„Имало едно време в Чукурова“, еп.50: Гафур и Сание са изгонени от Демир

В епизод 49 на турския сериал „Имало едно време в Чукурова“ Демир печели с един глас срещу Йълмаз и е избран за председател на Промишлената палата.

Какво се случва в епизод 50 на турския сериал „Имало едно време в Чукурова“, който може да гледате на 6 декември по Diema Family от 21:00 часа.

Себахатин разкрива на Демир, че Гафур се е опитал да удуши Йълмаз в болницата. Демир, разгневен от постъпката му, гони Гафур и Сание от чифлика, защото го е посрамил.

Хункяр показва на Шермин новината за смъртта на Вели и я предупреждава, какво става с хората, които не знаят къде им е мястото. Зюлейха разбира за случилото се и пита Хункяр дали има връзка с това, но тя отрича. Зюлейха заявява, че не я е грижа за Вели, защото е съсипал живота ѝ.

Шермин предупреждава Зюлейха за опасността от Хункяр и признава за връзката си с Вели. Тя разкрива, че Хункяр ги е следила и я изнудва със снимки, но лъже, че не би разкрила тайната ѝ, че Зюлейха и Йълмаз не са брат и сестра.

ВСИЧКО ЗА турския сериал „Имало едно време в Чукурова“

Новият епизод започва с напрежение в болницата. Себахатин, който прави обход в отделението, случайно среща колегата си, дежурен в нощта, когато Гафур се опитва да удуши Йълмаз. Колегата го спира настрана с притеснено изражение и заговорнически тон.

– Цялата болница говори за Демир и неговия подчинен Гафур – казва той.

– Защо? – пита Себахатин, почувствал лека тревога.

Колегата разказва, че Гафур е бил заловен да се опитва да удуши Йълмаз с възглавница. Слуховете вече плъзват из града, а хората започват да се чудят дали Демир не е замесен в това.

Себахатин е шокиран. Как може нещо толкова скандално да е истина? Вечерта, след дългия ден в болницата, той се отправя право към имението на Демир, изпълнен с решимост да разбере истината.

Когато се изправя пред Демир, лицето му издава гняв и разочарование.

– Какво правиш, Демир? – пита той рязко.

Демир го гледа озадачено.

– Какво искаш да кажеш? – отвръща той, опитвайки се да запази спокойствие.

Себахатин не се отказва:

– Толкова ли си отчаян? Защо изпрати Гафур да удуши Йълмаз в болницата?

Думите на Себахатин звучат като гръм от ясно небе за Демир. Това е първият път, когато чува за предполагаемия опит на Гафур. Гневът в него започва да кипи. Как е възможно човекът, когото смята за своя дясна ръка, да направи нещо толкова позорно и да въвлече името му в такъв скандал?

Демир усеща тежестта на ситуацията. Ако слуховете се разпространят, това ще бъде удар не само по неговата репутация, но и по цялото му семейство.

В същото време Гафур и Сание се забавляват. Лежат в леглото, смеят се и се гъделичкат, сякаш няма грижи на света. Изведнъж силно блъскане по входната врата прекъсва техния смях. Стаята потъва в напрегната тишина. Те се споглеждат със страх в очите и бързат към вратата.

Гафур прошепва молитва под носа си, разпознавайки заплашителния глас на Демир от другата страна. С треперещи ръце отваря вратата.

– Какво става, г-н Демир? – пита несигурно.

Но думите му едва излизат, когато Демир, изпълнен с ярост, го хваща за врата и го удря в лицето. Гафур пада на земята с глух звук.

– Какво си направил, Гафур?! – гърми Демир, очите му святкат от гняв.

Той губи контрол, отново сграбчва Гафур за гърлото и започва да го души. Сание изкрещява, виждайки как лицето на съпруга ѝ се зачервява и погледът му започва да помръква. Но Демир е като звяр – стиска гърлото му с всичка сила, сякаш иска да изтрие всяка следа от Гафур.

Себахатин се притичва на помощ, заедно със самата Сание, и двамата с усилие успяват да откъснат Демир от жертвата му. Демир хвърля последен, презрителен поглед към падналия Гафур и с твърд глас обявява присъдата си:

– Събирайте си багажа и се махайте от чифлика! – казва той с хладна решителност. – За името на Яман ще се говори в цяла Адана заради теб!

Сание пада на колене и започва да моли за прошка. Сълзите ѝ текат безспирно, но Демир дори не трепва.

– Няма прошка! Събирайте си багажа и се махайте!– отсича той.

Сание, с разбито сърце, се обръща към Гафур, който все още не може да си поеме дъх. Очите ѝ горят от гняв и отчаяние.

– Браво, Гафур! Загубих работата си! Загубих къщата си! Къде ще отидем сега?! – вика тя и го удря с ръце по раменете, докато той безмълвно стои с наведена глава.

По-късно, в спалнята, Сание избухва в сълзи. Тя е напълно сломена. В един момент губи контрол и изхвърля Гафур от стаята.

– Спи в хола! Не мога да те гледам! – казва през сълзи, затръшвайки вратата.

Гафур остава сам в хола, потънал в отчаяние. Той моли през затворената врата:

– Сание, недей! Не ми причинявай това!

Но Сание не отговаря. Гафур, напълно пречупен, се свива в ъгъла на стаята и започва да плаче като дете. Сълзите му се стичат по лицето, отразявайки безнадеждността на положението, в което се намират.

Междувременно Фекели разказва на Йълмаз за посещението си в чифлика на Яман в нощта на инцидента, когато той го е търсил . Той си спомня как семейство Яман са имали важни гости на вечеря – кметът, съветниците и техните съпруги.

Фекели осъзнава, че този момент е можел да бъде решаващ. Гостите вероятно са били повлияни от яростното му поведение и затова са дали на Демир подкрепата, която той очакваше на изборите.

– Направих грешка – признава Фекели с нотка на съжаление в гласа си. – Винаги ти казвам да действаш с търпение и спокойствие, а самият аз не го направих. Трябва да се учим от грешките си.

Зората озарява чифлика, а Гафур и Сание вече са събрали багажа си. Въздухът е напрегнат, тишината се нарушава само от звука на стъпките им. Гюлтен, обаче, която също е приготвила своя багаж, не получава позволение да напусне чифлика заедно с тях. Демир е категоричен – тя остава. С мъка и сълзи на очи тя наблюдава как вратата на чифлика се затваря зад Гафур и Сание. С тежки сърца и по-натежали чанти, те поемат по черния път, който ги отвежда към неизвестността.

След малко Гафур спира, оставя Сание на пътя, а той се връща в чифлика с една-единствена цел – да прибере скритите си „богатства“. Внимателно, без да привлича внимание, намира хлабавата тухла в стената на складовото помещение. Със затаен дъх я измъква и се усмихва доволно на съдържанието.

В ръцете си държи увит в парче плат пакет – вътре са парите, които е скрил за „черни дни“, както и няколко неочаквани находки. Гафур внимателно изважда две лични карти – фалшивите документи, които Йълмаз някога е приготвил за себе си и Зюлейха, за да избягат заедно, преди плановете им да се провалят. Освен тях намира и парче от обгорено писмо. Писмото, което Зюлейха е написала на Йълмаз, когато той е бил в затвора – единственият запазен фрагмент след като Гюлтен изгори писмата.

Гафур задържа писмото за миг, разглежда изгорените ръбове и сякаш чува ехото на несбъднати мечти. Очите му блестят със странна смесица от гняв и решителност. Поглежда към скритите си предмети и мрачно изрича:

– Ако не ме приемете обратно, тогава ще видите кой е Гафур и на какво е способен!

Демир се изправя пред първия си работен ден като директор на Промишлената палата. Залата е пълна, а на първия ред седи Джанго, с усмивка, която не крие задоволството му. Двамата си разменят погледи и се усмихват самодоволно – те са постигнали своето. Победили са Йълмаз, който е направил всичко възможно, за да изгради Индустриалната камара, но накрая губи всичко в полза на Демир.

Междувременно Йълмаз, въпреки че е загубил изборите, не показва огорчение. Той се появява във фабриката за памук, където е посрещнат като герой. Работниците го приветстват с бурни аплодисменти, оценявайки усилията му да стане председател на Индустриалната камара. Те вярват, че Демир е замесен в някаква схема, която е изкривила резултатите от гласуването, но за тях Йълмаз е истинският победител. Той е спечелил сърцата им и доверието им.

– Това вече е в миналото – казва Йълмаз с решителност в гласа. – Ще работим по-усилено, за да спечелим следващите избори.

Въпреки загубата, Йълмаз не губи чувството си за хумор. С усмивка изпраща на Демир огромен венец от цветя, на който е прикрепена картичка с кратко и ясно послание: „Поздравления“.

Фекели, когато разбира за този необичаен жест, не може да сдържи смеха си. Той осъзнава, че това ще подлуди Демир. Двамата с Йълмаз се подсмихват, сякаш са изпреварили играта.

– Спокойствие и търпение – казва Фекели с широка усмивка, докато Йълмаз кимва в съгласие.

Саид пристига във фабриката за памук, където Фекели и Йълмаз обсъждат текущите си планове. Той е напрегнат и веднага им подава вестник.

– Вели е мъртъв – казва Саид. – Хункяр ми нареди да ѝ донеса този вестник.

Двамата мъже мълчаливо поглеждат към първата страница. Големи заглавия съобщават за убийството на Вели. Фекели обръща поглед към Йълмаз.

– Сигурно са го убили – заявява той с твърд тон.

Йълмаз се вглежда в снимката на Вели, публикувана във вестника, и казва, че не го интересува, защото този човек му е съсипал живота.

Междувременно Хункяр, с ледено спокойствие, взема вестника и го носи на Шермин, за да се увери, че тя е наясно, че Вели не е между живите. Шермин не може да задържи сълзите си. Новината я разтърсва дълбоко. Зюлейха случайно я намира, докато плаче, и се приближава към нея.

– Какъв е проблемът, Шермин? – пита тя загрижено.

Шермин, трепереща, ѝ подава вестника. Зюлейха чете статията и пита с недоумение:

– Плачеш заради Вели? Значи между вас е имало нещо...

Шермин само кимва в отговор, а Зюлейха, с все по-тревожен поглед, се насочва към имението. Намерила Хункяр, тя ѝ подава вестника с директен въпрос:

– Имаш ли нещо общо с убийството на Вели?

Хункяр отговаря хладнокръвно, отричайки всякакво участие. Но Зюлейха, със смес от гняв и безразличие, отбелязва:

– Няма значение. Дори да е така, аз не чувствам никаква тъга за този човек. Той съсипа живота ми. Давах му всичко, което изкарах, а той ме продаде

В същото време Гафур и Сание са се разходили из града и са доста щастливи. Имат достатъчно пари, а за тази вечер имат стая над главата си в местния хотел. Имат леко усещане, сякаш са на почивка. Решили са тази вечер да хапнат в едно от заведенията и се чувстват много щастливи. За съжаление, когато Гафур отива да плати сметката, открива, че всичките му пари са откраднати! Какво ще правят сега?

Зюлейха и Шермин се срещат случайно в града. Решават да седнат на чаша чай. Докато разговарят, Шермин започва да разкрива дълго пазени тайни.

– Имах връзка с Вели – признава тя с разкаяние. – Хункяр разбра. Тя ме заплаши. Дори има снимки от нашата афера.

Зюлейха слуша с нарастващ шок, докато Шермин продължава:

– Бях слаба, влюбих се. Вели ме излъга. Дадох му всичките си пари. А Хункяр... тя ни е следила през цялото време. Снимките, които има, са достатъчни, за да съсипят живота ми.

Тя казва на Зюлейха, че трябва да внимава.

– Ти не знаеш каква е Хункяр в действителност.

Шермин прави пауза, след което добавя с тревожен глас:

– Освен това тя знае истината за теб и Йълмаз – че не сте брат и сестра. Мисля, че затова е убила Вели. Ако проговоря, Хункяр ще публикува снимките във вестника.