Интервю с талантливия и вече пораснал Фреди Хаймор, който играе доктор Шон Мърфи - млад хирург с аутизъм и савант-синдром в премиерния медицински сериал "Добрият доктор".
Разкажете ни повече за д-р Шон Мърфи
Шон е вискофункционален носител на савант-синдром - рядко състояние, при което хора с интелектуални затруднения, включително и аутизъм, имат свое „островче на гениалност”, което е в силен контраст с цялостното им увреждане. Неговото „островче на гениалност“ в случая е доста огромен остров в областта на медицината, но същевременно се сблъсква с много проблеми и предизвикателства поради факта, че мозъкът му не функционира като на другите хора.
Сценарият ли привлече вниманието Ви към проекта?
Първоначлано беше факта, колко много НЕ-медицински ми се стори, макар, че знаех, че чета сценаий за медицинска драма. Бях много изненадан от този факт, защото беше медицинска драма, но образите бяха толкова богати, историята се върти около тези нови герои и разбира се Шон, който е в центъра и неговите усилия да се впише сред „нормалните“. През цялото време трябваше да си напомням, че снимаме медицинска драма, защото по много начини изглежда ориентирана към героите и техните взаимоотношения.
Как започва сериала?
В основата на пилотния епизод е идеята, на която е посветен сериозен дебат - може ли човек с аутизъм, въпреки гениалността, която болестта му носи, да практукъва медицина наравно с „нормалните“ хирурзи. Дали е редно да му се предостави подобна възможност.
Какво знаехте за аутизма и савант-синдрома преди сериала? Какво научихте?
Много сериозно проучих и двете състояния, дори смея да твърдя, че преди не съм правил толкова задълбочено предварително проучване, а имам и личен опит в контакта с човек от аутистичния спектър. Разговаряхме със специалисти, гледахме документални филми и водихме дълги дискусии относно това, как най-добре да изобразим човек с аутизъм на екрана. Също имахме и голям социален ангажимент, нашият образ да бъде точен и уместен. Едно от най-интересните неща за Шон е, че чрез него ще можем да видим радостта, която изпитва от живота, ще видим чувството му за хумор, което намирам за много важно, защото обикновено начинът, по който се представят засегнатите от това състояние са съсредоточени около негативните аспекти и усилията, които полагат, за да водят сравнително нормален живот и трудностите, които срещат всеки ден. Аз имам предвид тази част от спектъра, в която се намира и моят герой, без да подценявам негативите, които носи състоянието, но Шон притежава целия спектър от емоции, той е емоционално ангажиран към света, но разбира това е една много специфична представа, хората с проблема на Шон преживяват различно това, което се случва около тях.
Какво беше медицинското проучване и обучението?
Няколко души идваха на снимачната площадка и ни показваха тънкостите на занаята. В същото време за мен беше много интересно да видя взаимоотношенията и как хората функционират в толкова напрегната среда. Така че, не мисля, че чисто техническата страна на нещата в случая е водеща, не е това идеята на един телевизионен сериал, защото след време всеки, който не се интересува професионално би заскучал. Това, което вълнува и интересува е какво е да живееш и работиш в болница.
Защо, според Вас, медицинските драми са толкова популярни и с какво Вашият сериал се отличава от другите в жанра?
Залозите при медицинските драми винаги са много големи, защото става въпрос за живота, смъртта и безсмъртието. Различното в нашия сериал е е предоставянето на другата гледна точка към аутизма, в която виждаме какво забавлява Шон, какво го наранява, какви специфични неща привличат интереса му, какво го кара да се смее, кое го прави щастлив, за разлика от чистото фокусиране върху негативните аспекти на работата му в болницата.
Смятате ли, че зрителите биха могли да се идентифицират с героите?
Мисля, че хората ще се идентифицират с героите всеки по различен начин, но най-вече се надявам, те да успеят да тръгнат на емоционалното пътешествие, на което Шон ще ги поведе. Надявам се да успеят да видят какво стои зад скованото му присъствие, да разберат, че хората в аутистичния спектър не са затворени и практически недостъпни. В нашия сериал ние се опитваме да влезем в мозъка му, да разберем кой всъщност е той в дълбочина, да видим КОЙ всъщност е Шон, дори и ако той самият не е в състояние да го изрази.
Как се установява Шон в болницата? Успява ли да спечели приятели?
Да, успява , в смисъл опитва се да завърже приятелства и проявява голямо търпение в това свое начинание, а доколко другите откликват, това е друг въпрос. Шон винаги е много отдаден и съсредоточен и според мен основната причина той да е в болницата е желанието му да спасява човешки животи, но все пак приятелство се заражда между него и Клеър и съседа му, а как ще се развият нещата ще станем свидетели по време на сезона.
Той добър съсед и наемател ли е?
Той много се старае, но е далеч от традиционния съсед и наемател. Първото впечатление, което оставя не е най-доброто, но ако му дадете шанс и не съдите прибързано, тогава може да видите какъв е той всъщност.
Шон никога не се притеснява да се включи в поредната операция. Прекалено самоуверен ли е?
Едно от нещата, които харесвам най-много в Шон е неговата самоувереност и това, че не се страхува да поема инициативата. Но неговата самоувереност е само там, където той не се съмнява в способностите си – болницата. Извън нея, в личния му живот, нещата са доста различни.
Макар, че не спира да задава въпроси, Шон никак не обича на него да му се задават. Това час от проблема му да общува ли е?
Най-големият проблем, който Шон има заради състоянието си е именно комуникацията с другите и това е и първата спънка, която той среща с пристигането си в болницата. За него, това е напълно чужда обстановка, в която той трябва много бързо да се напасне и освен д-р Гласман, той не познава никой друг. Също така е под огромно напрежение, защото му се налага да доказва себе си от самото начало, защото е съвсем наясно, че болшинството не е на негова страна.
