НА КРАТКО какво се случва в епизод 34 на турския сериал на турския сериал „Имало едно време в Чукурова“, който може да гледате на 14 ноември по Diema Family от 21:00 часа.
Йълмаз , видимо изтощен, но благодарен, че е оцелял. Той сяда до Фекели и започва да му разказва за случилото се на Хълма на двете тополи. Докато говори, слага ръка във вътрешния си ляв джоб, изважда малка метална кутия и я подава на Фекели. На кутията ясно се вижда дупка от куршум точно в центъра.
– Ако не беше това – казва Йълмаз с дрезгав глас – щях да съм мъртъв.
Фекели замълчава за миг, поглеждайки кутията, след което я връща обратно на Йълмаз. Лицето му издава едновременно облекчение и притеснение. Йълмаз още веднъж му благодари за подкрепата и намеква, че без Фекели вероятно нямаше да е жив.
Когато пристига лекар, за да обработи раната на ръката му, Фекели използва случая да се осведоми за състоянието на Хункяр Яман. Лекарят го информира, че тя е в болница и състоянието ѝ е критично. Това кара Фекели да се замислиза миг, преди да попита дали Демир е подал официално оплакване срещу нападателя. Лекарят обяснява, че Демир не е уведомил властите, тъй като възнамерява сам да се разправи с това. Очевидно гневът му кипи, но действията му остават в сянка.
Фекели се замисля дълбоко за чутото. Загрижеността му за Хюнкяр не убягва на Йълмаз, който внимателно наблюдава реакциите му. Въпреки че Фекели не казва нищо открито, усеща се, че между него и Хюнкяр е имало силна емоционална връзка в миналото .Мълчанието му говори повече от думи, докато той се уединява за момент, очевидно разтърсен от спомените.
Йълмаз се чувства неспокоен, след като не се е възползвал от възможността да убие Демир, когато е имал възможност. Той просто не е можел да остави бебето без баща. Недоволен от себе си, той се качва в колата си, стига до една скала и застава да гледа към морето. Той е дълбоко наранен.
„Защо Зюлейха ми е направила капан?
Демир седи до леглото на майка си, която е в безсъзнание, и ѝ говори колко много я обича, когато към него се присъединява Дженго.
Дженго е проверил всички болници, но никой не е видял Йълмаз. Демир е убеден, че го е прострелял в сърцето.
– Тялото му трябва да е някъде! – казва той.
Убеден е, че скоро ще чуят нещо.
Зюлейха прекарва деня си в блъскане по вратата на спалнята. Слугите чуват опитите ѝ да се измъкне из цялата къща. Гюлтен е единствената, която я съжалява, защото тя наистина знае защо Зюлейха е заключена. Сание обаче е забранила на когото и да било да отключва вратата.
Гюлтен продължава да дразни Гафур и гневът му към нея расте с всеки изминал ден. Той няма да ѝ позволи да разруши всичко, което е градил през годините. Освен това очаква голяма сума пари, когато всичко приключи. Той гони Гюлтен от кухнята.
Зюлейха е изтощена. Тя спира да блъска по вратата и сяда на пода. Там я намира Демир, когато се връща от болницата. Той се опитва да я накара да хапне нещо. Казва ѝ, че е вярвал, че тя най-накрая го е обикнала, но го е измамила, като е написала бележката до Йълмаз. Сега не може да ѝ вярва. Зюлейха настоява синът ѝ да бъде доведен при нея отново и отново.
Демир излиза от стаята и се връща с бебето на ръце. Тя осъзнава, че няма да може да избяга, докато той държи сина ѝ.
На сутринта настроението му не се е променило. Тя не иска да говори с него. Демир се облича за работа. Маха кабела от задната страна на телефона, в случай че Зюлейха се опита да се обади за помощ. Казва ѝ, че е време за решение. Тя или остава в заключената си стая с бебето, или той взема бебето, а тя е свободна да отиде, където пожелае. Демир излиза и заключва вратата.
След яростна схватка с Гафур, Гюлтен напуска ранчото и се отправя към памуковата фабрика, за да намери Йълмаз. Гафур забелязва отсъствието ѝ и е убеден, че тя ще разкаже на Йълмаз всичко, което се е случвало в ранчото. Тя не го е послушала и според него трябва да плати цената за това. Той я залавя, пребива я и я оковава във вериги в стара барака, след което я оставя там.
Когато се връща в ранчото, той казва на Сание, че Гюлтен е била на път да каже на Йълмаз за Демир и бележката. Той заявява, че няма да я пусне, докато не промени решението си.
От друга страна, Фекели ходи напред-назад в очакване Йълмаз да се прибере. Когато той се появява, изглежда все още изпълнен със същите чувства. Умът му е пълен със Зюлейха. В главата му се върти един и същ въпрос:
– Защо ми направи капан? Защо ме мрази?
Фекели, мъдър както винаги, отговаря:
– Откъде знаеш, че Зюлейха е тази, която те е хванала в капан? Може би тя е тази, която е попаднала в капана! Може би Демир я е принудил да напише бележката. Недей да я съдиш прекалено бързо.
Йълмаз отговаря, че когато е видял написаното „Моят Йълмаз“, си е помислил, че тя все още го обича. Той признава, че цяла нощ не е спал, мислейки за нея.
– Какво би направил, ако тя те помоли да избягаш с нея? – пита Фекели.
– Бих я взел и бих си тръгнал! А ти защо я защитаваш?
– Не знаеш какви са обстоятелствата – отговаря Фекели. – Продължавай да търсиш истината. Не знаеш защо Хюнкяр се е появила, нито кой ѝ е казал, че си бил там. Не трябва да обвиняваш Зюлейха. Първо разбери истината!
Йълмаз заминава за чифлика на Яман и наблюдава какво се случва, докато е скрит зад храстите. Той поглежда към къщата и си казва:
„Как искам да те видя, Зюлейха! Как искам да си поговоря с теб! Ти ли ме хвана в капан или аз сам се хванах в капан? Каква е истината?“
Междувременно Фекели посещава Хюнкяр в болницата, която е все още в безсъзнание. Той поставя ръката си върху нейната и казва, че не е предполагал, че отново ще държи ръката ѝ. Разстоянието ги е разделило, и тя си е отишла. Тогава той е бил без нея, и сега пак е без нея.
– Как се оказахме в това положение?! Животът е объркан! Кой е виновен? Ти отвори сърцето си за него, а той забил юмрук в него!
Фекели се моли за нейното възстановяване и се сбогува. Това, което не знае, е, че макар очите на Хюнкяр да са затворени, тя чува всяка негова дума.
Дженго се връща и вижда Йълмаз пред оръжеен магазин, където купува мощна пушка.
– Значи той е жив. Трябва да кажа на Демир.
Бързо му се обажда по телефона, само за да разбере, че от другата страна на слушалката е Хамине, която не е в състояние да говори разумно. Тъй като не успява да се свърже с Демир, решава да действа сам и да се опита да го убие.
Проследява го до памучната фабрика, където се изправя срещу него в двора. Дженго вади пистолета си и го насочва директно към лицето на Йълмаз.
– Това ли е човекът, който застреля Хункяр Яман?
– Ти ли ще дръпнеш спусъка на Демир Яман, който открадна чужда жена?
Дженго се отдръпва и пита:
– За какво говориш? Чия жена е откраднал Демир?
– Той ми открадна жената!
– Не си ли ти този, който продаде сестра си заради дълг от хазарт? – пита Дженго.
– Значи това ти е казал? Че Зюлейха е моя сестра? Не ти ли каза, че ме е пратил в затвора, че е изнасилил жена ми и после се е оженил за нея?
Дженго не може да повярва на това, което чува, и го нарича лъжец. Но Йълмаз хваща цевта на пистолета, поставя я между очите си и казва:
– Ами ако казвам истината? Ами ако тя наистина е моя жена? Ако не ми вярваш, хайде, натисни спусъка!
