„Кървави цветя“, с. 2 еп. 118 - Баран взе решение за заминаването на Дилан!

Баран не иска Дилан да замине за Франция. Двамата бързо започват да се карат за пътуването. Дилан обяснява, че не става дума за почивка, а за едноседмичен семинар, свързан с дипломната ѝ работа. Тя му разказва колко много означава за нея този семинар. Баран ѝ казва, че се гордее с всичко, което е постигнала, и че никога не би застанал на пътя на мечтите ѝ. Но предвид опасността, пред която са изправени, той не може да понесе мисълта, че тя ще пътува сама. Освен това не може да замине с нея, защото през тази седмица има важна среща. Преди да успеят да приключат разговора, Баран получава телефонно обаждане и трябва да се оттегли.

Фърат моли Гюл да не се отказва от любовта им. Гюл казва, че не се е отказала, но най-накрая е приела истината. Казва, че е уморена да я третират като прислужница. Фърат настоява, че никога не я е виждал по този начин. Казва, че думите, които е изрекъл, са били само с цел да защити нея и брака им. Наблизо Джеврийе и съпругът ѝ тихо наблюдават и си шепнат, чудейки се дали двойката се разделя или се събира отново. Гюл пита Фърат дали наистина се срамува, че е женен за прислужница, заради репутацията си на успешен бизнесмен. Думите ѝ го оставят безмълвен.

Джеврийе утешава Гюл. Казва, че някои болки избледняват с времето, но други рани остават дълбоко в сърцето. Може би някои хора просто не са предназначени да бъдат заедно. Тя насърчава Гюл да плаче и ѝ напомня, че времето лекува всяка рана.

Сабиха се обажда на Дилан и нежно ѝ казва, че ако семинарът ще предизвика проблеми между нея и Баран, може би не бива да ходи. Дилан казва, че ще отиде и вярва, че Баран в крайна сметка ще разбере.

В същото време Баран разговаря с баща си. Той казва, че се възхищава на решителността на Дилан и на желанието ѝ да помага на хората. Все още се чувства виновен, че образованието и кариерата ѝ са били прекъснати. Въпреки това не се чувства спокоен да я остави да пътува сама, докато те са в опасност. Баща му казва, че изглежда вече е взел решение. Баран признава, че е така.

Дилан отново говори с Баран и го моли да я подкрепи. Казва му, че щастието е също толкова важно, колкото и безопасността, и че не могат да позволят на страха да контролира живота им. Казва, че е готова да продължи да спори, докато той не се съгласи. Вместо това Баран я изненадва и й казва, че ще заминат заедно. Дилан му благодари със сълзи в очите. Баран ѝ казва, че нищо не е по-важно от нейното щастие.

Джевахир се обажда на Дилан, за да разбере какво се е случило. Тя с радост му казва, че Баран е съгласен с пътуването и ще замине за Париж с нея. След разговора Джевахир се оплаква на Шахир, че са решили проблема прекалено бързо. Той се е надявал пътуването да вкара по-голям клин между тях, така че сега ще трябва да измисли друг план.

Докато се подготвят за пътуването, Дилан си опакова удобни дрехи, защото иска да разгледа Париж пеша с Баран. Той ѝ помага да избере тоалет за презентацията ѝ. Дилан се притеснява, че френският ѝ е ръждясал, защото не го е говорила от години, но Баран ѝ казва, че ще ѝ се върне веднага щом пристигнат. По-късно те планират пътуването си заедно, и Баран ѝ казва, че да сбъдне мечтите ѝ е най-голямото му щастие.

Дилан репетира презентацията си за подобряване на качеството на живот на хората с диабет. Тя моли Баран да я заснеме, за да може след това да се види и да се усъвършенства. На шега му напомня да не заспи този път. Баран се смее и признава, че не може да се концентрира, защото е прекалено разсеян от това колко е красива тя.

Гюл се обажда на Кадер. Разказва на майка си, че Фърат я е намерил, но Кадер настоява, че не тя е разкрила къде се е скрила. Гюл казва, че няма намерение да се връща. Междувременно Азаде казва на Кадер, че е по-добре Гюл да стои настрана, като твърди, че тя само се обърква и взима лоши решения, когато е наоколо.

Пристига пратка за Баран. Веднага щом я отваря, той осъзнава, че е изпратена от врага му като предупреждение и начин да го провокира.