В епизод 4 на турския сериал „Домът, в който си роден, е твоята съдба“ Мехди се съгласява с молбите на майка си да се ожени и решава да се запознае със Зайнеп. Мехди е съгласен още утре да се ожени за Зайнеп, но тя отказва да се омъжи за него.
НА КРАТКО какво се случва в 5 епизод на „Домът, в който си роден, е твоята съдба“ който може да гледате от 22:00 часа на 11 януари 2022 по Diema Family:
Зайнеп казва на Екрем, че ще изпълни обещанието, което е дала на Нермин.
Зайнеп признава на Фарук, че тя не е момичето, което той познава и тази Зайнеп няма да му хареше!
Сакине смята, че Нермин е откраднала дъщеря ѝ. Нермин предлага пари на Сакине, за да остави Зайнеп да завърши обучението си, но тя ги хвърля в огъня.
Разбираме, че Екрем въобще не харесва Зайнеп и я търпи заради жена си.
Зейнеп посещава гроба на брат си за първи път, където отново се среща Мехди. Тя разбира, че през всичките тези години той се грижи за гроба на брат ѝ.
За да изплати дълга си към майка ми за нейната саможертва, за да успокои съвестта си и да спре болката Зайнеп казва ДА на Мехди.
Мехди разказва на приятеля си, че Зайнеп му е отказала да се ожени за него, а той го съветва да не изпуска това момиче, защото той ги е наблюдавал днес от страни и двамата много са си подхождали, а и изглежда разбирали.
Зайнеп прекарва първата си нощ в родната си къща след толкова много години.
Зайнеп казва на Екрем, че ще изпълни обещанието, което е дала на Нермин.
На другия ден Зейнеп отива в дома на приемните си родители. В хола вижда е баща си и му казва, че е дошла да види майка си и да ѝ напомни за лекарствата, защото се притеснява за нея. Добре ли е тя? – пита притеснено момичето.
-Ти знаеш най-добре за състоянието ѝ. Става ѝ зле, като си помисли за теб – отговоря Екрем. -Правя каквото ѝ обещах. Ще идвам тук всеки ден и ще ѝ давам лекарства. Ще се разхождам с майка, както винаги – казва Зайнеп-Това не е проблем, можем да наемем медицинска сестра, ако е необходимо. Майка ти е много привързана към теб. Иначе защо ще я е грижа за теб? Тя много те обича! – отвръща Екрем.-Добре, а ти? - пита Зейнеп.
-Ще бъда честен с теб. Никога не съм мислил, че имаме нужда от дете, за да бъдем щастливо семейство. Но това се случи, няма връщане назад. Ще изпратя в квартала, за да ти вземат нещата ти, а ти повече не ходи в онази къща. Освен това ще им дам малко пари. Така или иначе, баща ти обича парите. Набий си го добре в главата си. Двата свята никога няма да се слеят в един. Затова и аз направих голяма грешка, когато те приех в семейството. Но сега трябва да защитя жена си, защото ти много я разстройваш - признава без никакви задръжки Екрем
-Значи ми казваш да не идвам повече? -пита Зайнеп.
-Като идваш и си отиваш, Нермин ще се натъжи, а като си далече от нея, тя ще страда много повече? Не идвай, Зейнеп. Ако трябва да е така, изобщо не идвай! – отговоря Екрем
-Кажи на мама, че ще спазя обещанието си – казва Зйнеп и излиза от къщата разплакана, където среща Фарук, който ѝ казва, че се е побъркал от притеснение, защото от много дни ѝ звъни, а тя не му вдига?! – Онази вечер също не дойде! Какво съм ти направил, че ме наказваш така? Докато толкова много хора чакат да се оженим, вижте какво правиш ти. Какъв е проблемът ти?
Зайнеп признава на Фарук, че тя не е момичето, което той познава и тази Зайнеп няма да му хареше!
Зайнеп му отговоря, че има проблеми и дали може да поговорят по-късно. -Не, ще говорим сега. Знаеш ли какъв е проблемът ти? Ще ти кажа. Ти си много неопитна, не знаеш какво представлява истинският живот. Родителите ти са живи и са да теб! Имаш годеник, който много те обича и иска да се ожени за теб. Живееш си живота. Погледни марките на нещата, които носиш. Ако това не е глезене, какво е? Колко хора по света мечтаят да имат това, което имаш ти, Зейнеп? А тази къща? Погледни къщата, в която живеете. Колко хора по света живеят в такава къща? – казва Фарук.
- Тази къща не е моя – отвръща Зайнеп - Знаеш ли какъв е проблемът ми? Проблемът ми са лъжите, които ти казвам от година. Проблемът ми е, че не съм сигурна, че може да разбереш.
-За какво говориш, Зайнеп? - пита Фарук.
-Излъгах те. Истинските ми родители са други хора. Мама Нермин и татко Екрем ме взеха да ме отгледат, но не ме осиновиха. Това означава, че аз не съм тяхно дете. Аз съм дъщеря на много бедно семейство. Както може да видиш, не всичко е такова, каквото изглежда отвън. Аз не съм Зейнеп, която познаваш и тази Зайнеп няма да обикнеш!
Фарук подава чадъра на Зейнеп и си тръгва под проливния дъжд….
Сакине смята, че Нермин е откраднала дъщеря ѝ. Нермин предлага пари на Сакине, за да остави Зайнеп да завърши обучението си, но тя ги хвърля в огъня.
Междувременно Нермин пристига в квартала и вижда Сакине, която работи в двора. - Зейнеп не е тук, не е вкъщи – казва Сакине.
-Знам, дойдох да те видя! Знам, че Зайнеп е на училище – отвръща Нермин.-Защо? Вече говорихме за това, което сме длъжни да направим! – казва Сакине и продължава да се опитва да натроши на подпалки един стар шкаф.-Сакине, това е последният семестър от обучението на Зейнеп. Не ѝ остава много да завърши. Кои врати ще се отворят за нея? Какви възможности ще ѝ бъдат предоставени? Виж, преди години се съгласихме да направим нещо. И двете имахме добри намерения – казва Нермин-Зайнеп има основни знания, останало не е важно – отвръща Сакене.-Защо ме третираш като враг? Защо се държиш така? – пита Нермин.
-Ти ме предаде! - казва Сакине и заема поза, сякаш се готви да се бие. - Ти ме направи безполезна. Дадох ти дъщеря, която да отгледаш, а ти се опитваш да я омъжиш. Щяхте да я изпратите в чужбина с онзи сноб без мое знание!
-Добре, а попита ли дъщеря си, дали харесва този човек, когото ти наричаш сноб? Звучи така, сякаш съм я принудил да го направи. Вижте, ние ще решим проблема ви. Ще ремонтираме тази къща, ще ти дадем заплата. Ето вземи! - Нермин вади плик от чантата си. - Ако имате дългове, платете ги. Само не измъчвайте Зейнеп. Скоро ще завърши и ще получи дипломата си, тя е една от най-добрите в курса. Това ли е къщата, в която трябва да живее Зейнеп? Тя не би могла, нейното място е при мен. Моля те, Сакине, вземи тези пари!
Сакине хвърля чука, който държи в ръката си, на земята и казва на Нермин да влизат вътре. Нермин я последва.
- Погледни тази къща, разгледай я добре. Това е мястото, където е родена Зейнеп, където направи първите си стъпки и където за първи път произнесе думата "мама". Зейнеп беше тази, която първа ме нарече майка, разбираш ли? Всичките ѝ мечти принадлежат на това място. Това е къщата, в която е родена и живяла. А аз съм нейната майка! Аз! – плачеща казва Сакине.
- Сакине, ти мислиш само за миналото, а аз мисля за бъдещето на Зейнеп. Как може да не го разбереш?
Сакине кимва с глава и протяга ръка. Нермин ѝ подава плика с парите и е доволна, че жената най-накрая се е съгласила с нея. Настроението на Нермин рязка се променя, когато Сакине хвърля плика с парите в печката, която гори. –
-Ти луд ли си! Какво правиш! - вика Нермин. –-Махай се оттук! – отвръща Сажине и добавя, че нито майчинството, нито дъщеря ѝ са за продан!
Нермин прави две крачки към изхода, но се спира, като решава да каже нещо друго.
-Добре, а къде е била пребита Зейнеп? Къде я гледаха с презрение? Къде е преживяла насилие? Не се ли е случвало в тази къща? Съпругът ви не е ли малтретирал Зейнеп? Отговорете ми! - пита Нермин.
А Сакине крещи да се махне веднага от дома ѝ!
Разбираме, че Екрем въобще не харесва Зайнеп и я търпи заради жена си.
Нермин се връща в дома си, а Екрем ѝ отваря вратата, като я пита как е минала терапията и ѝ предлага този уикенд да отидат в Улудаг, за да вдишат планинския въздух и отпуснат.
-Дойде ли Зейнеп? Обади ли се изобщо? - пита Нермин, пренебрегвайки предложението на съпруга си. -Не се обади. Тя е вече голяма момиче, нека се занимава с това, което иска – казва Екрем.-Разбирам ситуацията. Тя се разкайва за Сакине. Няма страшно, няма да я безпокоя, дори няма да ѝ се обадя. Но не искам да ходя никъде, ще чакам Зейнеп тук. Знам, че дъщеря ми ще се върне у дома – казва Нермин и се качва на втория етаж.
След малко от чантата ѝ, която остави на дивана, се чува звън. Екрем бързо изважда телефонна и вижда на екрана "Моят ангел" и бързо отклонява обаждането.
Миг по-късно на телефона се появява съобщение: "Мамо, дойдох да те видя, но теб те нямаше вкъщи. Мога ли да те чуя , когато си свободна?"
Екрем изтрива съобщението и историята на обажданията, след което връща телефона в чантата си.
Зейнеп посещава гроба на брат си за първи път, където отново се среща Мехди. Тя разбира, че той се грижи за гроба на брат ѝ.
Зейнеп посещава гроба на брат си за първи път. Неочаквано Мехди се появява на същото място. Известно време по-късно те напускат гробището заедно.
-Ти ли постави паметника? - пита Зайнеп, но Мехди си мълчи и тя продължава - Знаеш, че баща ми не изпълни дълга си към брат си, дори когато беше жив. Майка ми идваше да посещава гроба, но нямаше пари, за да постави паметника. Ти ли го постави?
Мехди не потвърждава отново… А Зайнеп му благодари.
-Няма за какво да ми благодариш. Той беше мой приятел от детството. Искаш ли да те закарам до вкъщи? – пита Мехди -Не искам да се прибирам вкъщи сега. Не искам майка да ме види, че съм плакала. Паркирах колата си наблизо, трябва да взема нещо от нея- казва Зайнеп, а Мехди води от джоба си торбичка, в която има нещо, което дрънчи и я подава на Зайнеп: - Нека бъдат твои!- казва той.-Това топките на брат ми ли са? – пита Зайнеп.-Да, взех ги от него, когато бяхме деца. Все още ги пазя. Детинско е, но понякога човек не може да се откаже от детството. Време е те да бъдат твои – отговоря Мехди.-Сигурен ли си? Пазил си ги толкова много години - казва Зейнеп. -Те принадлежаха на брат ти, а сега те са твои – отвръща Мехди.-Благодаря ти, много съм щастлива – радва се Зайнеп.
За да изплати дълга си към майка ми за нейната саможертва, за да успокои съвестта си и да спре болката Зайнеп казва ДА на Мехди.
Мехди и Зейнеп се разхождат по крайбрежието. Зайнеп изведнъж го пита, дали нарочно е дошъл. Мехди я пита къде, а тя му казва, че до гробището.
-Знам, че ще прозвучи глупаво, но аз... разбрах нещо. Запознахме се на рождения ми ден. Това беше денят, в който спуках гума. Чувствах се изгубена, животът ми се обърна с главата надолу. Навигацията ме отведе до вашата работилница. На рождения си ден разбих сърцето на майка ми. Години по-късно отново се върнах в селището. Всъщност бях заклещена между два свята. Тогава майка ми започна да ме притиска. После те срещнах отново на стълбите. Днешният ден беше много труден и за мен. Разочаровах хората, които ме обичат.
Сега и двете ми майки са ми ядосани, обидени. Сега се чувствам толкова самотна, че не мога да дишам. Винаги, когато се чувствам така, ти някак си се появяваш пред мен. ДА... – казва Зайнеп.
-Какво ДА? - пита Мехди, който не разбира какво се опитва да му каже Зайпеп. -Ти предложи да се оженим. Моето "да" се отнася за това. Но ако си промени решението си... – казва Зайнеп.
Мъжът изпуска въздуха, който е задържал в изумление.
-Малко съм изненадан -казва Мехди- Аз сама се учудих на себе си, че го казах. И не знам какво ще бъде сега....- отвръща Зайнеп-Бог ми е свидетел, че и аз не знам - усмихва се Мехди се усмихва.-Добре, но не го отлагай. Нека това стане възможно най-скоро - казва Зайнеп и си тръгва.
Чуваме гласа ѝ на заден план: "Това „ДА“ беше решение за всичките ми проблеми . Ако се оженя, целият живот, който съм имал до днес... Този комфорт, всичко, което съм ял и пил... Фактът, че дванайсет години не съм посещавал дома си...Щях да изплатя дълга си към майка ми за нейната саможертва. Вече нямаше да усещам болката, която години наред не можех да опиша. Вече нямаше да изпитвам чувство за вина. Повярвайте ми, това е такава болка, че не знам как да я опиша. Но аз съм готова на всичко, за да прогоня това чувство от сърцето си. Само за да мога да успокоя съвестта си и да спре да ме боли"
