Какво се случи в епизод 103 на турския сериал „Имало едно време в Чукурова“: Еркюмент не е този, за който се представя. Той изнудва първо леля си Хункяр, след това изнасилва Гюлтен и стреля в Йълмаз.
Какво се случва епизод 104 на турския сериал „Имало едно време в Чукурова“, който може да гледате на 20 февруари по Diema Family от 21:00 часа.
Ерджумент подмамва Гюлтен в усамотена местност край реката. Там я напада и насилва.
Чувайки писъците ѝ, Йълмаз се втурва да ѝ помогне, но е невъоръжен и не може да се защити. Ерджумент насочва оръжието си към него и стреля.
Йълмаз пада на земята, а Ерджумент се обръща към Гюлтен. Тя не спира да крещи, че ще го предаде на полицията. Вбесен, той вдига оръжието, готов да я застреля.
В последния момент Йълмаз успява да се надигне и с последни сили удря Ерджумент с камък по главата. Миг по-късно отново пада на земята и губи съзнание.
Хункяр, която пристигна в момента, в който Ерджумент стреля по Йълмаз е ужасена. Тя хуква към Гюлтен и я прегръща я силно.
На помощ пристига Фекели, който, както разбрахме в предишния епизод, тръгна да търси Йълмаз.
Действието се пренася в чифлика.
Зюлейха седи до празното детско креватче и плаче, неспособна да се откъсне от мислите за сина си. В един момент усеща стягане в гърдите, дишането ѝ се затруднява.
"Нещо е станало… Нещо е станало със сина ми…" – мисли тя като паника нараства у нея.
Решена да го върне обратно, грабва ключовете на колата и се втурва към гаража. Но когато стига там, осъзнава, че колата на Хункяр ѝ пречи да изкара своята. Тръгва да търси шофьора ѝ, но разбира, че той не е в чифлика.
В същото време…
Йълмаз е в колата на Фекели. Раната му кърви обилно, а лицето му е изтерзано от болка.
– Лежи, сине, още малко и ще стигнем в болницата – казва Фекели, стиснал волана с две ръце.
Действието се връща назад край реката на местопрестъплението.
Фекели казва на Хункяр да се прибере в чифлика и погрижи за Гюлтен.
Той почиства мястото на жестокото деяние и премахва всички доказателства за убийството, които могат да бъдат свързани с Йълмаз.
Взема големия камък, изцапан с кръв, и го хвърля в реката, като оставя починалия Ерджумент там, където е паднал, за да да го намери някой и да съобщи в полицията.
Междувременно…
Хункяр се прибира в чифлика заедно с Гюлтен. За първи път я виждаме толкова състрадателна. Тя нежно я изкъпва, разресва мократа ѝ коса и я утешава, като я прегръща.
– Как ще живея с този позор? – плаче Гюлтен.
– Ще живееш, Гюлтен! – заявява Хункяр, а сълзите ѝ се стичат по лицето. – Вината не е твоя, дъще…, а моя!
Гюлтен ридае, а Хункяр притиска главата ѝ към рамото си.
– Знаех що за човек е племенникът ми… – продължава тя с разтреперан глас. – Не трябваше да го изпускам от очи! Не трябваше да го пускам тук! Прости ми, дъще!
Връщаме се в колата на Фекели.
Йълмаз с усилие отваря очи и прошепва:
– Татко…
– Не се притеснявай, синко! Още малко и сме в болницата.
Йълмаз събира сили и прошепва:
– Не ме води там…
– Какво говориш? – намръщва се Фекели.
– Не искам Гюлтен да пострада. Не искам и Мюджан да разбере, че съм бил прострелян…
Фекели се обажда на Себахатин и кара Йълмаз в дома му, където той го оперира, за да отстрани куршума, след което, за да не разбере никой какво се е случило, Себахатин си взема двуседмичен отпуск и взема Йълмаз в дома си, за да се грижи за него.
Фекели казва на всички, че Йълмаз е заминал за Германия.
По-късно Фекили се обажда на Хункяр.
– Али Рахмет, съобщи ми добри новини! – казва тя притеснена. – Как е Йълмаз?
– Новините са добри! – отвръща Фекели. – Слава на Бога, Йълмаз е добре! Докторът извади куршума, ще се оправи.
Хункяр затваря очи и отпуска ръце.
– Слава на Бога… Бях сигурна, че ще чуя лоша новина…
Фекели поема дълбоко въздух.
– Г-жо Яман, двамата трябва спешно да поговорим.
– Да, да! Разбира се! Вие в болницата ли сте?
– Не. Себахатин направи операцията у дома си.
– Защо не отидохте в болница?!
– Йълмаз не поиска… – отговаря Фекели.
Действието прескача.
Хункяр и Фекели се срещат на обичайното си място. Фекели изважда пистолета, с който е бил прострелян Йълмаз, и ѝ го подава.
Хункяр трепери.
– Аз съм виновна за всичко… – прошепва тя. – Видях как племенникът ми гледаше Гюлтен още на сватбата… Знаех що за човек е!
Очите ѝ се пълнят със сълзи.
– Това не е първият път, в който Ерджумент изнасилва младо момиче – признава тя с болка. – Но баща ми, винаги прикриваше постъпките му… с пари.
Фекели я моли да не се обвинява.
