„Домът, в който си роден, е твоята съдба“ еп.8 (Diema Family) какво ще се случи

В епизод 7 на турския сериал „Домът, в който си роден, е твоята съдба“ Сватбата на Зайнеп и Мехди няма да мине по план. Неканени гости ще развалят всичко.

НА КРАТКО какво се случва в 8 епизод на „Домът, в който си роден, е твоята съдба“ който може да гледате от 22:00 часа на 14 януари 2022 по Diema Family:

Нермин е разочарована, от постъпката на Зайнеп.

За да успокои Мехди Сакине го лъже, че Фарук е полубрат на Зайнеп.

Зайнеп пита майка си, защо е излъгала, а тя се оправдава, че преди време, тя също е излъгала Фарук, като я е представила за нейна бавачка.

Нермин иска да анулира брака на Зайнеп и Мехди. Фарук се обвинява, че той е виновен за всичко, защото не е бил до Зайнеп.

Зайнеп не приема съветите на свекърва си, които ѝ дава за щастлив семеен живот с Мехди.

Мехди пита Зайпен, кой е Фарук и я заплашва, че ако тя не му каже, той ще разбере по свой си начин.

Зайнеп казва на Мехди, че те са много различни и е трябвало да се ожени за момиче от квартала.

Зайнеп не се съгласява на първа брачна нощ с практически непознат за нея мъж.

Нермин е много разочарована, от постъпката на Зайнеп.

Нермин хваща Зейнеп за ръка и я измъква от къщата на Мехди. Излизат на улицата и пред тях се появява Сакине и пита дъщеря си какво става.

-Как можа да принудиш дъщеря ми да се омъжи? Направи го, за да я накараш да ме напусне, нали? Как можа да се откажеш от нея? Как? - пита ядосана Нермин и поглежда с убийствен поглед Сакине.

- Тя сама направи избор и взе решение, тя стана булка – казва Сакине, а Нермин ѝ отговоря да не я лъже, защото Зайнеп не би скрила нищо от нея. - Зайнеп, ако са те заплашвали - забрави всичко. Хайде, да вървим! – казва Нермин и дърпа дъщеря си.

Нермин държи Зейнеп за едната ръка, а Сакине за другата. И дваете се опитват да придърпат момичето на своя страна, подобно на въже по време на състезание.

-Майко, аз се ожених доброволно... - казва Зайнеп, с което разбива сърцето на Нермин.

-Какво искаш да кажеш, Зейнеп? За това ли те отгледах и изучих? - пита Нермин и пуска ръката на момичето. Зайнеп иска да хване ръката ѝ като и казва, че не се е отказала от мечтите си.

-Зайнеп, не съжаляваш ли за нашите усилия? Трябва ли да преживеем всичко това, за да се върнеш на това бунище? Нима за това мечтаеше да се омъжиш за човек като баща си? Много ме разочарова! -казва Нермин и си тръгва…

Зайнеп иска да задържи Нермин, в същото време Сакине се опитва да я спре, но тя блъска ръката ѝ, но Екрем спира Зайнеп и ѝ казва, че тя много ги е разочаровала и не е очаквал, това от нея!

-Нека да бъде така, като искаш ти, след като си направила избора си! – отсича Екрем.

Нермин, Екрем и Фарук си тръгват, а Зайнеп обляна в сълзи ги гледа така, все едно ги моли, да и простят и в същото време, да не я оставят.

Зейнеп бяга в къщата и се заключва в банята. Мехди иска веднага да отвори вратата и да му обясни какво става.

- Зейнеп, отвори вратата. Защо не покани семейството си на сватбата и кой е този човек! – ядосан е Мехди. Идва запъхтяна Сакине:

-Той е брат на Зейнеп, полубрат. От първия брак на г-н Екрем - лъже тя, за да успокои обстановката.

-Какво имаш предвид, че това е нейният брат? Защо не ми каза, че това е брат ѝ? – бесен е Мехди.

-Как да ти каже? Тя си върза езика, защото я нападна. Дори си удари брат ѝ - обяснява Султан.

Зейнеп излиза от банята, защото чува лъжите на майка си.

-Мехди смяташе, че брат ти Фарук е непознат. Ето защо той се ядоса, има право. Всеки на негово място, особено в деня на сватбата си, би се държал по този начин. - обявява Сакине.

- Ако беше казала веднага, нищо от това нямаше да се случи. Вижте какво ни се случи, и то в деня на сватбата. Прилича ли ни? Какво ще стане, ако нещо се случи с мама? Кой ще е виновен тогава? – пита Мюжган.

-Добре, престанете да спорите. Аз не съм дърво, което ще се повали при най-малкия порив. Този ден е най-щастливият в живота ни, нека забравим какво стана – намесва се Зелиха.

Мюжган казва на Зайнеп да се измие и да отидат при гостите. Зайнеп ѝ казва, че не може да отиде в този вид. Зелиха казва, че тя ще оправи всичко, ще кажат, че булката е уморена, че кръвното ѝ е паднало, защото е било голямо преживяване за нея. Ще се сбогуваме с всички по най-добрия начин.

Мехди и роднините му напускат къщата. Зейнеп хваща майка си за ръка и я завлича в близката стая. -Мамо, защо го каза? Защо излъга? Защо отговори вместо мен? - пита тя укорително.

-Просто ми дойде на устата! Бях уплашена. Казах това, за да успокоя обстановката, а те повярваха в това - обяснява Сакине.
-Мамо, за Бога, недей да го правиш повече. Дали няма да се обърне срещу нас? В края на краищата това е абсурдно с този мой брат! Как да кажа на Мехди, че това е лъжа? Какво ще стане, ако Фарук се появи отново? Какво ще се случи, ако Мехди го срещне? Какво ще му кажем тогава? – пита разтревожено Зайнеп, а Сакине ѝ казва, че ще измисли нещо...

-Мамо, това не е правилно. Вземаш решение вместо мен, държиш се така, сякаш това е твоят живот, но това е моят живот. Не се намесвай , моля те! – казва Зайнеп.

-Не каза ли на Фарук, че Нермин е твоя майка? Този човек не ме ли познава като твоя бавачка? Това, което ме накара да излъжа е, че тогава ти излъга, и това ме накара, аз сега да излъжа. Но разбирам, че майка ти Нермин дойде, ядоса се на теб, а ти си го изкарваш на мен - казва Сакине и излиза от стаята обидена.

Отвънка Нух казва на Мехди, че не е постъпил правилно, като е ударил брата на Зайнеп, а Мехди не вярва, че това е истина, защото Фарук като видял Зайнеп в сватбената рокля, станал много странен. Нух го пита, ако това е приятелят на Зайнеп, защото тогава тя се е съгласила да се омъжи за него.

В същото време в дома на приемните родители на Зайнеп Фарук слага торбичка с лед на лицето си, а до него сядат Нермин и Екрем.

-Как можа да ми причини това, Зайнеп? Как? - пита Фарук.

-Ако знаехме, нямаше да позволим това да се случи! Тези хора се възползват от дъщеря ми. Те не дадоха на дъщеря ми лъжица любов, а сега очакват от нея океан. Зейнеп е толкова невинна и милостива. Знаете ли, че тя е спестявала пари от джобните си и ги е давала на майка си? Вижте какво е направила майка ѝ сега - казва Нермин.

-Нермин, каква е целта на всичко това? Зейнеп доброволно се накисна в тази каша – казва Екрем пита.

-Не говори така, Екрем – моли го Нермин.

-Защо да не го правя? Няма значение колко сме образовали някого, душата му си остава същата. Това е факт. Когато човек се дави доброволно, каквото и да направите, няма да му помогнете – казва Екрем.

-Не, Зейнеп не е виновна! Аз съм виновна за всичко. Трябваше да я подкрепя. Никога не съм бил до нея, никога! – възразява и се обвинява Фарук.

- Фарук, след като така мислиш, ние не сме закъснели! Трябва да ми помогнеш! Зейнеп сега е объркана, но много те обича. Те я използва. Преди използваха физическо насилие, а сега използват психическо, което е още по-лошо. Само Бог знае какъв е техният план. Фарук, трябва да ѝ помогнем, не можем да я оставим там. Това не е място за нея. Дъщеря ми не е от тях! – казва Нермин.

-Г-жо Нермин, тя не е от тях, но се омъжи за този мъж - отвръща Фарук. - Този брак е фалшив, само на хартия! Не познаваш ли дъщеря ми? Дали Зейнеп ще се омъжи доброволно за мъж, когото не познава? Не вярвай, моля те. Тя те обича, Фарук. Те са си играли с ума ѝ. Защо би се омъжила за човек, когото не познава? Ако предотвратим това, тази глупост ще приключи за два дни! Бракът ще бъде анулиран. Какво ще кажеш? – казва Нермин.

В същото време в къщата на Мехди, Зелиха дава съвети на Зайнеп за съпружеския живот, че трябва, по-малко да говори, да се подчинява, да става по-рано от мъжа си и да си ляга след него, да го прави щастлив…. Зайнеп се противопоставя на свекърва си, като и казва, че те не я познават и тя не е такъв човек и това са съвети, с който тя не може да се съгласи.

Зайнеп остава насаме с майка си и Султан, а Сакине също ѝ казва, че трябва от днес нататък да бъде покорна съпруга и изпълнява съпружеските си задължения. Изненадана Зайнеп казва на майка си, че нейната женитба не е такава. Намесва се Султан и я пита, дали се чува какво говори, че нейният брак не се различава от останалите и да дойде на себе си!

ехди влиза в стаята, където е Зайнеп. Тя му се нахвърля с думи и го пита кой е той, дали побойник или човекът, когото обичат и ценят в квартала?

-Остави ме на мира. Всъщност коя си ти, Зейнеп? Разкажете ми за него. Ти ли си невинната сестра на брат ми Ремзи? Или си момиче от друг свят с непознати роднини? Или си лъжкиня? Нека поговорим за човека, който дойде на вратата – предлага Мехди.

-Искаш ли да го пребиеш отново? Гневът ти още ли не се е поуталожил? Така ли се държиш пред хората, когато си ядосан? Ти просто си хулиган или може би гангстер? - пита Зейнеп.

-Нито едното, нито другото! Ти не ме познаваш добре – казва Мехди, а Зайнеп го пита, ако потърси, дали няма да намери оръжие тук!

-Не преувеличавай, а ми кажи ми цялата истина. Кой е този човек? - пита Мехди

-Нямам какво да ти обяснявам - отговоря Зайнеп.

-Трябва. Просто поехме отговорност един за друг - казва Мехди.

-Не можеш да се държиш така с мен само защото сме женени. Не ме притежаваш – ядосва се Зайнеп.-

Не реагираш ли прекалено остро. Искам обяснение, а не ти заповядвам – пояснява Мехди

-За мен това е без значение. Искаш да доминираш над мен – казва Зайнеп.

-Слушай, Зейнеп, като задам въпрос, искам отговор! Искаш ли да ми обясниш сега какво се случва? Или трябва да използвам моите методи?" – пита Мехди.

-Защо това е толкова важно за теб? Не може да ревнуваш, та ние се познава от два дни - отвръща Зайнеп.

-Искам да ти вярвам. Давай, кажи ми сега, или се кълна, че ще го открия по мой начин – казва Мехди

-Той е мой брат, доволен ли си! – отговоря Зайнеп, а той я пита защо той не се е представил.

-Стига с тези разпити! Играеш си на полицай ли?– ядосва се Зайнеп.

-Нима станах полицай, като искам да получа ясен отговор от теб? Виж, ти познаваш добре този квартал, но аз не познавам твоя свят. И не искам да го знам. Взехме решение и се оженихме. Но не може да останеш едновременно и тук и там. Няма да водиш тук хора от стария си живот, които ми лазят по нервите. Няма да го допусна и ако се случи нещо, което да обиди майка ми, ще ти разбия сърцето – заканва се Мехди.

-Не само сърцето ми, но и главата ми ще счупиш, ако се наложи – казва Зейнеп и заявява, че все повече съжалява за решението си да се омъжи за него.

-Имам две сестри. Досега не съм вдигал ръка на нито един от тях. И няма да го направя. Разбирам, че си разстроена. Но моля те, внимавай какво говориш – казва Мехди

-Мехди, виж, всичко е ясно още от първия ден. Ние сме различни, не си пасваме. По-добре би било да се ожениш за някое момиче от квартала – бършейки сълзите му казва Зайнеп.

-Вече съм се оженил за съседското момиче. Омъжих се за тази, която ме разбира най-добре. Взехме решение, сключихме сделка. Разговаряхме – отвръща Мехди.

-Казваш, че сме говорили, но не е ясно дали сме се разбрали – казва Зайнеп и сяда на леглото. Следва минута мълчание, след което съпругът ѝ сяда до нея и казва: -Баща ми не беше просто наш баща, а на целия квартал. Той решаваше всички проблеми, беше пръв, когато другите имаха нужда от помощ. Съседите бяха по-важни за него, отколкото ние. Той направи много добрини. Животът внезапно отне баща ни, а сега аз съм бащата на този квартал. Това не беше мой избор, а волята на баща ми. Не мога да отрека това. Не исках да ти казвам това и да те натоварвам, но това е моята истина, моят живот! – откровен е Мехди

-Какво означава това? Да стоя в ъгъла, да чакам и да се чудя кога ще си навлечеш неприятности? Какво ще кажеш да седнем и да гледаме на всичко като на филм? Това ли е ролята, която ми даде? Ти ще живееш живота си, а от мен не се очаква да искам нищо? Не се заблуждавай, като говориш за волята на баща си, защото това е просто твой избор. Искаш ли краят ти да бъде като този на баща ти? Чудесно на прав път си. Но по този път ти хвърляш в огъня не само себе си, но и мен – ядосана е Зайнеп.

-Казах ти да си тръгнеш. Защо не го направи? Защо остана? Видях как майка ти, те гледаше в очите. Ти стана майка, а тя - дете. Ще те помоля да направиш нещо! Уважавай живота ми и ме приеми такъв, какъвто съм. Чухте какво каза и разбирам тревогата ти. Но аз няма да те нараня, и ще спра всеки, който иска да те нарани – казва Мехди

- Аз изгубих родителите си, които ме отгледаха, защото се омъжих за теб! – казва Зейнеп и избухва в плач.

-Съжалявам – казва Мехди и слага ръка на коляното ѝ.

-Не смей да ме докосваш! Не смей! Можеш ли да си тръгнеш, моля? Бих искал да ме оставиш на мира – вдига ръце като опарена Зайнеп.

-Аз... няма да те докосна отново, не се притеснявай! - казва Мехди и излиза от стаята.

Когато се връща Мехди намира Зайнеп заспала на стола. Взема я и премества в леглото, а той си постила на пода.

Сутринта изненадана Зайнеп се събужда в леглото и виждайки Мехди на пода, го пита дали той я е преместил и му припомня, че му е казала да не се връща при нея.