В епизод 37 на турския сериал „Имало едно време в Чукурова“ Зюлейха не може повече да издържа и използва момента, в който няма никой в чифлика и бяга с бебето си. Тя се качва в автобус за Истанбул.
Какво се случва в епизод 38 на турския сериал „Имало едно време в Чукурова“, който може да гледате на 20 ноември
по Diema Family от 21:00 часа.
Вижте повече
„Имало едно време в Чукурова“, еп.39: Йълмаз и Зюлейха най-накрая се срещат!
Демир казва на Зюлейха, че ще ѝ върне сина, но само при едно условие. По-късно Зюлейха се обажда на Йълмаз и му предлага да се срещнат....
Сутринта Зюлейха наблюдава как Хункяр напуска чифлика. Тя се чуди дали свекърва ѝ не е тръгнала да върне сина ѝ. Това, което Зюлейха не знае, е, че Хункяр се отправя, за да говори с Йълмаз.
Йълмаз забелязва колата на Хункяр, когато тя пристига във фабриката му за памук, и се изненадва какво е довело Великата госпожа при него.
Хункяр изглежда уверена и решителна, докато Йълмаз е напрегнат и предизвикателен. Отначало той не желае да говори с нея, но когато тя му казва, че иска да поговорят относно Зюлейха, той променя решението си.
Йълмаз я отвежда в едно от празните халета, за да поговорят. Той веднага изразява гнева си, като ѝ напомня, че знае за нейната роля в унищожаването на документите му за съдебно обжалване, което го е вкарало в затвора и за малко не са го екзекутирали. Той я нарича безсърдечно и ужасно същество заради всички мръсни и непочтени неща, които е направила с него.
– Защо? – пита я той рязко.
Хункяр му отговаря:
– Защото Зюлейха беше бременна!
Йълмаз повдига вежди в недоумение, а тя пояснява:
– Не от теб, а от Демир. Те бяха лудо влюбени!
– Тогава защо искаше да ме обесят? – продължава да настоява той.
– Знаех, че няма да те обесят – отвръща Хункяр. – Направих го, защото Зюлейха беше бременна, а аз исках синът ми да бъде щастлив!
Хункяр продължава, като настоява, че Йълмаз трябва да разбере ситуацията от гледната точка на Зюлейха. Тя му обяснява, че Зюлейха се е влюбила в Демир, забременяла е и впоследствие синът ѝ е взел Зюлейха под своя закрила.
– Знам, че това те наранява, но такава е истината – добавя Хункяр. – Не разрушавай семейството им! Остави ги да бъдат щастливи! Напусни града!
Йълмаз категорично отказва да повярва на историята ѝ. Заявява ѝ, че иска я чуе от самата Зюлейха, че ще ѝ повярва, ако тя лично му каже, че го е забравила след затвора, че обича Демир и че не иска той да разрушава семейството им.
Хункяр си тръгва, качва се в колата и се връща в чифлика.
Зюлейха посреща Хункяр с надеждата, че тя носи бебето ѝ, но това не се случва. Изпълнена с тревога, Зюлейха я моли:
– Кажи ми къде е синът ми!
Хункяр я игнорира, което провокира Зюлейха да извика отчаяно:
– Къде е синът ми?!
В този момент Хункяр е заета с опити да успокои възрастната си майка, която се стряска от крясъците и започва да вика.
– Върви в стаята си! – крещи Хункяр на Зюлейха, докато едновременно се старае да овладее ситуацията с разстроената си майка.
След малко Хункяр влиза в стаята при Зюлейха.
Хункяр сега изглежда по-силна и по-решителна в сравнение с предишните моменти. Тя използва цялата си злоба, за да манипулира и принуди Зюлейха да изпълни желанията на Демир. С хладен тон завършва разговора:
– Знай, че Йълмаз е този, който ме простреля и ме прати в болницата. Оттук нататък не очаквай нищо от мен.
След тези думи Хункяр напуска стаята, оставяйки Зюлейха сама с болката и гнева си.
Вели вече здраво държи Сермин и Фюсун в мрежата си от интриги и манипулации. С прецизност на опитен играч, той ги оплита все по-дълбоко в своите схеми. Днес той кани Сермин на обяд в луксозен ресторант – място, точно по вкуса ѝ. Докато тя се наслаждава на вниманието му, разговорът придобива неочакван обрат.
Един от приятелите на Вели – човек с обаяние и самоувереност, започва да разказва за търговски базар, който предстои да бъде построен. Той описва проекта като безупречна инвестиция, гарантираща невероятна печалба. Има само една уловка трябва да се включи до ден.
Сермин слуша със затаен дъх. Очите ѝ проблясват, докато приятелят на Вели описва възможността като шанс за забогатяване, който се появява веднъж в живота. Умелият Вели забелязва въздействието на думите и добавя театрален жест, който уж изразява съжаление, че не разполага с нужните средства да участва.
Сермин, водена от импулса да впечатли Вели и от собствения си стремеж към богатство, не издържа. Тя вдига ръка, прекъсвайки разговора.
– Аз мога да помогна – заявява тя с ентусиазъм.
Вели се преструва на изненадан, но вътрешно ликува. Сермин сваля своите скъпоценности – гривни, пръстени, колиета, които блестят като съкровища – и ги поставя на масата пред него.
– Продай ги – настоява тя, с поглед, изпълнен с увереност. – Тези ще са достатъчни, за да се включиш в проекта.
Гафур е в Адана, където трескаво се опитва да реши проблема с липсата на работници за полето. Той успява да наеме достатъчно хора, но вместо опитни полски работници, взема строителни работници – единственото, което успява да намери в краткия срок. Натоварва ги на камиона, доволен от решението си, и се връща в чифлика, убеден, че е направил всичко по силите си.
Междувременно Демир научава новината, която го ужасява. Нивите му са напълно изоставени – работниците му са преминали на страната на Йълмаз. Колибите, където до вчера кипеше живот, сега са празни, а Гафур не му е съобщил за това предателство. Шокът и гневът му се надигат с невиждана сила.
Без да губи време, Демир се качва на автомобила си и тръгва към полето. Виждайки Гафур, Демир кипва от ярост.
– Какво си мислиш, че правиш?! – изкрещява Демир, докато приближава с гневни крачки.
Гафур се опитва да обясни, но Демир не слуша. Удря го силно по лицето, така че думите му застиват във въздуха.
– Как смееш да криеш от мен, че нивите ми са изоставени?! – вика Демир, разярен до крайност. – Ще те изгоня! Теб, жена ти и сестра ти!
Гафур пада на колене, молейки за прошка. Гласът му трепери, когато промълвява:
– Моля те, господарю, не ни гонете! Сание е бременна. Имаме нужда от тази работа.
Демир го гледа с твърд и непроницаем поглед. За миг в очите му проблясва нещо – може би съжаление, може би просто обмисляне на последиците. След дълго мълчание казва студено:
– Това е последният път, когато ти прощавам. Ако още веднъж ме подведеш, ще си платиш.
Демир се обръща рязко и напуска полето, оставяйки Гафур напълно съкрушен.
Гневът на Демир не стихва. Напротив, кипи като вулкан, който е на път да изригне.
Демир се кълне пред Дженго, че няма да позволи на Йълмаз да му се размине, че му е откраднал работниците.
Действието прескача към вечерта. Действието прескача във вечерта Фекели и Йълмаз сядат да вечерят. Йълмаз изглежда замислен, защото не може да спре да мисли за разговора с Хункяр. Фекели забелязва неговата разсеяност и го поглежда изпитателно.
– Какво става, синко? – пита той със спокоен, но загрижен тон.
Йълмаз въздъхва тежко и вдига поглед.
– Днес Хункяр дойде във фабриката – казва той, сякаш още не вярва на собствените си думи. – Дойде „да ми каже истината“.
Фекели оставя приборите си, готов да изслуша сина си. Йълмаз споделя целия разговор, думите на Хункяр, нейните опити да го убеди, че Зюлейха е влюбена в Демир. В края на разказа гласът му затреперва от гняв и разочарование.
– Как можах да сгреша толкова много за Зюлейха? Какво видях в тази жена?
Фекели го гледа дълго, без да го прекъсва. Накрая казва с мъдростта на човек, който е преживял много:
– Истината винаги излиза наяве, синко. Но често тогава, когато най-малко я очакваш.
По-късно същата вечер Фекели намира Йълмаз в гаража, където оправя двигателя на един трактор.
Фекели му казва, Хункяр е властна, горда и високомерна жена. Рядко напуска чифлика, за да отиде при някого. Другите идват при нея. Това, че е дошла при него във фабриката, говори много. Тя е много уплашена, че може да убие сина ѝ.
Настъпва кратко мълчание. Йълмаз се усмихва горчиво, сякаш мисли върху думите на Фекели. После пита:
– Страхуваш ли се, че и аз ще го убия, татко?
Фекели го поглежда с неясно изражение, но преди да отговори, Йълмаз сам добавя с увереност:
– Не се притеснявай. Ще го убия само ако се наложи, а не защото го искам.
Фекели е доволна от този отговор.
Действието се пренася в чифлика. Демир се прибира късно вечерта и влиза в стаята при Зюлейха. Тя е легнала на леглото, обвила ръце около малка дрешка на сина си, а сълзите ѝ текат безспирно. Тихите ѝ хлипания изпълват стаята, сякаш тежат повече от думите, които никой от тях не казва. Демир я гледа за миг – объркан и безсилен.
Той ляга на леглото до нея. Ръката му бавно се протяга, сякаш иска да я утеши, но в последния момент замръзва във въздуха. Страхът, че отново ще бъде отхвърлен, го парализира. Отдръпва се и се обръща на другата страна, потъвайки в мълчание. Зюлейха продължава да плаче, а между тях лежи непреодолимата бездна от неразбирателство и болка.
На следващия ден Демир и Йълмаз неочаквано се сблъскват в един ресторант. Демир влиза със самоувереността на господар, но настроението му бързо се променя, когато чува гласа на Йълмаз. Йълмаз седи на съседна маса с приятели и оживено разказва за новите си машини. Тонът му е пълен с гордост, докато обяснява, че скоро ще започне да произвежда и платове.
Демир не може да понесе това. Думите на Йълмаз звучат като предизвикателство, като удар по гордостта му. Ръката му, стиснала чашата, трепери от гняв. Без да се усети, я стиска толкова силно, че стъклото се счупва в дланта му. Парчета падат на пода, а кръв се стича от ръката му, но Демир дори не го забелязва. Очите му са вперени в Йълмаз, който дори не му обръща внимание.
По-късно същия ден Демир се връща във фирмата си, все още разтърсен от случката. Сядайки на бюрото си, той взема списък с документи от затвора. Преглежда имената, като търси връзката между Йълмаз и Фекели. Очите му се спират на важна подробност – те са били в една и съща килия цели 28 дни.
Демир се замисля. Двадесет и осем дни не изглеждат достатъчни за изграждане на доверие, което да накара един мъж да остави всичките си спестявания на друг. Демир се намръщва, отхвърляйки тази възможност.
– Не, Фекели няма да даде парите си на Йълмаз за толкова кратко време – казва си той на глас, с гняв и обърканост, които растат в него.
Въпросът продължава да го измъчва. „Откъде Йълмаз получава парите си?“ е мистерия, която не му дава мира. За Демир това е не просто финансов въпрос, а битка за чест и надмощие.
От съда пристига призовка за развод ѝ със Себахтин за Сермин. Когато Хункяр я получава в чифлика, тя изпада в шок. Очите ѝ пробягват през текста, а ръцете ѝ треперят. Не е подозирала, че бракът на Сермин и Себахтин е толкова разбит. Винаги е знаела, че връзката им е бурна, но развод? Това е нещо, което не е очаквала.
В този момент Фадик, която обича да се меси в чуждите работи, която донесе призовката на госпожата ѝ казва, че за това е виновна Гюлтен.
– Всичко е заради Гюлтен. Тя и доктор Себахтин са любовници!
Думите ѝ звучат като гръм в стаята. Хункяр се вцепенява за миг, след което я изглежда строго и ѝ се кара, но в ума ѝ вече се зараждат съмнения.
Междувременно Фадик не спира дотук. Със същия злостен ентусиазъм тя вижда Сермин и ѝ разказва „новината“. Сермин, която знае развода, изпада в ярост, когато чува клюката. Тя тръгва като буря из чифлика и нахлува в кухнята, където заварва Гюлтен.
– Как смееш да разрушиш семейството ми?! – крещи Сермин, а лицето ѝ пламти от гняв.
Бедната Гюлтен е шокирана и опитва да обясни, но никой не ѝ дава думата. Обвиненията летят като ножове към нея. Сание се намесва и опитва да защити Гюлтен.
– Г-жо Сермин, това са само празни приказки! Гюлтен няма нищо общо с доктора!
Но думите ѝ остават нечути. Сермин, заслепена от гняв, сочи с пръст към вратата:
– Тя трябва да напусне чифлика веднага!
Новината бързо достига до Гафур. Когато чува за клюката, той побеснява. Очите му горят от ярост, а гласът му трепери, когато заявява:
– Ще я убия! Ако е вярно, ще я убия със собствените си ръце!
