„Кървави цветя“, с. 2 еп. 141 - Баран поставя строги правила на Дилан!

Всички са се събрали около масата, за да отпразнуват новината за бебето.

Азаде изважда бебешките дрешки на Баран. Това са малки дрешки, които покойната му майка Айтен е ушила сама. Тя казва, че ги е пазила за детето на Баран. Дилан е трогната. Азаде говори за възрастта си и казва, че иска да предаде тези неща, докато все още може. Баран нежно я прекъсва и ѝ казва да не говори така. Скоро тя ще се разхожда из града с внучето си.

След това Азаде изважда специално колие. Тя го е носила, когато се е родил Баран, а след нея го е носила Айтен. Сега е ред на Дилан като съпруга на главата на семейство Карабей. Азаде слага колието на Дилан.

Джихан се шегува, че ще разглези племенника си. Всичко, което брат му му забранява, той ще му позволява. Баран се смее. Всички обсъждат дали бебето ще е момче или момиче. За тях няма значение, стига да е здраво и добросърдечно. Дилан е уморена и Баран настоява да си почине. Дори на шега я заплашва, че ще я занесе горе пред всички.

Азаде отвежда Сабахат настрана. Тя ясно ѝ казва, че Сабахат може да седи на тази маса само заради Баран и бебето. Тя все още не ѝ е простила. Сабахат казва, че разбира и вероятно би се чувствала по същия начин. Тя признава, че всяка нощ в съня си плаща за това, което е направила.

Дилан стои пред хладилника и не може да реши какво да яде. Всичко ѝ изглежда вкусно. Баран я закача, че ѝ отнема цяла вечност. Тя казва, че бебето иска всичко наведнъж. Баран ѝ подава по малко от всичко. После на шега ѝ припомня как веднъж е смесила прекалено много вкусове и след това е хукнала към банята. Двамата се смеят.

Бащата на Джевахир нахлува бесен в кабинета му. Той е чул всичко за провалените планове, изгорените пари и унижението от Карабеите. Казва на Джевахир, че още от дете е позор за него и постоянно се проваля, Предупреждава го сам да оправи тази каша. След като баща му си тръгва, Джевахир остава бесен и обещава, че всички ще си платят.

Баран взима една от старите си бебешки дрешки и се чуди как някога е бил толкова малък. Казва на Дилан, че скоро тяхното бебе ще носи тези дрехи. Пита я дали мисли, че бебето може да ги усеща. Тя му отговаря, че да. То усеща колко много го обичат.

Фърат разказва как е израснал без майка. Спомня си как е гледал Айтен, майката на Баран, да гали косата му и го нарича „сине“. Тя забелязва, че Фират ги гледа отстрани, и винаги го вика при тях. Гали и неговата коса, за да не се чувства самотен. Но Фърат казва, че дори тази любов не успява да запълни празнината от липсата на собствената му майка. Като дете той гледа в очите на хората и се надява някой да запълни тази празнина. Никой не успява, докато не се появява Гюл.

Джевахир се опитва да се свърже с Дилан. Тя вижда името му на телефона си и отказва да вдигне. Баран я успокоява и казва, че сам ще се погрижи за Джевахир. Дилан му казва, че повече никога не иска да има нищо общо с този мъж.

Баран подава на Кадер разпечатан хранителен план и ѝ казва, че Дилан трябва да яде всичко от него по график. Дилан се нервира. Тя е бременна, а не болна. В списъка има праз, а тя мрази праз. Баран и Кадер се обединяват срещу нея и ѝ казват, че всичко от списъка ще бъде в чинията ѝ, независимо дали ѝ харесва.

Баран казва на Сабахат, че Джевахир е звъняла на Дилан тази сутрин. Сабахат обещава да оправи проблема.