„Кървави цветя“, с. 2 еп. 136 - Дилан припада!

Дилан казва на Баран, че не вярва, че двамата ще бъдат добри родители. Той я обвинява, че просто не е готова да има дете. Тя му отвръща, че той е прекалено контролиращ и това ще му попречи да бъде добър баща. Той я нарича прекалено либерална. Накрая Дилан се разплаква, защото смята, че никога истински не е вярвал, че тя ще бъде добра майка, въпреки че винаги й е казвал обратното.

Докато двамата спорят, Кудрет влиза в стаята и пита дали всичко е наред. Дилан веднага си тръгва, защото не иска никой да я вижда разстроена.

Дилан и Джихан разговарят. Джихан идва да провери как е тя, защото се чувства виновна за случилото се между нея и брат му. Дилан го успокоява, че вината не е неговата. Двамата решават по-късно да седнат с цялото семейство и спокойно да обсъдят въпроса с училището.

Ясмин изпуска нещо и се подготвя Харун да се ядоса, но той реагира неочаквано мило. Тя остава объркана от поведението му.

Дилан и Гюл водят откровен разговор. Гюл признава, че се чувства изгубена и вече не знае къде е мястото ѝ. Дилан я успокоява и й казва, че когато човекът, когото обичаш, е до теб, всяко място може да се превърне в дом.

Джихан казва на баща си и на Баран, че иска да напусне училище, за да помага на брат си. Баща му и Баран не са съгласни. Те му казват, че го ценят, но в момента най-важното е да завърши училище и да ги накара да се гордеят с него. Накрая стигат до компромис: той ще продължи с университета тази година, а след това отново ще обсъдят бъдещето му.

Сабахат казва на Хавин, че е сънувала Дилан в коридора на болницата и се е събудила цялата в студена пот. Тя се обажда на Дилан, която признава, че й е било лошо и й се е виело свят, но обвинява за това храната от сватбата. Сабахат не й вярва и започва сериозно да се тревожи.

Баран чака Дилан да му се извини, но никой от двамата не иска да отстъпи. Дилан казва, че всъщност той трябва да се извини. Баран отрича да е казвал, че тя ще бъде лоша майка. Спорът им се разгаря, докато Дилан внезапно не припада. Баран я хваща, преди да падне. Той настоява да я заведе на лекар, но тя отказва.

Сабахат не успява да се свърже с Баран. Тя продължава да му звъни, но той е зает. Започва да се паникьосва. След като обсъжда симптомите на Дилан, стига до извода, че само Баран може да я убеди да отиде на лекар.

Дилан пристига при майка си. Тя се разплаква и признава, че се е скарала с Баран, че е казала неща, които не е трябвало да казва, че й се вие свят и не знае какво й има. Майка ѝ предлага да отиде на лекар, но Дилан отново отказва. Тя е уморена да слуша същото.

Дилан става, за да отиде до тоалетната, но малко след това пада на пода. Майка ѝ веднага се втурва към нея, вика името ѝ, разтърсва я и я моли да отвори очи.

По време на среща за минното дело Баран вижда, че Сабахат му звъни.