„Кървави цветя“, с. 2 еп. 162 - Дилан намира писмото на Дживахир!

Рожденият ден на Дилан се превръща в специален момент за цялото семейство. Един по един всички от семейството ѝ отправят своите пожелания. Дилан признава на Баран, че никога досега не се е чувствала толкова щастлива. Семейството разрязва тортата, украсена с тяхна обща снимка. По-късно, докато танцуват, Баран обещава на Дилан, че това е само началото. Те ще празнуват още много рождени дни заедно, а семейството им ще се разраства с деца и един ден — с внуци.

Когато остават насаме, майката на Дилан ѝ разказва за първите ѝ рождени дни. Това е първият рожден ден, който двете празнуват заедно, откакто са били разделени, когато Дилан е била бебе. Баран усеща, че разговорът е станал емоционален, и отива при тях. Дилан го успокоява, че просто си припомнят миналото.

По-късно Баран остава насаме с Дилан и ѝ подарява колие, което тя трябва да носи след раждането на бебето. Той ѝ разказва и историята на книжката за оцветяване, която баща му им е подарил. Като момче Баран и брат му продавали вода на пазара, за да съберат пари за нея. Когато най-накрая я купили, учителката я конфискувала. Баран смятал, че книжката е била унищожена. Едва сега разбира, че баща му тайно я е пазил през всичките тези години за бъдещото си внуче.

Докато семейството празнува, Дживахир продължава да крои планове от затвора. Той е ядосан, че писмото му до Баран все още не е стигнало до него. Дживахир се свързва с Хасан, който е на празненството, и го притиска да намери писмото и да се погрижи Баран да го види. Хасан се измъква и претърсва кабинета на Баран. Накрая оставя писмото на място, където със сигурност ще бъде забелязано.

На следващата сутрин в имението цари спокойна атмосфера. Всички се шегуват и спорят колко куфара ще им са нужни за предстоящото пътуване, което Джихан е организирал. Фърат обаче забелязва, че баща му се държи странно.

Дилан и Баран слизат за закуска. Кудрет също слиза и казва на сина си, че Дживахир иска да се свърже с него. Баран заявява на баща си, че не иска да има нищо общо с Дживахир. Той смята, че Дживахир просто се опитва да го провокира от затвора.

По-късно Дилан влиза в кабинета на Баран, за да потърси зарядното си. Там тя открива писмото, което Хасан е оставил. То е изпратено от Дживахир и е адресирано до Баран. Баран влиза в стаята и Дилан крие писмото зад гърба си.