Вижте повече
„Кървави цветя“, с. 2 еп. 174 - Ще прости ли Джихан?
Дилан и жените от семейството предприемат действия за да предотвратят заминаването на Фърат и Гюл. Вижте какво ще се случи в сезон 2, епизод 174 на...
Джевахир е освободен поради липса на доказателства. Баран е разярен. Той настоява да разбере какво са правили адвокатите им и казва на Кудрет, че това е човекът, който едва не го е лишил от жена му и детето му. След това се обръща към Хасан, който се кълне, че е научил новината заедно с всички останали. Баран го предупреждава, че ако някога отново действа зад гърба му, никой няма да го спаси. Хасан настоява, че се е покаял.
Баран нарежда засилена охрана. Кудрет предупреждава, че истинската мишена на Джевахир е Баран, но Баран се страхува, че Фърат е най-уязвим, тъй като е направил толкова много, за да провали плановете на Джевахир. Той изпраща хора до лятната къща и моли Азаде да предупреди Фърат и да разбере дали е въоръжен. Джевахир се готви да замине в чужбина. Паспортът, билетите и хотелът са уредени.
Фърат казва на Азаде, че има пистолет и може да защити себе си и съпругата си. Гюл е ужасена, защото са сами и няма кой да им помогне. Фърат я успокоява. В имението Дилан се изправя срещу Баран заради гнева му. Тя се страхува, че Джевахир го манипулира, че той ще попадне в поредния капан и отново ще се пожертва за тях. Баран обещава, че няма да се хвърли в огъня. Той не иска детето им да расте без баща, както се е случило с него и Джихан. Дилан му дава да разбере, че не се страхува от нищо, докато той е до нея.
Сабиха притиска Хасан. В същия момент Джевахир се обажда на Хасан, но той оставя телефона да звъни. Когато Сабиха принуждава Хасан да се обади на стария номер на Джевахир, той вече е изключен. Джевахир обяснява на Шаир, че най-добрият начин да победиш врага е да го държиш в неведение. Според него Баран е безстрашен и достоен противник, а най-добрият враг е този, който най-много прилича на теб. Джевахир смята, че Баран заслужава край, достоен за името му, и възнамерява да му го даде.
Баран казва на Дилан, че е решил, че Фърат и Гюл трябва да се върнат в имението, докато въпросът с Джевахир не бъде уреден. По-късно Баран съобщава на Джихан решението си и го моли да запази спокойствие, когато Фърат се върне. Джихан признава, че никога няма да прости на Фърат, но предвид опасността отвън разбира, че семейството трябва да бъде единно и обещава да не създава проблеми. Кудрет е горда от него, а Азаде хвали внука си като своя малък тигър.
Дилан моли да Отиде с Баран, за да вземат Фърат и Гюл. Пред портата стои Джевахир, самодоволен и безстрашен. Той се подиграва на студеното посрещане от страна на Баран и се шегува, че е очаквал барабани и гайди пред затвора. Джевахир се радва, че законите, които Баран уважава, са го обявили за невинен, като същевременно отправя скрита подигравка за необходимостта човек да се вслушва в баща си.
Джевахир разкрива истинската причина за посещението си. Той възнамерява да изпълни обещанието си да убие всички, които Баран обича, един по един, макар че засега смята да си вземе малка почивка. Баран се заклева, че ако някой от семейство Карабей бъде наранен, ще преследва Джевахир, където и да избяга, и ще го накара да моли за смърт.
Убеден, че Джевахир е дошъл да ги провокира и крои нещо, Баран тръгва към лятната къща, а Дилан настоява да дойде с него. По пътя тя е преизпълнена с радост от мисълта, че цялото семейство ще бъде заедно тази вечер. Баран признава, че тайно си е обещал същото и че с радост би приел всяко поражение, ако това означава да види усмивката ѝ.
Фърат им благодари, но отказва да дойде. Причината не е гордост, а невъзможността му да погледне когото и да било в очите. Гюл не иска да си тръгне без него, но Фърат я моли да отиде, ако го обича, защото това ще бъде само временно. Когато Гюл признава, че има лошо предчувствие и иска да остане, Фърат я прегръща и споделя мечтата им за малка къщичка край езеро, заобиколена от зеленина, където двете им деца ще тичат в градината. Той си представя момиченце със светли очи като нейните и палавник с тъмни очи като неговите. Двамата си признават колко много се обичат и Гюл тръгва с Баран и Дилан.
След това Баран научава, че Джевахир се е качил на самолет за Цюрих, но хората му са го проследили само до последния контролно-пропускателен пункт и не са го видели да се качва. Джихан казва на Кудрет, че все още не може да преглътне стореното от Фърат, но признава, че той е Карабей и че въпреки опита му да го убие няма да допусне да му се случи нещо лошо. Ахмет съветва Джихан да разбере, че прошката не означава да се пренебрегне стореното. Според него тя освобождава сърцето, докато гневът го разяжда отвътре.
Когато Гюл пристига без Фърат, Кадер е разстроена. Баран не вярва, че Джевахир е заминал за Цюрих и се връща в лятната къща, а този път Джихан отива с него с надеждата да убеди Фърат. Наблюдавайки Фърат от скривалището си, Джевахир се подиграва, че той се е върнал там, откъдето е започнал, съвсем сам. Шаир потвърждава, че е издълбал инициалите на жертвата върху куршума.
В имението Азаде прави съкрушително признание пред снимката на Айтен. Тя признава, че е взела бебето на Айтен от ръцете ѝ и го е дала на Хаджер и Хасан, защото те не са могли да имат дете. Тогава не е могла да си представи, че Хасан ще се окаже толкова жесток. Азаде се пита дали всичко щеше да бъде различно, ако Кудрет беше отгледал Фърат, и дали тогава един брат щеше да се обърне срещу друг. Тя осъзнава, че Баран и Джихан са отишли да върнат своя брат, без да знаят истината.
Фърат отново отказва да се върне, защото смята, че в имението няма място за него. Джихан го моли да остане за няколко седмици, докато заплахата бъде неутрализирана, а след това да отиде където пожелае. Баран добавя, че каквото и да се е случило между тях, Карабеите трябва да се обединят срещу Джевахир. Фърат най-накрая се съгласява.
Когато се обръща, Джевахир стреля. Фърат пада, а Джихан прегръща братовчед си, който всъщност е негов брат, и го моли да се държи, докато викат линейка.
