Всички в имението са шокирани, когато осъзнават, че не Дилан, а Деря е тази, която ще бъде изгонена. Баран хвърля доказателствата на масата и казва на Деря, че знае всичко. Той изисква тя да признае, преди да може да си тръгне. Деря отказва да признае и настоява, че дрехите не са нейни. Баран не вярва на лъжите ѝ.
Дилан все още е в шок, че Баран в крайна сметка ѝ вярва.
Деря се обръща към Дилан и саркастично празнува победата си. Дилан отговаря, че никой не е спечелил, защото тя не се е състезавала с никого. Баран се намесва в разговора им и предупреждава Деря да не споменава повече името на Дилан.
Когато Азаде се опитва да си тръгне, Баран повишава глас и ѝ заповядва да остане. Но Азаде вече е решила да се върне в селото си. Дилан отива при Баран и му казва, че не е знаела за разследването му. Тя обяснява, че е мислила, че той просто не ѝ вярва, и е носила тази болка в себе си дни наред.
Баран казва на Деря, че Дилан ще реши съдбата ѝ. Дилан отвръща, че ако Деря има още капка достойнство, да живее с тази вина ще бъде най-тежкото ѝ наказание. Междувременно Деря гори от ярост и иска отмъщение. Тя измисля смъртоносен план, за да елиминира Дилан завинаги — план, който ще застраши и Баран.
Директорът на училището казва на Сена, че може да се върне в училище, защото някой е покрил разходите за обучението ѝ. Сена започва да разследва кой е платил стипендията ѝ. Джихан не иска тя да разбере, че той е този, който стои зад това. Той моли директора на училището да му помогне да запази тайната.
Али продължава да работи по пъзела и няма да се откаже, докато не намери парите си. Но той не е единственият, който търси същите улики — Рана също се опитва да разгадае мистерията.
Баран и Дилан пият чай и ядат сладкиши заедно. Баран пие от чашата, която Деря тайно е отровила.
