„Лабиринт към щастието“ еп.106: Кузей катастрофира! – какво ще се случи…

В епизод 105 на турския сериал „Лабиринт към щастието“: Кузей организира размяната на Суат за Елиф, но обзет от ярост, Суат стреля – Елиф пада, тежко ранена. Кузей отчаяно се бори да спаси любимата си… но времето неумолимо изтича. Очите на Елиф се затварят, а Кузей надава сърцераздирателен писък – писък на човек, който току-що е загубил всичко…

Какво се случва в епизод 106 на турския сериал „Лабиринт към щастието“, който можете да гледате на 14 март от 15:00 часа по NOVA.

Скръбта по повод смъртта на Елиф се отразява на всички, но това е само началото на драматичните събития. Съсипан от мъка Кузей катастрофира.

Назире дава на Еге писмо, в което се крие шокиращата истина за Зейнеп.

Пред очите на Зейнеп Мелис принуждава Еге да я целуне, а Назире става свидетел на цялата сцена. Шокираната жена припада... Дали ще бъде спасена? Дали Еге ще реши да прочете писмото дадено му Назире.

Тук можете да прочетете всичко за „Лабиринт към щастието“

Всички са в дълбок траур заради смъртта на Елиф. В дома на Мюрвет се чете молитва. Въздухът е натежал от болка, а стените сякаш поглъщат приглушените ридания.

На гробището, далеч от всички, Кузей стои сам на гроба ѝ. Празният му поглед е вперен в студената земя, сякаш очаква тя да му върне любимата. Болката го разяжда отвътре, а сълзите, които доскоро стискаше в себе си, сега се стичат безспирно по лицето му. Животът без Елиф е лишен от смисъл за него.

Пред него, върху пресния гроб, лежат сватбената ѝ рокля и воал – бели като мечтите, които никога не се осъществиха. Точно в тази рокля тя трябваше да застане до него, с очи, пълни с любов, и с усмивка, обещаваща вечност. Но вместо сватбена церемония – сега има погребение. Вместо радост – една дълбока пропаст от отчаяние.

Кузей коленичи, а ръката му трепери, докато докосва нежния плат на роклята ѝ. Пръстите му сякаш искат да усетят топлината на тялото ѝ, но намират само студенината на непостигнатото щастие.

По лицето му се стичат сълзи, които попиват в земята.

– Не успях да измамя съдбата… – гласът му е пресипнал. – Бяхме толкова близо до нашето щастие, Елиф. Толкова близо... А днес ти трябваше да стоиш до мен, усмихната, в тази рокля, готова да кажеш „да“.

Кузей преглъща, но буцата в гърлото му не изчезва.

– Свикнах с теб, Елиф… Свикнах с гласа ти, с допира ти, с мечтите ти. Как да живея сега? Как да дишам в свят, в който теб те няма? Мястото ти не е тук, сред тези студени камъни…

Кузей посяга към джоба си и изважда малка раковина – същата, която от години държи до леглото си. Взема я в ръка с нежност, сякаш е най-ценното съкровище.

– Виж, донесох я за теб… – гласът му е глух, пречупен от мъката. – Помниш ли? Ти обичаше да я слушаш как шепти. Казваше, че ти напомня за далечни морета и за пътешествия, които трябваше да бъдат наши…

Той стисва раковината в шепата си.

– А сега и аз, и тези далечни води сме разделени от урагана. Всичко оцеля… Дървото ни все още стои, птиците още летят… Само теб те няма…

Кузей притиска черупката към гърдите си. Очите му се затварят, но образът ѝ не изчезва – стои пред него, усмихната, жива… но отваряйки очи, разбира, че всичко това е илюзия.

– Копнежът по теб ме разкъсва на парчета… Какво ще правя без теб, Елиф? Защо съдбата направи това с нас? Защо ме остави сам? Защо си тръгна?

Гласът му се губи в тишината, а риданието му отеква из пустото гробище. Но не носи утеха. Остава само тежката, поглъщаща празнота.

Съсипан от смъртта на Елиф, Кузей шофира като обезумял. Ръцете му стискат волана толкова силно, че кокалчетата му побеляват. Очите му са замъглени, но не от дъжда, който ситно потропва по предното стъкло – а от сълзите, които отказват да спрат.

В главата му ехти смехът ѝ. Думите ѝ.

„Обичам те, Кузей…“

Той я вижда, тя седи на предната седалка до него…. Елиф го греда с очи пълни с любов…

На един остър завой чува клаксон на камион, който внезапно навлиза в неговата лента. Реакцията му е инстинктивна – рязко завърта волана. Колата поднася. Кузей усеща как всичко се завърта около него... После… сблъсък. Мощен удар. Болката пронизва тялото му.

И настъпва… мрак.

Чуваме гласа на Елиф, която му казва, че му е изпратила русалка, за да го спаси.

Назире, разтърсена от смъртта на Елиф, решава да напише писмо, в което да разкрие цялата истина за Зейнеп. Накрая обаче се отказва да го предаде на Зейнеп и вместо това решава да поговори с Еге.

– Госпожа Гьонюл ти се обади, нали? – пита Назире.

– Да – потвърждава Еге.

– Когато ме попита дали Зейнеп има някой близък, веднага се сетих за теб. Какво ти каза?

– Притесняваше се за нея…

Назире въздъхва дълбоко, стискайки ръцете си в скута.

– Разбира се, че се тревожи. Да бъдеш майка никога не е лесно… – замълчава за миг, след което добавя уверено: – Еге, сине, само ти можеш да сложиш край на гнева между Зейнеп и майка ѝ.

Еге свежда поглед.

– Днес и двамата присъствахме на молитвите за Елиф – продължава Назире. – Тъкмо когато тя най-сетне беше на прага на щастието с Кузей, съдбата ги погуби напълно.

– Да… – Еге преглъща трудно. – Елиф много го обичаше…

– Точно както Зейнеп обича теб, нали? – Назире му се усмихва тъжно. – Каквото и да ви разделя, намерете начин да го разрешите. Не можеш да градиш щастие върху тайни…

Тя посяга към чантата си, измъква грижливо запечатания плик и го подава на момчето.

– Какво е това? – пита Еге, поглеждайки я с изненада.

– Писмото, което исках да дам на Зейнеп. То съдържа важна информация за живота ѝ. Но сега... вече нямам сили да ѝ го дам.

Еге се взира в плика, усещайки, че държи в ръцете си нещо, което може да промени всичко.

– Ако нещо се случи с мен… – продължава Назире, – предай го на Зейнеп. Или го отвори сам и тогава реши какво да правиш.

Еге стиска плика в ръката си и кимва.

– Писмото ще бъде на сигурно място при мен – уверява той.

Действието прескача. Еге отива в дома на Бюлент. Вратата му отваря Зейнеп.

– Мелис не е тук. Тя е в къщата на Елиф – съобщава тя равнодушно.

– Знам, аз също бях там.

– Е, ако искаш, можеш да я изчакаш тук.

Зейнеп се обръща, като оставя вратата отворена, но Еге не влиза веднага.

– Зейнеп, дойдох тук заради теб, а не заради Мелис. – Гласът му е спокоен, но настойчив. – Не съм те виждал от седмица.

– Не мисля, че съм от хората, които трябва да виждаш всеки ден. – Тонът ѝ е остър. – Не е нужно да се притесняваш за мен.

– Боли ме да те виждам в този вид.

Зейнеп спира за миг и го поглежда с уморени очи.

– Съжалявам, но не мога да се преструвам на щастие, за да направя другите щастливи – откровено заявява тя. – Душата ме боли, Еге. Всеки ден ми е трудно да стана от леглото. Отивам на училище, прибирам се вкъщи, уча и после си лягам. Живея механично. Сякаш съм заседнала в режим, от който не мога да изляза. Разбираш ли?

Зейнеп се опитва да си тръгне, но Еге я спира, хващайки я нежно за ръката.

– Това заради мен и Мелис ли е? – пита той, като търси очите ѝ.

Зейнеп смръщва вежди.

– А какво се случва между вас, за което аз не знам?

Еге поема дълбоко дъх.

– Зейнеп... Ти даде шанс на Арда заради мен. Ако това те измъчва, ще говоря с него и ще му обясня всичко.

Зейнеп рязко издърпва ръката си от хватката му.

– На кого и какво искаш да обясниш? – гласът ѝ е пропит от гняв, а в следващия миг го блъска в гърдите. – Ти си мислиш, че всичко се върти около теб и Мелис, така ли?

На лицето ѝ се появява горчива усмивка.

– Майка ми ми се обади за пръв път от месеци. И за първи път в живота си ѝ казах всичко, което съм таяла в себе си. Всичкия този гняв... – Очите ѝ се замъгляват, но гласът ѝ остава твърд. – Това е причината за състоянието ми. Няма нищо общо с теб.

Еге въздъхва и кимва.

– Добре, права си. Съжалявам. – След кратко мълчание добавя: – Но именно заради това дойдох. Исках да поговорим за теб и майка ти.

Зейнеп го поглежда изненадано.

– За майка ми?

– Да. Тя ми се обади днес. Притеснява се за теб след случилото се миналата седмица. Опитала се е да се свърже с теб, но ти не си отговорила.

Гневът в лицето ѝ постепенно отстъпва място на объркване и тревога.

– Как е разбрала номера ти?

– Назире ѝ го е дала – обяснява той. След миг колебание добавя: – Записах разговора. Ако искаш, можеш да чуеш гласа ѝ…

Зейнеп се обръща и се отдалечава на няколко крачки, сякаш иска да скрие емоциите си от него.

– Не искам –отговаря му тя. – Тя не ми се е обаждала от месеци. Не е давала признаци на живот, а сега изведнъж започна да се свързва с хората около мен. Не разбирам това. Дали тя иска от мен да я изхвърля от съзнанието си? Защо сега? Защо не преди?

Еге я поглежда внимателно.

– Не знам – признава той. – Но беше ясно, че се тревожи за теб. Говореше искрено. Не мисля, че има лоши намерения.

Зейнеп рязко се обръща към него.

– От гласа ѝ ли заключи това? – пита тя с иронична усмивка. – Щом си такъв експерт, кажи ми… Какво би могло да се крие зад факта, че тя внезапно изчезна, остави само писмо и не проговори с месеци?

В този момент вратата се отваря и в стаята влиза Мелис. Очите ѝ веднага се присвиват подозрително, а гласът ѝ е остър.

– Еге? Какво става тук? - Мелис хвърля остър поглед, готова да предизвика нова кавга.

– Нищо не се случва, Мелис. Хайде да вървим – отвръща Еге спокойно, искайки да избегне ненужните разправии. Опитва се да изведе Мелис, знаейки, че истерията ѝ е на път да започне, но Мелис дори не помръдва.

– Изчакайте. Нека поговорим.

– Мелис, вземи си гаджето и си тръгвай – казва Зейнеп с хладен тон.

– Какво ми говориш? – Мелис повишава глас. – Не забравяй в чия къща се намираш!

– Нищо не съм забравила, не се притеснявай – отговаря спокойно Зейнеп. – Ако си мислиш, че любовта ни с Еге се е съживила само защото сме разговаряли няколко минути, грешиш. Той все повече и повече изчезва от сърцето ми.

– Много добре! – изсъсква Мелис. – Защото Еге е мой, разбираш ли? Не се опитвай да го увиеш около пръста си с приказките си! Може и да си била пета в страната, но мисля, че все още ти е трудно да схващаш нещата.

Зейнеп я поглежда с хладно спокойствие.

– Кажи ми, Мелис – пита тя. – Какво е това, което не разбирам?

– Фактът, че Еге е моят любим!

– Виждала съм го със собствените си очи. Не е нужно да ми го напомняш.

– Мисля, че не си видяла достатъчно добре. Може би трябва да видиш отново.

Преди някой да има време да реагира, Мелис рязко се обръща към Еге, хваща лицето му и го целува страстно. Шокът вцепенява Еге за миг, но в следващата секунда се напряга и се опитва да я отблъсне.

В същия момент в стаята влиза Назире. Виждайки сцената, тя замръзва на място от шока. Преди някой да има време да проговори, жената се свлича на пода, губейки съзнание.

Ужасени, Зейнеп и Еге се втурват към нея, но Назире не дава признаци на живот....