Какво се случва в епизод 70 на турския сериал „Имало едно време в Чукурова“, който може да гледате на 3 януари по Diema Family от 21:00 часа.
НА КРАТКО: Демир заедно с Гафур и работниците от фермата тръгват да търсят Хункsр. След няколко часа Демир я намира и тъй като е много притеснен, я завежда в болницата, но за щастие не се налага хоспитализация и същата вечер се прибират у дома.
На следващия ден Демир, заедно със Зулейха и бебето, се връща в чифлика. Дали Хункяр ще прости на Демир и ще ги приеме в чифлика отново?
Йълмаз спасява Мюжгян, а на следващия ден ѝ прави предложение.
ВСИЧКО ЗА турския сериал „Имало едно време в Чукурова“
Демир заедно с Гафур и работниците от чифлика тръгва да търси Хункяр. Часовете се точат, напрежението расте, но той не се отказва. Най-накрая я намира – изтощена и разтревожена. Без да губи време, Демир я завежда в болницата. След обстойни прегледи, лекарите го успокояват, че не е нужно -г-жа Хункяр да остане в болница. С облекчение Демир я отвежда обратно у дома същата вечер.
В чифлика Сание и Гафур ги посрещат със сияещи лица. Сание дори просълзява очи, докато гледа, че господарката е жива и здрава.
Демир внимателно наметва майка си със своето палто, за да не настине.
– Не е нужно, сине! – отсича Хункяр с твърдост, която не скрива хладното ѝ отношение. – Хайде, върви си!
Демир, обаче, пренебрегва думите ѝ и влиза заедно с нея в къщата. Настанява я в леглото.
– Г-н Демир, жена ви се обади и помоли да ѝ се обадите, когато се приберете – казва Сание.
– Хайде, върви си! Жена ти сигурно се тревожи! – добавя настойчиво Хункяр.
Демир обаче не помръдва.
– Сание, направи супа за майка ми и смени водата ѝ за пиене – нарежда той.
– Каква супа? Не съм гладна – продължава да е сърдита Хункяр.
Демир се обръща към Сание още веднъж:
– Повикай Гафур.
Хункяр продължава да настоява Демир да си върви.
– Не, майко! Ще кажа на Гафур да доведе Зюлейха и Аднан – обяснява Демир.
След секунди на вратата се появява Гафур.
– Викали сте ме, господине?
Преди Демир да успее да обясни, Хюнкяр вдига ръка.
– Не! Не! Гафур, свободен си! – отсича тя с твърдост.
Демир, не иска да спори с майка си, безмълвно прави знак на Гафур да изпълни заповедта на майка си. Гафур разбира и кимва леко, преди да напусне стаята.
Хюнкяр не издържа и гневно се надига на възглавницата:
– Демир, за бога, остави ме на мира и иди при жена си!
Очите му помръкват, но той остава непоклатим:
– Защо, майко? Не искаш ли да бъда тук?
– Не! Върви си! – нарежда Хункяр.
За щастие, Демир се вслушва в думите на майка си и си тръгва. Минути след това пред чифлика спира колата на Фекели. Той е чул за инцидента и пристига да се увери, че Хункяр е добре. Тя нервничи, когато Фекели влиза в гостната.
Фекели влиза с широка усмивка и веднага забелязва напрежението в очите ѝ.
– Ти откъде разбра? – пита го тя като се опитва гласът ѝ да бъде строг.
– Знам кога си се качила на коня, г-жо Яман, как да не знам кога си паднала от него – отвръща Фекели. – И все пак слава на Бога, открили са те точно на време.
Хюнкяр се опитва да скрие вълнението си.
– Добре съм. Нямаше нужда да идваш. – Тонът ѝ е строг, но думите ѝ звучат по-меко, отколкото тя би искала.
Фекели поставя ръката си върху нейната – едно простичко, но искрено движение, което сякаш казва всичко.
– Ще дойда, където и да си, за да разбера, дали си добре – заявява Фекели.
– Благодаря! – казва Хункяр и навеждайки се към Фекели тихо добавя –Но, това че се срещаме твърде често не е много уместно. Не идвай повече! Става ли?
Фекели мълчи. Очите му блестят със смесица от тъга и решителност.
– Чу ли какво ти казах? – настоява Хюнкяр.
– Чух… чух – отговаря той. – Но размишлявам. Мисля за старите времена и как препускат годините.
Той се усмихва тъжно и добавя:
– Остаряваме, г-жо Яман. Виждам го в огледалото всеки ден… но сърцето… то не остарява. Моето още си е младо. Същото е и с очите – те винаги ще виждат света така, както преди. Същите са… (Фекели говори за очите на Хункяр) същите огнени очи!
Хюнкяр замълчава, но за кратко. В стаята нахлува Сание, която изглежда леко смутена.
– Господарке, приближен на г-н Фекели е дошъл и чака отвън.
Фекели се обръща към вратата и вижда Четин да стои търпеливо.
– Какво има, Четин? – пита той с лека тревога в гласа.
Четин пристъпва напред и тихо казва:
– Господин Фекели, може ли за момент?
Фекели се доближава до Четин, а той му казва на ухо, че са отвлекли д-р Мюжгян.
Фекели си взема довиждане с Хункяр и ѝ казва, че трябва да тръгва защото е възникнал спешен случай.
– Юнкаждъ ли са замесени? – пита Фекели Четин в колата.
– Да, господине, те са били. Докторката е разговаряла с кака Назире, а Юнкаждъ са нападнали Ташбаш и са стреляли без да подбират. В суматохата са гръмнали и сина на Ташбаш, Сюлейман.
– Що за подлеци! – възмущава се Фекели. – За да не го затворят не са завели Сюлейман в болница, а са завели докторката при него.
Четин клати глава с горчивина.
– Така е, господине… но защо точно доктор Мюжгян?
– Защото г-ца Мюжгян е сама жена, Четин. Те не знаят, че тя има закрила. Няма как да знаят за Йълмаз, но вълците са силни, докато не се появи лъвът! Хайде побързай, за да им покажем къде е мястото им!
В същото това време Йълмаз вече е открил, къде са отвлекли Мюжгян. Той тихо паркира колата си, изважда пистолета си и се промъква в сградата. Вътре в сградата Йълмаз чува как Мюжгян казвана похитителите си, че не може да овладее ситуацията и трябва да заведат мъжът в болницата.
– Казах да продължиш! – изръмжава един от похитителите, насочвайки пистолет към нея.
– Повтарям ви, не мога да направя нищо повече. Той трябва да отиде в болница, да му прелеят кръв – настоява Мюжгян като гледа към ранения мъж, който диша тежко.
– Няма ли да оживее? – пита мъжът.
– Повтарям ви, не мога да направя нищо повече. В момента само се мъчи – отговаря Мюжгян.
Похитителят я поглежда хладно и след миг натиска спусъка. Изстрелът разтърсва помещението, а животът на ранения мъжа угасва пред очите на Мюжгян.
Тя стисва устни, за да не извика от ужас, когато пистолетът отново е насочен към нея. В този момент зад гърба на похитителите отекват изстрели. Йълмаз се е възползвал от секундата разсейване и открива огън. Единият от похитителите пада на пода, а другият панически бяга.
Йълмаз се втурва към Мюжгян и я придърпва към себе си.
– Свърши се… свърши се! – прошепва той, като я обгръща силно.
Тя се разтреперва в прегръдката му, а очите ѝ се пълнят със сълзи. В този момент отвън спира колата на Фекели.
– Йълмаз! – Фекели тича към сградата с насочен пистолет, готов да се бори, ако е нужно.
В този момент Йълмаз прегърнал Мюжгян излизат от сградата.
– Синко! Добре ли си? Не сте пострадали? Докторе? – Фекели ги оглежда с тревога.
– Добре сме – отвръща Йълмаз спокойно, макар погледът му да е напрегнат.
– Ако не беше Йълмаз… – започва Мюжгян със задавен глас, – той щеше да ме убие!
В този момент пристига полицията.
– Всичко свърши. Спокойно! – казва Йълмаз на Мюжгян.
Мюжгян го гледа право в очите и прошепва с треперещ глас:
– Ти ме спаси… Ти си причината да съм жива. Обичам те! Толкова много те обичам!
Мюжгян се вкопчва в Йълмаз, а той силно я прегръща.
– И аз те обичам – отвръща Йълмаз.
Почти да повярваме на думите на Йълмаз, но изражението на лицето му показва, че това признание не идва от сърцето му, а от нуждата да я успокои.
Мюжган е отведена в дома на Йълмаз и Фекели, за да се възстанови и да бъде защитена. Тя е благодарна за грижите им и остава да пренощува в стаята за гости.
Междувременно Йълмаз се прибира в спалнята си, където сяда на ръба на леглото и отваря кутийката с пръстените, за да погледне към годежния пръстен, който е купил за Мюжгян. Докато мислите му го отвеждат към друго време…
Вижда как подарява годежен пръстен на Зюлейха. Спомня си усмивката ѝ, пълна с надежда и обич, и очите ѝ, които сияят като звездите. Те мечтаеха за дом, за щастливо бъдеще, за всичко, което любовта им заслужаваше.
Любовта му към Зюлейха е огромна, дълбока и вечна. Всяка частица от него все още принадлежи на нея.
В същия този момент, в хотелската си стая, Зюлейха гледа през прозореца, мечтаейки за Йълмаз. Нощта е спокойна, но мислите ѝ са бурни. Тя си спомня как някога му обеща, че ще бъде с него навсякъде, независимо от трудностите.
Действието прескача на следващия ден. Йълмаз отново подготвя ресторанта за предложението си към Мюжгян. Той е малко неловък и нервен, но успява да изрече думите:
Ще се омъжиш ли за мен?
Мюжгян му казва, че много го обича, но усеща, че нараненото му сърце все още не е заздравяло, и го моли да изчака още малко. Мюжгян смята, че макар той да казва, че я обича, има да извърви дълъг път, преди да се излекува истински.
Мюжгян му връща пръстена и му казва, че няма да си тръгне и че го обича много, но моментът не е подходящ.
В същото време въпреки че Хункяр каза на Демир да стои далеч от чифлика, Демир се връща чифлика заедно със Зулейха до себе си и Аднан. Сание и Гафур ги посрещат щастливи у дома. Те са доволни, че напрежението отново е е изчезнало.
Докато това се случва в чифлика, Хункяр е в Адана, на гробището. Тя е отишла да посети гробовете на съпругата и двете деца на Фекели. Тук я намира Фекели…
– Тук си… – казва тихо Фекели и застава до нея.
Хюнкяр го поглежда изненадано.
– Простих им – продължава той спокойно. – Простих на съпруга ти и на сина ти за това, което ми причиниха. И знаеш ли… тук, на това място, простих и на теб. И на себе си.
Тази изповед предизвиква сълзи в очите на Хункяр, която гледа в очите на мъжа, който някога е бил неин враг.
Със сълзи на очи, Хункяр напуска гробището и се връща в чифлика. Тя изпада в ярост, когато вижда, че Демир се е върнал у дома. Казва му, че вече достатъчно се е срамувала пред приятелите си, защото Демир на всички е казал, че е напуснал чифлика. Хункяр няма намерение да му прости и му казва да си тръгне.
За щастие на Хункяр и Демир, Хамине, с характерния си стил, успява да успокои всички.
