НА КРАТКО какво се случва в еп.26, еп.27, еп.28 и еп.29 на турския сериал „Имало едно време в Чукурова“, който може да гледате всяка вечер от понеделник до петък по Diema Family от 21:00 часа.
Селото на работниците изгаря до основи. Пожарът е толкова голям, че пламъците му се виждат чак от чифлика. При претърсването на колибите са намерени яке, принадлежащо на Йълмаз, и личната му карта, но нищо повече. Той е избягал. Съзнанието, че работниците от фермата са го предали, довежда Демир до неконтролируема ярост. Работниците бягат, страхувайки се да не изгорят в пожара.
Същата вечер Демир посещава опожареното село, за да види какво е причинил на невинните хора неговият гняв. Той се натъжава, когато вижда отчаянието на работниците и нещастието на децата, за които е отговарял. Образът му на велик господар на Чукурова е опетнен. Той планира да поправи щетите, като им построи ново село.
Йълмаз е намерен от Четин и отведен в къщата на Фекели. Там за него се грижи приятелят му. След три дни в безсъзнание Йълмаз се събужда.
Демир се страхува, че Зюлейха ще разбере, че Йълмаз е жив, и нарежда на Хюнкяр да заключи вратите, ако е необходимо, за да я държи далеч от някой от прислугата и работниците, които биха могли да се изпуснат за причината, поради която е подпалил работническото селище. Зюлейха спори с Хюнкяр за свободата си, но тя ѝ напомня, че ако Демир разбере, че бебето не е негово, той ще си отмъсти и тя ще трябва да плати цената.
За да се подобри имиджът на Демир в района на Чукурова, е организирано посещение на фотограф в чифлика, който да направи семейни снимки. Те ще бъдат публикувани в местния вестник, за да демонстрират силата на семейството и да възстановят авторитета му в общността.
В рамките на няколко дни снимките са готови и семейството седи в хола, за да ги разгледа.
Сермин им довежда посетител. За тяхна изненада това е Вели, доведеният брат на Зюлейха от Истанбул. Демир вижда Вели за първи път, тъй като той ги е посетил, докато Демир и Зюлейха са били на меден месец. Вели се представя за братовчед на Зюлейха и насаме в спалнята ѝ я заплашва. Той не си тръгва, преди да открадне част от бижутата ѝ. Хюнкяр и Демир разбират, че Вели е опасен човек, а Зюлейха се страхува от него.
На следващата сутрин на Вели не е предложена закуска в чифлика. Вместо това Демир му казва, че ще го изведе навън на закуска. Демир го качва в колата си, кара до изоставен селски път и опира пистолет в главата му. Иска да знае кой е той. Вели признава, че е доведеният брат на Зюлейха. Това вбесява Демир, който знае историята, че Вели я е продал в Истанбул. Той поставя пистолета на главата му и го кара да се закълне, че ще напусне Адана, след което го изоставя на пътя.
Йълмаз се събужда и изглежда, че се чувства по-добре. Облича се и слиза по стълбите. Разпознава Фекели, своя приятел от затвора в Истанбул, който му предлага да закуси.
Тук Йълмаз вижда Зюлейха за първи път, откакто е бил в затвора. Той се вглежда в един вестник, в който има голяма снимка на семейство Яман, включително Зюлейха и бебето ѝ. Посочва снимката на Демир и казва на Фекели, че това е човекът, който е откраднал съпругата му.
На следващия ден Йълмаз отива до изгорялото село. Последният му спомен е за горящото село и писъците. Той чува от Назире как Демир, в яростта си, е подпалил бараките на работниците в опит да го намери. Тази новина подхранва гнева му към Демир и подтиква Йълмаз да търси отмъщение. След като се промъква на територията на чифлика, Йълмаз вижда семейство Яман да седи в градината. Вижда и Зюлейха с бебето, а когато напуска територията на чифлика, поглежда нагоре и вижда Зюлейха в спалнята, която гледа през прозореца. Вижда и как Демир я хваща и прегръща. Той говори на себе си и се пита: „Защо, Зюлейха, забрави нашата любов?“.
Същата нощ Зюлейха не може да заспи от копнеж по „мъртвия“ Йълмаз. Споменът за нейния Йълмаз и красивото му лице остава в съзнанието ѝ. Тя си спомня за тяхната любов и сълзите продължават да напират в очите ѝ.
Настъпва нов ден. Демир се сбогува със семейството си и тръгва към полето. Днес той е сам, без шофьор. На един черен път колата му се поврежда. Той сваля капака и проверява вътре. Йълмаз се приближава към него отзад, държейки пистолет, и го удря по главата, при което Демир губи съзнание. Когато се събужда, се оказва вързан и лежи на пода в дървена колиба. Йълмаз застава над него и го пита:
– Как се чувстваш сега, когато си този, който лежи на земята?
Йълмаз му казва, че най-голямата му грешка е била да се довери на Демир. Той изсипва бензин върху дървената барака и казва на Демир:
– Трябва да изгориш.
След това подпалва колибата и, на излизане, хвърля нож на пода, за да даде шанс на Демир да се спаси. След това изчезва. Демир се бори с въжетата, но в крайна сметка успява да се измъкне от огнения ад с помощта на Дженго.
Демир вече е наясно, че Йълмаз трябва да има съюзник в Адана. Забелязва, че Йълмаз носи нови дрехи, и осъзнава, че той вероятно е проникнал в чифлика и е манипулирал колата му в гаража. Разярен, Демир се кара с охранителите си и ги заплашва. Той наема детектив, който да открие Йълмаз, и му възлага да провери дали в Адана има наскоро пристигнали хора или някой, който е бил освободен от затвора.
Не след дълго детективът му съобщава обезпокоителни новини. Теренът, който Демир и Дженго искат да купят за проекта си за млекопреработвателно предприятие, вече има нов собственик. Земята принадлежи на Йълмаз!
Как е възможно това? Нима Йълмаз има пари? Очевидно е, че той няма намерение да продава земята на Демир!
Фекели се опитва да насочи Йълмаз към различен вид отмъщение. Казва му, че трябва да си отмъсти и на самия Яман. Преди 20 години той е бил в затвора заради семейство Яман. Той иска Йълмаз да остане при него. Иска да се отнася с Йълмаз като със син, когото е загубил преди 20 години.
– Синът ми, дъщеря ми, жена ми – всички починаха – казва Фекели.
– Как? – пита Йълмаз.
– Пътували към затвора, за да ме посетят, и ги блъснал камион. Всички починали на място. Всички си отидоха и никога няма да се върнат. Болката е непоносима!
Йълмаз се съгласява да го приеме като баща, тъй като няма къде да отиде, и заедно ще търсят своето отмъщение.
Фекели е умен и е видял много в този живот. Той учи Йълмаз на различните начини, по които може да се отмъсти. Казва му, че заедно ще си отмъстят, като настроят враговете си един срещу друг, така че да се страхуват от сянката им. Те няма да могат да спят. Той вярва, че този страх вече е започнал у Демир.
Демир напуска чифлика, за да пътува до Истанбул. Зюлейха и Хамине седят в градината, а бебето е в количката. Зюлейха влиза в къщата, за да стопли млякото на бебето, и докато е вътре, Хамине, в своето слабоумие, тръгва, бутайки количката с бебето. Тя изминава доста голямо разстояние и лесно се разсейва. Оставя бебето да лежи в количката и се насочва към полето. Зюлейха разбира, че Хамине е изчезнала с детето ѝ, и започва да ги търси.
В чифлика цари хаос. Хамине е оставила малкия Аднан в количката на черния път в полето зад чифлика. Единственото, което ние виждаме е човека, който взема бебето, са мъжки ръце, черни панталони и обувки.
Чифликът е обърнат с главата надолу в търсенето на бебето. Зюлейха припада от страх, осъзнавайки, че бебето е останало без храна в продължение на девет часа. Със сигурност ще умре, ако не бъде намерено скоро.
Хюнкяр веднага се обажда на Демир, който се връща от Истанбул и незабавно се включва в търсенето. Дженго също се присъединява към издирването, а Демир твърди, че Йълмаз е взел бебето.
Търсят цял ден без успех, но вечерта един работник идва при Демир и му съобщава, че негов познат е видял Мосюл (сина на Рустан) да се разхожда с количка. Демир и Дженго се втурват към селото, за да се срещнат с него. След като пристигат, Демир отново изпада в ярост, а Дженго го успокоява. След неотдавнашното опожаряване на колибите работниците се чувстват застрашени от Демир. Той разпитва болния баща на Мосюл за местонахождението на сина му до такава степен, че човекът получава сърдечен удар и умира. Работниците идват в защита на Мосюл и твърдят, че той не е могъл да вземе детето, защото цял ден е бил с тях на работа.
Зюлейха е покрусена от скръб. Те не ѝ позволяват да търси детето си заедно с останалите. Вместо това я затварят в стаята ѝ, защото не искат тя да срещне някой работник, който би ѝ казал, че Йълмаз е жив. Тя не яде, не пие и не позволява на Демир да я утеши.
