„Имало едно време в Чукурова“, еп.102: Съветът на Фекели - какво ще се случи?

Какво се случи в епизод 101 на турския сериал „Имало едно време в Чукурова“: Сехер е бременна от Гафур, но смята, че детето ѝ заслужава богат баща – а кой е по-подходящ от Демир? В същото време Демир, който нищо не си спомня е обзет от тревога – най-големият му страх е Зюлейха да разбере за Сехер.

Какво се случва епизод 102 на турския сериал „Имало едно време в Чукурова“, който може да гледате на 18 февруари по Diema Family от 21:00 часа.

На селската сватба Хюнкяр и Фекели са свидетели на младоженците, което предизвиква шок сред присъстващите.

Йълмаз и Мюжган се сближават още повече, докато Зюлейха страда, виждайки ги заедно.

Демир чува, че майка му си прави среща с Фекели и я проследява. Фекели предупреждава Демир, че докато той и Йълмаз са във вражда, други се възползват от това, за да им навредят.

Междувременно Зюлейха се опитва да се сдобри с Гюлтен, докато съдбовното ѝ писмо до Йълмаз все още лежи под леглото му.

ВСИЧКО ЗА турския сериал „Имало едно време в Чукурова“

На Шермин ѝ е писнало от Демир и Хюнкяр Яман. На плещите ѝ тежи дълг от 700 000 лири. Тя казва на Фюсун, че би искала „да изгори имението им!“.

Фюсун си мисли, че се шегува, но Шермин е напълно сериозна. Внезапно отива до шкафа, вади бутилка спирт и я размахва заплашително.

– Шермин, ти побърка ли се?! – възкликва Фюсун, грабва бутилката от ръцете ѝ и излива съдържанието в мивката.

Същата вечер работниците от чифлика, заедно с Хюнкяр, която е почетен гост, отиват на сватбата на сина на кмета.

Демир и Зюлейха обаче пропускат събитието – вместо това излизат на вечеря с малкия Аднан.

Йълмаз отива да вземе Мюжган, за да отидат заедно на сватбата. Когато тя отваря вратата, той остава запленен от красотата ѝ.

– Ти нали не си мислеше, че ще облека биндаллъ? – пита го тя с усмивка, когато се качват в колата. – Не си помисли, че ще взема шегата ти на сериозно, нали?

На сватбата гостите са посрещнати с музика и танци. Всички заемат местата си, а Гюлтен, като близка приятелка на булката, ѝ помага с приготовленията.

Четин се навърта около Гюлтен и ѝ прави комплименти. Очевидно е, че е влюбен в нея.

Фекели и Хюнкяр седят заедно на масата на младоженците като свидетели, докато младата двойка произнася своите обети.

– Това не е правилно – казва Йълмаз на Мюжган, когато вижда Фекели и Хюнкяр един до друг. – Те не знаят ли, че сме врагове?

– Разбира се, че знаят – отвръща Мюжган, – но искат тази ваша вражда да приключи.

Гафур, наблюдавайки сцената, цъка с език.

– Виж ти… Виж ти… – промърморва той. – Господарката седна до най-големия си враг. Това изисква голяма смелост.

– Значи Фекели не е най-големият ѝ враг – отвръща с усмивка Сание. – Ако беше така, тя никога нямаше да седне до него.

– Ако господин Демир разбере… – замисля се Гафур.

През цялото време Четин не откъсва очи от Гюлтен.

Мюжган е повикана по спешност и напуска сватбата заедно с Йълмаз.

Малко по-късно Еркюмент пристига на тържеството и сяда до леля си Хюнкяр. Фекели ги наблюдава внимателно от своята маса.

Фадик също забелязва Еркюмент и прави опит да флиртува с него, но той не откъсва очи от Гюлтен.

Сватбата приключва и всички гости се прибират по домовете си.

На фона на красива песен виждаме как:

Четин мечтае за Гюлтен и нейната красота.

Зюлейха целува сина си със сълзи на очи, преди да го предаде на бавачката.

Фекели мечтае за своята Хюнкяр, а тя гледа снимка от младежките му години.

Йълмаз и Мюжган се целуват и прегръщат, преди да си кажат „лека нощ“.

На сутринта Гафур открадва любимия си петел, за да го дари на местната джамия, защото се е заклел пред Сание в Корана, че не е имал връзка със Сехер. Сега той се страхува да не бъде прокълнат. Оставя петела в джамията като жертвоприношение за своя грях.

Хюнкяр казва на Демир, че Йълмаз вече не носи пистолет. Демир отвръща, че никога няма да се откаже от оръжието си.

Демир чува как майка му се уговаря да се срещне с Фекели. Той я проследява.

Хункяр и Фекели се в клуба. Фекели е първият, който вижда Демир да стои на вратата. Той казва на Хункяр, че синът ѝ ги е видял. Лицето на Хункяр пребледнява.

Фекели вика Демир при тях и използва срещата, за да каже на Демир да остави оръжието си и да прекрати враждата между него и Йълмаз. След това му обяснява, че докато двамата са погълнати от конфликта си, други хора се възползват от ситуацията. Той посочва Хатип Ага като един от онези, които правят всичко възможно, за да играят тази опасна игра. Разказва как на работниците на Йълмаз е било наредено да напуснат колибите си, като името на Демир е било използвано, за да ги сплашат, създавайки омраза сред тях към него и Йълмаз, докато истинският виновник е Хатип Ага.

Фекели го предупреждава да бъде внимателен и предпазлив, защото Хатип Ага няма да се откаже да се възползва от тяхната вражда.

Същия ден Демир и Гафур посещават работниците на полето. Демир се опитва да привлече вниманието им, но те го игнорират. Накрая той ги предизвиква да чуят какво има да им каже.

Демир успокоява страховете им и ги уверява, че няма да бъдат изгонени от домовете си. Обяснява, че други хора са използвали името му напразно и че няма причина да се страхуват от изселване. В колибите, където живеят, е изпратен камион с храна.

Зюлейха се опитва да получи още един шанс да говори с Гюлтен. Първоначално Гюлтен ѝ обръща гръб, но след повторна молба за прошка и обяснение, че има толкова много врагове, че не знае на кого да се довери, тя приема извинението ѝ. Двете се прегръщат силно.

Гюлтен може би е единственият човек, на когото Зюлейха може да се довери в чифлика от ада.

– Писмото може да е още в пощата – предполага Гюлтен. – Какво мислиш да правиш? Какво ще стане, когато Йълмаз го получи?

– Оставила съм всичко в ръцете на съдбата – отговаря Зюлейха.

Междувременно писмото все още остава да лежи под леглото на Йълмаз.

По-късно, докато пазаруват, Зюлейха и Хюнкяр срещат Мюжган. Разменят си няколко любезни думи, когато към тях се приближава Йълмаз.

Той ги поздравява и подканя Мюжган да тръгнат, за да не закъснеят.

Зюлейха ги проследява с поглед, а в очите ѝ се чете тъга, докато наблюдава как Йълмаз и Мюжган, прегърнати, се отдалечават.

– Така е най-добре, дъще – казва ѝ Хюнкяр.