В епизод 101 на турския сериал „Лабиринт към щастието“: Еге е убеден, че Зейнеп и Арда имат връзка, но истината се оказва различна от това, което е мислил. Какво ще стане сега? Кузей след като разкри лъжата на Хандан слага край на връзката си с нея. Но Хандан няма намерение да се откаже от него.
Какво се случва в епизод 102 на турския сериал „Лабиринт към щастието“, който можете да гледате на 10 март от 15:00 часа по NOVA.
Хандан, потънала в отчаяние след раздялата си с Кузей, прибягва до драстично решение, докато Елиф получава цветя от любимия си.
Обсебена от Кузей, Хандан разбира, че годежът му с Елиф е насрочен за следващия ден. В главата ѝ се заражда план да сложи край на връзката им веднъж завинаги.
Зейнеп получава мистериозна бележка от Еге, който я кани в Парка на любовта, но тя не е единствената, която очаква с нетърпение този ден.
Мелис успява да саботира Свети Валентин на Зейнеп и Еге, заличавайки всяка следа от щастието им.
Ферей и Бюлент, изпълнени с надежда, се опитват да поправят семейните си отношения, без да подозират за хаоса, който предстои.
Тук можете да прочетете всичко за „Лабиринт към щастието“
Елиф получава цветя. На приложената бележка към тях, написана от Кузей, пише: „Честит празник, скъпа. С нетърпение очаквам да те видя в новия ни дом.“
Междувременно Хандан се заключва в стаята, пълна с вещи от не състоялата се сватба. Изведнъж разтърсващ изстрел прорязва тишината.
Фирдевс подскача, смразена от ужаса. Тя се втурва към стаята, опитвайки се да отвори вратата, но тя е заключена. Дланите ѝ треперят, докато блъска по дървото, а в съзнанието ѝ нахлува най-страшната мисъл. „Дъщеря ми... тя се е самоубила!“
Очите ѝ се пълнят със сълзи, докато хлипа безпомощно. Изведнъж вратата се открехва със скърцане. В рамката се появява Хандан – облечена в сватбената си рокля, с разрошени коси и безизразно лице. В ръката ѝ проблясва металът на пистолет.
Фирдевс я прегръща разтреперана, усещайки огромно облекчение.
– Мислех, че си мъртва! – ридае тя. – Защо ми причиняваш това, дъще?
Хандан я поглежда с хладно безразличие, сякаш не чува думите ѝ. В гласа ѝ няма и капка съжаление.
– Обади ли се на Кузей? Той вече на път ли е?
Фирдевс се вкопчва в ръката ѝ, гласът ѝ се пречупва в отчаян опит да я разубеди.
– Хандан, моля те... откажи се от него. Кузей не е за теб...
Но Хандан само присвива устни. Очите ѝ са студени като лед.
– Не мога – изрича с равен тон. – И не се притеснявай, майко. Днес ще се омъжа за Кузей. Ако някой трябва да умре... това няма да съм аз. Днес е моят ден.
Междувременно камерата се премества в дома на Кузей и Елиф.
Двойката прекарва Деня на влюбените заедно, изпълнени с щастие и любов.
Те танцуват в топлото сияние на лампите, взирайки се един в друг, сякаш светът около тях е престанал да съществува.
Бюлент и Наджие пристигат в къщата на Суат, ужасени от новината за опита за самоубийство на Хандан. Те въздъхват с облекчение, когато я виждат цяла и здрава - поне физически.
Хандан, облечена в сватбената си рокля, се надига от пода. Погледът ѝ, граничещ с лудост, е вперен в Наджие.
– Кузей ще дойде тук! Днес имаме сватба. Тази сватба ще се случи, защото той ми го обеща. В противен случай... ще го унищожа. Не само него, но и теб! Ако днес няма сватба, ще има погребение!
Камерата се отдръпва, разкривайки цялата ѝ фигура – като призрак в бяла рокля. В ръката ѝ все още проблясва пистолетът. Внезапно тя го вдига и опира дулото в слепоочието си.
Бюлент я наблюдава спокойно, остава невъзмутим.
– Хайде, дръпни спусъка! – казва с предизвикателство. – Само глупаците повтарят едни и същи действия, очаквайки различни резултати. Вече си опитвала това. Хвърли се пред кола. Заплаши Кузей със самоубийство. И какво постигна? Къде е Кузей сега?
Очите на Хандан проблясват от болка и отчаяние.
– Чувствам се предадена, чичо Бюлент... – казва тя. – Виж какво ми причини. Напусна ме... в деня на сватбата ни!
Бюлент въздъхва, но остава спокоен.
– Хандан, моля те, ти вече не си дете. Не можеш да принудиш Кузей с плач и викове.
Той бавно и внимателно отнема пистолета от нея, после добавя:
– Погледни реалността в очите. Ако не го направиш, никога няма да бъдеш щастлива.
Бюлент и Наджие си тръгват, оставяйки Хандан сама с мислите си.
Междувременно в интернет се появяват кадри, на които се вижда как Хандан ходи и които са направени, докато според съобщенията тя е парализирана от кръста надолу. Коментарите и подигравките се сипят.
– Елиф! Тя е тази, която го е направила! – възкликва убедено Хандан.
Скандалът бързо се разпространява и рекламната агенция прекратява договора ѝ, което още повече засилва разочарованието ѝ.
– Елиф го е направила! - повтаря Хандан с нарастващ гняв. – Първо ми отне Кузей, а сега унищожава кариерата ми! Тя го направи, за да ми се подиграе! Но аз знам какво ще ѝ направя!
Отново грабва пистолета, но Фирдевс го изтръгва от ръцете ѝ в последния момент.
– Не съм толкова глупава, че да се самоубия – казва хладнокръвно Хандан и се опитва да успокои майка си.
Фирдевс не рискува. Тя взема пистолета и го заключва в сейфа, опитвайки се да се предпази от следващия импулсивен изблик на дъщеря си.
Действието прескача Хандан се промъква пред къщата на Елиф и научава, че официалният годеж на Елиф и Кузей ще се състои утре. В един миг в очите ѝ се появява омраза, а в главата ѝ се ражда мрачен план. Тя си спомня за пистолета, заключен в сейфа.
– Този годеж няма да се състои, Елиф – казва с глас, пропит със злоба. – Кузей никога няма да бъде твой..
В погледа ѝ се чете решимост, а в съзнанието ѝ бавно се оформя убийственият сценарий.
В Деня на влюбените на вратата на къщата на Бюлент пристига куриер с пакет за Зейнеп – букет от свежи цветя и бяло плюшено мече. Към играчката е прикрепена малка картичка, на която пише:
"Днес е нашият първи Свети Валентин. Не знам как да нарека връзката ни, но ела в Парка на влюбените. Ще те чакам там. Еге"
В същото това време Мелис, която много иска да прекара деня с Еге, се опитва да се измъкне от къщата. Тя обаче е хваната от баща си, който ѝ напомня, че ѝ е забранено да излиза заради наказанието.
В същото време Зейнеп излиза от стаята си и също се готви, да излезе, за да се срещне с Еге.
– А ти накъде, дъще? – пита Бюлент.
– Ами... до университета – отговаря тя неуверено.
– До университета? Днес нямаш занятия – отбелязва озадачено Бюлент.
– Мислех да уча в библиотеката.
Бюлент присвива очи.
– За какво говорихме, Зейнеп? Помоли те да помогнеш на Мелис с ученето и ти се съгласи.
– Ти се съгласи, учителко – намесва се Мелис с престорена усмивка.
Момичетата сядат на масата, но Мелис няма никакво намерение да учи. Тя бързо измисля план и предлага на Зейнеп лесен начин да излязат незабелязано.
– Лъжа? Не мога... – протестира Зейнеп, макар че гласът ѝ звучи несигурно.
– Сякаш никога през живота си не си лъгала.
– Лъгала съм, но...
– Значи можеш. Искаш ли да напуснеш тази къща или не?
Зейнеп си спомня съдържанието на бележката от Еге. Вътрешно се бори със съвестта си, но накрая прошепва:
– Да, трябва да изляза.
– Чудесно. Тогава измисляме някаква история, ти я казваш на майка ми и сме свободни.
Малко по-късно Зейнеп влиза при Ферей, за да изрече измислената от Мелис лъжа – че има нужда от учебници, които могат да се намерят само в библиотеката. Тя обаче не забелязва как бележката от Еге изпада от джоба ѝ. Мелис я вдига мигновено и я прочита. Очите ѝ пламват от гняв.
Зейнеп се опитва да убеди Ферей.
– Значи нямаш книгата? – пита Ферей с лека изненада.
– Да. Затова си помислих, че можем да отидем до библиотеката. Там ще можем да учим на спокойствие.
Изведнъж Мелис, която до този момент мълчи, изважда учебник от масата и го размахва.
– Книгата е тук, Зейнеп.
Ферей взема учебника и поглежда строго към Зейнеп.
– Това не е ли книгата, за която трябваше да отидеш в библиотеката?
– Ами... да – признава Зейнеп, усещайки как лицето ѝ пламва от срам.
Мелис се изправя и с обвинителен тон заявява:
– Казах на Зейнеп да остане и да ми помогне да уча, но тя твърдеше, че има нещо важно в града. Даже каза, че ще измисли някаква лъжа.
– За какво говориш, Мелис?! – шокирана Зейнеп.
– Нямаш право да ме използваш за мръсните си игрички!
Ферейе поглежда Зейнеп с недоверие.
– Зейнеп, ти току-що ме излъга ли? – пита бавно, трудно осмисляйки ситуацията. Свикнала е с лъжите на Мелис, но от Зейнеп това е неочаквано. – Къде искаше да отидеш? Защо ме лъжеш?
Зейнеп вдига ръце в защитен жест.
– Не е така, госпожо Ферей! – започва тя, но Мелис бързо я прекъсва.
– Хайде, отговори! - натиска Мелис, като се изнася настрани с триумфално изражение на лицето.
– Зейнеп, никак не изглеждаш добре в моите очи – казва строго Ферей. – Не беше нужно да ме лъжеш. Нямаше да ти забраня да излизаш.
– Това не бях аз, госпожо Ферей! Мелис си го измисли – казва Зейнеп и се опитва да се защити. – Тя казва, че трябва да излезе и че никой няма да ѝ повярва, ако излъже.
Ферайе поглежда двете момичета, объркана и ядосана.
– Нито една от вас няма да напусне къщата днес! – казва тя строго, без да знае на коя от двете да вярва.
Мелис триумфира. Тя нарочно е настроила Ферей срещу Зейнеп, за да ѝ попречи да се срещне с Еге в Парка на влюбените.
Когато момичетата остават сами, Мелис бързо се отправя към стаята на Зейнеп. Погледът ѝ веднага попада върху плюшеното мече, което Зейнеп е получила от Еге. Без да се колебае нито за миг, тя грабва играчката и с омраза откъсва лапата му, унищожавайки подаръка.
Зейнеп се втурва в стаята и като вижда унищоженото плюшено мече, избухва в ярост. Между момичетата възниква ожесточен спор. Мелис, изведена от равновесие, бута Зейнеп и след това бързо бяга от стаята, като затръшва вратата след себе си и я заключва.
– Отвори! Мелис, отвори тази врата веднага! – удря по вратата Зейнеп.
Мелис си тръгва със задоволство, уверена, че Зейнеп няма да прекара Деня на влюбените с Еге.
Еге чака Зейнеп в парка, като с всяка изминала минута губи надежда, че тя ще се появи. Изведнъж той се сблъсква с Мелис, която държи повредено плюшено мече. Без предупреждение тя го удря с него и избухва:
– Как не те е срам! Как можа да изпратиш цветя, картичка за Свети Валентин и това плюшено мече на Зейнеп?
Еге я поглежда изненадано.
– Откъде знаеш за това?
– Живея под един покрив с нея, забрави ли?
– Мелис, мога да обясня... – спокойно отговаря Еге.
– Наистина ли? Ти си мой приятел, нали? Тогава защо Зейнеп получава подаръци, а не аз?
Мелис пристъпва напред и неочаквано го целува.
Еге въздъхва тежко, усещайки, че ситуацията излиза извън контрол.
– Мелис, много добре знаеш, че преди няколко месеца аз и Зейнеп бяхме заедно - напомня ѝ той, като се опитва да запази спокойствие. – Поръчах тези неща за нея още когато мислех, че все още ще бъдем заедно.
Мелис го поглежда невярващо.
– И днес си дошъл тук, за да ѝ го обясниш? Чудесно, но ти напомням, че сега си мой. Надявам се да не планираш повече подобни подаръци за нея – казва категорично тя, подчертавайки думите си.
Преди Еге да има време да отговори каквото и да било, Мелис се приближава до него и го целува. В същия момент някой скрит ги снима с телефон. Виждаме само устройството и ръката, която го държи.
Няколко минути по-късно Зейнеп се появява в парка. Тя се оглежда, но Еге и Мелис вече са изчезнали. На земята тя забелязва изоставено плюшено мече. Вдигайки го, тя разбира, че Мелис е била тук и е направила всичко възможно, за да я нарани отново.
Бюлент подарява на съпругата си цветя и елегантна гривна със символа на дървото на живота.
– Ти си същността на този живот – признава той нежно. – Ти си неговият източник, любов моя.
Развълнувана Ферей прегръща съпруга си, а в очите ѝ блестят сълзи.
– Имам още едно съобщение за теб – добавя Бюлент, като я поглежда загрижено. - Днес говорих с един много добър семеен терапевт за Мелис и Зейнеп. Вярвам, че с негова помощ ще успеем да решим всички проблеми в семейството ни. Уговорих първата им среща.
Ферей повдига вежди от изненада.
– Сега?
– Не, скъпа. Сега ще те заведа на вечеря, само двамата – усмихва се Бюлент. – Но имам едно условие. По време на вечерята ще си говорим само за красиви моменти и хубави неща.
Ферей се усмихва лъчезарно.
– Съгласна съм – отговаря тя с нежност.
