В епизод 40 на турския сериал „Имало едно време в Чукурова“ Когато миналото и настоящето се сблъскат в един миг на откровение, Йълмаз произнася думи, които раздират сърцето на Зюлейха: „– Твоят Йълмаз е мъртъв, Зюлейха!“ Дали това е краят на любовта им или началото на нова, още по-драматична глава?
Какво се случва в епизод 41 на турския сериал „Имало едно време в Чукурова“, който може да гледате на 25 ноември по Diema Family от 21:00 часа.
Фекели се опитва да разбере от Гюлтен дали Зюлейха се е омъжила за Демир по собствено желание, или е била принудена. Гюлтен разбира се не му казва истината.
Бизнесмените в Адана са много впечатлени от това, което Йълмаз е направил за работниците си, и го уважават.
Себахатин е възмутен, че Хункяр не прави нищо, за да спре клюките за него и Гюлтен. Демир не знае нищо за тези слухове и когато научава, се обажда на Гафур и му казва да събере всички работници, за да разбере откъде са тръгнали слуховете. Фадик е принудена да си признае, че тя е отговорна за всичко, а Демир я наказва и я изпраща в бараките, след което се кара на Гафур, че не е защитил честта на сестра си. Нарежда му да доведе Гюлтен в чифлика.
Усмивката на Зюлейха
Вечерта Хункяр седи с майка си в хола и наблюдава Зюлейха, която говори по телефона. Гласът ѝ звучи по-жизнерадостен от обикновено, а усмивката ѝ озарява лицето. Тя разговаря с жената на Дженго, с която очевидно са станали близки приятелки.
Зюлейха приключва разговора, оставя слушалката и забелязва погледа на свекърва си.
– Какво има, защо ме гледате така? – пита тя с леко недоумение.
– Ти отново се усмихваш – казва Хункяр. – Бъди винаги така усмихната! Човек може да бъде щастлив, ако поиска.
В този момент Демир влиза в стаята.
– Добър вечер! Добър вечер, скъпа! – поздравява той. – Къде е синът ми?
– Току-що заспа – отвръща Зюлейха.
В стаята влиза Сание. Демир я поглежда и директно пита:
– Гафур доведе ли Гюлтен?
Сание нервно поглежда надолу и отговаря:
– Господине, Гафур отиде да я вземе, но леля ѝ е паднала и тя го е помолила да остане още няколко дни, за да ѝ помогне.
Демир повдига вежда с недоволство.
– Утре сутринта искам Гафур да върне сестра си в чифлика! И не искам да слушам никакви оправдания! Кажи му това! – нарежда той.
Сание кимва и напуска стаята.
Притесненията на Гафур и Сание
Сание се връща в кухнята при Гафур, където облизва апетитно кокалчето от вечерята си.
– Утре трябва да отидеш при Йълмаз и да вземеш Гюлтен – казва тя. – Демир е бесен. Ако не я върнеш, ще си събираме багажа!
Гафур въздъхва дълбоко, обзет от притеснение.
– Как да говоря с Йълмаз? Той няма да ми даде Гюлтен! – протестира той. – Но… ако, Демир ще изгони, ще останем на улицата.
След кратко размишление, страхът от това да бъде изхвърлен от Демир надделява и той решава да се изправи пред Йълмаз.
Лъжицата
Действието се пренася в къщата на Йълмаз и Фекели. Във всекидневната Гюлтен стои с дървена лъжица в ръка. Тя приближава Йълмаз и му я подава.
– Какво е това? – пита той объркан.
– Това е лъжицата, която г-н Себахатин използваше, когато ти правеше операцията в бараките – обяснява тя.
– Какво прави при теб? – пита Йълмаз и повдига вежда.
Гюлтен не отговаря. Вместо това прибира лъжицата и смутена напуска стаята.
В този момент Фекели влиза, наблюдавайки сцената. Той се приближава до Йълмаз, усмихвайки се загадъчно.
– Синко, това момиче е влюбено в теб! Откога е така? – пита той.
– От първия ден, когато я видях – отвръща Йълмаз с кратка въздишка.
Фекели го поглежда с леко повдигнати вежди.
– Тя не знае ли, че ти обичаш Зюлейха?
– Зюлейха, която някога обичах ли? – отвръща Йълмаз със сарказъм.
Фекели не отстъпва.
– Да! Зюлейха, която някога обичаше, но не сега! – отвръща Йълмаз рязко.
Срещата във фабриката между Гафур и Йълмаз
Действието прескача на следващия ден. Гафур е пристига във фабриката за памук, за да търси Йълмаз. Гафур се разхожда наоколо и разглежда всички нови машини, които са доставени във фабриката. Като го вижда да се разхожда из имота си, Йълмаз ядосан го извежда извън сградата.
– Защо си тук?
– Дойдох за Гюлтен.
– Гюлтен е моя гостенка и е свободна да избере дали иска да отиде, или да остане – отвръща Йълмаз.
– Не е редно едно младо момиче да остава в къщата ти. Това ще погуби честта ѝ!
Йълмаз отвръща на Гафур, че може да дойде с него в дома му, където да попитат Гюлтен, дали иска да се върне с него.
Ще си тръгна ли Гюлтен с брат си?
Гафур седи пред къщата на Йълмаз и се чуди откъде Йълмаз има толкова много пари, за да живее в такава къща.
Йълмаз излиза с Гюлтен. Отначало Гафур ѝ говори мило, но не след дълго губи самообладание, когато Гюлтен отказва да дойде с него. Йълмаз му нарежда да напусне дома му, да се върне и да каже на Демир, че ако иска Гюлтен, ще трябва сам да дойде и да я вземе.
Лъжата на Гафур и Сание
Гафур си тръгва без сестра си и разбира, че е загазил, защото той и Сание са излъгали Демир. Как може сега да се върне и да каже на Демир, че Гюлтен няма да се върне и предпочита да остане с Йълмаз? Когато се прибира вкъщи, Гафур планира със Сание да кажат на Демир, че Гюлтен е избягал в Истанбул.
Али Рахмет Фекели не е мъртъв!
В чифлика на Яман утрото се разлива спокойно, но напрежението във въздуха е осезаемо. Хункяр излиза на верандата с чаша кафе в ръка. Вниманието ѝ е привлечено от черна кола, паркирана встрани от къщата. Отвореният прозорец на задната седалка разкрива фигура на мъж.
Тя присвива очи, опитвайки се да разпознае силуета. Изведнъж изтръпва – това е Али Рахмет Фекели. Тя отстъпва крачка назад, лицето ѝ пребледнява.
– Той не е мъртъв! – прошепва на себе си. – Защо искаше да си мисля, че е? И защо се е върнал?
Въпросите ѝ остават без отговор, а в съзнанието ѝ се зараждат нови страхове.
Бижутата на Сермин попадат в ръцете на Демир!
Същевременно във фирмата на Демир пристига бижутер, носейки със себе си неочаквани новини. Мъжът подава кутия с няколко бижута и изважда пръстен, който според него принадлежи на фамилията Яман.
– Това е семейна реликва, нали? – пита бижутерът, показвайки другите предмети, които е изкупил.
Демир взема пръстена, разглежда го внимателно и задава въпрос с острота в гласа:
– Откъде са тези бижута? Кой ти ги продаде?
– За съжаление, господине, аз не бях в магазина си този ден. Асистентът ми ги купи и каза, че продавачът не изглежда да е от Адана – обяснява бижутерът.
(Това сигурно са били всички бижута, които Сермин дал на Вели, за да плати за инвестицията си в базара)
Сермин обвинява Гюлтен, че е откраднала бижута ѝ
Демир ядосан се връща в чифлика и с кутията с бижута, които е откупил от бижутера и отива направо при Сермин, за да ѝ потърси сметка.
Сермин, когато се сблъсква с гнева на Демир, крещи и обвинява за кражбата на бижутата си изчезналата Гюлтен, но Себахатин знае, че жена му е способна да продаде бижутата, и се застъпва за Гюлтен. За съжаление, отсъствието на Гюлтен улеснява Сермин да обвини невинното момиче.
– Защо си толкова сигурен, Себахатин? Да не би между теб и Гюлтен да има нещо? – пита Демир.
Себахатин го поглежда с невярващи очи.
– Какво искаш да кажеш? – пита Себахатин.
– Аз нямам нищо предвид, просто те питам – отвръща Демир. – Кога така добре успя да опознаеш Гюлтен?
Себахатин се засмива горчиво, поклащайки глава.
– Жалко! – изрича той през зъби. – Наистина много жалко! – Поглежда към Хункяр, която наблюдава сцената с напрегнато мълчание. – Аз напразно си говоря, вие непрестанно обвинявате всички! Не ви ли стигат животите, които вече съсипахте? – Очите му се спират върху Зюлейха. – Продължавайте! Да видим след Гюлтен на кого ще дойде редът. Чий живот ще съсипете този път?
– Себахатин, внимавай какво говориш! –побеснява Демир. – Чий живот сме съсипали?
– Демир?! – опитва се да го спре Хункяр.
– Не, майко, нека каже! – отсича той и поглежда отново Себахатин. – Чий живот сме съсипали?
Себахатин накланя глава, поглеждайки го със саркастична усмивка.
– Да погледнем във вашето минало, Демир! Да започнем, например, с баща ти. Но аз ще ви оставя със съвестта ви. Ако имате такава, разбира се. Хубава вечер!
Себахатин се обръща и напуска стаята с решителни крачки. Демир остава на място, потресен от думите му. След секунда изригва, сякаш се бори със собствените си мисли.
– Какво имаше предвид?! Чий живот сме съсипали?! – крещи той, гневът му се разнася из цялата къща.
Камерата показва Зюлейха, която стои настрани. Тя поглежда Демир със смесица от тъга и обвинение. В погледа ѝ има един-единствен отговор: „Моят!“
Демир поглежда Зюлейха и май му става ясно, какво е имал предвид Себахатин, но не иска да си го признае пред себе си.
Съмненията на Демир
По-късно Демир, Зюлейха и Хункяр седят в хола.
– След като Себахатин така яростно защитава Гюлтен, значи между тях има нещо – казва Демир, поглеждайки Зюлейха.
– Това е невъзможно, Демир! – отвръща тя със спокоен, но твърд тон.
– Ти откъде знаеш, Зюлейха? А и не познаваш Гюлтен достатъчно добре, за да я защитаваш така! – възразява той.
– Стига! Хайде да разберем какво е станало – намесва се Хункяр, прекратявайки спора. – Но Господ е свидетел, че през всичките тези години и клечка не е изчезнала от този дом!
– Чуваш ли какво казва майка ти? – обръща се Зюлейха към Демир. – Гюлтен е израснала тук. Тя не е такава, че да направи нещо подобно!
– Всичко е възможно, Зюлейха. Тя е човек, а хората се променят – отвръща Демир с нарастващо раздразнение.
– А и откъде се взе този Истанбул? Аз от Гюлтен нищо не съм чула за Истанбул! – отбелязва Зюлейха.
– Демир, нима не познаваме тези хора? За Бога! – намесва се Хункяр.
– Явно не ги познаваме! Гюлтен е сестра на Гафур. А Гафур… само му покажи пари, и той ще направи всичко, което поискаш от него! – изсумтява Демир.
– Да, Гафур е такъв, но Гюлтен… – започва Хункяр.
– Мамо, всеки е способен на всичко в този живот! Ако е принуден, ще направи всичко! – прекъсва я Демир.
– Гюлтен е наивно момиче… нима така се е променила? – въздиша Хункяр. – Но времето ще покаже.
Демир разбира, че Фекели е жив!
По-късно същата вечер, когато Хункяр моли Демир да поговорят. Тя шзглежда замислена, но също и леко притеснена.
– Видях Фекели днес пред чифлика – казва тя, сякаш не може да повярва на собствените си думи. – Той е жив.
Демир рязко я поглежда, изненадата е очевидна.
– Какво? Фекели? Как е възможно това?
– Да, той е жив. Помислих, че го сънувам, когато го видях в болницата. Но вече съм сигурна, че това не беше сън. Той наистина беше там, в моята стая. А сега се върна и ми показа, че е жив.
Демир се притеснява от чутото. Завръщането на Фекели означава нещо повече от просто присъствие – то е предупреждение, че миналото не е забравено и че тайните от миналото ще продължат да ги преследват.
