„Домът, в който си роден, е твоята съдба“ еп.89 (Diema Family) какво ще се случи

В епизод 88 на турския сериал „Домът, в който си роден, е твоята съдба“ Зейнеп оттегля жалбата си! Тя обаче поставя условие. Баръш е много ядосан на Зайнеп.

НА КРАТКО какво се случи в 89 епизод на „Домът, в който си роден, е твоята съдба“, който може да гледате от 22:00 часа на 9 май 2022 по Diema Family:

Отношенията между Нермин и Зайнеп са обтегнати, заради това, че дъщеря ѝ оттегли жалбата си срещу Мехди.

Емине и Султан започват работа в дома на Баръш, а Саваш преподава английски език на Емине.

Мехди отново влиза в затвора и се озовава в нова килия. Той отново е в беда, защото някой отново се опитва да го убие.

Баръш казва на Зайнеп, че Емине и леля Султан са се съгласили да работят за тях, а това ще е много полезно за Саваш.

-Не знаех, какво ще работят? – пита Зайнеп.

-Задачата им е да се грижат за дома и семейството, а не компанията – смее се Баръш, като уточнява: - Нали се занимават и с кетъринг, може да го приготвят у нас.

В същото време Мехди пита медицинската сестра, дали може да се обади на някого, а тя му отговаря, че ако е на адвоката си, няма проблеми.

-Тя също е адвокат, но не мой – отвръща Мехди.

-Когато дойде адвоката ви, попитайте го – казва мед. сестрата.

Зейнеп се връща от работа, пред дома ѝ я чака Кибрит. Виждайки я, Зайнеп загрижена я пита, дали нещо не е станало с Мехди.

-Не, той излезе от интензивното отделение. Мамо, съжалявам за вчера. Веднъж вече загубих семейството си и не искам това да се повтори. Ето защо те моля да ми простиш. Много се срамувам от това, което направих – извинява се Дилара.

-Всичко е наред – отвръща Зейнеп и прегръща осиновената си дъщеря. - Не мисли за това и не се измъчвай, разбирам те добре.

-Значи си ми простила? – пита момичето.

-Да. Стига си плакала! – казва Зайнеп.

В същото време Нермин ги вижда през прозореца и казва на Султан: - Виждаш ли? Кибрит я чакаше отвън, дори не влезе вътре. Мисля, че са настроили това дете срещу нас.

-Г-жа Нермин, може ли в това състояние Джемиле да настрои детето срещу нас? Простете на Зайнеп! – казва Султан.

-През изминалата година много пъти съм ѝ прощавала, когато е съжалявала за нещо – казва Нермин, като не забелязва, че дъщеря ѝ току-що е влязла в къщата.

-Г-жа Нермин, Зейнеп не съжалява за нищо. Сега бедното момиче ще се страхува да ви каже, ако сгреши. Моля, простете на дъщеря си. Помирете се – отвръща Султан.

-Колко още грешки трябва да направи Зейнеп? - пита Нермин и в този момент в стаята влиза дъщеря ѝ.

-Зайнеп! Дъще, добре дошла – поздравява Султан.

- Аз не съм гладна, вие хапнете добре - казва Нермин

-Аз също си лягам – казва Сакени и тръгват двете към втория етаж.

-Можете ли да почакате малко? Не можем ли да седнем заедно на масата? -пита Емине.

-Моля, останете, за да поговорим – казва Зайнеп.

-Вече казах каквото трябваше, а ти не му послуша - заявява Нермин.

- Има ли оправдание за това, което си направила, дъще? - пита Сакине.

-Направих го, защото сърцето на Мехди спря! Добре, не може да му се прости за това, което направи, знам го, но е ясно, че в затвора има враг. Ами ако го нападнат отново? Ами ако не оцелее тогава? – пита Зайнеп.

-Години наред ми се сърдеше, че съжалявам баща ти - напомня ѝ Сакине. - Какво стана сега, Зейнеп?

-Мамо, до този момент татко не е направил нищо добро за нас. Такъв ли е Мехди? Той отвори вратата на дома си и за двете ви – отвръща Зайнеп.

-Значи искаш да кажеш, че трябва да простим отвличането му, защото му дължим нещо? – пита Нермин.

-Не му простих нищо, просто го съжалих – отговоря Зайнеп.

-Престани, Зейнеп, за Бога! – казва Нермин.

-Добре, ще поговорим по-късно. Трябва да подготвя спешни документи за г-н Баръж. Вие яжте, приятен апетит! – казва Зайнеп и се качва на горния етаж.

На следващия ден Мехди се връща в затвора и е настанен в нова килия. Скоро в стаята за свиждания Мехди се среща с адвокат Хюсеин.

-Преместиха ме в друга килия. Запознах с един приятел на покойния ми баща – казва Мехди.

-Преместили са те в друга килия? - пита заинтригува Хюсеин. - Никой не те е тормозел, нали?

-Има един младеж, Бекир, който е преместен вчера – отговаря Мехди.

-Преди това беше Осман. След като ви нападна, те наеха цяла армия от адвокати за него. Сега са те преместили и са прехвърлили друг проблемен тип. Нещо не е наред в тази работа, Мехди – казва адвоката.

-Не се притеснявай! Този Бекир не може да ми направи нищо - уверява Мехди.

-Мехди, днес те изписаха от болницата. Научи се да се притесняваш малко за себе си, сине. Цени живота, който имаш. Не повтаряй , че ще се справиш. Вижте къде се намираме и за какво говорим. Отвори очите си малко повече. Утре ще бъдеш изправен пред съда, това е само една нощ. Просто се погрижи за себе си за една вечер, не се замесвай в нищо. Пак ти казвам, Мехди, много е вероятно да бъдеш освободен утре. Не прекарвай време с никого в килията си, не ходи сам до тоалетната, дори и случайно – предупреждава го адвоката.

-Дъще, обади ми се Джемиле - казва Султан на Зейнеп. - Мехди ще се яви на дело утре и най-вероятно ще бъде освободен. Джемиле ми се обади, защото не е могла да се свърже с теб, затова ми се обади да ти благодари.

-Да видях, но бях на среща - обяснява Зейнеп.

-Ние те питаме защо не се обади на Джемиле, Зайнеп? Така или иначе, Мехди ще излезе от затвора. Трябва да пътуваш с колата си до работа, как бързо пропускаш, тази тема, моля ти се?! Не искам да използваш повече, сама, обществения транспорт – казва Нермин.

-Г-жо Нермин, вие сте се сдобрили с дъщеря си? - пита Султан.

-Не съм се сдобрила, просто я предупреждавам – отговаря Нермин.

-Но как ще се обадиш на дъщеря си, как ще разбереш къде е и къде отива, ако не се помириш с нея? – пита Султан.

-Ще попитам Сакине. Какво не е наред? – пита на свой ред Нермин.

-Не казвай, че не ти пука. Помирете се – казва Султан.

-Мамо, моля те! - Зейнеп прегръща ръцете на приемната си майка. - Прекрасна, прекрасна моя мамо, разбирам как се чувстваш. Чувствам се по същия начин, но животът е пълен с изненади. Давам ти думата си, че отсега нататък ще бъда много внимателна.

-Зейнеп, какво е това обещание? Всички сме напълно изтощени. Изморих се, дъще! – отвръща Нермин.

-Мамо, казах, че ти давам дума - повтаря момичето.

-Чухте ли? Всички вие сте свидетели, че Зейнеп е дала думата си - казва Нермин и прегръща дъщеря си.

Действието се пренася през нощта в затвора. След като всички в килията заспиват, Бекир става от леглото си и с нож, скрит зад гърба си, бавно се придвижва към леглото на Мехди. Точно когато се кани да нанесе удар, Мехди го рита с крак. Бекир пада. Мехди го вдига и притиска главата му към масата.

-Какво става, сине? - пита той.

-Отивах в кухнята, исках да нарежа хляба - отговаря нападателят. Мехди го удря силно в лицето, поваля го на пода и му нанася още един удар с крак.-Сега ще отида да се оплача! Устата ми е пълна с кръв, а на теб нищо ти няма - заявява Бекир.

-Какво ще стане, ако аз се оплача от теб? Всички тук са ми свидетели, момче – казва Мехди.

-Това е затвор, всичко тук е договорено -отвръща Бекир, който, въпреки че е с разбито лице, е в добро настроение. - Нещата се развиват много бавно. Докато приключат с разследването, ще останеш в изолатора. Няма да можеш да видиш никого.

-Така ли? - Мехди хваща съперника си за главата и отново го притиска на масата. - Виж, момче, за колко секунди мислиш, че ще те смажа. А сега, няма да има никакви оплаквания! Липсват ми децата ми! Стойте далеч от мен. И от този, който те е изпратил!