Какво се случва в епизод 35 на турския сериал „Имало едно време в Чукурова“, който може да гледате на 15 ноември
по Diema Family от 21:00 часа.
Дженго напуска Памуковата фабрика на Йълмаз и открива Демир на летището. Когато Демир го вижда, веднага забелязва, че нещо не е наред — Дженго изглежда напрегнат и разочарован. Демир усеща, че пред тях предстои сериозен разговор.
— Какво има? — пита Демир, опитвайки се да разбере причината за неговото настроение.
— Какво има ли? — отвръща Дженго с разочарование в гласа. — Ти ме излъга! Аз те приемах за брат, жертва себе си заради мен. Ти беше моят герой! Как можа да ме излъжеш?
Демир го гледа напрегнато, усещайки, че знае повече, отколкото би трябвало.
— Говорил си с Йълмаз, нали? — досеща се Демир, напрегнат от това, което може да последва.
— Да, отидох при него. Не за да говоря, а за да го убия. Но вместо това той ми разказа съвсем друга история. Истина, която ти си премълчал! — Дженго го гледа право в очите, очаквайки отговор.
Демир въздъхва дълбоко.
— Йълмаз ти е казал истината. Когато срещнах Зюлейха за пръв път, наистина вярвах, че тя е негова сестра. Едва когато отидох в затвора, за да говоря с Йълмаз, разбрах, че тя всъщност е негова жена. Тази новина ме съсипа. Обичах я, а мисълта, че тя принадлежи на друг, ме побъркваше. Когато я видях в чифлика, разбрах, че не мога да се откажа от нея.
Дженго стои неподвижно, но лицето му изразява объркване и болка. Демир продължава:
— Йълмаз беше в затвора и всички вярвахме, че ще остане там завинаги. Мислех си, че с времето Зюлейха ще ми отвърне на любовта. Да, постъпих егоистично, но любовта ми към нея е толкова силна, че бих направил същото отново. Бих дал всичко, за да я запазя до себе си.
— Дори да пожертваш приятелството ни? — прекъсва го Дженго с горчивина.
Демир свива рамене, приемайки последствията от своите действия.
— Знам, че след това, което разбра, не можем да бъдем близки както преди. Но ти няма да разбереш силата на тази любов, защото никога не си изпитвал нещо подобно.
Дженго поклаща глава, сякаш борейки се със смесените чувства, които го заливат.
— Жалко е, че не ми беше казал това по-рано! Може би тогава щях да те разбера. — Той се обръща рязко и си тръгва.
Демир остава сам, стоейки до самолета, и го наблюдава, докато Дженго се отдалечава. Дали е загубил човека, който му е като брат, който е бил до него в най-трудните моменти.
Сермин получава ключа от спалнята, където Зюлейха е заключена.
Зюлейха се чувства като в капан. Тягостните мисли за безизходицата, в която се намира, дори я подтикват да мисли за самоубийство. Но всеки път, когато погледне бебето си, малкият Аднан ѝ дава сили. Тя си припомня, че трябва да се бори – за него, за себе си, за бъдещето им далеч от Демир.
Сермин влиза в стаята ѝ с поднос с храна. Ако можеше, тя щеше да помогне на Зюлейха да избяга, но в момента има достатъчно проблеми с Демир и той щеше да я убие, ако разбере. Тя казва на Зюлейха, че нейният брак също е нещастен. Тя съчувства на Зюлейха и разказва как семейство Яман ценят репутацията си в общността повече от всичко друго.
Бедната Гюлтен все още е окована в бараката, без никаква надежда за помощ. Гафур е забелязан от Сание, докато взема храна от кухнята. Подозирайки нещо, тя решава да го проследи. От разстояние го вижда да влиза в стара, забравена барака. Любопитството ѝ я подтиква да се приближи, като се промъква до една пукнатина в стената. Поглеждайки вътре, тя остава шокирана – Гюлтен седи на пода, окована във вериги, със страдание, изписано на лицето ѝ.
Сание чува как Гафур говори с ядосан тон:
-Ще останеш тук, докато Демир не убие Йълмаз! Това е твоето наказание!
След като Гафур напуска бараката, Сание събира смелост и със сила отваря вратата. Тя се опитва да отключи веригите, но бързо осъзнава, че няма как да помогне, без ключа. Разстроена и изплашена, тя се връща в ранчото с надеждата да убеди Гафур да освободи Гюлтен. Това обаче се оказва почти невъзможно – Гафур отказва категорично да ѝ даде ключа и нарежда:
-Остави я там, където е. Това не е твоя работа!
Междувременно Хюнкяр постепенно се възстановява след сериозното си състояние. Тя вече е в съзнание и се чувства значително по-добре. Демир редовно я посещава в болницата и след известно време урежда тя да бъде изписана, за да се възстановява вкъщи под грижите на Себахтин.
По време на един от разговорите им, Демир ѝ разказва за напрегнатите събития в ранчото, включително ситуацията със Зюлейха. Тя все още е заключена в спалнята си, тъй като Демир се страхува, че тя може да избяга и да вземе бебето със себе си.
По-късно същия ден Хюнкяр посещава Зюлейха, надявайки се да оправи нещата. Но срещата между двете е напрегната и емоционално натоварена. Зюлейха вече е различна – не ѝ позволява да се приближи до Аднан, ясно заявявайки своите граници. Разочарована, но същевременно хладнокръвна, Хюнкяр казва:
-Каквото е станало, станало е. Но помни, Демир никога не прощава измяната.
Тези думи остават да отекват в съзнанието на Зюлейха, която осъзнава тежестта на ситуацията си.
В знак на благодарност за грижите, които полага за бебето, докато той отсъства от чифлика, Демир дава на Сермин значителна сума пари, за да ѝ помогне да изплати дълговете си. Той също така ѝ казва, че тя е част от семейството и не трябва да продава къщата си, за да се справи с финансовите трудности. Сермин, облекчена от тази щедрост, благодари на Бога, че кризата ѝ е предотвратена и започва да планира ново начало с предоставената помощ.
Междувременно Назире забелязва нещо странно. Тя вижда как Сание отключва вратата на старата барака и влиза вътре. Това ѝ се струва подозрително, затова решава да провери какво става. След като Сание си тръгва, Назире тихо се промъква в плевнята и надниква вътре. Шокирана, тя открива Гюлтен в окаяно състояние, прикована към стената с вериги. Без да губи време, Назире бърза да намери Йълмаз и да му съобщи какво е видяла.
Йълмаз веднага пристига в бараката, чупи веригите и освобождава Гюлтен. С ярост в очите той я пита:
-Аз ли съм причината, поради която Гафур те е оковал във вериги? Заради бележката и Зюлейха ли?
Гюлтен, уплашена, отговаря:
-Не.
Йълмаз продължава с въпросите си:
-Някой принуждаваше ли те да ми донесеш бележката на Зюлейха?
Тя отговаря тихо: -
-Донесох ти я, защото Зюлейха искаше това.
(Но всъщност Гюлтен отново лъже, опасявайки се от гнева на Гафур или по-скоро не иска Зюлейха и Йълмаз да се съберат.)
След като е освободена, Гюлтен е ужасена от мисълта за това какво ще ѝ се случи, когато Гафур разбере за бягството ѝ. Тя хуква към Сание, молейки за помощ. Сание, осъзнавайки сериозността на ситуацията, измисля бърза лъжа, за да успокои мъжа си. Тя казва на Гафур, че е намерила друг ключ и е освободила Гюлтен, обещавайки му, че тя никога повече няма да споменава името на Йълмаз. Гафур, макар и ядосан, отстъпва и позволява на Гюлтен да остане, но предупреждава Сание, че това е последният път, когато ще толерира подобно поведение.
Събитията оставят всички в напрежение – Гюлтен продължава да живее в страх от Гафур, Сание се опитва да запази крехкото равновесие в дома, а Йълмаз е решен да разбере истината, въпреки уклончивите отговори на Гюлтен.
