Йълдъз с радост се обажда на сестра си, за да ѝ съобщи вълнуваща новина: скоро ще се събере със сина си. Тя разказва за разговора си с Курсат, който, след като първоначално ѝ поискал пари, неочаквано се съгласил да ѝ доведе сина им без никаква финансова размяна. Радостта в гласа ѝ е осезаема, когато изразява очакването си най-накрая да бъде с детето си.
Реакцията на Мурвет е съвсем различна. Тя обвинително разпитва Йълдъз откъде е взела парите за да даде на Курсат. Йълдъз настоява, че не му е давала никакви пари, и твърди, че той просто я е съжалил. Мюрвет остава скептична и казва на Йълдъз за изчезналия пръстен на Ханда, който смята, че сестра ѝ е намерила. Чувствайки се притисната в ъгъла, Йълдъз обвинява Мюрвет, че я е нарекла крадла, и с това затваря телефона.
Междувременно Елиф успява да поправи колата на Кузей, което позволява пътуването им до Истанбул да продължи. Докато си мисли за целувката, която смята, че са споделили предната вечер, настроението ѝ се подобрява, докато не е прекъснато от телефонно обаждане от годеницата на Кузей. Обзета от съжаление, че е целунала някого, който вече е сгоден, Елиф тихо се отдалечава от колата, без да иска да продължи да пътува с Кузей. След известно време чува, че Кузей я вика. Ясно е, че той няма да тръгне без нея.
Мелис кипи след напрегнат разговор с баща си, като не успява да осъзнае ролята си за влошаването на отношенията им. Вместо това тя хвърля цялата вина върху Зейнеп. Смята, че Зейнеп е откраднала баща ѝ, така че сега тя ще ѝ отнеме бащата. Тя се заклева да разкрие истината и да принуди Зейнеп да напусне дома им.
Белкис проследява дъщеря си до фургона на Еге. След като намира Мелъди вътре, тя я разпитва за срещата с приятелите. Мелоди настоява, че приятелите ѝ са момичета, но Белкис не е убедена и иска да се запознае с тях. Тя влиза във фургона на Еге и разузнава кой е влязъл в живота на Еге. Въпреки опитите на Мелоди да я спре, Белкис е решена да разкрие истината. В кемпера Белкис намира стихотворение, написано от Еге, и лодка, направена от хартия, с думите: „Благодаря ти“.
Назире, притеснена от променливото поведение на Мелис, се обажда на Зейнеп, за да я предупреди да бъде предпазлива. На улицата Арда внезапно е нападната от двама мъже. Зейнеп, която става свидетел на инцидента, се притичва на помощ, като използва тежък учебник, за да го защити. Звукът на приближаващата полицейска сирена кара нападателите да избягат. Въпреки че Арда е разтърсен, Зейнеп си тръгва бързо, притеснена за повредата на телефона си, подарък от Бюлент. Арда иска да я попита за името ѝ, но изпуска възможността, когато тя си тръгва.
Кузей намира Елиф и ѝ помага, след като тя едва не се подхлъзва по склона. Той проверява дали не е ранена, но Елиф настоява, че е добре и планира да намери кола, за да я закара до Истанбул. Кузей я предупреждава за вълците в района, но тя му отвръща, заявявайки, че се разбира добре с кучета. Той я закача и казва, че се връща при колата. Кузей си тръгва, но от усмивката на лицето му личи, че просто се закача и не възнамерява да остави Елиф сама в гората.
По-късно Арда среща Еге с посиняло лице, което предизвиква загриженост в приятеля му. Той го пита за нараняванията му, но Арда ги омаловажава, като се шегува, че просто се подготвя за роля по метода на Станиславски. Еге пита за подробности за случилото се, което подтиква Арда да започне разказа си с думите, че е видял ангел. Еге поглежда приятеля си със заинтригувано изражение на лицето.
Междувременно Наджие пита как Хандан и семейството ѝ се отнасят към хората с по-нисък социален статус, но Мюрвет, от уважение към работодателите си, избягва да отговори.
