Кристина Апългейт е родена на денят на 25 ноември, 1971 в Лос Анджелис.
Майка и Нанси Прайди е звезда от ТВ сериали, а баща и Робърт заема висока длъжност в звукозаписната индустрия. Кристина е единственото дете от този брак на родителите си. Те се развеждат, когато тя е още малка и Нанси (при която остава Кристина), като актриса и певица оказва голямо влияние върху интересите на дъщеря си.
„Аз съм актриса, откакто съм се пръкнала” казва Кристина Апългейт в едно интервю. Тя дебютира в телевизията в ръцете на майка си на 3-месечна възраст, докато Нанси играе постоянната си роля в известния сериал "Дните на нашия живот". От този момент нататък бъдещето на Кристина в актьорската професия е подпечатано. След участията си в няколко реклами 7-годишната Кристина постига първите си успехи. И оттогава успехите и не спират.
Кристина Апългейт се появява в няколко филма и телевизионни шоута още преди да навърши петнайсет години. На тази възраст тя получава най-известната си роля – невероятно празноглавата Кели Бънди в успешния комедиен сериал "Женени с деца".
С тази роля Кристина привлича вниманието не само на американската, но и на публика от цял свят. Няма съмнение, че възможността да играе Кели Бънди е божи дар за Кристина, но както много актьори, и на нея и се налага да се бори за да се освободи от наложеният и стереотип. В нейния случай Кели е точно противоположна на истинската Кристина.
Финалната завеса се спуска над "Женени с деца" през 1997, след единайсет успешни сезона. Въпреки, че за Кристина е тъжно да се раздели с телевизионното си семейство, тя се впуска с интерес в търсене на нови актьорски предизвикателства – особено в киното. Но междувременно се снима в още един ТВ комедиен сериал – Джеси (1998-2000), вдъхновена от това, което е преживяла като дете в собственото си семейство.
Същата година Апългейт играе с Марк Уолбърг екшън-комедията „Големият удар” и в мафиотската пародия на Джим Абрахамс „Mafia!” (1998). Играе и заедно с бъдещия си съпруг, Джонатан Шек, в гимназиалния трилър „The Giving Tree” (1999). Следва участието ѝ в двойната роля на принцеса и съвременна жена в партньорство с Жан Рено в римейка на френската комедия за пътуване във времето „Гости от миналото” (2001).
По-добре е посрещната като най-добрата приятелка на Камерън Диас в женската комедия „Най-сладкото нещо” (2002), и в следващия ѝ филм „Поглед от върха” (2003), отново комедия, с Гуинет Полтроу. През 2004 продължи с комедиите с главната женска роля а във „Водещият” заедно с Уил Ферел.
През пролетта на 2005, докато играе главната роля на Бродуей в легендарния мюзикъл „Сладката Чарити”, Аплъгейт нарани глезена си и продуцентите бяха решили да спрат постановката, но тя успя да ги убеди да преразгледат решението си и след по-малко от две седмици се завърна на сцената за радост на публиката.
