В епизод 150 на турския сериал „Лабиринт към щастието“ Мелис разкрива самоличността на дъщерята на Гьонюл на лихваря с надеждата да се отърве както от Зейнеп, така и от майка ѝ. Наджие продължава да мисли как да се отърве от Сила и Джавидан, но Джавидан има други планове.
Какво се случва в епизод 151 на турския сериал „Лабиринт към щастието“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по NOVA.
Джавидан прави план как по-бързо да омъжи Сила за Кузей.
В дома на Бюлент се разиграва драма: Зейнеп изчезва без следа. Полицията намира тялото на момиче, което отговаря на описанието.
Еге научава за изчезването на Зейнеп и, шокиран от поведението на Мелис, тръгва да я търси.
Сила стои пред огледалото, бавно разресвайки косата си. За гърба ѝ Джавидан клати глава с явно недоволство, разглеждайки старата, избледняла рокля, която дъщеря ѝ носи.
– Какво е това?! – избухва тя с възмущение. – За Бога, не можеш да излезеш така! Това е от времето, когато хората носеха роби! Нямаш ли нещо по-хубаво? Дори с деколте?
– Не, мамо – отговаря тихо Сила, спускайки поглед. – Само такива неща имам.
– Но това е трагедия! – Джавидан се разхожда из стаята, без да може да се успокои. – Имаш ли пари? Трябва веднага да ти купим нещо прилично!
– Не, мамо. Наистина, не е нужно...
– Поне разпусни косата си, нанеси лек грим. Трябва да покажеш предимствата си, дете! Малко женственост, моля те!
Сила оставя четката и се обръща към майка си.
– Мамо, какво всъщност се опитваш да направиш?
– Опитвам се да спася живота ти! – казва драматично Джавидан. – Ако аз не се заема с това, пак ще провалиш всичко. Ти не можеш да постигнеш нищо сама. А Кузей... това е твоят шанс!
– Мамо... – Сила сбръчква вежди с недоверие. – За какво говориш изобщо?
– За това, че трябва да се омъжиш за Кузей! – Джавидан повишава глас. – Този дом, този живот, този лукс – всичко това може да бъде твое... наше. Вече си представям как живеем тук! Казвам ти, Сила, това е нашият момент!
Внезапно вратата се отваря с трясък. В стаята влиза Наджие, ядосана, с блясък в очите.
– Какво означава всичко това?! – изсъсква тя, влизайки вътре. – Говоря с теб, Джавидан!
Веднага след нея се появява Хулия, изненадана и разтревожена.
– Мамо? Какво става?
– Става дума за това, че тази жена планира да заеме стаята ми! – обявява остро Наджие, сочейки с пръст Джавидан. – Ако не ти харесва стаята за гости, свободна си. Никой не те държи насила тук! Позволихме ти да останеш, защото къщата ти изгоря, но не прекалявай, жено!
– Лельо Наджие, права си – казва Сила, опитвайки се да успокои ситуацията. – Мама скоро ще си тръгне, обещавам.
Наджие ѝ хвърля още един леден поглед, след което излиза от стаята заедно с Хулия. Настъпва неловко мълчание.
– Мамо, моля те, не се прави на смешна – казва Сила тихо, с горчивина в гласа си.
– Смешна? Аз само казвам истината. Но както искаш, ще млъкна. – Джавидан вдига ръце в театрален жест.
– Ти си гост тук – напомня ѝ момичето. – И моля те, забрави за всичко това. Кузей никога няма да ме погледне.
Сила си тръгва без да каже нито дума, оставяйки майка си сама. Джавидан поглежда затворената врата и се усмихва под носа си.
– Не го правя за теб, момиче... Правя го за себе си.
Джавидан се връща доволна от аптеката, държейки в ръката си малка бутилка с приспивателно. Планът ѝ е прост, но хитър: да приспи Кузей и Сила, а след това да подреди нещата така, че Наджие да ги намери заедно в леглото.
— Нека се случи това, от което Наджие се страхува най-много — шепне тя с лукава усмивка, поглеждайки лекарството в ръката си. — Тогава Кузей няма да има избор. Ще трябва да се ожени за Сила. А цялата тази къща... ще бъде моя.
В кухнята изстисква пресен портокалов сок и внимателно го разлива в две чаши. В всяка от тях добавя няколко капки прозрачна течност, разбърквайки я със сока, така че нищо да не предизвика подозрение.
Сила първоначално не забелязва опасността.
Взема чашата, отпива няколко глътки – и едва тогава погледът й пада върху познатата бутилка.
– Това е същото лекарство, което даваше на баба... – казва тя, с мъка поемайки въздух. – Тези капки за сън... Даваше ги й, когато бяхме малки с Бахар. А после изчезваше с часове...
Джавидан дори не се опитва да отрече. С вдигната глава гледа дъщеря си право в очите.
– Да, Сила. Ще си легнеш с Кузей. Направих това, което ти не можа. Сега вече няма връщане назад. Ще останеш снаха в този дом, а аз ще бъда негова стопанка. Като майка на жена му.
На лицето й се появява широка, доволна усмивка. Тя е горда от плана си, от неговата съвършеност и безмилостност.
– Ако ме беше послушала по-рано... Ако просто беше спала с Кузей, нямаше да се налага да прибягвам до такива средства.
Но ти винаги се колебаеш. А ако продължаваш да се бавиш, някой друг ще се възползва от шанса си. Животът не чака, скъпа моя.
Мелис скача по стълбите, сияеща от радост. Отдавна не е била в толкова добро настроение.
– Изглежда, че Зейнеп наистина е изчезнала – казва си доволно, като се върти на място с широка усмивка. – Въздухът в тази къща никога не е бил толкова чист! Най-накрая може да се диша!
От кухнята излиза Йълдъз, държейки телефона до ухото си. Лицето ѝ издава силна тревога.
– Нямаш ли никаква информация? – пита тревожно в слушалката. – Ако разбереш нещо, моля те, веднага ми се обади.
Затваря телефона и веднага се обръща към Мелис:
– Знаеш ли нещо за Зейнеп?
– Да – отговаря Мелис с триумфална усмивка.
– Наистина ли? – Йълдъз прави крачка напред, изпълнена с надежда. – Всичко ли е наред с нея? Къде е? Защо не се е прибрала снощи?
– Отиде там, където й е мястото – в ада – отговаря хладно Мелис, без да престава да се усмихва. – Мислиш ли, че ме интересува къде е?
– Мелис! Момичето не се е прибрало вкъщи! Цяла нощ нямаме никакви вести от нея! Това не е причина за шеги!
– О, благодаря, че ми напомни! – Мелис пляска с ръце. – Ще отпечатам обява и ще я разлепя из квартала!
– Каква обява?! – не разбира Йълдъз.
– Знаеш ли тези плакати, които се лепят по дърветата: „Изгубено куче“? Ще направим нещо подобно. Снимка на Зейнеп, телефонният номер на Гьонюл – нека всички ѝ се обадят. Може би ще успеем да се отървем и от двете.
– Мелис, това е отвратително! – крещи Йълдъз. – Ние се тревожим за живота на това момиче, а ти се шегуваш с това?!
– Извинявай, моя ли е вината, че не губя сън като теб? Зейнеп ще се справи, не се тревожи толкова.
В хола влиза Ферайе. Тя заварва напрегната сцена.
– Какво става тук?
– Какво да става? – Мелис свива рамене. – Първо беше Назире, сега тя. – Тя поглежда презрително към Йълдъз. – Поредната поклонница на Зейнеп. Но признайте едно – колко чудесно тихо стана в тази къща без нея!
– Мелис, престани да говориш глупости! – протестира Ферайе. – Как можеш да бъдеш толкова безсърдечна?!
В този момент вратата се отваря и в къщата влиза Бюлент. Още преди да успее да я затвори, чува викове, идващи от хола.
– Какво става тук?! Гласовете ви се чуват по цялата улица!
– Татко, аз съм щастлива! – обявява Мелис театрално. – Зейнеп си тръгна! Иска ми се да танцувам, да пея! Просто летя!
– Мелис, овладей се. Ние се тревожим. Не е време за такова поведение. Не искам да се карам с теб.
– Бюленте, разбра ли нещо? – пита с надежда Ферайе.
– Нищо. Търсих навсякъде – казва сериозно мъжът. – Обадих се в болниците, попитах в полицията. Телефонът ѝ все още е изключен.
– Чудесно! – избухва Мелис. – Тръгна си и добре. Не си губете времето с нея!
– Мелис, стига! – Бюлент повишава глас. – Отивай в стаята си!
– Няма да ходя никъде! – Мелис кръстосва ръце и сяда на дивана. – Какво ще направиш? Ще ме затвориш в стаята, защото не плача за Зейнеп?
Тя гледа баща си право в очите с предизвикателна усмивка.
– Хайде, опитай.
Действието прескача в къщата на Беликс.
Белкис и Мелис седят на дивана в хола и пият кафе.
– Каза, че Зейнеп се е оттеглила от проекта – започва Белкис с престорена незаинтересованост. – А Еге твърди, че продължават да работят заедно. Даже професорът го е извикал наскоро.
– Явно майка ми не е успяла да убеди ръководството да го блокират – вдига рамене Мелис, опитвайки се да изглежда безразлична.
– Трябва да действаме. И то бързо, Мелос – гласът на Белкис вече не крие тревогата.
Мелис изведнъж оставя чашката в чинийката. В очите ѝ проблясва пламък на идея.
– Знам! – прошепва развълнувано. – Ще започна да плача, а ти ще отидеш при Еге. Ще му кажеш, че е починала моя приятелка, че съм съсипана, пречупена... Може тогава да се откаже.
– Това е само временно разсейване, нищо повече – отвръща студено Белкис. – Еге ще ти изкаже съболезнования и ще продължи напред. Нуждаем се от нещо по-силно. Нещо, което окончателно да изтрие Зейнеп от сърцето му. Освен това... ако някой разбере, че си лъгала, ще сме в още по-голяма беда.
– Лъгала?! – възмущава се Мелис. – Кой ти каза, че тогава съм лъгала? – В ума ѝ изниква едно име: Арда.
– Никой. Говоря за случая, когато уж аз исках да се самоубия – Белкис приглажда маншета си и гледа към бъдещата си снаха надменно. – Тогава, когато Еге щеше да предложи на Зейнеп.
– Аха... за това говориш – измърморва Мелис, прикривайки объркването си, и посяга отново към чашата.
– А ти за какво си помисли? – подозрително пита Белкис.
– За нищо... – отвръща бързо Мелис. – Но кажи ми, какво ще правим с цялата тази ситуация? Имам предвид... отвличането на Зейнеп. Ами ако Еге започне да подозира нещо?
