Неделя, 10 ноември 2013 г. от 21 ч.
Този филм ни отвежда на пътешествие до най-слънчевите места на земята, както и до тези, потънали в най-дълбоки сенки, на места, където облаци почти не минават по небето или минават месеци, без и един слънчев лъч да докосне земята.
Хората предпочитат умерена среда, която не е нито твърде гореща, нито твърде студена, нито твърде суха, нито твърде влажна, нито твърде светла, нито твърде тъмна. Но Земята не се интересува от вкусовете ни. На планетата ни изобилстват екстремни условия, към които хората са се научили да се адаптират. Как се справят? Как се отразяват ярката светлина или липсата на такава на мисленето и здравето им? Как се защитават? И как се възползват от уникалните условия?
Град Юма в Аризона е най-слънчевото населено място в света. Тук слънцето грее от безоблачното небе приблизително 340 дни в годината. От друга страна на Земята има места, които остават почти недокоснати от слънчевата светлина заради атмосферните условия и местоположението си. Южните острови Оркни държат световен рекорд за най-малко часове слънчева светлина годишно. Тук слънцето наднича през облаците само за 478 часа годишно – около една десета от регистрираното в Юма слънцегреене.
Но за да откриете място с недостиг на светлина, не е нужно да пътувате чак до далечните острови в Антарктика. Достатъчно е да минете през планински райони и да потърите села, сгушени между стръмни върхове. Едно от тях е Виганела, близо до езерото Магоире в северна Италия. Разположението му е толкова неблагоприятно, че между ноември и февруари – общо 83 дни годишно, нито един слънчев лъч не достига селото.
Но какво е зимният мрак в сравнение с ужасите на полярната нощ?
Част от архипелага Свалбард в Норвегия – Ни Алезунд, е едно от най-северните селища в света. Между април и август слънцето тук грее денонощно, дори в полунощ, докато от края на ноември до средата на януари е полярна нощ. Единственият източник на светлина е Севрното сияние.
