"Емигранти" в Италия, събота, 18 април

Българската поетеса Петя Павлова работи във фирма за почистване на заведенията за бързо хранене „Макдоналдс” в Рим. Петя е в Италия от три години и е сменила много работодатели. Преди да емигрира в Италия, тя живее в с. Брусен, Етрополско с майка си. В Италия пристига с автобус, без да знае езика. Първата ѝ работа е да се грижи денонощно за болна от Алцхаймер жена срещу петстотин евро на месец.

Работата е ужасна – семейството се отнася към нея като към предмет, бабата не спи по цял ден и цяла нощ, крещи й, а за да се навакса със съня, в свободното си време Юлия спи на плажа. Следват грижи за баба, която е добра, но Юлия е при нея само три месеца. Чрез друга българка тя намира следващата си работа, за което ѝ плаща половината от първата си заплата. Срещу петстотин и петдесет евро Юлия трябва да се грижи за възрастна италианска двойка – дядо, който пие и баба, която го ревнува. Тя ги придружава по време на лятната им почивка в италианската провинция, когато получава сърдечна криза и в продължение на два часа не може да стане от пода на банята. През това време бабата, за която се грижи, не само не ѝ помага, но и настоява Юлия да освободи банята, за да може да се изкъпе. Това става повод Юлия да напусне работа и да поеме грижите над друга баба в инвалидна количка.

След години в грижи за капризни възрастни италианци, Юлия най-после успява да намери добра работа. Често вдъхновението ѝ идва, докато изхвърля боклука на туристите в „Макдоналдс” и пише тъжни и самотни стихотворения, които стават част от първата ѝ стихосбирка, издадена в Италия с помощта на група българи. В момента Юлия подготвя втора книга, която за разлика от първата, ще бъде издадена и в България.


В Италия „Емигранти” се срещна с още една българка, живееща и работеща извън пределите на страната. Юлия Иванова е родена в Благоевград в семейство на емигранти – родителите на майка ѝ са от Югославия, а на баща ѝ – от Гърция. Юлия е емигрант в Нетуно от година и половина. Дълги години тя е учителка в детска градина в Благоевград и наистина харесва работата си. Има син и дъщеря, които отглежда сама. Когато в един момент през 1994 г. семейството ѝ няма пари дори за автобуса на дъщеря ѝ до университета, Юлия решава, че не може да продължава така и трябва да направи нещо, за да може да издържа студентите си.



Дъщеря ѝ Паулина заминава да следва в Париж, а Юлия – в Израел, където работи без почивен ден като асистент на възрастни хора, получава около хиляда и двеста долара, с които освен дъщеря си във Франция успява да изучи и сина си в Германия. „В Израел видях, че се работи, докато си жив! Шестнадесет часа на ден, докато си жив – така се живее, така се преуспява...”

В момента Юлия прави компания на възрастна италианка, която както самата тя признава, чувства като своя майка. Дъщерята на Юлия – Паулина се е завърнала в България и се е установила със семейството си в Благоевград, докато майка ѝ все още е емигрант в Италия и продължава да помага на децата си. Паулина смята, че в България трябва да се въведе ходенето за една година в чужбина след завършване на гимназия, за да могат младите хора да се научат да работят.

„Емигранти”, събота, 18 април 2009 година, 18:00 часа, Нова телевизия