В епизод 136 на турския сериал „Лабиринт към щастието“: Зейнеп открива майка си в безсъзнание. Сила неволно прави впечатление на Кузей!
Какво се случва в епизод 137 на турския сериал „Лабиринт към щастието“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по NOVA.
Кузей се натъква на шокиращото досие на Кадир, който се опитва да отведе Сила в хотел. Кузей решава да действа. Сила случайно чува признание от Кузей, което ще я накара да полети от щастие. Но... дали има истина в него?
Бюлент най-накрая разбира истината.
Тук можете да прочетете всичко за „Лабиринт към щастието“
Кузей се съгласява да позволи на Сила да отиде на вечеря с Кадир. Отначало момичето си мисли, че той иска да обсъдят въпроси, свързани с развитието на шивашката ѝ фирма, но мъжът има други намерения.
В същото време Кузей най-после достига до криминалното досие на Кадир. Зад сухите думи и цифри се крият престъпления, от които му се повдига – непредумишлено убийство, отвличане на непълнолетна, насилствено задържане… и това е само началото.
А в същото време Сила, напълно нищо неподозираща, върви под ръка с Кадир. Той я е поканил на вечеря. Когато стигат до колата, Кадир дава кратка команда на шофьора:
– Карай към хотел „Мави“.
Сила замръзва на място и го поглежда изненадано.
– В хотел? – повтаря, сякаш не е чула добре.
Кадир се усмихва, все едно това е най-нормалното нещо на света.
– Там изпратих нещата, които си поръча. Ще хапнем, после… ще поговорим. Насаме, в стаята.
Сила моментално дръпва ръката си. Очите ѝ блестят от възмущение.
– Няма начин! Няма да отида с теб в хотел! – гласът ѝ е твърд и уверен. – Имам си ангажименти. Прибирам се.
Обръща се, за да си тръгне, но Кадир я хваща за ръката. Пръстите му се впиват толкова силно, че тя изсъсква от болка.
– Дениз, за какво говорихме? – гласът му става студен, а погледът – страховит. – Ядосваш ме. А когато се ядосам… ставам друг човек.
– Кадир, пусни ме. Боли.
– Казах ти да влезеш в колата!
– А аз ти казах – остави ме на мира!
Но той не отстъпва. В очите му пламва опасна решимост. Готов е да я вкара вътре със сила.
Тогава от нищото се появява Кузей, много, много ядосан.
– Пусни я! – казва заплашително.
Сила вече е свободна. Кадир, макар и все още арогантен, поглежда Кузей с раздразнение.
– Върни се у дома! – нарежда Кузей.
Момичето се колебае за секунда, но виждайки пламъка в очите му, си тръгва.
Кузей остава насаме с Кадир.
– Какво се случва тук? – пита Кадир, мушкайки ръце в джобовете си.
– Ще ти обясня. Ела с мен в кабинета.
Минутите по-късно, Кузей и Кадир стоят един срещу друг в просторен кабинет. Кузей без дума подхвърля към Кадир сгънат лист.
– Затова те извиках.
Кадир повдига вежди, разгъва листа и го поглежда.
– Какво е това?
– Досието ти. Всичките ти престъпления.
– Глупости – изсумтява Кадир. – Лъжи и клевети.
Кузей удря с длан по бюрото.
– Шегуваш ли се?! Отвлякъл си непълнолетно момиче! Бил си три месеца в затвора! Влязъл си в дома ѝ, заплашвал си семейството ѝ! Има жалби, има забрана да се доближаваш!
Кадир вдига рамене.
– Влюбих се. Любовта престъпление ли е?
– Любов?! – Кузей се изсмива горчиво. – Тя е напуснала страната, за да се спаси от теб! За каква любов говориш?!
– Ако не я обичах, нямаше да направя всичко това – отвръща спокойно Кадър.
– Какво ти харесва в момиче, което не те иска?! – пита Кузей.
– Не е както си мислиш…
– Наистина ли? Погледни тук – Кузей грабва листа обратно и му посочва нещо. – Пребил си я в деня на сватбата ѝ! Прекарала е месеци в болница, до днес не може да ходи нормално!
Кадир въздиша, сякаш това е дреболия.
– Никой не е съвършен.
Кузей го гледа, сякаш пред себе си има чудовище.
– Това не са грешки. Ту умишлено си съсипал живота на момичето!
Кадир прокарва ръка по брадата си, леко се усмихва.
– Все ми е тая. А сега, ако ме извиниш – момичето ме чака.
– Можеш да си тръгнеш – казва хладно и уверено Кузей. – Но няма да си тръгнеш с нея.
Кадир присвива очи.
– Какво трябва да означава това?
– Няма да ти позволя да се доближиш до нея – заявява Кузей.
– Не се обиждай, но момичето е пълнолетно. Ако не иска, ще я убедя… с малко чар. Никой не може да ме спре да спечеля Дениз.
– Аз ще те спра! – заявява уверен Кузей.
Кадир повдига вежда.
– Сериозно? Как?
– Скоро ще разбереш.
Кадир кръстосва ръце и го оглежда внимателно.
– Да не би да изпитваш нещо към нея, а?
Кузей мълчи, но в погледа му проблясва истина.
– Аха… – усмивката на Кадир става триумфална. – Кажи го на глас.
В стаята се възцарява тишина, заредена с напрежение. Накрая Кузей стиска челюсти и изрича през зъби:
– Ще стоиш далеч от нея. Защото аз я обичам!
В този миг камерата се мести към Сила, която тъкмо е стигнала до горния етаж и случайно чува признанието на Кузей. Сърцето ѝ започва да бие като лудо. Очите ѝ се пълнят със сълзи от вълнение. Чувства се така, сякаш ще полети.
За пръв път от много време… тя е истински щастлива. Това е любовта, която е чакала. Любовта на Кузей, не на Кадир.
Еге и Зейнеп откарват Гьонюл в болницата, а през това време Ийт се прибира вкъщи. Той признава на баща си какво е направил.
– Татко... Ударих някого...
Мъжът веднага вдига очи.
–Какво!
–Моля те, не се ядосвай...
– Говори веднага! Къде? В училището!
– Не... в старата ни къща.
Бюлент смръщва вежди.
– Значи затова е изчезнал резервният ключ... Какво стана, Игит?
– Когато влязох, вратата беше отворена. Вътре имаше една жена...
– Каква жена!
– Не знам. Беше се навела на пода, сякаш търсеше нещо. Помислих, че е крадла....
– И какво направи!
Ийт свежда глава.
– Аз я ударих.
Бюлент се изправя рязко. Той отлично знае коя е тази жена.
– С какво!
– С чадъра... Тя падна и си удари главата в пода.
– Боже... Какво си направил, сине? Нито дума на никого, добре? Ако майка ти попита, кажи, че това е личен въпрос. Аз ще се погрижа за това сам. После ще се обадим един на друг - инструктира сина си Бюлент и излиза от къщата.
– Добре - отговаря уплашеното момче.
По-късно Иит разказва на Наджие за инцидента в старата им къща. Наджие веднага посещава Гьонюл в болницата, където двете си разменят остри думи. Наджие не крие, че няма да ѝ позволи да припари до Бюлент.
Разговорът случайно е подслушан от самия Бюлент, който се изправя срещу сестра си и ѝ търси сметка за това, което е направила в миналото.
Междувременно Еге настоява Зейнеп да погледне на майка си с повече разбиране.
Еге купува две кафета – едно за себе си и едно за Зейнеп – и сяда до нея на пейката пред болницата. Момичето държи чашата с две ръце, но дори не отпива. Погледът ѝ е вперен в далечината.
– Не разбирам защо майка ми е останала в тази къща – чуди се Зейнеп. – Нима наистина е нямало къде другаде да отиде? Каза, че няма да се върне в Едремит и че ще си ме върне… Затова ли го е направила? Ами ако леля Ферайе разбере къде живее? Вуйчо Булент я е завел там тайно, сякаш… сякаш иска да я скрие от жена си.
Еге въздъхва и поклаща глава.
– Не мислиш ли, че сега има по-важно нещо от това?
Зейнеп се обръща към него изненадана
– Какво искаш да кажеш?
– Майка ти е в болница. Разбираш ли го наистина?
–Какво ще стане, ако Мелис научи? Ами ако леля Ферайе разбере? – продължава да се тюхка Зейнеп.
– Спри да го премисляш. Когато майка ти влезе в затвора, а след това я раниха, видях в очите ѝ… копнеж. Искаше да те види, дори отдалеч.
– Еге…
– Иди при нея, Зейнеп. Забрави миналото.
Зейнеп стиска по-силно чашата.
– Мислиш, че е толкова лесно?
– Да, лесно е – казва Еге и я гледа в очите. – Просто ѝ хвани ръката. Както написа в онова писмо… Понякога човек се бави толкова много, че остава само с угризения, които болят повече от всичко. Иди и прегърни майка си… преди да е станало късно.
Еге става и си тръгва, оставяйки Зейнеп сама със своите мисли.
Няколко минути по-късно, Зейнеп най-накрая събира смелост и влиза в стаята на майка си. Вътре заварва Бюлент и Наджие. Поглежда жената с въпрос в очите.
– Ийт ѝ е казал – обяснява Бюлент с лека неудобство. – Сестра ми се разтревожила и дойде. Тъкмо си тръгваше. Како, да вървим!
Наджие се усмихва широко към Гюнюл.
– Г-жо Гюнюл, желая ви бързо възстановяване – казва Наджие. – Довиждане.
След като двамата напускат, Зейнеп взема стол и сяда до леглото на майка си.
– Дъще моя… Трябваше да ти кажа, че живея в старата им къща – казва Гюнюл с глас, пълен с вина.
Зейнеп слага ръка на рамото ѝ и ѝ подарява усмивка.
– Ще говорим за това по-късно. Сега ми кажи как се чувстваш. Нуждаеш ли се от нещо?
Гюнюл я гледа с обич, гласът ѝ се смекчава.
– Красива моя дъще… Толкова много ми липсваше усмивката ти.
Навън, пред болницата, между Бюлент и Наджие избухва нов, емоционален спор.
– Скъпи братко, направих всичко за твое добро! – повтаря Наджие уверено. – С Гюнюл нямаше да си щастлив. Искаше да е с теб, само заради парите!
Бюлент стиска юмруци.
– Како, престани да я очерняш! Достатъчно е! Заради теб се разделихме! Заради теб Ферайе изобщо влезе в живота ми!
– А сгреших ли?
– За бога, не става въпрос за това! – обръща се рязко към нея. – Знаеше, че в сърцето ми има друга, но направи всичко, за да ни разделиш!
– А сега не си ли щастлив с Ферайе? Гюнюл никога нямаше да те направи щастлив така, както го прави Ферайе. Просто не искаш да си го признаеш.
Бюлент се изсмива горчиво.
– Ти го направи хладнокръвно. Като престъпник. Докато сърцето ми кървеше, ти не се трогна ни най-малко.
Обръща се рязко и тръгва.
– Бюлент, почакай! Чуй ме!
– Нямам какво повече да слушам! – гласът му е леден. – Не се опитвай да оправдаеш нещо, което не може да бъде оправдано.
Спира за миг и я поглежда с чиста погнуса.
– Засрами се. Отне ми жената, която обичах… и детето ми.
Гледа я право в очите.
– Нямам вече сестра.
И си тръгва, без да се обърне.
