„Имало едно време в Чукурова“, еп.51: Зюлейха и Йълмаз отново се срещат

В епизод 50 на турския сериал „Имало едно време в Чукурова“ Себахатин разкрива на Демир, че Гафур се е опитал да удуши Йълмаз в болницата. Демир, разгневен от постъпката му, гони Гафур и Сание от чифлика, защото го е посрамил.

Какво се случва в епизод 51 на турския сериал „Имало едно време в Чукурова“, който може да гледате на 9 декември по Diema Family от 21:00 часа.

Демир иска да наеме бавачка за бебето. Как ще реагира Зюлейха?

Зюлейха и Йълмаз се срещат случайно, а интригантката Шермин незабавно съобщава на Хункяр, като добавя, че между двамата все още има чувства.

Хункяр от своя страна веднага съобщава на Демир. Как мислите, че ще реагира Демир?

Гафур моли Хункяр да ги върне в чифлика.

Гюлтен пита Зюлейха защо се държи лошо с нея.

ВСИЧКО ЗА турския сериал „Имало едно време в Чукурова“

След срещата си в града, Шермин и Зюлейха се прибират към чифлика. По пътя обаче автомобилът на Зюлейха внезапно спира. Тя излиза от колата с объркано изражение и отваря капака, без да има представа какво трябва да направи. Стои там, втренчена в двигателя, докато слънцето хвърля отблясъци върху лицето ѝ. Отдалеч Саид, който отдавна следи Зюлейха по нареждане на Демир, наблюдава сцената.

Съдбата се намесва – Йълмаз минава случайно по същия път. Той спира автомобила си и слиза. Зюлейха го забелязва и погледът ѝ оживява, сякаш някой е запалил светлина в душата ѝ. Йълмаз се приближава, очите му се срещат с нейните за миг, но този миг изглежда като вечност.

– Нека помогна – казва той с уверен тон.

Съблича якето си и го подава на Зюлейха. Тя го взема с треперещи ръце, пръстите ѝ несъзнателно докосват гънките на плата. Йълмаз се навежда над двигателя, като ръцете му започват да работят с бързина и прецизност. Зюлейха го наблюдава, сякаш запечатва всеки негов жест в паметта си. Държи якето му близо до тялото си, вдъхва миризмата му и усеща как пулсът ѝ се ускорява. Зюлейха вижда, че Шермин я наблюдава и бързо оставя якето на Йълмаз в колата.

След няколко минути Йълмаз вдига глава.

– Готово. Колата е в движение.

Зюлейха и Шермин му благодарят, а той си тръгва. В тишината, която следва, Шермин нарушава спокойствието:

– Йълмаз е толкова красив, нали? – казва с лукава усмивка.

Зюлейха не отговаря. Погледът ѝ е насочен към пътя, където той изчезна.

Когато се прибират в чифлика, Зюлейха се оттегля в стаята си. Затваря вратата след себе си, сякаш се опитва да се изолира от света. Съсредоточена, тя поднася ръцете към лицето си и вдъхва дълбоко аромата му. Очите ѝ блестят от сдържаните сълзи.

Приближава се до люлката на бебето си, сякаш търси утеха. Поставя ръката си близо до носа на детето и шепти с треперещ глас:

– Това е миризмата на баща ти.

Йълмаз не може да намери покой след случайната среща със Зюлейха. Мислите му се въртят около нея, а в погледа му се чете едновременно болка и надежда. Фекели го наблюдава с разбиране и бавно се приближава.

– Отново ли Зюлейха? – пита той, докато се опитва да прочете емоциите в очите на Йълмаз.

– Току-що я видях на пътя – отвръща Йълмаз с глас, който трепери от вълнение.

Фекели се усмихва леко и с твърд, но състрадателен тон добавя:

– Зюлейха е и рана, и лек за тебе.

В същото време интригантката Шермин не пропуска възможността да внесе смут в живота на околните. С широка усмивка и с привидна загриженост разказва на Хункяр за срещата между Зюлейха и Йълмаз. Очите ѝ блестят от задоволство, докато изрича:

– Да знаеш, накрая тя ще си тръгне. Все още гледат един на друг, сякаш са единствени на този свят.

Хункяр слуша внимателно, но в очите ѝ се прокрадва мрак. В думите на Шермин тя чува заплаха за спокойствието на семейството си.

Саид, от друга страна, се намира в изключително трудно положение. Работи както за Демир, така и за Фекели. Демир го е натоварил със задачата да следи всяко движение на Зюлейха и да му докладва ежедневно.

От друга страна, Саид е видял как Йълмаз се среща със Зюлейха на пътя, но не е казал нищо на Демир. Ако Демир разбере, че е укрил информация, ще си има големи неприятности, а знаем, че Шермин вече е съобщил новината на Хункяр.

Демир иска да наеме бавачка, която да помага на Зюлейха в грижите за бебето, но Зюлейха не иска и да чуе за това. Тя няма да позволи на никой друг да се грижи сина ѝ. Тя не се отказва и се кара с Демир на масата за вечеря заради тази ситуация. Тя демонстративно излиза от стаята, докато Демир ѝ нарежда да се върне. Вбесен, той удря по масата с юмрук, а чашите подскачат от удара. Той се изправя рязко и тръгва след нея В спалнята спорът избухва с нова сила. Зюлейха се обръща към него, очите ѝ искрят от гняв и наранена гордост:

– Казваш, че ме обичаш, но не ми се доверяваш! Решаваш какво да обличам, къде да ходя, с кого да говоря и какво да правя! Сякаш съм в затвор! А сега искаш да ми отнемеш дори грижата за детето ми!

Думите ѝ го поразяват. Демир усеща как гневът в него започва да се стопява, заменен от нещо много по-силно – страхът, че я губи. Той прави крачка към нея и казва:

– Съжалявам, Зюлейха. Не исках да те нараня. Ще отменя бавачката... докато ти сама не решиш, че имаш нужда от помощ.

Зюлейха е доволна. Това е първият път, в който тя се изправя срещу Демир и печели.

Саид се среща с Фекели и Йълмаз. Той разказва на Йълмаз как му е наредено да следи Зюлейха и да докладва на Демир с кого се вижда и къде ходи. Също така казва на Йълмаз, че не е казал на Демир за срещата, която е имал със Зюлейха с развалената кола.

Саид му казва, че Демир не се доверява на никого и че е постъпвал по същия начин и с първата си съпруга.

Йълмаз присвива очи. Сега разбира защо Демир е толкова обсебен от Зюлейха.

Същата вечер в конюшнята на чифлика Хункяр гледа с укор сина си.

– Шермин ми каза, че Зюлейха днес е говорила с Йълмаз по пътя – започва тя и внимателно наблюдава реакцията му. – Саид спомена ли ти нещо за тази среща?

Демир, изморен от скорошния си спор със Зюлейха, извърта глава с раздразнение. Взема юздите на коня и отвръща:

– За Бога, мамо, Шермин ли ти каза това? Как можеш да ѝ вярваш? Тя лъже постоянно!

Този път Хункяр не успява да настрои Демир срещу Зюлейха.

Гафур и Сание, останали без пукната стотинка, нямат друг избор освен да се преместят при леля Суна. Там животът им се превръща в истинско изпитание – трябва да работят при тежки условия, които бързо изчерпват силите им. Сание не издържа и отправя ултиматум към Гафур:

– Направи нещо, за да се върнем в чифлика на Яман, иначе ще се разведа с теб!

Гафур е отчаян. На следващата сутрин той отива в конюшнята и чака Хункяр. Когато тя се появява, той пада на колене и започва да я моли.

– Моля те, вземи ни обратно! Сание е изтощена от физическата работа. Ако не направиш нищо и тя ме остави... или ще се самоубия, или...

Хункяр го поглежда строго и прекъсва речта му:

– Или какво?

Гафур избягва погледа ѝ, но след миг отговаря:

– Знаеш какво.

Тя скръства ръце и присвива очи.

– Не, не знам. Какво ще направиш?

Той се изправя и с нисък, напрегнат глас добавя:

– Човек, който няма какво да губи, може да проговори. А аз знам много от нещата, които са се случили в чифлика на Яман!

Думите му като че ли я докосват. Хункяр се замисля за момент, след което отсича:

– Изчакай тук.

Тя се качва горе, за да говори с Демир. Времето за Гафур тече бавно, напрежението го изяжда отвътре. Когато Хункяр най-накрая се връща, лицето ѝ е безизразно.

– Върви и вземи Сание. Върнете се в дома си в чифлика. Ще убедя Демир да ви остави.

Гафур се връща при Сание с широка усмивка и ѝ кимва уверено. Той носи най-добрата новина, която тя може да си представи. Вълнението му заразява Сание, която замръзва за миг, но само за няколко секунди вече тича из стаята, събирайки багажа си.

През нощта двамата се промъкват обратно в малката си къщичка, сякаш никога не са я напускали. Сание се хвърля върху леглото и въздъхва дълбоко. Усмивката ѝ е като слънце след буря.

– Толкова е хубаво да си у дома! – казва Сание с треперещ от емоция глас.

Гюлтен се опитва да бъде любезна и мила със Зюлейха, но напразно. Зюлейха я гледа студено и отблъсква всяка нейна дума с безразличие. В един момент Гюлтен не издържа и я пита:

– Какво съм направила?

Зюлейха, без да се замисли, отвръща остро:

– Знам, че не си изпратила нито едно от писмата ми до Йълмаз.

Думите ѝ са като стрела, която поразява Гюлтен. Зюлейха си припомня лицето на Йълмаз, когато я попита защо никога не му е писала в затвора. Тази сцена я разтърсва всеки път.

Гюлтен замълчава, но очите ѝ издават вина. Зюлейха продължава, без да я остави да се защити:

– Мразя те за това! Ти съсипа живота ми! Какво направи с писмата ми?

Гюлтен се опитва да се оправдае, но отговорът ѝ е тих и пълен със съжаление:

– Изгорих ги.

Зюлейха стисва юмруци и изсъсква:

– Знам защо го направи. Влюби се в Йълмаз още от първия ден, в който дойдохме в чифлика.

Гюлтен най-накрая намира смелост да се защити:

– Това е и твоя вина! Ти ми каза, че той е твой брат. Какво очакваше да направя?

Зюлейха обаче не я слуша. Гневът ѝ е неудържим.

– Ти съзнателно настрои Йълмаз срещу мен! Взе бележката ми и я даде на Демир!

Гюлтен прехапва устни и признава със сведен поглед:

– Да, направих го. Но само защото Демир опря пистолет в главите на Гафур и Сание. Той ме принуди!

Зюлейха не иска да чуе повече. Очите ѝ са пълни със сълзи. Тя сочи към вратата с категоричен жест:

– Махай се оттук!