Лица Актьори

Интервю с Патрик Хюзингер

1 коментар

Интервю с Патрик Хюзингер, който изпълнява главната мъжка роля в сериала "Забравена".

Интервю с Патрик Хюзингер, който изпълнява главната мъжка роля в сериала "Забравена".

Как бихте описал героя си?

П.Х.: Ник е агент от ФБР, човек преживял огромна травма. Той е изгубил съпругата си преди шест години и животът му в началото на сериала се намира в етап, в който е успял някак да събере парчетата така, че да води що-годе нормален живот. Отвън всичко изглежда добре, но отвътре той е само една празна черупка на предишното си аз. Ник е интровертен, изразява чувствата си по доста различен начин от повечето хора и по-голямата част от болката му седи погребана дълбоко в него.

Трябваше ли да усвоите нови умения, за да можете да го изиграете по-добре?

П.Х.: Да, трябваше да се науча на нови неща, но не в смисъла, в който е въпросът Ви – за да изиграя специално Ник, а този сериал за мен беше първият, в който снимахме всички десет епизода по едно и също време. За първи път участвам в сериал, който се снима на принципа на игралните филми, т.е. локацията е водеща. Това означава, че на една и съща локация снимаме да кажем сцена от епизод 1, в която жена ми все още е в неизвестност и веднага след това, трябва да заснемем сцена от епизод 5, в която тя вече се е завърнала и ми се случва нещо много травматично, и после в рамките на същия ден трябва да се снима нещо и от епизод 10. Това е сериозно изпитание за всички нас като актьори, не само отстрана на действието, а и от чисто емоционална гледна точка. Това е като да жонглираш с много топки наведнъж, но същевременно е и забавно, а и държи мускулите във форма.

Интервю с  Патрик Хюзингер

Какво Ви привлече в историята?

П.Х.: Първо ме грабна сценария. Получих го както повечето актьори, след това трябваше да се явя на прослушване, но още докато го четях се усетих привлечен. Обикновено, когато имаме криминален трилър от този тип, не се налага да опознаваш героя си, т.е. да си наясно с личния му живот, какво прави, когато се прибере от работа, какво го мотивира да става всяка сутрин от леглото, освен ако не е филм на Хичкок или някой от филмите за Борн, където имаме сценарий, базиран на героите. Този сценарий беше точно такъв и следващото нещо, което си помислих беше, че за подобен сценарий е необходим режисьор от най-високо ниво. Когато попитах кой ще режисира и получих отговора - Одед Ръскин, веднага разрових нета, но не намерих нищо от неговите телевизионни програми и затова помолих от кастинг агенцията да ми изпратят сериалът му сниман в Израел – False Flag. Седнах, изгледах всичко за една нощ и рано сутринта се обадих отново в агенцията и им казах: „Не ме интересува ако Ръскин не хареса записът ми! Ако не го хареса – обадете ми се веднага, ще се явя отново, ще направя всичко, за да получа ролята“! Бях убеден в стойността на сценария, но след като видях и на какво е способен режисьора, не можех да си позволя лукса да изпусна тази възможност!

Имате няколко изключително емоционални сцени. Как се подготвяте за тях?

П.Х.: Много от актьорите разполагат с набор от заучени методи, с които се готвят за емоционалните сцени. Аз не съм много по методите, но все пак съм си откраднал нещо. Например – с отварянето на очите сутринта, още преди да съм станал от леглото, се обработвам и настройвам на вълните на необходимата енергия, особено за силно емоционалните сцени, всичко започва да ври и кипи вътре в мен. И после, трябва да я опазя тази енергия, да я задържа, да ѝ подавам по малко, за да я подхранвам, докато не дойде моментът, в който чуя „Action” и тогава просто я изливам от себе си. Сложното в случая с Ник е, че травмите, с които се бори са много и най-различни през всичките десет епизода, затова имах нужда от доста подробни разяснения от психологическа гледна точка, трябваше да разбера как това човешко същество минава през всичко това, успява ли да преодолее скръбта си или не.

Кои са водещите теми за Вас в „Забравена“?

П.Х.: Любовта и доверието. Можете ли да обичате себе си? Колко далече бихте отишли за тези, които обичате? Какво сте готови да направите за любимите си хора? Имате ли доверие в себе си? Можете ли да се доверите на себе си, че ще вземете правилните решения в сложна ситуация, правилните решения от морална гледна точка, дори ако действията ви са грешни към момента? Това са въпросите, с които всички герои се сблъскват периодично в първите десет епизода на сериала.

Смятате ли, че това са универсални теми, които ще достигнат до международната аудитория?

П.Х.: Определено! Сигурен съм, че това, което ще достигне до всеки един човек, независимо от неговата народност е тази част от историята, която е тясно свързана със семейството. Всеки един човек има член от семейството си, когото обича или е обичал в някакъв момент, за когото е изпитвал страх или се е измъчвал. Знаем какво е да обичаме родителите си, знаем какво е да обичаме децата си, съпрузите си, партньорите си. И според мен ще бъде лесно за аудиторията да си зададе въпроса - ако аз попадна в подобна ситуация, дали бих стигнал толкова далеч, колкото тези герои? Дали бих пожертвал собствената си сигурност, за да опазя тези, които обичам?

Интервю с  Патрик Хюзингер

Как Ви се сториха снимките в България?

П.Х.: Обичам България! Винаги съм предпочитал да снимам на студено, отколкото на топло, а когато пристигнахме беше около -16 градуса и беше изключително красиво! Имам и член от семейството от България, женен за пряк мой роднина и доста съм слушал за тази страна, отдавна имах желание да я посетя и това беше първит път за мен. Другата приятна изненада беше екипът от българска страна, с който работихме – изключителни професионалисти, съсредоточени и отдадени на работата си, нещо което безкрайно уважавам. Кълна се в Бог, нямам търпение да се върна и да работя в България отново!

Защо предпочитате да снимате на студено, а не на топло?

П.Х.: От една страна, защото аз съм от Флорида, където нямаме сняг, но по-важното в случая е, че по някаква причина обичам да се усамотявам в хотелската стая, да се изолирам, да хибернирам, да се съсредоточавам. Когато навън е горещо и всичко ври и кипи от живот, е много по-лесно да се поддадеш на изкушенията и да се впуснеш в купона. Нещо като писателя в колибата в гората – оставаш сам с работата си и това е единственото, което има значение в момента, единственото, което съществува. Харесвам тази атмосфера, харесвам този манталитет.

Играли сте доста в театъра. Кое Ви харесва повече – сцената или снимките?

П.Х.: Това са две различни неща и затова ми харесват и двете. Когато снимаме, едно от преимуществата за мен е фактът, че на лентата можеш да запечаташ мисъл, не е нужно да я обличаш в думи, един добър близък план е достатъчен. Докато на сцената това не може да се случи, няма как зрителите да станат, да дойдат до теб и да те погледнат в очите, за да разберат какво мислиш в този момент. На сцената можеш да разкриеш мислите си, като ги разкажеш с подходящата интонация. Харесвам възможността, която камерата притежава - да улавя тънките нюанси на мисълта. От друга страна, когато снимаш, контактът с публиката липсва, ние не се виждаме, не взаимодействаме, а театъра притежава тази велика сила – аз съм пред вас, ние сме в едно и също помещение, аз имам да ви разкажа една история и не мога да спра, когато поискам, да прекъсна сцената и да си изляза, трябва да продължавам без да спирам.

Как беше работата с колегите Ви?

П.Х.: Според мен, най-големият подарък, който всички, които участваме в „Забравена“ получихме, е невероятният актьорски състав. Това са деликатни, талантливи, отдадени на работата си актьори, които всеки ден дават по нещо повече от себе си. Понякога в телевизията хората са доволни да си вземат чека накрая, да правят това, което е написано на листа и да не поглеждат встрани, но всички в тази продукция са заинтересовани нещата да се случват по най-добрия начин, да надграждат, всеки нов ден да са по-добри от изминалия, всеки инвестира и дава от себе си, раздава се до край. И нещо друго, което Одед Ръскин умее и прави – той събира актьори със здраво или направо липсващо его, които са щастливи да се посветят на историята и да я поставят преди личните си интереси.

Интервю с  Патрик Хюзингер

Можете ли да опишете любимата си сцена, която сте заснели до сега?

П.Х.: Те са няколко, но ако трябва да се спра на една тя е между мен и Кара Теобалд, която играе втората ми съпруга Алис. Току-що съм ѝ изневерил и се завръщам у дома, промъквам се в леглото, а тя усеща всичко, както повечето партньори правят в такива моменти – те просто знаят. Лежим гръб в гръб, разговаряме съвсем тихо и водим един от онези диалози, с които обикновено започва разрива между двама души, аз съм разкъсван от вина, а тя започва да осъзнава, че със завръщането си, Емили вече е протегнала ръка, за да издърпа карта от самата основа на нейната къща от карти и как всичко, което е изградила с търпение, любов и отдаденост ще се срути само за миг... 

Интересно, нали? Споделете тази публикация с вашите приятели във Фейсбук и Вайбър

Интересно, нали? Споделете тази публикация с вашите приятели във Фейсбук и Вайбър

Още публикации за: Патрик Хюзингер , Забравена

Трети сезон на сериала „Забравена“ с премиера в петък, 16 октомври 2020

И трети сезон на „Забравена“ с продукция изцяло в София

Втори сезон на оригиналната продукция на AXN „Забравена“, тръгва тази сряда от 21:00

Оригиналната продукция на AXN „Забравена“ се завръща с втори сезон на 15-ти май!

Оригиналната продукция на AXN „Забравена“ се завръща с втори сезон през 2019.