В епизод 42 на турския сериал „Имало едно време в Чукурова“ Демир и Ченго замислят жестоко отмъщение срещу Фекели и Йълмаз. Те им залагат капан, като подготвят експлозия с бомба. В критичния момент взривът разтърсва земята. Но въпросът остава: успяха ли Фекели и Йълмаз да се спасят?
Какво се случва в епизод 43 и епизод 44 на турския сериал „Имало едно време в Чукурова“, който може да гледате на 27 и 28 ноември по Diema Family от 21:00 часа.
Епизодът започва с напрегната сцена в склада, където Фекели и Йълмаз са се съгласили да се срещнат с Демир и Дженго. Мястото е тихо, прекалено тихо, а въздухът е натежал от напрежение. Фекели се оглежда подозрително, докато Йълмаз опитва да запази спокойствие, въпреки странната тишина.
В това време, Демир и Дженго наблюдават от разстояние, прикрити в сенките. Дженго, с ехидна усмивка, натиска бутона на детонатора. Изведнъж складът избухва с оглушителен трясък. Огромен огнен облак поглъща сградата, а отломки се разхвърчават във всички посоки. Демир поглежда към Дженго с мрачно удовлетворение.
– Бинго – казва Дженго самодоволно. – Два заека с един куршум!
Двамата се качват в колата си и бързо се отправят към офиса на Демир. Там, в безопасността на кабинета си, те се отпускат и отварят бутилка скъпо уиски, за да отпразнуват успеха си. Демир изглежда спокоен, но в погледа му се чете нещо повече – сякаш това не е просто победа за него, а лична разплата.
– По-добре щеше да е, ако го застрелям сам, както застреляха баща ми – промърморва той, отпивайки от чашата си. Погледът му е студен и изпълнен с омраза. – Но и така е добре. Без тях земята за мандрата отново ще бъде обявена за продажба. Скоро ще бъде моя.
Дженго се засмива шумно и вдига чашата си.
– Краят на Фекели и Йълмаз е само началото на твоето царство, Демир. Никой няма да те спре!
Докато Демир и Дженго празнуват, камерата ни показва Йълмаз и Фекели ухилени до уши да пътуват с колата си.
Йълмаз се обръща към Фекели и казва: Всичко, което каза, се сбъдна! Поздравления!
Гафур все още се крие в плевнята, въпреки че всички мислят, че е заминал за Истанбул да търси Гюлтен. Ситуацията не му харесва – студът го пронизва, гладът го изнервя, а раздялата със Сание го прави неспокоен. Но трябва да издържи поне шест дни, за да поддържа лъжата си. Планира, когато се върне, да разкаже на Хункяр, че не е успял да намери Гюлтен в Истанбул. Надява се тази измислица да го извади от неудобното положение.
В чифлика, обаче, животът продължава без него. Хункяр няма представа за участието на Демир във взрива в склада. Радиото съобщава тревожни новини – броят на загиналите при експлозията е около десет души. Докато тя слуша с мрачно изражение, на вратата се появява посетител.
– Али Рахмет Фекели! – възкликва тя шокирана. – Мислех, че си мъртъв.
– Аз съм мъртъв от двадесет години – отговаря той. – Живея с мъртвото си семейство.
Хункяр замълчава за момент, после изрича със смес от болка и защита:
– Мъртъв е и съпругът ми, а той също не беше въоръжен.
Фекели я поглежда изпитателно, после добавя със сериозен тон:
– Единственото, което искам, е истината да излезе наяве.
Преди тя да успее да отговори, той продължава:
– Знаеш ли, днес имаше експлозия. Двама души бяха обявени за мъртви. Единият се казва Али Рахмет Фекели, а другият – Йълмаз Аккая.
Очите на Хункяр се разширяват от изненада. Тя е шокирана от думите му, но мълчи. По изражението ѝ се вижда, че не е знаела за това. Фекели долавя тази искреност и в погледа му проблясва лека нотка на облекчение – тя изглежда невинна в този случай.
На излизане той спира до вратата и я поглежда пронизващо:
– Мисля, че знаеш истината за този инцидент.
Хункяр не отвръща. Тя остава в дълбок размисъл, докато той напуска хола. В този момент тя решава да не споделя за посещението на Фекели с Демир.
Същата вечер Демир и Зюлейха се обличат за годеж в града, Хункяр ще остане, за да се грижи за бебето.
В това време Гафур, скрит в плевнята, се бори със студа и глада, докато Сание е заета в кухнята, измъчвана от мисълта, че съпругът ѝ умира от глад.
Демир, както винаги, се намесва във визията на Зюлейха. Той обожава да я облича в изискани рокли и да подбира скъпи бижута, с които да я представя като скъпоценен трофей пред своите приятели и бизнес партньори. Тази вечер решава, че изумрудената рокля е идеалният избор. Изискана, елегантна и точно това, което Демир иска да демонстрира.
Докато Зюлейха слага роклята, Демир отваря кутията с бижута, за да подбере подходящото украшение. Очите му падат върху празното място, където би трябвало да се намира изумруденото колие с диаманти – неговото любимо. Изражението му моментално се променя, а гневът в него започва да кипи.
– Знаеш ли къде е изумрудената огърлица? – пита той с напрегнат глас, обръщайки се към Зюлейха.
Тя го поглежда спокойно, без да изразява никаква емоция, и отговаря кратко:
– Не.
Намесва се Хункяр и обяснява, че я е дала на поправка. (Ако си спомняте това е същото колие, което Вели открадна при последното си посещение в чифлика).
Демир вади от кутията наниз от рубини и го поставя на врата ѝ.
– Това също ще свърши работа – казва той, но в тона му има горчивина. Мислите му се връщат към откраднатите бижута на Сермин и той започва да подозира, че случаят е свързан с изчезването на огърлицата.
Годежът е великолепен – блестящо събитие, което събира елита на Адана. Залата е изпълнена с официално облечени гости, които разговарят оживено, смеят се и се наслаждават на вечерта. Сред тях се откроява Йълмаз. В своя смокинг и папийонка той изглежда зашеметяващо, привличайки погледите на всички млади дами в залата. Въпреки вниманието към него, той има очи само за една – Зюлейха.
Йълмаз стои встрани, когато погледът му се спира на Зюлейха, която влиза в залата. Изумрудената рокля приляга съвършено на стройната ѝ фигура, а рубиненото колие на врата ѝ я кара да изглежда като кралица. Йълмаз не може да откъсне поглед от нея. Тя е неговото видение, неговият копнеж. Той я наблюдава, докато Демир я повежда към дансинга, за да танцуват.
Очите на Йълмаз следят всяко нейно движение. Тя танцува с Демир, но над рамото му погледът ѝ среща този на Йълмаз. Времето спира за миг. Те се взират един в друг, сякаш светът наоколо не съществува. В очите им се четат думи, които не могат да бъдат изречени. Тази тиха връзка остава неизказана, но толкова силна, че дори музиката в залата изглежда заглушена.
Демир усеща погледа на Йълмаз. Той се обръща рязко и очите му срещат тези на човека, когото е смятал за мъртъв. В първия миг не може да повярва. Изражението му замръзва – шок, страх и гняв го разтърсват до дъното на душата. Това, което е виждал в кошмарите си, сега стои пред него, живо и реално. Йълмаз. Той е тук. Демир се опитва да запази самообладание, но неспокойният му поглед го издава.
Сцената се сменя. Али Рахмет Фекели седи в уютния си дом, загледан в пламъците на камината. Мислите му го отвеждат отново към срещата с Хункяр. Нейният образ не му дава покой – сила, болка и тайна, заключени в една жена. Той поглежда към телефона на масата, сякаш го предизвиква да звънне.
В същото време Хункяр, у дома в чифлика, стои с телефона в ръка. Опитва се да събере смелост да набере номера. Колебанието ѝ е очевидно, но нейната решителност накрая надделява. Набира номера, а телефонът на Фекели звъни. Той вдига слушалката с нотка на очакване в гласа си:
– Да, госпожо Яман?
Хункяр замръзва за миг, шокирана, че той е знаел, че ще му се обади. Но после се овладява.
Следващата сцена показва как Хункяр се подготвя да излезе. Облича елегантно палто и внимателно подбира шал. Преди да тръгне, тя оставя бебето на грижите на Сание, като дава кратки, но ясни инструкции. Погледът ѝ е твърд, но в него има и следа от нервност.
Хункяр напуска къщата и се отправя за срещата си отново с Али Рахмет Фекели. Тя знае, че тази среща няма да бъде просто разговор, а сблъсък на миналото, настоящето и бъдещето.
