В епизод 135 на турския сериал „Лабиринт към щастието": Зейнеп и Еге се чудят защо на Арда е била нужна чантата ѝ. Тогава се появява Мелис. Ревнивата девойка прави на Зейнеп поредната сцена, че говори с годеника ѝ. В същото време се опитва да отвлече вниманието от Арда по въпроса за кражбата. Ще успее ли Мелис да надхитри Зейнеп и Еге?
Какво се случва в епизод 136 на турския сериал „Лабиринт към щастието“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по NOVA.
Сила отказва да приеме пари от Кадир, който решава да ѝ предложи брак и така неволно прави впечатление на Кузей.
Еге, заедно със Зейнеп, намират изпадналата в безсъзнание Гьонюл.
Тук можете да прочетете всичко за „Лабиринт към щастието“
В къщата на Кузей Сила подава на Кадир пачка банкноти. Знае, че всички поръчки, които е получила, са били от него.
– Какво е това, Русалке? – пита Кадир, поглеждайки парите.
– Не ме наричай Русалка. – отвръща Сила. – Знам, че си го направил, за да ми помогнеш, но не мога да приема тези пари. Те са твои.
– Поръчах няколко неща, ти ги уши. Честно си заработи парите – казва Кадир.
– Казах ти – няма да ги приема. Не вземам пари, които не съм заслужила.
– Моля те, не прави това от гордост.
Сила го гледа право в очите.
– Не е гордост, а чест. – В гласа ѝ звучи сила, която Кадир не е очаквал. – Човек може да стъпче гордостта си от отчаяние. Но честта… честта е друго. Нещо, от което не можеш така лесно да се потъпка.
Без да чака отговор, тя се обръща и си тръгва. Отстрани цялата сцена наблюдава Кузей, който е, впечатлен. Не е очаквал подобно нещо от Сила. Но Кадир няма намерение да я остави просто така. Тръгва след нея.
В стаята остават Наджие, Хулия и Кузей.
– Честно момиче е – отбелязва Хулия, обръщайки се към майка си.
– Наистина има свои принципи – съгласява се Наджие. – Не желае парите. Но Кадир е влюбен, може да я убеди.
– Не, мамо. – Хулия поклаща глава. – Тя не иска нищо от Кадир. Всичко, което прави, е заради сестра си.
– Няма нищо общо с него? Освен че я хванах в стаята му? – казва Кузей.
Хулия му подхвърля бяла кърпичка с бродирана буквата "К".
– Дениз я направи за теб, за да ти благодари. Кадир си помисли, че е за него, и я взе веднага.
– За какво да ми благодари? – пита я подозрително Кузей.
– Затова, че ѝ позволи да остане тук – отговаря сестра му.
– Нямаше нужда.
– Знам, че си строг и лесно се ядосваш, но каква е нейната вина? Не можеше да каже нищо, не искаше да вдига скандал.
Кузей се мръщи.
– Кърпичката не променя факта, че беше в стаята му – подчертава Кузей.
– Влезе само, за да я вземе обратно. Искаше да остави друга на нейно място, но от стреса ѝ прилоша и падна на леглото. Толкова е.
Кузей изглежда все още недоверчив.
Действието прескача в кабинета си Кузей гледа внимателно Кадир, сякаш се опитва да разбере какво мисли.
– Млад си, кръвта ти кипи – започва спокойно, но строго, като слага ръка на рамото му. – Но послушай един по-стар от теб: това момиче не е за теб.
Кадир се намръщва.
– Защо? Защото е бедна? Имам фирма, а тя е като принцеса със златно сърце. Спаси живота ми, без дори да ме познава. Не я интересуват парите. Умна е, смела е, честна е.
Очите му горят от страст.
– Видях много жени в живота си, но всички искаха едно – богатство, статус, удобен живот. Тя е различна. Изключителна! – заявява Кадир.
Кузей се отдръпва и се подпира на бюрото.
– Това е невъзможно, Кадир. – отвръща Кузей. – Тя си няма никого. Животът ѝ е само проблеми. Не можеш да я третираш като другите. Не можеш да си играеш с нея и после да я зарежеш.
– Нямам намерение да си играя! – отговаря уверено Кадир. – Имам сериозни намерения.
На Кузей казаното от Кадир не му харесва.
– Сериозни намерения?
– Да. Ако се съгласи, ще се сгодим. И веднага ще се оженим.
Кузей е шокиран от казаното от Кадир.
– Какви ги говориш?! Чуваш ли се? Какъв годеж?!
– Говоря сериозно.
– Минали са само два дни! Едва я познаваш! Защо бързаш?! Това не е детска игра, Кадир. Вземи се в ръце!
– Сигурен съм. Това момиче ще бъде мое! – отговаря уверен Кадир.
Кузей поклаща глава, сякаш не може да повярва на това, което чува.
Кадир се обръща и тръгва към вратата. Под носа си, почти беззвучно, промърморва:
– Дори да не иска сега... в крайна сметка ще се съгласи!
Ийт, който иска да приюти тайно свой приятел в старата им къща, намира отворена врата. Сърцето му започва да бие по-бързо. Влиза внимателно вътре.
Забелязва силует, който се движи в хола. Без да се замисли, хваща чадъра, който стои в ъгъла, и с сила удря непознатата фигура.
Гьонюл издава заглушен вик и пада на пода.
Ийт стои ужасен на място, объркан от стореното.
„Убих я... Боже, какво направих?! Ще ме вкарат в затвора!“, мисли си момчето.
Без да мисли повече, хвърля чадъра на пода и бяга в паника.
Ийт излиза от стария си дом, но се спира още на прага. Дори и жената, която е ударил, да е крадла, не може просто да я остави. Бори се за миг с надигналата се в него паниката. В главата му ехтят въпроси: „Ами ако ѝ се е случило нещо? Ами ако не диша?“
В този момент телефонът му звъни. Поглежда на дисплея е изписано името на Еге.
– Слушай, искам да конфигурирам един компютър за приятел – започва Еге. – Разбираш от това, та реших да те помоля за помощ.
– Амии…
– Гласът ти звучи странно. Всичко наред ли е? – пита Еге.
– Не, батко… Нараних някого – признава Иит.
Настъпва тишина.
– Какво значи "наранил си някого"? Кого?
– Една жена. Не знам коя е.
– Къде си сега? В училище?
– Не… не в училище…
– Недей да ми говориш на загадки! Кажи ми къде си, идвам веднага.
– Еге… Страх ме е. Ами ако ѝ се е случило нещо?
– Провери ли дали диша?
– Да, ама…
– Добре. Изпрати ми адреса. Идвам.
Еге почти се сблъсква със Зейнеп, докато излиза на бегом от къщи.
– Какво направи с писмото, което ти дадох вчера? – пита момичето с напрегнат глас.
– В стаята ми е. Защо питаш?
– Трябва да си го върна.
– Защо?
– Мелис си въобрази, че е любовно писмо. И каза на чичо Бюлент!
– Чакай, сериозно ли? Как ѝ хрумна такова нещо?
– Не знам. Но ме вкара в абсурдна ситуация.
– Казала ли ѝ си, че го даде на мен?
– Казах ѝ тази сутрин. Наложи се, иначе щеше да ми обърне стаята с главата надолу. Ще ми го върнеш ли?
Еге прокарва ръка през косата си, хвърляйки поглед към телефона.
– Да, но после. Сега трябва да отида при Ийт, има проблеми.
– Какви проблеми?
– Не знам точно, но май е наранил някого.
– Идвам с теб.
Няколко минути по-късно паркират пред стария дом на Бюлент и Ферайе. Ийт ги чака в антрето, разтреперан, сякаш не знае къде да дене ръцете си.
– Чия е тази къща? – пита Еге.
– Нашата. Родителите ми живееха тук преди години.
– Какво правиш тук?
Ийт преглъща нервно.
– Исках да подслоня един приятел, но… когато дойдох, вратата беше открехната. Влязох вътре. В хола видях жена. Ровеше нещо край пода. Помислих я за крадла. Изплаших се и я ударих с чадъра…
– Боже, момче! – Еге прокарва ръка по лицето си. – Къде е тя?
– В хола…
Влизат в стаята. На килима, неподвижна, лежи жена. Лицето ѝ е обърнато към пода.
– Не издава никакъв звук… – Ийт задържа дъха си. – Аз… ще отида в затвора…
– Успокой се! – срязва го Еге, навеждайки се над жената. – Диша. Излез навън. Кажи на приятеля си да не идва. И се дръж спокойно.
Зейнеп нежно слага ръка на рамото на Ийт.
– Ела, да подишаме малко въздух.
Когато излизат, Еге проверява пулса на жената. Слаб е, но стабилен. Внимателно я обръща по гръб… и замръзва.
Това е Гьонюл. Майката на Зейнеп.
Поема рязко дъх. За миг остава като вкаменен. Тогава Зейнеп се връща в стаята.
– Еге? Какво става?
Той не отговаря. Просто се отдръпва, за да ѝ даде видимост.
Очите на Зейнеп се разширяват от ужас.
– Мамо?!
Хвърля се към жената, хваща лицето ѝ в дланите си.
– Мамо, събуди се! Мамо, моля те…!
