Ако в Челопечене е имало барут, София да очаква киселинен дъжд
- това заяви в специално интервю за EBF|Икономика ТВ с проф. д-р Рангел Гюров
„Ако при взривовете във военния склад за боеприпаси в Челопечене е имало барут, над София е много вероятно да завали киселинен дъжд” - това заяви в интервю за EBF|Икономика ТВ излъчечо днес, проф. д-р Рангел Гюров – ръководител на департамент „Науки за земята и околната среда” в Нов български университет. Рангел Гюров е доктор по геология и минералогия и е специализирал теория на вероятностите, математическо моделиране и механика на скалите.
Според Проф. д-р Гюров, ако сред емисиите в Челопечене наистина е имало барут и скоро в столицата завали дъжд, то можем да очакваме той да има негативно отражение върху хората и да предизвика кожни алергии и аспираторни проблеми. Такива се наблюдаваха преди много години, когато в „Кремиковци” се преработваше руда, съдържаща пирит, т.е. сяра. Поражения ще има също и върху листата на дърветата, обясни още Проф. д-р Гюров.
Проф. д-р Гюров не изключи и вероятността трусът от 3,2 по Рихтер, усетен в столицата, да е предизвикан от по-силните експлозии в Челопечене, но обясни, че той е прогнозирал доста по-рано подобно сеизмично събитие и затова не е останал изненадан. Според него страната ни е крайно неподготвена за едно по-сериозно земетресение, въпреки че 98% от българската територия се намира в сеизмична зона.
Д-р Гюров обясни, че в България няма изградени системи за ранно предупреждение, а само за наблюдение, които регистрират вече случилото се явление.
„На базата на това може да се изготви прогноза за броя на жертвите и как трябва да се реагира след евентуално бедствие, но това вече е постфактум. Идеята в цял свят е да се правят прогнози преди самото събитие, за да могат да се вземат адекватни мерки и да се намали броят на жертвите” – каза още той.
По думите на професор Гюров, внедряването на система за ранно оповествяне на бедствията и авариите у нас би струвало на държавата не повече от 2 млн. долара, докато щетите от едно разрушително бедствие за България – по изчисленията на Световната банка, ще са за над 5 млрд. долара. Гюров и неговият екип са разработили такава система, която е била представена на вицепремиера и министър на извънредните ситуации Емел Етем преди 3 години, но не са били предприети никакви конкретни действия от страна на държавните институции за внедряването й.
- това заяви в специално интервю за EBF|Икономика ТВ с проф. д-р Рангел Гюров
„Ако при взривовете във военния склад за боеприпаси в Челопечене е имало барут, над София е много вероятно да завали киселинен дъжд” - това заяви в интервю за EBF|Икономика ТВ излъчечо днес, проф. д-р Рангел Гюров – ръководител на департамент „Науки за земята и околната среда” в Нов български университет. Рангел Гюров е доктор по геология и минералогия и е специализирал теория на вероятностите, математическо моделиране и механика на скалите.
Според Проф. д-р Гюров, ако сред емисиите в Челопечене наистина е имало барут и скоро в столицата завали дъжд, то можем да очакваме той да има негативно отражение върху хората и да предизвика кожни алергии и аспираторни проблеми. Такива се наблюдаваха преди много години, когато в „Кремиковци” се преработваше руда, съдържаща пирит, т.е. сяра. Поражения ще има също и върху листата на дърветата, обясни още Проф. д-р Гюров.
Проф. д-р Гюров не изключи и вероятността трусът от 3,2 по Рихтер, усетен в столицата, да е предизвикан от по-силните експлозии в Челопечене, но обясни, че той е прогнозирал доста по-рано подобно сеизмично събитие и затова не е останал изненадан. Според него страната ни е крайно неподготвена за едно по-сериозно земетресение, въпреки че 98% от българската територия се намира в сеизмична зона.
Д-р Гюров обясни, че в България няма изградени системи за ранно предупреждение, а само за наблюдение, които регистрират вече случилото се явление.
„На базата на това може да се изготви прогноза за броя на жертвите и как трябва да се реагира след евентуално бедствие, но това вече е постфактум. Идеята в цял свят е да се правят прогнози преди самото събитие, за да могат да се вземат адекватни мерки и да се намали броят на жертвите” – каза още той.
По думите на професор Гюров, внедряването на система за ранно оповествяне на бедствията и авариите у нас би струвало на държавата не повече от 2 млн. долара, докато щетите от едно разрушително бедствие за България – по изчисленията на Световната банка, ще са за над 5 млрд. долара. Гюров и неговият екип са разработили такава система, която е била представена на вицепремиера и министър на извънредните ситуации Емел Етем преди 3 години, но не са били предприети никакви конкретни действия от страна на държавните институции за внедряването й.
