Вижте повече
„Кървави цветя“, с. 2 еп. 125 и 126 - Защо Баран удари Джевахир?
Докато семейство Карабей трескаво се подготвя за сватбата на Фърат и Гюл, сенките на миналото и подлите интриги заплашват да унищожат всичко. Шокиращо разкритие за опит...
Дилан и Баран се карат. Той ѝ казва, че ако излезе през вратата, няма да може да се върне. Дилан не се отказва и си тръгва.Тя отива при майка си и ѝ признава, че наистина е вярвала, че имението Карабей вече е нейният дом. Тя не разбира как може просто да се откъсне от всичко, което я свързва с мъжа, когото обича. Сабиха се опитва да я успокои. Казва ѝ, че животът не е толкова прост и че понякога нещата не са такива, каквито изглеждат. Моли я да не взима решения само заради болката, която изпитва в момента.
Сабиха продължава да говори с Дилан и ѝ казва, че когато човек е ядосан, понякога казва думи, които не мисли истински. Според нея решението не е да се трупа обида, а да се говори. Дилан обаче не е съгласна. Тя казва, че не можеш да изгониш човек, когото обичаш. Вратата към нея никога не е трябвало да бъде затваряна.
Баран е изпълнен с гняв и разочарование. Той не успява да овладее емоциите си и рита фотьойла в кабинета си. Когато брат му влиза и пита какво се е случило, Баран му казва, че Дилан си е тръгнала.
Хасан се хвали, че е успял да раздели сина си и „прислужницата“ и че скоро двамата ще се разведат. Фират не издържа и му казва всичко, което е натрупал в себе си. Признава, че за първи път в живота си се е почувствал истински обичан. Гюл го е видяла като мъж, когато дори собственият му баща никога не го е направил. Казва му, че е разрушил всичко заради собствените си планове и че цял живот го е наранявал. Накрая му казва, че не иска никой друг да има баща като него.
Сабиха се опитва да накара Дилан да хапне поне малко от любимото си ястие. Дилан отказва и казва, че храната само ще я накара да се почувства още по-зле. Тя благодари на майка си, че я е приела. Сабиха ѝ казва, че нейната врата и сърцето ѝ винаги ще бъдат отворени за нея. Обещава, че ще бъде до нея дори когато греши или когато падне.
Бащата на Баран го съветва да потърси Дилан. Казва му, че бракът означава двама души да вървят заедно, дори когато е трудно. Не трябва да я оставя само заради един спор. Казва му, че ако тя не вдигне телефона, трябва да опита отново. Ако вратата е затворена, трябва да почука още веднъж. Не трябва да се отказва.
Фират отива при Гюл и признава всичките си грешки. Казва ѝ, че нейната любов го е променила и го е направила по-добър човек. Той ѝ казва, че ще приеме всяко наказание, което тя реши, но я моли да не убива любовта им. Гюл признава, че все още го обича, но казва, че ситуацията е прекалено тежка. Според нея най-болезненото зло е това, което идва от човека, когото обичаш. Тя има нужда от време, за да помисли.
Баран отива да види Дилан.
