„Кървави цветя“, с. 2 еп. 142 - Джевахир готви фатален удар срещу Баран!

Баран заварва Дилан да седи изправена, вместо да си почива. Тя възразява, че й е било скучно. Той й напомня, че е време за разходката ѝ. Тя просто завърта очи и се съгласява.

Джевахир изисква Сабахат да му върне проекта на Дилан. Сабахат отказва. Джевахир я заплашва, като казва, че е бил учтив, като първо се е обадил, но не обича да му казват „не“. Казва ѝ да отиде да поговори с дъщеря си и да вземе проекта.

Кадер припомня старата поговорка, че бебето прилича на този, който е по-обичан. Дилан казва на Баран, че бебето определено ще прилича на него. Баран казва, че не, бебето ще прилича на нея. Те се съгласяват, че всъщност няма значение.

Баран пита Кудрет как се е почувствал, когато е станал баща. Кудрет признава, че в началото е бил смаян, а после е почувствал, че може да се победи с целия свят. Но животът не му е дал шанса да защити синовете си така, както е искал.

Кадер затопля супа за Дилан и когато се връща, открива, че я няма. Тя не е на горния етаж, нито в стаята, никъде. Паниката започва да се настанява. Баран разбира за това и започва да прави обаждания, изпращайки охраната да я търси.

Джихан намира Дилан, която се крие. Тя моли своя шурей да не казва на никого къде е. Но е твърде късно. Баран е на път и е бесен. Баран се изправя срещу Дилан, защото го е изплашила. Тя признава, че се е задушавала от цялото това внимание. Те се договарят.

Джевахир се появява в имението и изисква среща, като казва, че е загубил твърде много пари, за да си тръгне просто така. Баран влиза и студено му напомня: никой не го е принуждавал да се занимава с този бизнес. В търговията не винаги получаваш това, което искаш. Джевахир кълне, че това означава война.

Дилан казва на Баран, че изобщо не вярва на Джевахир. Очите му, маниерите му, всичко изглежда подозрително. Баран е съгласен, че трябва да бъдат внимателни, но казва, че вече не си струва да се говори за него.

Азаде, Сабахат и Дилан разглеждат каталози с бебешки мебели. Азаде настоява за синьо. Сабахат настоява за розово. Започват да се карат коя от бабите е права. Баран и Дилан се намесват решително: те са родителите и те ще решат. Всички млъкват.

Фърат разговаря с Кудрет. Той се отваря: собственият му баща никога не му е давал любов, никога не го е потупвал по гърба, никога не го е оставял да плаче на рамото му — просто му е крещял, а после му е пъхал пари в джоба, за да компенсира. В продължение на години Фърат е смятал, че това е любов. После Гюл му е показала какво е истинската любов. Той се кълне, че собственото му дете ще порасне, знаейки какво е любовта, и знаейки, че баща му стои като планина зад гърба му.

Баран и Дилан не могат да се споразумеят за детските мебели. Той избира практичните сиви, а тя – цветните и сладки. Смеят се, осъзнавайки, че звучат точно като майките си.

Джевахир казва на Шахир, че му е изчерпано търпението. Трябва да нанесат удар и знаят точно кого да използват. Обажда се на Хасан и му нарежда да саботира спирачките на колата на Баран. Хасан се паникьосва, казвайки, че не може да направи това. Джевахир го заплашва. Хасан се предава и се съгласява.

Цялото семейство се включва в гласуването за двата варианта за мебели. Сабахат избира този на Дилан. Азаде избира този на Баран. Всички останали се включват в дискусията. Гласуването завършва с равенство 4-4. Те се смеят, че са се карали за мебели точно като родителите си. Но сега са в патова ситуация и не знаят как да я разрешат. Дилан предлага да попитат Ахмет. Тръгват да го търсят, като всеки от тях е самодоволно убеден, че Ахмет ще застане на тяхна страна. Баран има предчувствие, че нещо лошо ще се случи.