб. – Без значение колко строга съм понякога… Тя е част от мен! А Сила коя е?! Чужда!

Хулия е шокирана от думите на майка си.

– Мамо… каква душа? Каква кръв? – прошепва едва чуто. – Коя е Зейнеп за нас?

На лицето на Наджие се появява смущение, страх. Иска да замълчи, но вече е късно. Думите са изречени.

– Зейнеп… – започва трудно Наджие – е дъщеря на Бюлент.

– Какво?! – Хулия почти скача от стола, сякаш земята се люлее под краката ѝ.

– Тя е твоя братовчедка… моята племенница – добавя тихо Наджие, а в гласа ѝ се долавя смесица от облекчение и болка, сякаш сваля от себе си товар, който носи от дълго време.

Кузей рязко спира колата на пътя. Той излиза и отваря вратата откъм пътника. Помага на Сила да слезе и ѝ подава бутилка с вода. Момичето трепери, едва я държи в ръка.

– Звънях ти толкова пъти. Защо не вдигаш? – пита напрегнато той.

– Алпер… – Сила все още е в шок, говори накъсано, шепнейки. – Мама замина за селото да вземе Бахар. Аз останах тук и ги чаках, защото се страхувах, че Алпер ще ме намери. Но той пак ме намира…

– Как е възможно? – ядосва се Кузей. – Откъде е разбрал къде си? Майка ти ли му казва?

– Не! Никога не би направила такова нещо – отвръща убедено Сила. – Помоли ме да остана до фермата, притесняваше се за мен. Но… явно някой ме е видял и е казал на Алпер. Той искаше да ме отвлече, Кузей. Насила да се ожени за мен… Ако не беше дошъл…

С всяка дума Сила е все повече по-разстроена, едва се държи. Кузей мълчаливо слага ръка на рамото ѝ.

– Вече си в безопасност. Тук съм. Нищо няма да ти се случи – казва твърдо.

– Ти ме спаси… — Сила се хвърля в обятията му и го прегръща силно. – Добре че си тук. Добре че дойде!

– Къде е той? – пита Кузей, прегръщайки я. – Ще го намеря. И ще разбере какво значи да отвличаш човек посред бял ден! – заканва се той.

– Кузей, не… Остави го, моля те. Да вземем мама и да се махаме оттук.

Двамата се качват в колата и след няколко минути стигат до края на селото, където виждат Джавидан и Бахар. Виждайки сестра си, Сила се хвърля в обятията ѝ. Бахар я прегръща разтреперана от вълнение. А Джавидан застива за момент, с разширени очи. Нали Сила трябваше да попадне в капана на Алпер? Нали всичко беше внимателно планирала…

Ферайе влиза в стаята на Мелис. Лицето ѝ издава нервно напрежение.

– За Бога, кажи ми истината, Мелис – казва с треперещ глас. – Имаш ли нещо общо с отвличането на Зейнеп? Замесена ли си в това, дъще моя?

Мелис обръща очи и отвръща погледа си.

– Мамо, послушай ме... Не е моя вината, че в дома ни цари такъв хаос! Вината е на тази жена! Тя доведе Раджип в дома ни!

– В нашия дом? – повтаря Ферайе, принуждавайки дъщеря си обясни.

Преди Мелис да успее да отговори, се чува решително чукане на вратата. Ферайе се приближава и отваря, виждайки Гьонюл, която стои на прага.

– Ако прекрачиш прага, кълна се, че ще направя поредната сцена! – крещи Мелис, цяла в ярост.

– Спокойно – отговаря хладно Гьонюл. – Няма да премина прага. За разлика от теб, аз не живея с скандали.

– Какви хора сте вие?! – Мелис изсумтява презрително. – Ти си същата безсрамница като дъщеря си!

– Дъщеря ми не е безсрамнница! – отвръща Гьонюл, готова за битка.

– Успокойте се, по дяволите! – прекъсва Ферайе с остър тон, вдигайки ръце в знак на нетърпение. – Г-жо Гьонюл, моля ви... кажете какво искате?

Гьонюл поглежда сериозно Ферайе.

– Около къщата има камери за наблюдение – казва тя. – Ако прегледаме записите, може би ще намерим някаква следа. Ако този проклет Раджип наистина е бил толкова отчаян, че е стигнал до отвличането на Зейнеп, сигурно е бил наблизо.

Мелис се изправя рязко, усещайки опасност.

– Откъде знаеш, че е бил тук?! – пита тя прекалено остро, издавайки скрития страх в гласа си.

– Не знам – отговаря спокойно Гьонюл. – Но ако е планирал отвличането, трябва да е направил разузнаване предварително.

– Разследване? – Мелис маха с ръце в знак на отчаяние, след което с тежък въздишка седна на леглото. – Боже, какви хора са напълнили дома ни!

– Защо те дразни толкова много? – Гьонюл присвива очи, пронизвайки момичето с пронизващ поглед. – Това са само камери. От какво се страхуваш?

Мелис отвръща поглед, но Гьонюл не се отказва. Тя вижда как лицето на момичето побледнява, сякаш мислите ѝ се връщат към нещо, което би предпочела да изтрие от паметта си – към разговора с Раджип... Към момента, в който му даде адреса на Гьонюл.

– Какво става, Мелис? – пита Ферайе по-меко, забелязвайки промяната в поведението на Мелис. – Защо си толкова замислена?

Мелис скача на крака като опарена.

– Какво замислена ли?! – почти крещи тя. – Трябва ли да се оправдавам пред тази жена?! Какъв абсурд е това?! От какво да се страхувам?! Слава Богу, че вече свикнах с бъркотията, която тя и дъщеря ѝ внасят в живота ни! Кой знае в какво се е забъркала тази жена и какъв риск е изложила Зейнеп!

Ферайе погледна Гьонюл и въздъхна дълбоко.

– Добре – каза решително. – Г-жа Гьонюл е права. Ако записите могат да помогнат да намерим Зейнеп, нека ги прегледаме. В края на краищата нямаме какво да крием.

– Благодаря. – Гьонюл кимна и си тръгна. Ферайе тръгна след нея, оставяйки Мелис сама.

Мелис се обляга на вратата, дишайки тежко. На лицето ѝ се чете тревога.

– Само това липсваше… – шепне тя.

Сяда в стола и пред очите ѝ веднага се появи онази сцена: разговорът с Раджип на страничната улица…

„Сигурно са ни заснели камерите...“, мисли Мелис, стискайки ръце. „Мамка му! Какво да правя сега?“

Мелъди и Еге отиват до автокъщта, откъдето похитителят на Зейнеп е взел колата. Мелъди трябва да отвлече вниманието на служителите, за да може Еге да проникне в фирмения компютър.

– Не мога, ще припадна – лъже Мелъди.

– Всичко наред ли е? – пита загрижен служител от автокъщата.

Благодарение на хитростта на сестра си, Еге има нужното време, за да получи нужната информация и бяга незабелязан.

Ферайе и Гьонюл напрегнато преглеждат записите от охранителните камери. Мелис неспокойно се върти около тях, като диво животно, търсещо път за бягство. В отчаяние хваща чаша вода, преструва се, че се спъва, и се опитва да я разлее върху лаптопа. Но Йълдъз я хваща за ръката в последния момент и я дръпва встрани.

Гьонюл отговаря на телефонно обаждане и отива в съседната стая. През това време Ферайе, втренчена в екрана, внезапно замръзва. На записа ясно се вижда Мелис, която разговаря с Раджеп на улицата. Жената рязко се изправя от дивана, а погледът ѝ, пълен с гняв и болка, пронизва Мелис.

– Мелис, кой е този човек? – пита с остър, но приглушен глас.

– Това… това е просто куриер – мънка момичето, избягвайки погледа на майка си.

– Куриер?! – Ферайе едва се сдържа. – Този човек е отвлякъл Зейнеп! – Гласът ѝ се прекършва, а в очите ѝ се появяват сълзи. – Кълнеше се, че нямаш нищо общо!

– Нямам, заклевам се…

– Тогава кой е той?! – прошепва Ферайе, едва държаща се на краката си. – Нима не той отвлича Зейнеп?! Въобще възнамеряваш ли да ми кажеш истината?

– Аз… наистина не знам! Дойде като куриер…

– Не ме прави на глупачка, Мелис! – изсъсква Ферайе, макар че се опитва да запази самообладание. – Какво те свързва с него?! Защо го криеш?! Боже, полудявам! – Хваща се за главата. – Гьонюл е права… Замесена си в отвличането!

– Не, мамо, не е така! – Мелис почти изпада в паника. – Моля те, изтрий записа и ще ти кажа всичко!

Протяга трепереща ръка към лаптопа, но Ферайе я отблъсква веднага.

– Какво правиш?! – просъсква. – Искаш да унищожиш доказателствата?!

– Ако не го направиш… – Мелис хлипа – животът ми свършва. Ще ме вкарат в затвора! Моля те, мамо, моля те…

– Боже… – прошепва Ферайе, криейки лицето си в дланите. – Какво си направила, Мелис?

В този момент в хола се връща Гьонюл. Спира, виждайки напрегнатата атмосфера.

– Какво става? – пита подозрително. – Видя ли Раджеп на записа? Затова ли затвори лаптопа?

– Не… – Ферайе отговаря меко, едва сдържайки треперенето в гласа си. – Нищо не съм видяла.

В този момент в дома влита задъхана Мелъди.

– Брат ми… Еге… – изрича, поемайки дъх. – Мисля, че е намерил Зейнеп!

– Господи! – почти извиква Гьонюл. – Къде е тя?!

– Не знам точно. Еге вече пътува натам.

По лицата на всички се появява облекчение и искра надежда. Но Мелис, бледа като стена, нервно си гризе ноктите и клати краката си, знаейки, че моментът, в който истината ще излезе наяве, е много близо.

В същото това време Раджеп насила кара Зейнеп да изпие вода с упойващо вещество. Момичето се съпротивлява, но хватката му е силна и безмилостна. Внезапно вратата на колибата се отваря с трясък – Еге нахлува вътре, в очите му пламти ярост и решителност.

Без да се колебае, той се хвърля върху похитителя. Юмруците му се стоварват върху Раджеп с гнева и отчаянието на влюбен човек. Бандитът се залюлява и пада на земята, стенещ от болка. Еге не губи време – веднага се втурва към Зейнеп и разрязва въжетата, с които са вързани ръцете ѝ.

Зейнеп, вече свободна, се хвърля в обятията му. Диша тежко, тялото ѝ трепери. Еге я прегръща силно и нежно, сякаш иска да я защити от цялото зло на света. Милва я по косата и ѝ шепне утешително.

Изведнъж Зейнеп забелязва движение.

– Еге! – крещи предупредително тя.

Раджеп се изправя от пода, с див поглед, и изважда сгъваем нож. Хвърля се към момчето. Еге не успява да реагира – Зейнеп инстинктивно прави крачка напред и го закрива с тялото си. Острието се забива в хълбока ѝ.

– Не!!! – Еге крещи от ужас, докато момичето се свлича в ръцете му.

С ярост той се нахвърля върху Раджеп поваля го с един удар и му отнема ножа. Този път няма милост – бандитът е обезвреден и вече няма сили да се надигне.

Зейнеп, бледа като платно, пада на земята и се хваща за кървящата рана.

– Еге… боли… ужасно боли… – прошепва слабо, гласът ѝ се пречупва от болка.

– Дръж се, всичко ще бъде наред. Ще те закарам в болница – казва Еге, коленичил до нея. Прегръща я внимателно, гали я по бузата, опитва се да ѝ вдъхне кураж.

– Еге… ако умра…

– Не говори така! – прекъсва я отчаяно. – Няма да умреш, Зейнеп! Обещавам ти. Само се дръж, моля те…

Очите на Зейнеп започват да се затварят. Дишането ѝ става по-слабо…

В същото време Гьонюл пътува с Бълент. Изведнъж я обзема неспокойство, което я стяга в гърдите, не може да си поеме дъх.

– Гьонюл? Добре ли си? – пита разтревожен Бюлент, поглеждайки я.

– Зейнеп… – прошепва тя. – Нещо се случва със Зейнеп…

Интересно, нали? Споделете тази публикация с вашите приятели във Фейсбук и Вайбър

Интересно, нали? Споделете тази публикация с вашите приятели във Фейсбук и Вайбър

Още публикации за: Лабиринт към щастието

„Лабиринт към щастието“, еп.159: Всички гадости на Мелис са разкрити!

„Лабиринт към щастието“, еп.158: Зейнеп може да не може да има деца!

„Лабиринт към щастието“, еп.157: Планът на Джавидан! – какво ще се случи…

„Лабиринт към щастието“, еп.155: Сила е в опасност! – какво ще се случи…

„Лабиринт към щастието“, еп.154: „Не си тръгвай!“ – какво ще се случи…

В програмата:

04:00 19.06.2025
Тв програма Diema Family
06:45 19.06.2025
Тв програма Diema Family
15:00 19.06.2025
Тв програма NOVA
04:00 20.06.2025
Тв програма Diema Family