Кудрет произнася името на Дилан. Семейството се втурва към него, обзета от радост, че се подобрява. Азаде трудно може да повярва, че синът ѝ се е възстановил. Фърат развълнувано казва на баща си, че чичо му най-накрая оздравява. Хасан стои замръзнал, без да може да помръдне или да реши какво да прави.
Баран изпитва дълбока благодарност към Дилан за всичко, което е направила. Той вярва, че без нейната решителност те никога не биха видели този ден. Казва, че тя му е върнала баща му и че дори да ѝ даде целия свят, това няма да е достатъчно, за да ѝ се отплати. Дилан отговаря, че любовта на Баран и начинът, по който той я гледа, са достатъчни.
Баран казва на Дилан, че не иска повече да отлага бъдещето им. Той я моли да поговори със семейството си, за да може официално да поиска ръката ѝ. Двойката прекарва щастливи мигове заедно, а Баран я закача нежно, като казва, че изглежда още по-красива, когато се изчервява.
Когато Дилан пристига в дома на родителите си, тя си спомня колко пъти е идвала там със сълзи на очи. За първи път от много време насам тя се чувства истински щастлива. Баран ѝ казва, че заслужава най-хубавите и красиви неща в живота.
Новината, че семейство Карабей ще дойдат, за да поискат официално ръката на Дилан, се разпространява в дома на семейство Демир. Подготовката започва веднага.
