В епизод 102 на турския сериал „Лабиринт към щастието“: Мелис успешно саботира Свети Валентин на Зейнеп и Еге, като унищожава всяка следа от щастието им. Хандан, обсебена от Кузей, открива, че годежът му с Елиф е на следващия ден. В главата ѝ се ражда план да сложи край на връзката веднъж завинаги.
Какво се случва в епизод 103 на турския сериал „Лабиринт към щастието“, който можете да гледате на 11 март от 15:00 часа по NOVA.
Кузей се подготвя да предаде Суат на полицията, а Хандан открадва пистолет, скрит в сейфа, и предприема отчаяна стъпка.
Мелис получава снимка от парка, на която се вижда как целува Еге. Тя също така е уплашена, когато открива в леглото си изхвърлено от нея преди това плюшено мече, което поражда подозренията ѝ, че всичко това е работа на Зейнеп.
Междувременно Зейнеп е изправена пред емоционално предизвикателство - Арда ѝ признава любовта си, а отношенията ѝ с Еге стават все по-сложни.
Тук можете да прочетете всичко за „Лабиринт към щастието“
Йълдъз споделя с племенницата си, че е загубила телефона си и няма да има с какво да се снима по време на годежа.
– Не се притеснявай, можеш да се снимаш с моя телефон – предлага Елиф с усмивка. – И освен това, може би е по-добре да не мислиш за телефона си. Видеото с разходката на Хандан изтече в интернет. Хората са вбесени, пълни с омраза към нея. Последователите ѝ в Инстаграм спадат главоломно. Някой, който е намерил телефона, е публикувал записа.
Очите на Йълдъз проблясват със задоволство.
– Точно това е новината, която ми липсваше – казва тя с усмивка. – Определено ме накара да се почувствам по-добре.
– Не говори така, лельо – въздъхва Елиф. – Тя също е човек. Надявам се, че хората няма да си помислят, че ние стоим зад всичко това.
– Нека си мислят, Елиф! – отвръща Йълдъз, свивайки рамене. – Тази жена ти причини твърде много зло. Но това вече е в миналото. Днес е твоят ден. Ти ще се сгодиш за Кузей!
В същото време Кузей все още държи Суат – този път в стар, изоставен навес. Влиза при него с поднос, на който има закуска.
– Колко още ще ме държиш тук? – процежда Суат с раздразнение. – Очевидно все още не си намерил Дърду, нали? Тя не ти е казала, че аз съм този, който намушка Мюрвет с нож, нали?
Кузей остава спокоен.
– Намерих я.
Суат замръзва. Лъжицата му увисва във въздуха.
Кузей продължава хладнокръвно:
– Тя ще даде показания. А тази вечер ще те предам на полицията. Какво има? Изведнъж загуби апетит? Яж, много е вкусно.
Суат рязко хвърля лъжицата в чинията си. Очите му блестят от гняв. Кузей обаче не му обръща внимание. Спокойно пристъпва към него, без да бърза.
– Ще получиш това, което заслужаваш – изрича уверено Кузей, докато здраво стяга въжетата около китките му.
Суат не отговаря. Диша тежко, стиснал зъби.
Кузей се обръща и излиза от навеса. В бързината от джоба му изпада бяла носна кърпичка, върху която са извезани инициалите С.К.
Хандан открива новия код за сейфа и краде пистолета, който Фирдевс е скрил там от нея. При първа възможност тя се измъква от къщата и в главата ѝ се раждат убийствени планове.
В къщата на Мюрвет празникът е в разгара си. Годежът тече в топла, радостна атмосфера. Смехове, тостове, пожелания...
Елиф и Кузей излизат навън, за да поговорят насаме. Стоят един срещу друг сякаш само те двамата съществуват в този миг.
Междувременно Хандан, който стои зад оградата, насочва пистолет в тяхна посока.
Мелис получава видеофайл от непознат номер. На снимката тя вижда себе си и Еге да се целуват в парка. Обхваща я паника - кой би могъл да направи това?
С разтуптяно сърце Мелис сяда на леглото си и се опитва да събере мислите си. Дишането ѝ е накъсано, пръстите ѝ треперят, докато държи телефона. Изведнъж усеща нещо меко под одеялото. Тя рязко го отмята и изтръпва.
В леглото ѝ лежи бялото плюшено мече със скъсаната лапа – същото, което вчера изхвърли в парка!
– Какво е това?! Кой го е донесъл тук?! – пита ядосано тя, хвърляйки играчката с отвращение в другия ъгъл на стаята.
Междувременно Зейнеп посещава къщата на Белкис, решена да изясни с Еге въпроса за вчерашната му изненада за Свети Валентин и мистериозното му отсъствие от срещата. Двамата сядат заедно на дивана.
– Опитах се да дойда навреме, но не успях – казва Зейнеп, опитвайки се да обясни закъснението си. – Ти беше ли там?
Еге кимва.
– Да, бях.
Зейнеп се намръщва.
– Мислех, че не си дошъл, че единствено Мелис се е появила.
– Мелис? – Еге повдига вежди, изненадан. – Защо мислиш, че Мелис е била там? Да не си я видяла?
– Не, но... – въздъхва Зейнеп, спомняйки си сцената в парка. – Видях плюшеното мече, което тя унищожи заради спора ни. Не знам защо, но когато разбра, че ще се срещна с теб, направи всичко възможно, за да ме спре. Дори ме затвори в стаята ми.
– Затова ли закъсня?
– Да... – кимва Зейнеп и замълчава за миг. След това поглежда към него с топлина в очите. – Но подаръкът ти и цветята... Беше наистина хубаво. Благодаря ти за жеста.
Телефонът на Еге започва да звъни. Виждайки името на Мелис на екрана, Еге заглушава обаждането. Не минава много време, когато момичето се появява в дома му. Когато влиза, тя забелязва Зейнеп и смръщва чело. Изглежда така, сякаш иска да ѝ се нахвърли, но присъствието на Еге я спира да го направи.
– Сега разбирам защо не си вдигаш телефона... – казва Мелис с укор в гласа.
Еге я гледа спокойно.
– Успокой се, Мелис. Какво има?
– Предпочитам да говорим насаме. – Гласът ѝ звучи хладно, но погледът, който отправя към Зейнеп, е пълен с презрение. – Да отидем в твоята стая.
Еге въздъхва, после се обръща към Зейнеп:
– Ще се върна веднага.
След това двамата с Мелис се отправят нагоре по стълбите.
Буквално след миг в къщата влиза Арда. При вида на Зейнеп, която седи сама във всекидневната, той се усмихва.
– Исках да поговоря с теб. Добре е, че си тук.
Зейнеп го поглежда с любопитство.
– Що се отнася до това, което оставих вкъщи... – започва тя, но Арда я прекъсва.
Поглежда я право в очите и с усмивка, която не оставя място за съмнение, прошепва:
– Не. Става дума за това, което ти остави в сърцето ми.
Мелис показва на Еге снимката, която е получила тази сутрин.
– Кой я изпрати? – пита Еге подозрително.
– Не знам, но имам своите подозрения. Някой трябва да ни е следил..
– Дай ми номера. Ще му се обадя.
Мелис поклаща глава.
– Странен номер е. Опитах, но е невъзможно да се свържа.
Настъпва кратка тишина. Еге размишлява, опитвайки се да свърже парчетата от пъзела.
– Кой би направил това? Кой изобщо знаеше, че ще бъдем в парка? – чуди се Еге на глас.
Мелис вдига поглед и без колебание заявява:
– Зейнеп.
Еге се напряга.
Мелис отваря чантата си и изважда плюшеното мече. Държи го пред него като доказателство.
–Намерих го на леглото си тази сутрин. Прилича на сцената от „Кръстникът“ с конската глава. От нея ме побиват тръпки по гърба.
Еге поглежда играчката и лицето му застива.
– Това е подаръкът, който изпратих на Зейнеп – заявява Еге. – Ти го изхвърли и това означава....
Мелис довършва вместо него:
– Че Зейнеп го е намерила. – Гласът ѝ звучи победоносно. – Ние се скарахме и сега тя си отмъщава.
Еге обаче не е сигурен.
– Но тя току-що ми каза, че е била в парка...
Мелис рязко повишава тон, гневът ѝ избухва.
– Виждаш ли?! Казах ти, че тя го е направила! – Очите ѝ блестят, докато вдига плюшеното мече във въздуха като трофей. – А това с играчката само го потвърждава! Знае, че има нещо между нас, и се опитва да го унищожи. Ако баща ми види тази снимка, с мен е свършено!
В същото това време Арда и Зейнеп седят на една пейка в градината.
– Исках да говоря с теб вчера, на Свети Валентин – започва Арда, като премисля думите си внимателно. – Но се отказах, когато видях цветята от Еге.
Зейнеп го поглежда изненадано.
– Ти също ли знаеше за тях?
– Да. Помогнах му да ги избере. Беше преди няколко месеца. Тогава купихме и едно плюшено мече. Но тогава още не знаех, че сме влюбени в едно и също момиче.
В очите на Зейнеп проблясва разочарование. Значи Еге е поръчал подаръците още преди месеци… Тя се е надявала, че ги е избрал наскоро, че го е направил с мисъл за нея, защото все още я обича.
– Значи е вярно… – прошепва тя, отпускайки ръце в скута си.
Арда я наблюдава с разбиране.
– Зейнеп, много те обичам – казва тихо той, гледайки я право в очите. – Не мога да понасям да те виждам толкова тъжна.
Тя се усмихва тъжно.
– Аз също те обичам, Арда… – замисля се за миг, преди да добави: – Ти си много добър приятел за мен.
Очите на Арда се изпълват с болка, но той запазва самообладание.
– Но аз не те обичам като приятелка – признава открито той. – Исках да ти кажа това и преди, но си замълчах, защото виждах какво има между теб и Еге.
Поема си дълбоко дъх и добавя:
– Зейнеп, аз съм влюбен в теб. Когато не си до мен, ми липсваш. Искам да бъдеш част от живота ми. Ако ми дадеш шанс, ще направя всичко, за да те направя щастлива.
Зейнеп отваря уста, за да каже нещо, но Арда я прекъсва:
– Не ми отговаряй веднага. Не ме отхвърляй още сега. Просто помисли върху това. Това е всичко, което искам.
Еге е бесен на Арда, задето е признал чувствата си към Зейнеп.
– Какво ти отговори тя? – пита рязко той.
Арда спокойно хапва от сандвича си.
– Нищо. Не ѝ дадох възможност да ми отговори веднага. Няма нужда да се бърза с такива неща.
Еге изсумтява подигравателно.
– Не се надявай прекалено. Не вярвам, че Зейнеп ще приеме предложението ти.
Арда повдига вежда.
– Защо мислиш така? Да не ти е казала нещо?
– Не ми е казала нищо. Просто така се чувствам.
Арда се усмихва леко.
– Чувствата имат свойството да се променят. На теб може да ти се струва едно, а момичето да чувства нещо съвсем различно.
После добавя многозначително:
– Не е ли историята ви със Зейнеп най-добрият пример за това? Тя не дойде на срещата ви вчера.
Еге моментално се напряга. Очите му се присвиват в опасен поглед.
– Откъде знаеш това? – изсъсква през стиснати зъби.
Изведнъж лицето му потъмнява от подозрение.
– Това беше ти, нали? – Той скача от мястото си и хваща Арда за пуловера. – Ти изпрати тази снимка на Мелис?
Арда се усмихва спокойно.
– Каква снимка? Нямам представа за какво говориш.
Еге го гледа настойчиво, но Арда не отклонява погледа си.
– Престани да лъжеш! Откъде знаеш, че Зейнеп не е била в парка?!
Арда нехайно свива рамене.
– Предположих. Ако беше дошла, сега нямаше да се ядосваш толкова.
Еге стисва юмруци.
– Продължаваш да лъжеш. Първо снимката, после признанието ти в любов към Зейнеп… Трябва ли да вярвам, че всичко това е просто съвпадение?
Очите му горят от подозрение.
– Искаш да ме унижиш в нейните очи, за да си спечелиш точки, нали?!
Арда избухва в подигравателен смях.
– Браво, много си умен. – Гласът му е пропит с ирония. – Впечатлен съм от твоята гениалност.
Еге стисва зъби, а погледът му пламти от ярост.
– Ще видиш, че ще ти разваля играта! – изрича с леден глас, в който звучи заплаха.
