Какво се случва в епизод 36 на турския сериал „Лабиринт към щастието“, който можете да гледате на 25 ноември от 15:00 часа по NOVA.
Тук можете да прочетете всичко за „Лабиринт към щастието“
Мелис научава, че Едже и Зейнеп са се уговорили за среща в къщата на Кузей.
Тази новина я изгаря отвътре, и тя решава да развали романтичния им момент, като въвлече Белкис в своята интрига.
Елиф седи в кабинета си в кантората, и се опитва да се свърже със Сонер, но телефонът му изключен. Студена вълна я залива, а мислите ѝ започват да се вихрят неконтролируемо. Ако Фирдевс разбере, че мъжът ѝ се среща с леля ѝ, последствията ще бъдат катастрофални.
Без да се замисля, тя грабва чантата си и напуска кантората с бърза крачка, забравяйки за всичко останало.
Навън, пред кантората, Кузей седи в колата си с Хандан. Погледът му улавя Елиф, която излиза и се отправя нанякъде. Той излиза от автомобила и тръгва към нея.
– Елиф! – извиква той, но тя дори не се обръща.
Кузей се връща при колата с намръщено лице. Хандан го наблюдава с вдигнати вежди.
– Виждаш ли, Кузей? Тази жена... оставихме я да работи, а тя веднага си тръгва, щом ни видя, че излизаме – отбелязва тя със студен тон.
След миг Хандан отново продължава, този път с лека усмивка, сякаш знае нещо, което Кузей не знае.
– Знаеш ли, Кузей? Онази синя орхидея в стаята ѝ… Подарък е от Берк, бижутера.
Кузей я поглежда рязко, думите ѝ го бодват. Той обаче запазва самообладание.
Действието прескача. Берк, добре облечен и със самоуверена осанка, влиза в адвокатската кантора. Той е собственик на престижна бижутерска фирма и изглежда не е свикнал да чака, но днес обстоятелствата го принуждават. Елиф, с която той иска да говори, не е в офиса и не отговаря на многобройните му обаждания. Берк решава да остане в кабинета ѝ, за да я изчака, уверено сядайки на стола до бюрото.
Не след дълго, вратата се отваря и влиза Кузей. Лицето му издава леко раздразнение, когато вижда Берк, настанил се стаята на Елиф. Напрежението между двамата мъже е осезаемо.
– Защо госпожа Елиф не ми отговаря? – пита Берк с нотка на раздразнение, макар и да се опитва да запази учтив тон. – Надявам се, че не е болна.
– Не, не е. Тя се чувства много добре! – отговаря Кузей кратко, с леден тон.
Берк леко се усмихва, но в погледа му има предизвикателство.
– Нима тя ме избягва заради вас? – подхвърля той, а думите му са пропити с нотка на провокация. – Може би имате остарял начин на мислене, който забранява любовните отношения между адвокат и клиент?
Кузей пристъпва напред, очите му излъчват сдържана ярост.
– Може би тя просто не иска да ви вижда – отвръща той спокойно, но твърдо. – Какво искате от Елиф? Какво искате от някой, който не ви иска, който дори не отговаря на обажданията ви?
Берк се изправя, изправяйки рамене и запазвайки самообладание.
– Ще го изясня с Елиф, а не с вас – казва той, подчертавайки всяка дума. – Позволете ми да я изчакам тук, ако това не е проблем.
Междувременно Елиф успява да попречи на Фирдевс да влезе в заведението, твърдейки, че Суат и любовницата му вече са си тръгнали оттук. Фирдевс веднага я разпитва за снимките, които е направил Сонер.
– Паметта на телефона ви е пълна, затова не сте успели да ги отворите – обяснява тя спокойно, надявайки се това да отклони вниманието на Фирдевс.
Но жената не се отказва. Очите ѝ проблясват със същата решителност, с която е готова да унищожи всеки, който застане на пътя ѝ.
– Тогава нека да се обадим на Сонер. Той има снимките – заявява тя категорично. – Трябва да видя коя е тази жена. Ще унищожа и нея, и Суат!
Елиф усеща как напрежението се покачва, но запазва хладнокръвие.
– Отпратих г– н Сонер. Оттук нататък сама ще си върша работата. Освен това на снимките не се виждаше нищо. Те са направени отзад и между тях нямаше никаква близост.
– Защо си толкова сигурна? – пита подозрително Фирдевс, като вперва пронизващ поглед в Елиф.
Младата жена замълчава за миг, а мислите ѝ бушуват в ума ѝ. "Защото тази жена е моя леля" – отговаря тя на себе си, но тези думи никога не напускат устните ѝ. Вместо това, тя проговаря с твърдост.
– Защото аз бях там. Сигурна съм, че г-н Суат е говорил с тази жена за бизнес. Поведението им беше много официално и между тях имаше ясна дистанция.
Фирдевс не изглежда убедена. Тя изважда малка, изящна обеца от джоба си и я размахва пред лицето на Елиф.
– Какъв бизнес? – пита тя язвително. – Намерих една обеца в джоба му. Тя трябва да принадлежи на тази жена!
Елиф стисва зъби, опитвайки се да не издаде тревогата си.
– Г-жо Фирдевс, повярвайте ми, не е това, което си мислите. Те си поговориха и после си тръгнаха. Не знам какво ви е казал Сонер, но аз го видях със собствените си очи. Ще продължа да следя този случай, не се притеснявайте.
Ферейе претърсва документите в кабинета на съпруга си, опитвайки се да разбере повече за Гьонюл. Изведнъж Бюлент се сеща, че е оставил телефона си там, и се връща да го вземе. Ферей успява да избегне да бъде разкрита от мъжа си, но се сблъсква с Наджие.
– Какво става, Ферайе? Какво търсиш вътре? – пита Наджие с подозрение. – От сутринта си напрегната. Дали става дума за Зейнеп?
Ферайе се колебае за миг, но после решава да бъде откровена.
– Не, како. Става въпрос за една жена на име Гьонюл – казва тя тихо, а очите ѝ блестят от въпроси.
Наджие изведнъж пребледнява и се хваща за главата.
– Гьонюл? – прошепва тя, а лицето ѝ се изпълва със страх. Внезапно краката ѝ поддават и тя се свлича на пода.
Ферайе и Назире веднага се втурват към Наджие, като я вдигат и я пренасят на дивана в хола.
Действието се връща в адвокатската кантора. Докато Кузей говори с бижутера идва Хандан, която като вижда бижуто, което Берек е оставил на бюрото на Елиф е възхитена от него. Тя го вика със себе си, за да му покаже нещо.
Кузей остава сам в стаята на Елиф и прочита бележката: Очаквамте на яхтата си тази вечер.
Берк се връща, а Кузей започва да го упреква, без да пести думи.
– Опомнете се, господин Кузей – казва той с хладнокръвие. – Ще се престоря, че не съм чул това.
– О, колко сте снизходителен – иронично отвръща Кузей, пристъпвайки към него.
– Точно такъв съм аз – отвръща Берк с усмивка. – Не искам да застрашавам нито един от нашите интереси. Освен това годеницата ви с нетърпение очаква да работи с нас. Нека не я разстройваме. Да приключим с тази тема цивилизовано.
Кузей се приближава още повече, стискайки ръката на Берк толкова силно, че лицето му става напрегнато.
– Не ме интересуват твоите милиони – заявява Кузей студено. – Ако те видя отново около Елиф или я принудиш да направи нещо, което не иска, повече няма да бъда цивилизован. Стой далеч от нея. Разбра ли?
В този момент в стаята влиза Елиф. Тя спира, изненадана от напрегнатата сцена. Кузей пуска ръката на Берк и се отдалечава настрана, но не откъсва очи от клиента си.
– Мисля, че г-жа Елиф трябва да реши това! – казва Берк с усмивка, без да губи самообладание.
Кузей, макар и неохотно, оставя Елиф и Берк насаме.
Елиф се обръща към Берк с ледено изражение.
– Първо искам да се извиня, г-це Елиф – казва Берк, вдигайки ръце в знак на примирие. – Малко прекалих с настояването за тази вечеря. Затова ви донесох хцветя. Обаждам ви се от дни, но не отговаряте.
– Свързвам се с вашия асистент само по професионални въпроси – отвръща тя строго.
Берк я поглежда с усмивка, която е толкова самоуверена, че граничи с наглост.
– Но аз не се обаждам по професионални въпроси. Елиф, ние сме възрастни хора. Мислиш ли, че те поканих на вечеря единствено по служебни причини?
– А за какво друго бихме могли да говорим? – пита тя, изостряйки тона си.
Берк се навежда леко към бюрото ѝ и отваря червена кутийка, разкривайки изящно колие.
– Виж това. Поръчах да направят това колие специално за теб. Това е подарък, който един мъж дава на жена, която искрено цени. Искам да го носиш тази вечер на врата си. Ще хапнем нещо вкусно на яхтата ми. Ще ти покажа, че съм различен от това, което пишат вестниците.
Елиф затваря кутийката със силно щракване и го поглежда в очите.
– Не искам нито вечерята, нито огърлицата ти – заявява тя твърдо.
– Осъзнаваш ли кого отхвърляш? – пита Берк, без да губи увереността си.
– Съжалявам, но кой сте вие? – отговаря тя, а тонът ѝ е пропит с ледено презрение. – За мен сте просто клиент. Не хвърлих тази огърлица в лицето и не ви зашлевих само от уважение към репутацията на кантората. Да се престорим, че не сте ми направили това предложение. Моля, напуснете.
Тя му подава кутията обратно. Берк я приема с усмивка, но очите му проблясват с предизвикателство.
– Вие сте първата жена, която ми отказва – казва той. – Честно казано, харесва ми. Но това още не е приключило.
Той излиза от стаята.
След като той си тръгва, Елиф хвърля орхидеята от Берк в кошчето за боклук. От коридора Кузей наблюдава всичко това и на лицето му се появява доволна усмивка.
Връщаме се в къщата на Бюлент. Ферайе и Назире започват да разтриват китките ѝ с одеколон, опитвайки се да я свестят. След няколко напрегнати минути, Наджие бавно отваря очи. Но още преди да успее да се съвземе напълно, Ферайе отново подхваща темата.
– Тя ли те накара да припаднеш? – пита тя, без да се отклонява от въпроса. – Познаваш Гьонюл, нали? Тя ли е любовницата на Бюлент? Крила ли си това от мен?
Наджие се напряга, опитвайки се да се изправи, но отново хваща главата си, сякаш главоболието ѝ е непоносимо.
– Каква любовница, Ферайе? – успява да прошепне тя.
Ферайе я гледа със съмнение, като не се отказва.
– Тогава защо припадна? Има ли нещо между тях? – настоява тя.
Наджие, виждайки, че няма къде да се скрие, отвръща с тежка въздишка.
– Ферайе, имам толкова много проблеми... – опитва се тя да обясни, но гласът ѝ става все по-слаб. – Моля те, не ме измъчвай повече. Едно момиче на име Елиф преследва Кузей. Не мога да спра да мисля за това. Затова припаднах.
Белкис идва с Мелис в къщата на Кузей с надеждата да хване момичето, което се опитва да съблазни сина ѝ. В къщата обаче няма никой. Когато поглежда през прозореца, тя забелязва Езже да се целува с някакво момиче край водата. След миг тя разпознава, че това е Зейнеп.
Белкис се заклева да отмъсти, което прави Мелис много щастлива.
Докато Суат си взима душ, Фирдевс седи на леглото, държейки телефона му в ръка. Съмнението я гризе, като малка, но остра игла. Тя разглежда историята на обажданията му, опитвайки се да намери нещо необичайно. Погледът ѝ се спира върху едно име: „Майстор Яшар“. Четири обаждания, всички от последните два дни. Тя никога не е чувала за него, затова започва да подозира, че това е любовникът на Суат. Иска да провери това, тя набира номера.
След известно време чува тих женски глас в слушалката:
– Ало? Защо не казваш нищо? Ало?
Фирдевс веднага затваря, а лицето ѝ изразява гняв.
– Ще разбера коя е тази жена. Ще ти покажа един майстор Яшар! – казва тя с решителност.
