В епизод 152 на турския сериал „Лабиринт към щастието": Сила припада в резултат на интригите на майка си, а Кузей я завежда в болницата. В дома на Бюлент пристига Гьонюл, която веднага усеща, че Мелис крие нещо свързано с изчезването на Зейнеп...
Какво се случва в епизод 153 на турския сериал „Лабиринт към щастието“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по NOVA.
Сила се качва на едно дърво, но след това не може да слезе. Кузей я спасява в последния момент. Джавидан моли Сила да замине на село, а Бахар да се върне на нейното място. Ще се съгласи ли Сила, а какво мисли Кузей?
Мелис, обзета от паника, се обажда на лихваря, молейки го да освободи Зейнеп – без да подозира, че разговора им подслушван от Йълдъз. Йълдъз чува как Мелис споменава името на Зейнеп и веднага я изправя пред Бюлент, за да обясни. В къщата избухва скандал.
Тук можете да прочетете всичко за „Лабиринт към щастието“
Както всяка сутрин, Кузей тича през парка, съсредоточен върху ритъма си, когато изведнъж чува глас, който вика за помощ, идващ от високо.
– Помощ! Никой ли не ме чува?! Няма ли никой?
Той спира рязко и се оглежда объркан. Гласът не идва от алеята, а... от короната на дървото. Поглежда нагоре и тогава я забелязва – Сила, притисната към ствола, се намира на около два метра над земята.
– Ето, все пак има някой – казва Кузей забавлявайки се, слагайки ръце на кръста и гледайки с любопитство момичето. – Може ли да знам какво правиш там? Това нова форма на медитация ли е?
– Еее, събирах смола. Клонът се счупи и заседах. От час съм тук! Кузей, нямам телефон – оправдава се Сила.
– Смола? – повдига вежди Кузей. – Чудесно. Това е единственото нещо, което още не си правила. Макар че, като те познавам, сигурно след малко ще ме изненадаш с нещо ново. Кажи ми, какво щеше да стане, ако днес не бях излязъл да тичам? Сериозно, Сила, ти си като магнит за неприятности. Като дете си и пет минути не можеш да стоиш мирна.
– Не е моя вина, кълна се! Откъде да знаех, че тази клонка е крехка?
– Разбира се, откъде да знаеш, че дървото не се използва за стълба в осем сутринта. Всичко е напълно нормално – иронизира той. – Добре, ела. Пусни се. Ще те хвана. Хайде, моето малко катериче.
Сила го поглежда колебливо, след което затваря очи и пуска дървото, падайки право в ръцете на Кузей. И двамата падат на земята – Сила върху Кузей. Дълго време никой от двамата не мърда. Накрая мъжът, все още лежейки, проговаря с леко въздишка:
– Знаеш ли, ако слезеш от мен, ще е хубаво.
– О, извинявай! – Сила скача бързо, зачервена, и се опитва да му помогне да се изправи.
– Нищо ми няма – казва Кузей, изтупвайки дрехите си. – Но благодаря за контролираното падане.
– Сигурен ли си, че нищо не те боли? Може да си си навяхнал нещо? Да погледна – предлага помощта си Сила.
– Не, благодаря. И спри да ме зяпаш така. – Кузей я гледа с лека усмивка. – Наистина, имаш душа на пакостник. Не можеш да стоиш на едно място дори за миг. А аз имам важна среща след малко! Как изглеждам сега?
– Като герой, който е спасил дама от беда – отговаря тя с усмивка и вади нещо от джоба си. – Виж.
– Какво е това? – пита Кузей с леко отвращение.
– Смола. Когато бях малка, не можехме да си позволим дъвки, затова дъвчех това. Помага за кашлицата. Искаш ли да опиташ?
Кузей прави изражение на съмнение и клати глава.
– Баба ти ли те научи на това?
– Разбира се – отговаря тя и въздиша.
– Хайде, да се прибираме, преди да ти хрумне да се качиш на лампата.
Действието прескача. Сила е в стаята си, а до нея стои майка й, Джавидан, с строго изражение на лицето.
– Мамо, полудяла ли си? – пита Сила, клатейки глава с недоверие. – Как да кажа такова нещо на Кузей?
– Нормално. Отвори устата си и кажи истината. Сестра ти остана сама в чужд дом! А ти добре знаеш каква е леля ти – безмилостна. Достатъчно е най-малката грешка и веднага ще обвини Бахар.
– Ето защо моля те да отидеш ти в селото. Ще ви пращам пари, обещавам.
– Пари? – Джавидан въздиша с горчивина. – И откъде ще ги вземеш? Работиш тук и не спестяваш нито стотинка. С какво ще ни издържаш?
– Ще шия рокли, както преди. Ако трябва, ще работя ден и нощ. Ще се справя!
– Разбира се, защото тук ти е удобно! Радиаторите греят, топла вода тече от крана, хладилникът е пълен. Прав си – остани си тук, а ние с Бахар ще се борим за оцеляване в студа и бедността. Но после да не те мъчат угризения.
– Мамо, но ти вече си тук. Как да им кажа сега да приемат и Бахар?
– Затова ти ще заминеш, а тя ще заеме твоето място. Ти ще се върнеш в селото, аз също. Бахар ще дойде в Истанбул – ще учи, ще работи и ще живее тук. Бъдещето е е пред нея, Сила. Не ѝ отнемай този шанс.
Сила не знае какво да каже.
– Сила, защо мълчиш? – Джавидан я гледа внимателно. – Вчера сама каза, че не обичаш Кузей, че и той не те иска, че сте си чужди. И си права – той е адвокат. Има нужда от образована, амбициозна жена. Какво да прави с момиче, което дори не е завършило гимназия? Кузей е добър човек. Може би благодарение на него Бахар един ден ще стане адвокат.
– А ако не се съгласи? – пита Сила, сякаш търсейки последна причина да остане.
– Защо да не се съгласи?! Мислиш ли, че за него има значение коя от вас живее тук? Ти или Бахар?
– Но...
– Но какво? Страхуваш се от истината? Казваш, че обичаш сестра си, а не можеш да жертваш за нея малко удобство. Не ме лъжи. Просто не искаш да напуснеш този лукс.
– Мамо, не е така...
– Тогава кажи как стоят нещата. Какво те държи тук? Кузей? Тази къща? Или просто се страхуваш, че никой вече няма да те гледа така, както той?
Сила мълчи. Някъде дълбоко в сърцето си знае отговора, но не може да го изрече на глас.
– Говори с него, дъще. Убеди го да се съгласи Бахар да дойде. Не можеш цял живот да бъдеш прислужница в чужд дом. Време е да си създадеш свой собствен.
– Но аз не искам да бъда с Алпер... – изрича тя внезапно, отчаяна.
– Аз изобщо споменах ли Алпер?! Забрави го. Ще се влюбиш в друг. Ще създадеш семейство, ще имаш деца... Но не тук. Докато си в този дом, нямаш бъдеще.
Джавидан снижава гласа си, сега говори почти шепнешком:
– Видях Наджие с фотография в ръка. Търси момиче за Кузей. Всеки момент ще го ожени. После ще има деца, а ти... ти ще си бавачка на чуждите деца. Искаш ли това? Да отглеждаш чужди деца, гледайки как той обича друга?
Сила бавно става от леглото, лицето ѝ изразява смесица от тъга и решителност. Джавидан слага ръка на рамото й.
– Ще говориш с него, нали? – пита тя..
Действието прескача. Сила тихо почуква на вратата на кабинета на Кузей. Той преглеждан документи, вдига поглед. Сила влиза бавно и сяда срещу него, без да вдига глава.
– Какво стана? – пита Кузей.
– Нищо... – отговаря Сила много тихо, сякаш се опитва да събере кураж.
– Сила, ако е заради това, че ти се разкрещях тази сутрин, когато се качи на дървото. Не беше правилно от моя страна. Просто се тревожех.
Сила поклаща глава, едва забележимо.
– Не, не е заради това.
Настъпва тишина. Кузей оставя химикалката, накланя се в стола и чака тя да довърши. Най-накрая Сила вдига поглед. Очите ѝ са влажни, като се опитва гласът ѝ да остане стабилен.
– Кузей! Мога ли да се върна в селото? И да помоля Бахар да дойде тук на мое място? – пита плахо Сила.
Кузей моментално се изправя на стола.
– Какво? – изненадан е той.
– След пожара... домът ни вече го няма. Бахар остана сама. Скита се из къщите на леля и съседите! Няма къде да се закрепи. А скоро трябва да започне да учи. Тя трябва да е в големия град. Трябва да се развива, да има шанс за бъдеще.
Кузей мълчи, взирайки се в нея внимателно.
– Помислих си, че... мога да се върна в селото. Да работя там, да помагам на мама. А Бахар ще дойде тук. Ще учи и... и може би ще помага вкъщи. Ще заеме моето място.
Гласът ѝ трепери при последните думи. Сама не знае кое е по-трудно – да ги изрече или да приеме наистина последствията им.
Еге е задрямал и сънува кошмар свързан със Зейнеп. Той се събужда ужасен.
– Има ли новини от Зейнеп? – пита Мелъди, която се доближава до брат си.
– Не... все още не...
– Добре ли си? Викаше насън. „Зейнеп“! Сякаш я виждаше! – казва сестра му.
– Мислех, че съм умрял, но беше сън. Всичко ще мине. Скоро ще намерим Зейнеп. Вярвам в това. Каквото и да стане – ще я намеря. Повярвай ми! – уверен е Еге.
Действието се пренася при Зейнеп, която се опитва да се измъкне, но няма къде да избяга. От устата ѝ се изтръгва заглушен писък, безпомощен звук на отчаяние. Тя се мята, опитва се да вика, но лентата ефективно заглушава всеки звук. Сълзи започват да се нстичат от очите ѝ.
– Не се опитвай да викаш – казва похитителят. – Никой няма да те чуе. Сами сме.
Но Зейнеп не се предава. Тя се мята по-силно, напряга вързаните си ръце, рита с крака, хвърля се настрани. Цялото ѝ тяло вика за помощ, дори да не може да крещи.
Мъжът въздиша и посяга към един стол, който е в помещението. Слага го близо да Зейнеп, която буквално е просната на пода, а след това я от картона и я слага на стола.
– Слушай, няма да викаш, разбра ли?
Зейнеп кима с глава в знак на съгласие. Щом негодникът отлепя тиксото от устата ѝ, тя веднага започва да крещи с всички сили:
– Помощ!!! Спасете ме!!! Някой да ми помогне!!!
– Млъкни! – крещи мъжът и ѝ запушва устата с ръка. Но Зейнеп се възползва от момента – с цялата си сила забива зъбите си в ръката му, докато не почувства вкуса на кръв.
– Кой си ти?! Какво искаш от мен?! Защо ме отвлече?! – крещи през сълзи.
– Луда ли си? – ръмжи мъжът, гледайки окървавения си пръст.
– Да! Може би съм! Но ти си чудовище! Защо го правиш?! – гласът ѝ трепери, но Зейнеп не се предава.
Мъжът се навежда по-близо към нея.
– Скоро ще разбереш – мърмори той, хващайки я за рамото.
Но Зейнеп бързо го рита в корема с цялата си сила. Мъжът отстъпва с клетва на уста, а Зейнеп го заплашва като крещи:
– Той ще ме намери! Тогава ще съжаляваш за всичко! Ще платиш за това!
Бандитът я блъска яростно обратно върху картона, а гласът му става леден.
– Толкова ли се доверяваш на момчето си? Как се казваше... Еге, нали така ли?
Зейнеп е шокирана.
– Откъде познаваш Еге?! – гласът ѝ трепери.
– Знам повече, отколкото си мислиш. Познавам го. Познавам теб. Познавам всички, които обичаш.
– Тогава трябва да знаеш, че ще той ще ме намери! – казва Зейнеп с огън в очите. – И когато го направи, няма да има къде да се скриеш, мръсник!
Действието се пренася в двора в къщата на Бюлент. Мелис излиза навън, оглежда се нервно, след което посяга към телефона си. Набира номер и притиска слушалката към ухото си. Гласът ѝ, макар и приглушен, трепери от тревога:
– Ало? – казва Мелис.
Действието веднага се пренася в помещението, където бандитът държи Зейнеп. Той вдига и разбираме, че Мелис се е обадила на него.
– Ало! Какво правиш, дъще?! – пита мъжът и излаза от помещението.
– А, ти какво си мислиш, че правиш?! Къде е Зейнеп?! – пита ядосана Мелис.
Мелис не забелязва, че Йълдъз я следи. Жената застава на няколко крачки зад нея, скривайки се зад ъгъла на сградата. Напряга слуха си, опитвайки се да улови всяка дума от разговора.
– Трябваше да я пуснеш, след като получи адреса на Гьонюл! – изсъсква Мелис, опитвайки се да запази самообладание.
– Промених мнението си, когато припадна – отговаря хладно лихварят.
– Какво? Зейнеп е припаднала?! – въпреки всичко, в гласа на Мелис се прокрадва нотка на тревога. – Как е тя сега? Всичко наред ли е?
За миг от другата страна настъпва тишина. А после мъжът пита с насмешка:
– Откъде този внезапен интерес? Започна да се тревожиш за нея ли?
– Не. – Мелис ускорява дишането си, сякаш се бори със себе си. – Просто... не ми харесва да има неясни неща. Не понасям, когато нещо ме тормози.
– Тогава не се меси и главичката ти ще е на сигурно място. И не ми се обаждай повече.
– Чакай, не затваряй! – Мелис почти вика, спирайки го в последния момент. – Ако някой разбере, че аз стоят зад това... че заради мен Зейнеп изчезна... ще съм свършена. Разбираш ли?
– Това не е твоя работа, принцесо – изръмжава лихварят. – Върни се в удобния си свят и се занимавай с ноктите си. Тук няма място за твоите драми.
– Послушай ме внимателно – Мелис стиска зъби, гласът ѝ става по-решителен. – Освободи Зейнеп и го направи възможно най-бързо!
Последните думи, изречени ясно и без колебание, достигат до ушите на Йълдъз. Жената вече няма съмнения – Мелис знае много повече за изчезването на Зейнеп, отколкото показва.
Подозрителна и разтресена, Йълдъз веднага я влачи в къщата, без да обръща внимание на протестите на Мелис.
– Ще кажеш всичко на баща си! – вика тя през зъби, повишавайки глас.
– Какво да му кажа?! – Мелис се опитва да се измъкне.
– Чух те, Мелис! С ушите си чух какво каза! – гласът на Йълдъз трепери от вълнение.
– Пусни ме! Какво си чула?! – в гласа на момичето се усеща паника.
В коридора влиза разтревожена Ферайе.
– Какво става тук?!
– Мелис говореше с някого отвън – бързо информира Йълдиз.
– Мислиш, че си от Гестапо?! Защо ме следиш?! – Мелис кипи от възмущение.
– Кажи, къде е Зейнеп?! – Йълдъз не се поддава на провокациите ѝ.
Появява се и Бюлент, изненадан от цялата суматоха.
– Какво става? Какви са тези викове?
– Чух Мелис да говори за Зейнеп. Каза да я пуснат! – отговаря Йълдъз, без да откъсва поглед от момичето.
В последния момент идва и Гьонюл. Погледът ѝ пронизва Мелис.
– Знаеш ли къде е дъщеря ми? – казва тя с хладен тон, който не търпи възражения.
– Не знам нищо! – отговаря Мелис остро, но гласът ѝ леко се накъсва.
Гьонюл се приближава и я хваща за раменете, разтърсвайки я яростно.
– Говори! Къде е Зейнеп?! Кажи какво знаеш!
– Не ти ли стига, че живееш в моя дом?! Сега и ме буташ? – крещи Мелис и бурно отблъсква Гьонюл, право в ръцете на Бюлент. Той веднага я хваща и я прегръща, което наранява Ферайе повече от всичко друго.
– Йълдъз, с кого е говорила? Какво точно е казала? – пита отчаяно Гьонюл.
– Нищо не съм казала! – крещи Мелис с пълно гърло.
– Чух всичко – настоява Йълдъз. – Каза по телефона да пуснат Зейнеп.
Лицето на Бюлент моментално се вкаменява. Той бавно се приближава към дъщеря си, гледайки я право в очите.
– Отвлякоха ли Зейнеп? – пита Гьонюл.
Мелис нервно трие ръцете си, погледът ѝ блуждае. Търси изход от ситуацията, но всяка дума, която иска да каже, сякаш засяда в гърлото ѝ.
– Мелис, кажи ни! – настоява Йълдъз. – Наредила си на някого да я пусне. Какво става?! Къде е Зейнеп?!
– Ако имаш нещо общо с това, ще платиш скъпо! – предупреждава Бюлент, заплашвайки я с пръст.
– За какво още трябва да плащам?! – избухва Мелис. – Тя си тръгна, а сега майка ѝ се върна! Не е ли достатъчно, че заради тях страдам всеки ден?!
Бюлент я хваща за раменете и я стиска силно.
– Мелис, погледни ме в очите и ме слушай внимателно. С кого си говорила? Какво означаваше този разговор? Йълдъз казва, че те е чула. Къде е Зейнеп?!
Момичето отваря уста. Иска да каже нещо. Вече почти се пречупва, когато изведнъж се намесва майка ѝ.
– Бюлент, успокой се! Това е нашата дъщеря! – казва с треперещ глас. – Г-жо Гьонюл, никой в този дом не иска да навреди на никого.
– Тогава защо дъщеря ти мълчи?! Защо не казва с кого е говорила?! – пита Гьонюл с леден тон.
– Какво ти пука?! – крещи Мелис, ядосана. – Не съм ти длъжна да се оправдавам!
– Ако не ми кажеш, ще трябва да се обясняваш пред полицията! – предупреждава Гьонюл.
Скандалът достига върха си, когато изведнъж се чува звук от телефона. Йълдиз, изненадана, посяга към слушалката и я подава на Гьонюл с трепереща ръка.
– Мамо… – от другата страна се чува гласът на Зейнеп. Тих, съкрушен, сякаш лишен от надежда. – Отвлякоха ме! Моля те, спаси ме!
– Зейнеп?! Зейнеп! – вика Гьонюл с пресипнал глас, но връзката внезапно се прекъсва.
– Какво става? – пита притеснен Бюлент.
– Зейнеп каза, че е отвлечена – отговаря ужасена Гьонюл като поглежда към Мелис, която е в ступор.
Бюлент, Ферайе и Йълдъз са шокирани от новината, че Зейнеп е отвлечена.
